ЕРДОАН ЧАКЪР Е В БЕЗСРОЧНА ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ ИЗОЛАЦИЯТА, МЪЧЕНИЯТА И УНИЖЕНИЯТА НА ФРЕНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ!

Полит. затворникът член на Народен Фронт, Ердоан Чакър, който в началото на месец октомври 2015 година бе екстрадиран противно на всякакви международни правни норми от гръцката държава във Франция, вече повече от 40 дни провежда безсрочна гладна стачка срещу упражняваните върху него изолация, мъчения и униженията на които е подложен.

 

Ердоан Чакър
Ердоан Чакър

След атентатите в Париж от ноември миналата година, директорката на затвора Villepinte, в който е държан Чакър, е засилила репресиите срещу полит. затворника, като причина за тези „засилени мерки“ тя е изтъкнала нападенията на т. нар. „Ислямска държава“ и въведеното в страната извънредно положение.

Безскрупулността на властта във Франция, която иначе се сочи за пример за буржоазна демокрация е показателна за това, какво очаква през следващите години всички, които не се подчиняват на олигархичното статукво в Европа.

Управата на затвора е до толкова безпомощна и жалка през съпротивата на Чакър, че дори не му дава сол, захар и въобще най-необходимите съставки, които той трябва да приема по време на гладната стачка.

От самото начало на съпротивата на Ердоан Чакър, френската империалистическа държава се опитва чрез всички възможни средства да сломи Чакър, като в средата на миналия месец той бе преместен в карцера на затвора Villepinte заради това, че се е възпротивил да бъде претърсен гол от надзирателите, след което за няколко дни близките му не можеха да получат информация относно неговото състояние.

Няколко дни по-късно пък той е бил посетен от лекар, и му е било позволено да използва правото си на провеждане на телефонен разговор.

Във въпросния разговор Чакър е споделил, че за няколко дни не са му били давани вода, захар и витамини, като чак на 16 и 17 декември е получил по една чаша топла вода, една доза захар, сол и кафе. 18 Декември надзирателите са пренесли вещите му в карцера, в който се намира и в момента. Полит. Затворникът е споделил още, че докато са го отвеждали към карцера надзирателите са го „предупредили“ че поради факта, че той е осъден по дело за „тероризъм“, те систематично ще извършват този „обиск“; на свой ред Ердоан Чакър им е отговорил, че ако те могат систематично да извършват този „обиск“, той систематично може да се съпротивлява до край! „Вие се самозалъгвате ако си мислите, че ще успеете да ме сломите. Ще ви покажа на какво е способен Фронтовският полит. затворник.“

В разговора Чакър, е споделил с другарите си от Комитета за Свобода, че в дните след преместването си в карцера, той е бил посетен от лекар. Изключително рядко събитие в затвора, както той сам е отбелязал. След разговора и медицинският преглед, лекарят е попитал, Чакър за мотивите му за започване на тази крайна според думите на лекаря, форма на протест. Той му е разяснил мотивите си, след като ги е изслушал лекарят се е ангажирал да съобщи и на останалите лекари обслужващи затворите в района за гладната стачка.

Съпротивата на полит. затворника Ердоан Чакър, получи широк отзвук, както зад стените на затвора Villepinte, така и извън тях. Баскките полит. затворници, намиращи се в затвора, в две писма изпратени от тях в началото на месец декември 2015 година, до дирекцията на затвора са изразили своята подкрепа за съпротивата на техния другар и приятел Ердоан Чакър. В писмата си адресирани до директорката на затвора, те са припомнили срещу между нея и техни представители в края на ноември, на която тя ги е уверила, че те няма да бъдат подлагани на недостойни обиски1. Баските са попитали защо Ердоан Чакър бива пдолаган на това мъчение, при положение, че и той като тях е политически затворник. В писмото си те са казали и следното: „Ние смятаме действията Ви спрямо Чакър за уронващи човешкото достойнство, смятаме, неговата гладна стачка за легитимна и правилна. Не революционерът, полит. затворник Ердоан Чакър, а вие госпожо директор, нарушавате законите и разпоредбите в тази страна. Ние подкрепяме гладната стачка и исканията му, и ще продължим да ги подкрепяме докато не бъдат изпълнение.“

Освен с писма Басккките полит. Затворници са подкрепили и подписката в защита на революционера. Освен тях и някои затворници подсъдими и излежаващи присъди по криминални дела също са изразили подкрепата си за Чакър.

Подкрепата на криминални затворници към политически такива, не е прецедент в историята на Революционното движение. През 1996 година по време на Смъртната Гладна Стачка, група затворници от затовра в гр. Ушак,/западна Турция/провеждат гладна стачка в знак на солидарност с исканията на политическите затворници. Фашистката турска олигархия смазва акцията им. В началото на месец юли същата година, докато все още продължава смъртната гладна стачка, петимата стачкуващи затворници са нападнати и зверски убити от цивилни фашисти.

Ердоан Чакър продължава своята борба и за стените на затвора, докато все още не е преместен насила в изолационната килия на карцера, той е прочитал пред затворници на двора свои изявления, като същевременно им е разяснявал, че недостойното „претърсване“ е метод за мъчение използван от нацистите в концентрационните лагери срещу евреите. Той е подчертавал факта, че това е един фашистките метод за мъчение използван, за сломяване на затворниците, и че гладната му стачка е именно срещу това мъчение.

Както вече отбелязахме съпротивата на Ердоан Чакър получи подкрепа не само зад стените на затвора, но и отвъд тях. Пример за това са няколко млади революционери, които проведоха и продължават да провеждат и към този момент гладни стачки в негова подкрепа. Първа бе Севил Севилми/Sevil Sevimli/, революционерка, член на Революционна Младеж-Европа. Тя започна своята гладна стачка дни след началото на стачката на Чакър, и към момента нейната съпротива продължава. В дните от 17 до 21 декември гладна стачка проведе и Белгюзар Анлаш/Belgüzar Anlaş/. Вече близо 20 дни пък Ългън Гюлер/Ilgın Güler/ провежда солидарна гладна стачка в знак на подкрепа на Ердоан Чакър и като протест срещу репресиите срещу революционера. На 25 декември 2015 към тях се присъедини и Гюлджан Чакър/.

С акции във Франция, Швейцария, Англия и Германия членовете на Народен Фронт изразиха подкрепата си за своя другар, борещ се срещу изолацията и мъченията на френския империализъм.

Своеобразна връхна точка в тези акции бе акцията на тримата младежи-Севил Севимли, Ългън Гюлер и Гюлджан Чакър, които на 28 Декември се оковаха с вериги пред сградата на Министерството на Правосъдието на Франция в Париж. Започналата около 14:30 часа акция продължи до около 20:00 часа. В първите часове от акцията полицията по никакъв не е реагирала, на свой ред членовете на комитета периодично са сканирали лозунги като: „Край на Недостойните обиски!“, „Да Живее Съпротивата на Ердоан Чакър!“, „Ердоан Чакър Не Е Сам!“ „Полит. Затворниците са гордостта ни!“,

Около 16:30 часа двама цивилни полицаи са отишли при протестиращите и са им задали въпроси относно целта на акцията и какви са техните конкретни искания. Членовете на комитета са им отговорили, че искат да се срещнат с представител на министерството, дъщерята на Ердоан Чакър, Гюлджан е заявила пред полицаите, че е негова дъщеря и им е дала сведения относно баща си, те са ги записали и са се върнали в министерството.

След около 20 минути полицаите са се върнали при протестиращите и са им съобщили, че са предали информацията за техните искания в министерството, като в момента очакват телефонно обаждане, като според отговора ще стане ясно дали ще има среща с тях или не.

През цялото време на акцията комитетските дейци чрез кратки речи са се опитвали да осведомят минувачите за целта на акцията си. Някои от пешеходците са ги снимали, други са ги попитали за повече подробности относно случая с Ердоан Чакър.

Около 17:30 часа цивилните полицаи, които са предали искането на протестиращите за среща в Министерството на Правосъдието са дошли при тях и са им заявили, че никой не иска да се срещне с тях, и че трябва да потърсят решение на проблема заедно с администрацията на затвора. Полицаите са настояли членовете на комитета незабавно да прекратят акцията си. Тримата революционери на свой ред са им отговорили, че ще останат на мястото си и няма да прекратят акцията, защото се касае за живота и здравето на техен другар и баща, който е в гладна стачка.

Така комитетските дейци са продължили своята акция пеейки маршове и скандирайки своите лозунги. Около 18:30 часа на мястото са започнали да пристигат полицейски екипи с микробуси. Разбира се, че революционерите са били в пълното съзнание, че слугите на олигархията ще ги задържат и измъчват. През това време двама полицейски началници на екипите, които са пристигнали на мястото на акцията, са казали на протестиращите, че трябва да прекратят акцията си, той се е обърнал към тях със следните думи: „Бъдете дружелюбни с нас, прекратете протеста и ние ще ви купим билети за метрото, с които да се приберете при семействата, и да прекарате празниците заедно у дома.“

На свой ред членовете на комитета са започнали да скандират своите лозунги и са се опитали да разяснят на минувачите каква е ситуацията. Полицаите пък са им казали „да не се държат враждебно към тях“. В отговор на полицаите революционерит са казали следното: „Хайде какво чакате нападайте, измъчвайте ни, нали за това ви плащат, нали това е вашата задача.“ Паникьосани пред решителността на тримата стачници, полицаите са си отишли.

Към 19:45 те са пристигнали заедно с автобус на полицията. Този път вече за да задържат и нападнат протестиращите.

По време на полицейското нападение много от минувачите са започнали да снимат с мобилните си телефони случващото се, за това полицаите не само могли да упражнят обичайното за тях полицейско насилие, но въпреки това, според разказите на тримата революционери, те са били подложени на мъчение, като полицаите са стискали ръцете им, опитвали са се да ги стъпчат докато режат веригите, с които, по рано тримата са се оковали за стълба. При вида на полицейското нападение един от минувачите иронично е скандирал: „Да Живее Извънредното Положение! Да Живее Франция!“. Останалите минувачи също са изразили негодуванието си спрямо упражняваното насилие от страна на полицията. В това време комитетските дейци са удряли по прозорците на автобуса в който са били задържани.

Ето какво разказват тримата членове на Комитета за Свобода за времето след задържането си: „След като ни задържаха, полицаите ни разкарваха с часове от районно в районно, не знаеха къде да ни оставят. Накрая спряха пред полицейския участък на пл. „Бастилия“. Там ни държаха 30 минути, само ни провериха личните карти и ни пуснаха. През цялото време на акцията, докато ни задържаха и отвеждаха в автобуса, полицаите бяха видимо изплашени и не знаеха, какво да правят. Явно беше, че се страхуваха от това, че хората ги гледат как ни задържат.“

ВЪВ ФРАНЦИЯ НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ! ЕДИНСТВЕНИЯТ НИ ИЗБОР Е ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ!

На 29 Декември 2015, Правно Бюро на Народа, публикува свое изявление по повод на 35-ят ден от съпротивата на Полит. затворника Ердоан Чакър.

От линка по-долу може да се запознаете с пълният му текст.

Изявление на Правно Бюро на Народа


БЕЛЕЖКИ: 1. Недостойните обиски се изразяват в това полит. затворникът да бъде насилствено събличан и претърсван от надзирателите.



 

Видео материали показващи последните моменти от акцията на на тримата членове на Комитета за Свобода.