Бартоломео Ванцети и Никола Сакко

„Винаги помни това Данте, никога не го забравяй… Осъдиха ни криейки се зад хиляди лъжи и измислици… Ако днес ни екзекутират причината за това е… Че ние бяхме на страната на бедните, че бяхме против това човекът да мачка човека, и да го експлоатира.“ Б. Ванцети.

Екзекутирането на Сако и Ванцети е нагледно доказателство за това, как буржоазното право и закони биват използвани в името на „класовите интереси“. Те бяха работнически водачи. Като част от заговор, инспириран по време на така наречения „лов на комунисти“ в САЩ те бяха арестувани и екзекутирани на 23 Август 1927 година, в изпълнение на решението на буржоазния съд, който бе част от този престъпен заговор срещу тях.

Поетът-революционер Наазъм Хикмет посвещава своето стихотворение озаглавено „Буржоазия“ на двамата Анархисти—мъченици.

 

„В джобовете си те не носеха нашият партиен билет.
Те бяха две честни и почтени момчета, които вярваха, че чрез подвига си човека
ще към стигне до прага на свободата!
Те не бяха нито водачи на милионни маси,
нито войници на стройна армия!
Те бяха редници на революцията,
двама честни редници на революцията.
В кръвта им кипяха лъчите на слънцето на Италия.
Те се притекоха на зова на живота, с почернели от труд чела, но чисти чела,
бориха се редом до своите братя.
В новият свят, те попаднаха в лапите на стария злодей!
Седем години с усмивка на лице изправени гордо стояха срещу смъртта.
На електрическия стол, те седнаха сякаш е кадифено кресло.
Сърцата им издържаха седем минути на четирите хиляди волта,
изгоряха сърцата им,
горяха цели седем минути!..
Не бяха убийци, но ги убиха безмилостно,
жертви бяха на справедливостта командвана от доларите.
Макар и да не бяха водачи на масите приживе,
със смъртта им целият свят въстана
редници на революцията…

Буржоазията уби двама от нас,
тези два смъртни, сега веч са безсмъртни.
Буржоазията ни обяви война,
приемаме войната ѝ.
Ний както знаем да се смеем заедно,
така знаем и да живеем и да умираме.
Един за всички, всички за един….“