Улаш БАРДАКЧЪ

Дата на смърт: 19 Февруари 1972

Лобно място: Истанбул, район Арнавуткьой

Дата на раждане: 1947 г.

Месторождение: обл.Кършехир, гр. Хаджъбекташ

Местонахождение на гроба му: Гробище „Каршъяка“, гр. Анкара

Загина в престрелка в обсаден дом в квартал „Арнавуткьой“, град Истанбул

УЛАШ БАРДАКЧЪ, е един от водачите на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция). Роден е през 1947 в махалата „Бала“, общ. Хаджъбекташ, обл. Кършехир. Рожденното му име е Расих. От самото начало той е сред кадрите, които се включват в THKP-C. Той е познат повече със своите способности на партизанин. Но също така той е водач, който дава своя принос към оформянето на идеологията на THKP-C. В оформилата се нова обстановка след започването на активната борба на Партията-Фронт той взима дейно участие във военната организация. Виждаме го в масовите протестни акции срещу пристигането в ODTÜ(Близкоизточен технически университет) на посланика на САЩ в Анкара Робърт Коумър на 6 Януари 1969г. Събралите се студенти преобръщат колата на посланика, след което с разлелия се от резервоара на автомобила бензин го подпалват. Извършилите тази безпрецедентна дотогава акция са Синан Джемгил(Sinan Cemgil), Ибрахим Севен(İbrahim Seven), Тайлян Йозгур(Taylan Özgür) и Улаш Бардакчъ(Ulaş Bardakçı). Участвалите и заподозрените, че са взели участие в подпалването на автомобила на Коумър студенти революционери от ODTÜ:Юсуф Аслан(Yusuf Arslan), Синан Джемгил(Sinan Cemgil),Тайлян Йозгур(Taylan,Хюсеин Инан(Hüseyin İnan),Улаш Бардакчъ(Ulaş Bardakçı), Ирфан Учар(İrfan Uçar) и Мюнир Актолга(Münir Aktolga), в този период се запознават и с „нелегалния“ фронт на борбата.

След убийството на Тайлян Йозгур през 1969 година, първите трима от гореспоменатите революционери се включват в THKO(Народно-Освободителна Армия на Турция), а последните трима в THKP-C. На проведения същата година конгрес на FKF(Федерация на Идейните Клубове) Улаш Бардакчъ е сред първите, които изтъкват нуждата от революционна партия на пролетариата. В ОDTÜ Улаш Бардакчъ, Ирфан Учар и Мюнир Актолга, а във SBF(Факултет по политически науки) Махир Чаян(Mahir Çayan), Юсуф Кюпели(Yusuf Küpeli) и Хюсеин Джевахир(Hüseyin Cevahir) стигат до становището, че е необходима нелегална организация. Те стигат до това мнение и под въздействието от опита натрупан в легалната TİP(Работническа Партия на Турция).

Тези имена, които ще бъдат и сред бъдещите водачи и основатели на THKP-C, се отделят от идейните кръгове към, които са принадлежали до този момент и постепенно се отърсват от влиянията на опортюнизма, като този процес продължава до зимата на 1969-1970 година като след това образуват ядрото на THKP-C. До своята мъченическа смърт, Улаш Бардакчъ е най-жизнената, най-динамичната и най-решителната част от това ядро.

Първата му значима военна акция е обира на клона на земеделската банка на Турция в район „Кючукесат“ в Анкара. Взето е решение акцията да бъде изпълнена от 5-ма души. 4-ма от тях са Махир Чаян, Улаш Бардакчъ, Хюдаи Аръкан(Hüdai Arıkan) и Хюсеин Джевахир. Улаш е член на първия Генерален Комитет на THKP-C. В този комитет освен него членуват Махир Чаян, Юсуф Кюпели, Мюнир Актолга, Ертуурул Кюркчу(Ertuğrul Kürkçü), Ирфан Учар, Хюсеин Джевахир, Бингьол Едумлу(Bingöl Edumlu), Орхан Савашчъ(Orhan Savaşçı), Сиина Чъладър(Sina Çıladır) и Зия Йълмаз(Ziya Yılmaz), който отново попада в плен в престрелката в, която загива Улаш.

На 4 април 1971 той взема участие в акцията, която е пряко насочена към едрия капитал, а именно отвличането на „бизнесмените“: Мете и Кадир Хас. Освен него в тази акция вземат участие и Махир Чаян и Хюсеин Джевахир.

На 17 май 1971 Турция бива разтресена от нова акция, този път целта е консулът на Израел в Истанбул – Ефраим Елром.

В операциите започнали след тази акция на Партията-Фронт заедно с Улаш в плен на врага попадат и част от другите водачи на ТHKP-C.

Улаш още от първия ден на своето пленничество търси начини за бягство. Още в следствения арест той прави два опита за бягство, за това бива сложен в карцер. Но не успяват да го сломят. Главата на Улаш е изпълнена с мисълта за свободата. С прекрачването на прага на затвора той запечатва околността в съзнанието си и отново започва да крои планове за бягство. Това, което го кара да бъде изпълнен с такъв динамизъм и воля е устремът към революцията. Сред полит. затворниците, той е познат като „най-дисциплинираният“ боец. Той е човек на дълга, обичащ работата, а дори и да не разбира от нещо, той ще попита, ще го изследва и ще го доведе до край. В процеса на подготовка на политическата защита на Партията-Фронт, той първоначално казва: „Това е единственото нещо, което не умея“. Но разбира се това е само шега. Защото той е човек на дълга, а такъв човек би се справил с всяка задача.


Източник:

http://www.ozgurluk.info/sehitlerimiz/sehitler-html/Ulas%20Bardakci-ozgecmis.htm


Статията бе редактирана и допълнена през Февруари 2018 година