Мъчениците на 12 Юли са Безсмъртни!


МЪЧЕНИЦИТЕ НА 12 ЮЛИ

 

Билял Каракая(Bilal Karakaya), Джавит Йозкая(Cavit Özkaya), Хасан Елиуйгун(Hasan Eliuygun), Ибрахим Ердоган(İbrahim Erdoğan), Ибрахим Илджи(İbrahim İlçi), Назми Тюркджан(Nazmi Türkcan), Ниязи Айдън(Niyazi Aydın), Йомер Джошкунърмак(Ömer Coşkunırmak), Юджел Шимшек(Yücel Şimşek) Зейнеп Еда Берк(Zeynep Eda Berk):

10-ма ръководни кадри и бойци на Революционна Левица(Devrimci Sol), биват обкръжени, в своите бази в истанбулските квартали: Нишанташъ, Балмумджу, Йени Левент и Дикилиташ, от отрядите на смъртта на олигархията. Олигархията искаше да подари на президента на САЩ Джордж Буш(старши), който бе на посещение в Турция, една спечелена битка и „победа“ а срещу Devrimci Sol(Революционна Левица). Но обкръжените в базите си революционери, не им доставиха това удоволствие.
Те посрещнаха куршумите и бомбите им, с песни на уста, и скандирайки лозунги посрещнаха смъртта. Те загинаха, но не бяха победени! Те станаха безсмъртни на 12 Юли 1991г.

Ниязи АЙДЪН: Той бе един от ръководните кадри при създаването на Devrimci Sol. До смъртта си той бе член на Централния Комитет на организацията. Ниязи е роден през 1950 година в гр. Дерсим. Включва се в борбата в началото на 70-те години. През този период той ръководи Културното Дружеството на Студентите в Истанбул(İYÖKD
). След идването на 12-Септемврийската хунта, при най-тежките условия до тогава, той бе част от Централният Комитет на Devrimci Sol. Попада в плен през ноември 1981г. Поведението му при изтезанията и мъченията бе за пример. След, като бива освободен през 1985г., той продължава да изпълнява своите задачи, като има голям принос в укрепването на силно разстроената организация, както и възвръщането на борческите ѝ сили. В 20-те си години посветени на Революцията той бе водач и пример за другарите си.

Ибрахим ЕРДОГАН: Роден през 1950 година в гр. Сивас. През 1969 година се включва в борбата, като симпатизант на THKP-C, по това време той е работник. В годините след 12-Мартенската хунта, той бе един от хората, които се опитваха да съживят и обединят хората привързани към идеите на THKP-C, въпреки всички нападки на провалили се борбата изменници и предатели. С основаването на Devrimci Sol, той се зае със задачата да създаде Революционно Работническо Движение. След идването на 12-Септемврийската хунта, той попада в плен. През 1984 става, част от първия екип на Смъртната Гладна Стачка, с героизма си, той допринася за написването на тази епопея продължила 75 дълги и тежки дни. След, като бяга от затвора бива назначен за отговорник на Провинциалните Партизански Отряди. По време на приготовленията си да замине на новото си местоназначение, загина мъченически на 12 Юли.

Ибрахим ИЛДЖИ: Е роден през 1959 година. От 1974 година е на предните редици в академичната-демократична борба на младежта. През Юли 1977 попада в плен, след избухната престрелка при нападение срещу фашистко сборище. Във всички затвори, в които пребивава, той винаги се съпротивлява. Той бе един от доброволците по време на приготовленията за предстоящата Смъртна Гладна Стачка от ’84 година. След излизането си от затвора, без да се колебае отново се включва в борбата. Стана отговорник на Революционното Работнически Движение. Загина мъченически докато изпълняваше тази си задача.

Зейнеп Еда БЕРК: Е родена през 1964 година. Започна своя живот отдаден на революцията,
по времето, когато бе част от академичната-демократична борба на младежта. Бе част от Революционна Младеж, в Архитектурния Факултет на Техническия Университет в Истанбул.
Прекъсвайки образованието си започна своята дейност, като „професионален революционер“. След това, се включи в подготовката на нелегален военен пункт, използван от командири на Въоръжени Революционни Отряди.

Юджел ШИМШЕК: Е роден през 1967 година. Израстна в революционното младежко движение, образувало се в периода след 12-Септемврийската хунта. Стана един от водачите на младежта в Техническия Университет в Истанбул. След завършването на образованието си, продължи своята революционна дейност в Камарата на Архитектите. Последната му длъжност бе куриер в организацията. Най-голямото желание на Юджел бе да бъде боец на Devrimci Sol. Може би не може да осъществи, това си желание, но загина мъченически, като боец на Devrimci Sol.

Йомер ДЖОШКУНЪРМАК: Е роден през 1960 година. Бе един от революционерите израснал в революционното младежко движение след 12-Септемврийската хунта. След университета развива революционна дейност в Камарата на Архитектите. През 1989 година преминава в нелегалност. Поема задачи за техническа помощ за подготовката на организация от легални бюра на организацията.

Билял КАРАКАЯ: Е роден през 1962 година. В периода преди 1980 година се включва в анти-фашистката борба. Попада в плен по време на хунтата. Бори се в занданите на 12-Септемврийската хунта. След освобождаването си отново зае мястото си в борбата. Бе един труженик отдаден на революционното дело. С години лягаше и ставаше, подготвяше бомби в ателие, далеч, от всякакъв социален живот. Живя, като примерен член на Devrimci Sol, такъв остана и до мъченическата си смърт.

Джавит ЙОЗКАЯ: Е роден през 1958 година. През 1975 година се включва в организираната борба в редиците на Революционна Младеж, докато е студент в Истанбул. Изпълнява задачи в организацията на Револ’ционна Младеж в район „Баязид“ в града. След това е изпратен в Черноморския(Понтийския) регион. В периода на борбата срещу хунтата отново бе в Истанбул. Попада в плен в началото на ’83 година. Става част от втория екип в Смъртната Гладна Стачка от ’84. След освобождаването си през 1988, изиграва съществена роля в укрепването на Въоръжените Революционни Отряди. До смъртта си е член на Военния Комитет на организацията.

Назми ТЮРКДЖАН: Е роден през 1964 година. Израства бързо в редиците на Гимназиална Революционна Младеж. След попадането си в плен, той съумява да излезе от стаите за изтезания без да посрами себе си и другарите си. След освобождаването си през ’83 година, изиграва активна роля в изграждането на структурите на Революционна Младеж в Истанбул. През 1988 отново попада в плен. През 1990 година след, като бива освободен, е командирован в Егейския Регион. След това е кандидат член на Военната Комитет, а по-късно и неин член.

Хасан ЕЛИУЙГУН: Е роден през 1962 година. Включва се в борбата, докато е ученик в гимназията. Попада в плен през 1981 година. След 8 години, когато излиза отново, той без колебание отново заема мястото си в борбата. През 1990 година, бива става член на Средиземноморския Регионалния Комитет на организацията. След това продължи борбата си, като член на Военния Комитет и командир на отряд.

 

 

 

[divider]

Източник: Списание-Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/ “Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/ ; брой 423;  дата 29 Юни 2014г.

[divider]

 

12.07.2016-Статията бе обновена и допълнена.