В ПАМЕТ НА ДРУГАРЯ ХАСАН ФЕРИТ ГЕДИК-1992-2013
Едни други времена-Синан Кукул(Sinan Kukul-Kadife tenli zamanlara)
Сега веч няма време любима,
няма време да плачем, да тъгуваме да се смеем,
сега е война;
оставяйки любовта си за едни други времена,
докато ръцете ни още не са изгубили онази своя топлота,
трябва да хванем студеното олово и
да почустваме онзи не стихващ огън на времето.
Зная какво да станем заедно
някоя пролетна утрин и да тичаме по полята,
зная що е да се облегнем един на друг и да пеем песни,
и то от най-хубавите,
вълнуващите,
любовните.
Зная какво е да се намокря в априлския дъжд,
да се погубя с твойта любов в сърцето.
Зная колко красиви са очите ти,
зная как като майка ме любиш ти,
зная на цветята най-цветните, най-ароматните,
зная светът е красив,
зная, че мога и безгрижно да живея,
знаеха го и децата ненавършили още осемдадесет,
биейки се умиращи по фронтовете,
знаеха го и изгорените от атома в хирошима,
и умиращите от глад в Етиопия
и децата растящи сред войната в Палестина,
кой не знае сякаш…….
Но розо моя,
но единствена моя,
но любима,
виж гори светът,
виж хората умират,
сега веч е война,
оставяйки любовта си за едни други времена,
докато ръцете още не са изгуби онази своя топлота,
трябва да хванем студеното олово
и да почустваме онзи нестихващ огън на времето.
Гласът на Борбата 