Те съградиха с телата си окопите на съпротивата

Една съпротива започнала на 20 Май 1996 година, носеше върху себе си отпечатъка на саможертвата, привързаността към народа и героизма. Героизмът доказан през всеки един миг, през всеки един ден от съпротивата, се запечата завинаги в съзнанието на народа. В затворите се пишеше една героична епопея разтърсила целия свят. Именно на тази дата започна една съпротива, която щеше да продължи цели 69 дни. Тази съпротива клетка по клетка, тяло след тяло подари на народите ни победата. Победата не е извоювана така лесно. Цената заплатена за нея бе много тежка. За да бъде извоювана тя, телата бяха изпитани с глад до смърт. Победата бе поведа на идеологията. Победата бе победата на революционната воля. Това бе победа извоювана срещу тиранията и експлоатацията.

Нападенията не бяха насочени само срещу полит. затворниците. Затворите бяха първата арена на пълномащабната война срещу народа. Държавата имаше своите закони, оръжия, войници, надзиратели, затвори. А, полит. затворниците имаха само своите тела и вярата си, с които можеха да се изправят срещу врага и да извоюват победата.
Нападенията имаха за цел да ги сломят и подчинят. Те искаха да заглушат гласът на народа. Семействата на полит. затворниците и близките на хората изчезнали безследно бяха нападани по площадите от полицаите с палки и кучета. Трудещите се бяха пребивани по улиците заради това, че търсят правата си.

Държавата искаше да смаже недоволството на народа с репресии и тирания, само така тя можеше да властва над него и да укрепи своето статукво.

Не успяха! Защото зовът за борба отправен от революционерите в плен, зад дебелите бетонни стени на затворите, премина отвъд тях и се разпространи в цялата страна. Защото телата, изпитвани с глад до смърт, сега бяха силата, пулса и бъдещето на този народ. Не беше толкова лесно да ги сломят. Започналата на 20 Май Съпротива на 45 ден бе превърната в СМЪРТНА ГЛАДНА СТАЧКА.

Червените ленти на челата на борците, пренесоха лозунга победата или смърт, от затвор на затвор и така по целия свят…
В съпротивата продължаваща между четирите стени на затвора от едната страна бяха този строй заедно с терора и тиранията си, а от другата представителите на народа, революционерите. В тази трудна борба и упорита борба имаше две страни и две воли. Или щяха да се предадат, или щяха да умират един по един до победата. Полит. затворниците казаха, че ще умрат за да извоюват победата.

Те искаха свободата на народа и освобождението на родината. Те искаха рдна независима и демократична страна. Те знаеха, че народът не заслужава да търпи тези мъки. И за това, те съградиха с телата си окопите на съпротивата.

Да можеш да умреш, да имаш силата да посрещнеш смъртта с усмивка на лице. Да загинеш с борба на волята продължила с дни с часове, с минути… Това е възможно само ако наистина обичаш народа и родината си. Изпитвайки с глад телата си те започнаха своя бунт. И огънят на техният бунт бе запален точно в сърцето на Анадола. В тази война преминала отвъд стените на затвора, имаше две идеологии, две воли, две разбирания за морал. Едното представляваше статуквото, другото революционерите.

На 61 ден, на 63 ден, на 65 ден на 68 ден, един след друг паднаха нашите мъченици, от Байрампаша през Бурса, от Улуджанлар до Айдън, от Чанаккале…един след….

Те се превърнаха в героите на продължилата 69 дни борба на воля и търпение. Те показаха, че никоя сила не е способна да сломи революционната воля.

ИЗВОЮВАХМЕ ПОБЕДАТА С МЪЧЕНИЦИТЕ СИ!

[divider]