Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!

[dropcap]В[/dropcap] навечерието на 1 Май, решихме да запознаем нашите читатели със съпротивата срещу казионния синдикализъм и ренегатството в лявото движение, на една работничка в Турция. Това е Оя Байдак. През всички тези дълги месеци на борба, която все още не е приключила тя преживя линч, полицейски нападения, обиди, клевети, ругатни, тормоз и т.н. Въпреки всичко това Оя не склони глава пред враговете на работниците-казионните синдикалисти и фашистката власт, на които служат те.
Оя Байдак(Oya Baydak), през всички тези близо 300 дни на съпротива, проведе гладна стачка за около месец, през миналото лято, изправяше се пред казионните синдикалисти навсякъде, където бяха. На всичко това те ѝ отговаря с псувни, ругатни и прочее. Към настоящият момент, в полза на Оя Байдак има становище на специално образувана от синдиката комисия, решение на съда, което предвижда тя да бъде върната на работното ѝ място. Но казионните синдикалисти не признават нито своите „другари“, нито съда на буржоазията. Така те искат да покажат, че тя не е права, но се лъжат дори буржоазията заяви, че Оя Байдак е в правото си и борбата ѝ е справедлива. Но стига сме говорили ние, нека сега да дадем думата на Оя Байдак, или кака Оя, както я нарекоха другарите ни от Гимназиалната Революционна Младеж.

[divider]

Работничката от синдиката Genel-İŞ[ref]Синдикат на Работниците в сектора на комуналните дейности и услуги в Турция. Основан е през 1962 година, част е от конфедерацията[/ref] при DİSK[ref]Конфедерация на Революционните Работнически Синдикати в Турция, синдикална конфедерация основана през февруари 1967 година. Образувана е от синдикалисти отцепили се от казионния синдикат Türk-İŞ. Първият председател на синдиката е Кемал Тюркер, който бива убит пред дома си през юли 1980 година, от член на националистическата, фашистка организация „Сивите вълци“. Преди фашистката военна хунта от 1980 година, това е най-масовият и най-влиятелен синдикат в Турция. По настоящем, както е видно и от репортажа по-горе няма нищо общо нито с революционната борба на работническата класа, нито пък със защитата на правата на работниците и служителите в публичния сектор.[/ref], Оя Байдак продължава да се бори за честта и работното си място!

Публикуваме репортажът направен от седмичното социалистическо списание Yürüyüş с работничката Оя Байдак, която повече 200 дни продължава да се бори за работното си място.

Yürüyüş: В началото бихте ли могла да направите едно кратко обобщение на съпротивата си до този момент?

Оя Байдак: Наближаваме 170-тия ден от съпротивата ни. На 13 Декември ние и членовете на Grup Yorum, които бяха при нас за да изразят своята солидарност, станахме обект на брутално нападение от страна на полицията. Мероприятието ни бе тероризирано в продължение на два дни от полицаите. Заедно с членовете на Grup Yorum бяха задържани и петима наши приятели. Полицията нападна палатковия ни лагер, изпокъсаха и плакатите ни. Това нападение на полицаите и отношението спрямо нас на членовете на Genel-İŞ и DİSK , които на 13 Юли 2015г. линчуваха мен, приятелите ми революционери и адвокатите бе напълно идентично. И тогава Ремзи Чалъшкан, който сега е председател на синдикалния съюз, даде заповед на работниците да ни линчуват с думите: „изметете ги тия“, и днес на 13 Декември, полицейският началник, също даде заповед на подчинените си използвайки думите: „изметете ги“.

След като при полицейското нападение на 14 Декември, палатката ми бе разпокъсана, аз продължавам своята съпротива в нова палатка.

Yürüyüş: Какви бяха мотивите им за да ви изхвърлят от работа? Какво пишеше в писменото становище, което ви дадоха?

Оя Байдак: Нито един синдикалист от Genel-İŞ, в който аз работех нито е потърсил контакт с мен по тази тема, нито някой техен представител е говорил с мен, нито пък са ме предупреждавали докато работех там.

Докато бях на работа, един ден пощальон донесе уведомление изпратено до синдиката, тъй като нямаше, кой да го получи, пощальонът го остави на мен. В това уведомление с дата 28 Юни 2015, пишеше, че „считано от 30 Юни трудовият ми договор е прекратен.“

В уведомлението, което бе подписано от тогавашният председател на DİSK Каани Беко(Kani Beko, и Ремзи Чалъшкан(Remzi Çalışkan), който по това време бе генерален секретар на Genel-İŞ, се казваше още, че „с решение взето от управителния съвет, вашият трудов договор е прекратен. За повече информация може да се обърнете към счетоводството.“

В него нито се изтъкваше конкретна причина, нито пък имаше някакво обяснение, защо се прекъсват трудовите правоотношения. Аз бях член на Sosyal-İŞ[ref]Синдикат на работниците в сферите на социалното осигуряване, образованието, търговията, трудово-производителните кооперации и изкуствата. Част е от DİSK.[/ref]. По процедура преди да бъде прекратен трудовият ми договор, работодателят трябва да уведоми моя синдикат, но това не беше спазено и съответно синдикатът нямаше никаква информация относно моя случай. Sosyal-İŞ научиха за прекратяването на договора едва 6 дни след като аз започнах своята съпротива, и това стана благодарение на това, че аз им се обадих.

Yürüyüş: Като мотив за уволнението ви, бе споменато, че вие сте пенсионирана, и все още това се изтъква като причина. Какво бихте казала по тази тема?

Оя Байдак: В уведомлението изпратено до мен не бе посочена, каквато и да е причина поради, която се прекратява моят трудов договор.

Аз започнах работа в синдиката Genel-İŞ през 2010. Когато започнах работа там, аз вече бях пенсионирана. Причината, поради която бях взета на работа в синдиката, бе че в продължение на 23 години аз бяха ощетявана от своя работодател, по вина на синдиката.

През 1988г. аз започнах да работя в общината на район „Еминоню“ в гр. Истанбул. Още през първата година от постъпването си на работа аз станах член на синдиката. След като районите „Еминоню“ и „Фатих“ бяха обединени[ref]Обединението на районните администрации на Еминоню и Фатих се извършва през 2008 година с решение на министерския съвет на фашистка Турция. И двата района се намират в старата историческа част на град Истанбул.[/ref] в една община, всички служители на община „Еминоню“ бяха прехвърлени към община Фатих. След прехвърлянето на работниците, започнаха да упражняват натиск върху всички и особено върху жените работнички. Опитваха се да ни сломят, малтретираха ни сексуално, така повечето служители и работници от вече бившата община Еминоню, бяха принудени насила да се пенсионират. И аз съм една от работничките пенсионирана насила. Поради упражняваният върху нас натиск, аз реших да се обърна към синдиката. Адвокатът на Genel-İŞ написа молба от мое име до общината на район Фатих и я изпрати по служебен път. Натискът върху мен и колегите ми продължаваше. Адвокатът на синдиката, изпрати още една молба до общината. Общината на район Фатих, на свой ред прекрати трудовия ми договор с решение на дисциплинарната комисия. Аз бях насила изхвърлена от работа от общината. Стигна се до това положение защото работниците и служителите на община Еминоню бяха организирани и членуваха в синдикат. Властите на новата община, бяха членове на ПСР[ref]ПСР-Партия на Справедливостта и Развитието, управляващата фашистка партия в Турция. След властта на т. нар. Демократическа Партия от 1950 до месец май 1960 година, ПСР е втората най-дълго управлява партия в историята на Турция, без прекъсване между мандатите. Има много сходства между ДП и ПСР, но най-добре изразената черта в тяхната политика е лакейството им на Американския империализъм.[/ref]. Кмет по това време бе Мустафа Демир, който и понастоящем е на този пост. Истинската причина обаче, поради, която ме изхвърлиха от работа бе, че аз бях работничка с класово самосъзнание и членувах в синдикат. От 1988г. насам аз активно започнах да участвам в синдикалната борба. Взимах активно участие в почти всички протестни акции, в борбата за синдикални права, стачките, борбите на работниците. Изпълнявах и някои задачи в ръководството на местната организация на синдиката, доколкото мога се стараех да работя за синдиката.

След като бях изхвърлена от работа в общината, аз исках да се върна обратно на работа, въпреки тези несправедливости, на които бях подложена. За това аз се доверих на синдиката и предприемах всички свои ходове, според взетите от синдикалистите решения. Ръководителите на синдиката предпочетоха да търсят правата ми по съдебен ред, вместо с директна борба и съпротива. Но всъщност те не искаха да се противопоставят открито на общината, която бе под контрола на ПСР. Убедиха ме, че със сигурност ще бъда върната на работа, след като съдът излезе с решение в моя полза.
Но уви това не стана. Адвокатът на синдиката загуби делото срещу общината. Съдът реши, че решението на дисциплинарната комисия при общината е обосновано, и така то бе в полза на общината. Така аз освен, че вече нямаше как да се върна на работа, не можех и да получа обезщетението си за прослужено време, за 23-те години през, които съм работила. Т.е аз бях ощетена двойно.

Делото за връщането ми на работа бе загубено. Исках да започна съпротива срещу това решение, но синдикалистите ми казаха, че „вече е късно и няма да имаме успех.“ Така аз бях принудена да подам документи за пенсиониране защото вече нямах доходи.

Бяха минали 13 месеца, от както ме бяха уволнили. Делото бе загубено. Главните виновници за това положение бяха синдикалистите. Защото заедно с тях взехме тези решения, а на края аз бях ощетената. Междувременно в синдиката бяха обявени свободни работни места, и аз подадох документи за тях.

Мисля, че е ясно на всеки, че в условията на днешна Турция е невъзможно човек да се издържа само от пенсията, която получава. За съжаление, много хора като мен, които вземат пенсии, чиято стойност е на прага на бедността, са принудени да работят допълнително за да могат да преживяват. И аз съм една от тези милиони пенсионери. На всичко отгоре аз нямаше как да не работя, защото не бях успяла да взема и обезщетението си за прослужено време.
И така през 2010 година, започнах работа в районното представителство на Genel-İŞ за европейската част на Истанбул.
Аз работех като чистачка в синдиката, понякога сервирах и чай на гостите. Работех на тази длъжност докато не ме уволниха.

Yürüyüş: Друг мотив изтъкван от представителите на синдиката, за вашето уволнение, е че не сте давали чай на идващите в синдиката работници, че сте се държала грубо с тях и не сте проявявала уважение към никого. Как бихте отговорила на тези твърдения?

Оя Байдак: По-горе вече споменах, е в уведомлението, с което ми бе съобщено, че моят трудов договор е прекратен, което носеше подписите на ръководителите на синдиката Каани Беко и Ремзи Чалъшкан, не бяха изтъкнати, някакви причини или мотиви за уволнението. Освен това към мен никога, под никаква форма не са отправяни, каквито и да било критики, забележки или упреци по отношение на това, как изпълнявам задълженията си.

И в общината на район „Еминоню“ работех като чистачка и в службата по сметосъбирането. В отдела за поддръжка на Паркове и градини, аз поддържах тревните площи. Аз през всичките 29 години, в които съм работила съм изкарвала хляба си с труда си, с пот на челото, аз съм работничка. Всички свои задължения съм изпълнявала запазвайки честта и достойнството си. Не съм се оплаквала, от каквато и да е работа. В живота си съм постигнала всичко с труда си. Аз се гордея с всичко постигнато от мен. Тези твърдения са обида отправена към мен, от тези, които са изтъкнали тези „факти“ като причини за моето уволнение. Това са клевети.

Правят всички тези грозни нападения, защото не могат да намерят нито едно смислено оправдание, което да изтъкнат като мотив за уволнението ми. Докато подготвяха почвата за линчуването ми, използваха тези твърдения за да настроят хората против мен. Ако аз омаловажавах работата си, нямаше да се хвана да работя, а щях да се примиря с пенсията си. Също така, ако аз не бях доволна от работата си, днес аз нямаше да понасям толкова нападения, обиди и трудности. Аз съм човек, който вярва, че трудът е висша ценност, и поради тази причина аз уважавам труда на хората. Аз мисля, че е важно, какво мисля и върша аз самата. Права съм и ще се съпротивлявам срещу всичко и срещу всеки, който не зачита труда ми.

Yürüyüş: Тогава, каква според вас е истинската причина поради, която ви изхвърлиха от работа?

Оя Байдак: Истинската причина е на лице. И уволнението ми от работа, и нападението срещу моята съпротива по този начин, е в следствие на ренегатството. Ще кажете, в какво се изразява това ренегатство. Днес синдикатите са много далеч, от това да бъдат авангарди, които развиват борбата на работническата класа. Между тях и фирмите, и предприятията няма никаква разлика. Отношенията между ръководителите на синдикатите и членовете са напълно идентични с тези, между обикновени шефове и работници.

Ръководителите на синдиката, искаха да вземат друг човек на работа, вместо мен, това бе техен роднина. Не знам това, колко е важно за тях но това е действие, което един истински синдикалист никога не трябва да предприема. Това би направил само един представител на господстващата класа, за да ощети работник, но това е напълно обичайно защото неговата класа е такава. Положението, в което съм аз сега трябва да бъде неприемливо за хората, които наричат себе си работници, патриоти, а най-възмутени пък трябва да бъдат тези, които наричат себе си революционери. Това пък показва, колко всъщност са се отдалечили от работническата класа, тези които ръководят синдикатите. Те показват, и колко чужди са за тях трудът и трудещите се.

Yürüyüş: От колко години работите за синдиката Genel-İŞ? Преди това къде сте работила?

Оя Байдак: От 2010 година до юни 2015 година, работех като чистачка и сервирах чай в синдиката Genel-İŞ. Преди да започна работа в общината на район „Еминоню“, 3 месеца работих като продавачка, след това 5 месеца работих в една частна фирма. През 1988 година, започнах работа в община „Еминоню“. До 2009 година работих в община Фатих.

Yürüyüş: Можете ли да ни разкажете за това, какво преживяхте по време на съпротивата? Преживяхте линч. Продължавате ли да получавате заплахи?

Оя Байдак: По време на съпротивата преживях почти всички видове нападения, които използват капиталистите и полицията срещу работниците, срещу народа който търси своите права и справедливост.
От момента, в който започнах своята съпротивата, се сблъсках с нападенията, тормоза, клеветите, лъжите, нападките, интригите и пренебрежението на ръководителите на Genel-İŞ, главния секретар на DİSK Арзу Черкезоглу(Arzu Çerkezoğlu) и приятелите им.
Но те не се задоволиха само с думи, прибегнаха и до физически нападения. Както е известно на всички, на 13 Юли 2015, синдикатът Genel-İŞ, председателят на DİSK-Каани Беко и секретарката на DİSK-Арзу Черкезоглу организираха своите поддръжници от градовете: Диярбекир, Измир, Анкара, Мерсин и Истанбул. Докараха ги с 4 автобуса и ги накараха да ме линчуват.

Заповедта за това нападение даде лично председателят на Genel-İŞ-Ремзи Чалъшкан, който ме изхвърли от работа, той нареди на подчинените си да ме нападнат с думите: „ИЗМЕТЕТЕ ГИ ТИЯ!“ Заедно с мен тогава бяха и приятели от Революционно Работническо Движение[ref]Революционно Работническо Движение, синдикалната организация на Народен Фронт-Турция, от създаването си до днес, тя винаги е била представител на борческата традиция на работническата класа в Турция. В последните години под ръководството на РРД, множество работници извоюваха своите права. Борбата на работниците от текстилна фабрика „Казова“ в Истанбул, пък се превърна в истински прецедент в историята на работническите борби в Турция, след като те окупираха фабриката и установиха работнически контрол над нея.[/ref], работници от общината на район Шишли и адвокати от Дружеството на Прогресивните Юристи. Общо бяхме 15-тина души. А те дойдоха с близо 300 души срещу нас и ни нападнаха. По време на нападението аз и много от приятелите ми бяхме ранени. Обиждаха ни, ругаха ни. Един наш приятел бе ранен с юмрук в лицето, костите по лицето му бяха счупени.

Толкова настървено ни нападаха, че сякаш това бяха полицаи, а не работници. Като, че ли срещу тях стояха врагове, толкова озлобени бяха, толкова разярени. А аз бях просто една работничка бореща се за своето работно място.

Десетки пъти бях виждала същите тези синдикалисти, как поднасяха цветя на разни шефове на фирми, кметове, премиери, министри, в знак на уважение те закопчаваха саката си пред тях. Тези, които отдаваха почит на капиталистите, нападаха революционерите и мен по този начин.

Въпреки, че след линча, те вече бяха изобличени, продължиха с тормоза, обидите и заплахите срещу мен, всячески се опитваха да ме сломят. През месец Август, изпратиха в сградата на DİSK, въоръжена охрана. Мъжът, който стоя в кабинета на Каани Беко около 1 час, на излизане демонстративно размаха пистолета си срещу мен и приятелите ми. Вечерта на същият ден този човек отправи заплахи към мен във фейсбук. До сега многократно са ме обиждали на влизане и излизане от сградата на синдиката, ругатни по мой адрес са писани и из социалните мрежи.

През октомври, когато отидохме да протестирахме пред сградата, където се провеждаше общото събрание на Genel-İŞ, бяхме нападнати от полицията. Ремзи Чалъшкан и останалите ръководители бяха подали оплакване срещу нас. След като полицаите ни нападнаха, представителите на Genel-İŞ ги „възнаградиха“ като им дадоха храна от кетъринга. А, аз по това време бях в болницата, защото по време на нападението припаднах.

На заседание на ръководителите на DİSK, докладът на комисията, съставена за да проучи моят случай не бе приет, тъй като в него се изказваше становището, че аз съм уволнена неправомерно и, че моята борба е справедлива. На ново свое заседание, синдикалистите се опитаха да унищожат този доклад, тъй като не им бе удобен. Не им бе удобен защото в него се казваше, че аз съм в правото си, и че те са длъжни да ме възстановят на работа.

На проведеното през месец Септември заседание на ръководителите на DİSK, този доклад не бе взет под внимание, като на мен ми бе даден ултиматом да прекратя съпротивата и да се махна от сградата на DİSK. Бях предупредена от тях. Те отправиха призив за нов линч. И ръководството на DİSK нападаше моята съпротива. Но виждайки моята решителност не посмяха да осъществят тези си намерения.

Ежедневно получавам заплахи във фейсбук и туитър от тези синдикалисти. Ругаят ме, обиждат ме, опитват по всякакъв начин да ме провокират.

На 13 Декември, когато проведохме вечер на работническата солидарност заедно с музикантите от Grup Yorum, малко преди полицията да ни нападне, в социалните мрежи сякаш се даваше заповедта за това нападение. Хюсеин Яман, синдикалист, който уж отговаря за обучението в Genel-İŞ, отправяше призив с думите: „Това е окупация. Час по-скоро трябва да се сложи край на този театър.“
Арзу Черкезоглу, пък от самото начало с лъжи и интриги лъжеше и настройваше против мен всички масови демократични организации. Изкараше себе си за потърпевша от това положение, и се опитваше още от самото начало да прикрие вината си в моето уволнение. Лъжеше народа и работниците. А всъщност тя има най-голяма изгода от моето уволнение, защото работникът, който искат да вземат на работа в Genel-İŞ на мое място е член на синдиката Dev Sağlık- İŞ[ref]Революционна Синдикална Федерация на Здравните работници. Синдикална федерация в състава на DİSK, в която членуват предимно лекари, медицински сестри, санитари и други здравни работници от здравните и лечебни заведения в Турция.[/ref] , който се председателства от Арзу Черкезоглу.

Ръководствата на всички останали обществени организации, които са свързани с Арзу Черкезоглу и ръководството на Genel-İŞ също не останаха по-назад и ги подкрепиха. Превърнали са в своя основна политика, това да се подиграват с труда на една работничка. Цялата им синдикална дейност се изчерпва в това. Това само показва, колко са безпомощни и жалки.

Yürüyüş: Можете ли да ни разкажете за настоящият етап на съпротивата ви?

Оя Байдак: От 8 Юли 2015 до сега, продължавам да се боря със същата решителност както в началото. По време на съпротивата ми продължаваща вътре и извън сградата на DİSK, проведохме множество акции, които вляха нови сили в нея. От самото начало до сега водя своята борба заедно с Революционно Работническо Движение.

До ден днешен синдикалистите не предприеха никакви стъпки в името на това, моят случай да бъде разрешен. Дори напротив те постоянно ме провокираха, тормозеха, обиждаха, дори започнаха да се бъркат и в личния ми живот. Но аз бях правата. Изправена съм пред една несправедливост. Искам своето работно място. Синдикалистите неведнъж накърняваха честта ми. РЕШЕНА СЪМ, ДОКРАЙ ДА СЕ БОРЯ ЗА РАБОТНОТО СИ МЯСТО!

Yürüyüş: Какви са вашите искания?

Оя Байдак: Моето единствено искане е ДА БЪДА ВЪЗСТАНОВЕНА НА РАБОТА ЗАЕДНО С ВСИЧКИ МОИ ПРАВА!

Yürüyüş: Предприети ли са стъпки за разрешаването на проблема?

Оя Байдак: Синдикалистите не предприеха каквито и да било стъпки по този въпрос. Те са тези, които ще ме вземат на работа. В този ред на мисли те трябва да предприемат стъпки за да сложат край на тази несправедливост. За настоящото положение носят вина на първо място Ремзи Чалъшкан и Кани Беко, както и всички ръководители на Genel-İŞ. Именно те могат да разрешат проблема. А аз ще се боря с цялата своя правота, за работното си място, докрай. Ако не мислех така, нямаше да се съпротивлявам вече 170 дни, срещу всички нападения и репресии.

[divider]

Източник: Списание- Bаğımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş(„Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“) брой 502, от 3 Януари 2016 година, страница 34-36.

[divider]

Видео показващо побоя и линча срещу Оя Байдак и подкрепящите я работници и революционери. 13 Юли 2015 година.