Членовете на Grup Yorum бяха отвлечени, а останалите членове, които се застъпиха за тях бяха задържани!
Но не знаят ли те, че Grup Yorum е народът, не могат да я спрат, не могат да я унищожат..
Да отвличат посред бял ден хора, е присъщо само за фашистките режими.
Вчера в обедните часове, микробусът, който са пътували, членовете на Grup Yorum-Али Араджъ и Ибрахим Гьокчек, е бил спрян от цивилни полицаи в истанбулския квартал „Гаази”, като двамата са били задържани. Историята им е низ от отвличания и хора изчезнали безследно… Приятелите ни са били отвлечени от полицаите, като са били качени насила в черен микробус с регистрационни табели на гр. Измит[ref]Индустриален град на около 100 километра от Истанбул[/ref] . Полицаите-убийци не са се задоволили само с това, отвлекли са и репортерът на информационна агенция “ETKIN”. Часове наред нямахме каквато и да била информация относно състоянието на нашите приятели. Не можахме да разберем къде са били отведени. Едва часове по-късно успяхме да разберем, че са в „отдела за борба с тероризма” , и че репортерът е бил освободен.
Престъпленията извършени от Grup Yorum са особено тежки
Адвокатите ни разбраха за какво са задържани Али и Ибрахим едва към полунощ… Участие във възпоменанието за Беркин Елван, състояло се на 11 Март 2015, заедно с други интелектуалци и прочитане на протестна декларация. Участие в пикник по случай 1 Май и изпълняване на песни от репертоара на групата… Какви колосални престъпления нали? Но ние никак не се учудваме. Само преди дни в обвинителният акт срещу друг член на групата ни, приятелката ни Дилян, не беше ли именно нашата група обвинявана в това, че вдъхва надежда на народа. Да, ето именно от тази надежда се страхува властта на ПСР. И още как! Защото надеждата означа, съпротива, надежата означава сила, надеждата означава вяра, надеждата вдъхва увереност в победата. ПСР се страхува от това народът да бъде обнадежден, да вярва…
Страхува се от това народът да вярва в социализма, в революцията, от това да вярва в себе си, от това да се обедини и да стане по-силен, страхува се от това народът да е обнадежден от мисълта за своята победа… Именно тази надежда двъхва Yorum с песните си, народът ни си тръгва с нови надежди с кураж от концертите ни. За това ги нападат, забраняват. Никога няма да се предадем, няма да се откажем да пеем песните си.
Полицията, която извивайки счупи лакътя на Али, няма да успее да осъществи своята цел.
Преди ни спукаха тъпанчетата на ушите, мачкаха пръстите ни, чупиха ги… Само преди месец на концерта в Измир счупиха пръста на Ибрахим. Но какво стана? Замлъкнаха ли песните, вдъхващи надежда на народа? Не не можаха да ги заглушат. Дори напротив, слушателите ни още повече се застъпиха за нас, умножихме се многократно. Не забравяйте, тези песни не ще заглъхнат като чупите и мачкате… Защото ние пеем нашите песни, чрез борбата си, чрез сърцата си. Ако не Али, учениците му ще свирят на кавала, на флейтата… Ако не Ибрахим, неговите ученици ще свирят на бас китарата. Учениците му ще започнат да говорят по концертите, по площадите. Казахме ви, че членовете, доброволците на Grup Yorum, в четирите краища на Анадола, в гетата на Европа, не ще свършат. Това семе веднъж е посято в сърцето на народа. Каквото и да правят напразно е!..
Нямат търпимост дори към тези, които се застъпват за музикантите!
Ние сме революционери, ние продължаваме да вдъхваме живот на най-добрите ценности на народа ни. Докато приятелите ни са в ареста, биваше ли ние да стоим със скръстени ръце? Взехме тамбурите[ref]Вид традиционен музикален инструмент, разпространен под различни форми на Балканите и у Анадола[/ref] си в ръце, и се отправихме право към „отдела за борба с тероризма. И тук полицията ни нападна жестоко, задържани бяха тримата ни членове-Султан Гьокчек, Дилян Пойраз и Зафер Йозгюр Гюлтекин, ученикът ни Хамза Полат също бе задържан. По-късно пък, нашата сестра-Фатма Кърлангъч, откликнала на призива ни и дошла пред ОБТ, също бе задържана. А каква бе тяхната вина? Казват ни да си стоим и да си мълчим. Казват ни, ние можем да отвлечем, да приберем най-близките ви хора, но вие си стойте и кротувайте. Ние не сме толкова неблагодарни, няма и да бъдем. Все още не сме привикнали дотолкова с вашия фашизъм. Ние от народа си научихме тази култура, културата на застъпничеството… За да продължат да живеят те, ако трябва и ние ще бъдем задържани. Така и стана. Приятелите ни, които отидоха пред ОБТ, които пях песни и стояха тук, бяха жестоко нападнати и задържани, оковани с белезници, те бяха оставени с часове под дъжда.
Днес ще бъдат изправени пред съда!
Днес нашите приятели ще бъдат отведени в съдебната палата. От адвокатите ни, научихме, че Али и Ибрахим ще бъдат отведени в съдебната палата на район Газиосман Паша, а Султан, Дилян, Йозгюр и Хамза ще бъдат отведени в тази в кв. Чаалаян. Ние ще ги чакаме в 11 часа. В 11:00 часа очакваме всички наши слушатели и журналистите в съдебните палати в Газиосман Паша и Чаалаян. Ще очакваме приятелите си надежда. Имам надежда, защото ние сме прави, а тези, които са срещу нас не са; имаме надежда, защото тези които са извън закона са те, ние защитаваме демокрацията, а не те; имаме надежда защото фашизмът ще бъде победен; рано или късно, но накрая ние ще победим, защото не се предадохме, няма и да се предадем!
Али Араджъ, Ибрахим Гьокчек, Султан Гьокчек, Зафер Йозгюр Гюлтекин, Дилян Пойраз, ученикът ни Хамза Полат и слушателката ни Фатма Кърлангъч да бъдат незабавно освободени!
Grup Yorum е народът не може да бъде заглушена!
Песните Ще ще замлъкнат, хòрата не ще спрат!
Проклет Да е Фашизмът, Да Живее Борбата ни!
GRUP YORUM
23.02.2016
Гласът на Борбата 
Трябва да влезете, за да коментирате.