НА КУЛТУРНИЯ ФРОНТ: Има свобода само за лъжите

НА КУЛТУРНИЯ ФРОНТ: Има свобода само за лъжите

В ТОВА СТАТУКВО СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕТО СЛУЖАТ САМО ЗА ДА ОПРАВДАЯТ НЕГОВИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЛИЦЕМЕРИЕ

Свободата на слово се използва за да се разпространява моралът на загниващите и разпадащи се господстващи класи. Медиите са в услуга на егоистичните интереси на „висшата каста“ на милионерите.

Нито един коментатор, анализатор, репортер или водещ не може да каже, че е свободен. Дори и най-утвърдените имена в журналистиката биват изхвърляни от работа дори ако и само веднъж се осмелят да кажат нещо извън утвърдения сценарии. Дори и Октай Екши1, който е един от най-яростните защитници на това статукво, който продължава да бъде журналист дори и през периода на фашистката хунта, бе изритан от работа щом стана неудобен за властта. Той бе казал за властта на ПСР: „Тия и майка си ще продадът“… На следващият ден взе думите си назад, но вече беше късно… Властта на ПСР го изхвърли от работа още същият ден. Журналистът с 40 години опит, бе уволнен за няколко минути. Това ярък пример за това, че този тип журналисти нямат куража да казват истината в това статукво. Продали са перото си на капитала. През последните сто години медиите на статуквото не се промениха, или дори напротив станаха още по-дръзки и безпардонни. Преди близо сто години Ленин е обяснил какво е свободата на словото:

По целият свят, там където има капиталист, свободата на словото означава: свобода да се купува вестник, свобода да се купува журналист, корупция, купуване на общественото мнение и манипулирането му в полза на буржоазията.“ – В. И. Ленин Събрани съчинения, Том 32.

Минали са сто години но нищо не се е променило. Това статукво е продължило да загнива, да деградира като заедно със себе си е повлякло и журналистите и литераторите.

Нека погледнем всички коментатори във вестниците, списанията и интернет сайтовете, първите страници на вестниците и заглавията в медиите, новините, статиите. Във всички тях ще видим представителите на „висшето общество“, „ВИПовете“ и различните мафиотизирани типове. Всички те правят пропагандата на разни хазартни типове и измамници. Нека подредим заглавията на анализите на актуалните събития, които правят различните журналисти, темите им не са се променили особено през последните сто години. Разните криминални сюжети, секс афери, скандали и т.н… няма какво друго да разкажат и без това.

Целта им е да привлекат вниманието на народните маси към подобни долнопробни истории, обличайки тези сюжети в мистика и тайнственост, като по този начин отровят съзнанието на хората и възпрепятстват това да съсредоточат своето внимание към истинските си проблеми. Защото така хората ще възприемат събитията случващи с тях и около тях като „съдба“ или чиста случайност. Журналистите на това статукво са неспособни да създадат каквото и да било качествено ново четиво.

Свободата на словото е пряко обвързана с икономическите връзки на собственика на медията. Каквито са интересите на шефа, такива са и новините, които правят неговите подчинени. Ако трябва да припомним на уважаемия читател, по време на народното въстание през юни 2013година, много ТВ канали не излъчваха новинарски емисии. Тези техни действия бяха напълно съзнателни, затова излъчиха документални филми за пингвините. Едва когато хиляди хора възмутено започнаха да скандират под прозорците им, започнаха да излъчват новинарски емисии. А това решение взеха заради страха си от народа, защото бяха принудени от неговия гняв.

Направиха песен озаглавена „Америка изпълнена с приключения“, непрекъснато разкрасяваха ли разкрасяваха образа на Америка, представяха за страната на свободата. Медиите в Америка не съставят новините само за Америка, но и тези по целия свят.

Сключените от 1900 година насам сделки, бързата глобализация, доведе до силното монополизиране на медиитe, като се обособиха 9 големи транснационални комании. Disney, AOL Time Warmer, Viascom (притежателите на CBS), News Corporation, Bertelsman, General Electric (собствениците на NBS), Sony, Liberty Media Group и Vivendi Universal. Тези големи ТНК2 са собствениците на водещите в света филмови студия, на голяма част от мрежите от ТВ канали, звукозаписни компании, водещите кабелни канали, кабелни ТВ оператори, списания, рекламни агенции, издателства и т.н“ (Edward S. Herman, Noam Chomsky- „Производството на съгласие“- стр. 17) 3

Живеем в статукво, което господства над целия свят, което давайки невярна и най-често лъжлива информация манипулира милиарди хора по света. За да окупират Ирак през 1991 година, постоянно фабрикуваха лъжливи сведения и манипулативни новини. Казаха, че в Ирак има химически оръжия, бе установено и доказано, че това твърдение е лъжа.

Показаха един корморан залят с петрол за да „покажат“ колко е жесток Саддам… Съзнателно изричаха лъжи, тези кадри нямаха нищо общо с Ирак. Хилядите новини, които може да изброим се „произвеждат“ от тези 9 групи собственост на големите корпорации. Именно те прикриват големите престъпления по света. Разпространяваха лъжи за социалистическия лидер на Румъния Чаушеску и съпругата му, казваха, че той имал 900 чифта обувки, че народът тънел в мизерия. И Чаушеску и жена му бяха убити чрез разстрел в операция на контра-революционерите координирани от Америка. По онова време дори тези, които наричаха себе си „революционери“, „комунисти“ повярваха на тези лъжи. В това експлоататорско статукво, свободата на словото служи само за да се казват лъжи.

В нашата страна можем да изроим няколко медийни монопола. Останалите нямат никаква сила и влияние. На тях просто не им се позволява да се разрастват и да увеличат своят мощ. Революционният печат, който се стреми да просвети народа постоянно е подложен на репресии, в редакциите постоянно нахлуват полицаи, репортерите, разпространителите му биват убивани, осакатявани, нападани, измъчвани. Младеж бива прострелян от полицаи на сред улицата само заради това, че разпространява едно определено списание*. Гимназистът Ирфан Аадаш/İrfan Ağdaş/, бе убит в кв. Алибейкьой заради това, че разпространява списание Kurtuluş / „Освобождение“ / 4. Ферхат Герчек/Ferhat Gercek/ 5, който тогава е само на 17 години, бе прострелян и оставен инвалид за цял живот, заради това, че разпространява списание Yürüyüş/ Поход/. Енгин Джебер /Engin Ceber/ 6 без измъчван от момента на задържането си до последния миг в затвора Метрис, само заради това, че разпространява същото списание, той загуби живота си след като не успя да издържи на мъченията в затвора Метрис в Истанбул*. Никой да не ни говори за свобода на словото.

Тези загниващи, деградиращи, паразитни медии ще изчезнат заедно с края на това статукво. Тази преса, тези медии няма, за какво да бъдат защитавани. Лъжците паразитите, подлеците не могат да бъдат свободни. Защитаваме свободата за да се изправим срещу тази търгуваща със съвестта на хората медия. Днес свободата е представена само и единствено от революционната преса. Няма медия, която да изразява свободно мнение, освен революционната. Левите, социал-демократично настроените, прогресивни журналисти, също са далеч от това да изразяват свободно своето мнение. Ако все пак го сторят са заплашени от това вестникът/медията да бъде затворена, те да бъдат съдени и хвърлени в затвора и дори да бъдат прокудени от страната. Няма как да се твърди, че журналист, който живее с тези терзания е свободен, като макар и рядко, те открито споделят за тези свои тревоги. Революционните, левите, демократични медии трябва да се организират за да противостоят ефективно срещу огромните ресурси на медийните монополи. Пътят на това, прогресивните, левите, журналисти свободно да изразят своето мнение минава през тяхното организиране. Журналистите изразяват професионалната етика, като „обективно“ отразяване на събитията. Но, както и те самите знаят, стотици журналисти в печатни и електронни медии чрез манипулативни новини и материали тровят съзнанието на хората. Тук обективността не означава да се мълчи пред тези откровени лъжи. Журналистите трябва да обърнат лицето си към народа, трябва да заемат страната на народните сили, това вече се превръща в неизбежен за тях избор.

Източник: списание „ПОЗИЦИЯ- В Културата и изкуството“/ брой 159 от месец Септември 2015г. Стр. 6-7

https://tavir.org/sadece-yalan-soyleme-ozgurlugu-vardir-sanat-cephesi/

 

Бележки:

1. Кой е Октай Екши- https://en.wikipedia.org/wiki/Oktay_Ek%C5%9Fi / на английски език/

2. ТНК-Транснационални Компании: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

3. Повече за книгата може да научите тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Manufacturing_Consent

/на английски език/

4. Повече за репресиите срещу списанието може да прочетете в тази брошура https://drive.google.com/file/d/0BxQJ_4RBgC1PNmMxRW81NHNDUGM/edit?usp=sharing

/на английски език/

5. Повече за Ферхат Герчек може да прочете тук:

http://septemvri23.bestforumonline.com/t518-topic#4409

6. Погледни точка 5.

Реклами