РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ: Съпротива, Борба, Победа!

Изявление на Революционно Работническо Движение, при Народен Фронт-Турция, във връзка с победата на съпротивата на работничката Оя Байдак, която се споразумя със синдиката Genel-IS на 2 Август 2016.

До пресата и народа ни!

Днес тук ние завършваме нашата акция под надслов: „Оя Байдак да бъде върната на работа, съдебното решение да бъде изпълнено“, която провеждахме вече 70 дни пред централния офис на синдикалната федерация Genel-IS[ref]Синдикат на работниците от сферата на комуналните дейности[/ref] в Анкара.

DIH-Logo-yeniОя Байдак[ref] Повече за съпротивата на Оя Байдак може да прочете на този адрес: http://borbata.16mb.com/2016/04/26/оя-байдак-продължава-да-се-бори-за-чест/ [/ref] прекрати своята съпротива, която тя провеждаше вече 391 дни под надслов Искам обратно работното си място и честта си. До тук се стигна след като на 391 ден от съпротивата тя успя да се споразумение със синдиката. Ние като Революционно Работническо Движение прекратяваме своята акция за солидарност и подкрепа на съпротивата на Оя Байдак.

Като Революционно Работническо Движение ние бяхме и ще продължим и за напред да бъдем на страната на работника, търсещ своите права.

Това е част от нашето призвание на революционери. Дълг на всеки, който нарича себе си революционер, демократ, който твърди, че води класова борба е да подкрепя справедливата борба на работниците без оглед на тяхната религия, език, раса, пол и политически убеждения.

Ние изпълнихме този наш дълг и ще продължим и за в бъдеще да го изпълняваме. Изказваме благодарността си на двата синдиката, които ни подкрепиха в тази съпротива. Изказваме специални благодарности на ASIM SEN. Благодарим също и на 1 районно представителство на ESM. Благодарим им за това, че можаха да кажат, че са заедно с един работник станал жертва на несправедливост.

Колко жалко нали? По принцип левите и синдикатите трябва да защитят работниците, но в нашият случай това не се случи. Поради тази причина ние благодарим на този ограничен брой синдикати за подкрепата им, съзнавайки, че те не са го направили очаквайки благодарност от нас, а чувствайки това като техен дълг.

Тази акция бе показателна за това на какво ниво са левицата и синдикатите в Турция. Левицата вместо да изпълни дълга си и да застане до съпротивляващият се работник, възприе абсурдната теза, че това с спор между двете политически движения и пренебрегвайки правотата на исканията на работника дори не отрази акцията.

А дори и тези, които я отразиха, или се чудеха как да я очернят или се ограничиха до една две кратки дописки. Синдикатите на свой ред затвърдиха убеждението, че стигнали дъното. Синдикатите и браншовите организации по време на цялата акция разглеждаха едно революционно движение като враг и поради тази причина не се застъпиха за една съпротивляваща се работничка.

Нееднократните нападения и линчове срещу работничката и подкрепящите я революционери бяха подкрепени от KESK, TMMOB и TTB. Въпреки всичко обаче тази съпротива победи! Извоюваното може и да не е много голямо. Но важното, е че правият е доказал своята правота. Всяко едно извоювано право, е завоевание на съпротивата.