ИСТАНБУЛ: Въоръжени акции на революционери срещу полицията и фашистката ПСР разтърсиха мегаполиса

На 20 Януари 2017(Петък) около 20:30 часа сградата на дирекцията на полицията в Истанбул, разположена на булевард „Ватан“ в центъра на града, бе атакувана с гранатомет тип “LAW”. При акцията, извършена от бойци на марксистко-ленинисткото движение Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) са били нанесени материални щети на сградата. След атаката срещу печално известната сграда, получила прозвището „център за мъчения“, полицаите-убийци взеха извънредно мерки за сигурност около своя бастион. Подстъпите бяха заградени с още по-високи бетонни блокове, а по булеварда периодично преминават бронирани автомобили.

Фигурантът, който спечели изборите: Тръмп

В Америка има две партии; демократи и републиканци. Изборите в Америка, често биват определяни като надпревара между тези две партии, но всъщност това не е нищо друго освен едно дълбоко заблуждение. Истината е, че и двете партии имат еднакви програми. Провежданите на всеки 4 години избори пък, не са нищо друго освен размяна на ролите.

Курдистан: 10 партизан DHKC погибли в результате авиаудара профашистской армии Эрдогана

В заявлении, распространенном с 17.01.2017г. марксистско-ленинским движением Революционный народно-освободительный фронт (DHKC) объявлено, что потеряна связь с десятью партизанами после того, как 7 ноября 2016 года профашистская турецкая армия осуществила бомбардировку партизанского лагеря в регионе Дерсим . В заявлении сказано:

ТУРЦИЯ: Над 2000 работници от машиностроителната индустрия обявиха стачка

На 20 Януари 2017 година, 2200 работници от заводите на империалистическите монополи: Schenider Electric, ABB electric, GE Grid(Alstom) обявиха стачка след като преговорите за подписването на нов колективен трудов договор между „работодателската организация“ EMIS(Синдикална федерация на работодатели в сектора на електротехниката и електромеханиката) и казионния Общ синдикален съюз на металурзите се провалиха. Работниците в заводите на империалистическите фирми в областите Истанбул, Коджаели, Бурса, Маниса и Измир решиха да обявят стачка, след гласуване на своеобразен референдум по места. С почти пълно единодушие машиностроителите решиха да се борят за правата си и да не се поддадат на натиска на монополите и фашистката държава.

Стачката, която започна сутринта на 20 Януари, бе забранена от фашистката власт на ПСР и Ердоган с решение на министерския съвет. В него се казва, че „стачката се отлага за срок от 60 дни, поради непосредствените заплахи за националната ни сигурност“. Разбира се заплаха за сигурността на народа нямаше, капиталистите за пореден път показаха своето грозно лице, лишавайки работниците от правото им да стачкуват. И както винаги през последните вече почти 7 месеца Ердоган и ислямо-фашистката върхушка оправдаха с обявеното Извънредно положение*.

Но освен поведението на държавата, недоволството на работниците бе провокирано и от стъпките предприети от казионния синдикален съюз на металурзите, който не съобщи в първият момент новината за забраната на стачката, пред работниците, които се бяха събрали пред предприятията в гореизброените градове. Вместо това казионните синдикалисти изчакаха да видят, какви ще се настроенията сред работниците. Казионния синдикален съюз съобщи за забраната на стачка едва към края на работния ден, когато голяма част от работниците си бяха тръгнали от митингите пред заводите и бяха поверили щафетата на своите колеги, които ще дежурят за да не допуснат нападения срещу стачката. Така казионните синдикалисти показаха на чия страна са, и че няма да са в състояние да ръководят стачката до победа на работниците и ще изоставят при първата удобна възможност.

Работниците на свой ред заявяват, че няма какво повече да губят и че ще борят по всички възможни начини за своите права. Те първа обаче предстои да видим накъде ще се развият събитията. Редакцията ни ще се опитва да предава актуалния развой на събитията около най-голямата работническа стачка след обявяването на Извънредното положение в Турция през юли 2016 година.

Изявление на Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) относно убийството на 10-ма партизани в област Дерсим

РЕВОЛЮЦИОНЕН НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛЕН ФРОНТ

Изявление № 468; Дата 13.01.2017

На 7 Ноември 2016 година, лагер, в който по това време се е намирала група партизани от Партизанска Бригада Ибрахим Ердоан, област Дерсим, е бил бомбардиран със бойни самолети от фашистката, лакейска армия на олигархията. Другарите ни оцелели от бомбардировката ни предадоха информацията, че при бомбардировката, част от другарите намирали се в лагера са загинали мъченически.

КЮРДИСТАН: 10-ма партизани на DHKC са загинали при бомбардировка на фашистката армия

В изявление разпространено вчера от Марксистко-Ленинисткото движение Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) бе обявено, че контактът с 10-ма партизани на организацията е бил прекъснат, след като на 7 Ноември 2016 година, фашистката турска армия е извършила бомбардировка срещу партизански лагер в област Дерсим. Ето какво се казва в изявлението накратко:

Интервю с Нурийе Гюлмен-университетският преподавател, който се бори за своите права

 

В началото на месец ноември 2016 година университетската преподавателка Нурийе Гюлмен започна своята съпротива за да бъде върната на работа. С ежедневната си седяща стачка пред паметника за правата на човека, разположен на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара тя бързо привлече вниманието, както на медиите така и на цялата общественост.

Интервю с учител Аджун Карадаа, която се бори за правата, труда и достойнството си

През месец ноември миналата година, университетската преподавателка гл. асистент д-р Нуурийе Гюлмен започна седяща стачка пред паметника на човешките права, разположен на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара. Ежедневната седяща стачка на д-р Гюлмен привлече вниманието, както на прогресивните медии, така и на водещи медии от чужбина. Въпреки цензурата нейното послание за съпротива изписано на плаката, който тя носи всеки ден стигна до други държавни служители, потърпевши от репресиите на фашистката власт в стрната. След Нурийе Гюлмен в борбата за връщането си на работа се включиха и учителите Аджун Карадаа и Семих Йозакча. В началото на съпротивата си учител Карадаа провеждаше седяща стачка пред училището, в което до преди опита за преврат е преподавала. На няколко пъти тя бе нападана от полицията. В същото време Семих Йозакча и съпругата му учители в град Мардин, Северен Кюрдистан обявиха че започва борба за да бъдат върнати на работа. Семих Йозакча заедно с Нурийе Гюлмен всеки ден изразяват своя протест чрез седяща стачка на бул. „Юксел“.

От началото на тази година пък група учители от град Малатия, които също както Аджун Карадаа, Семих Йозакча и Нурийе Гюлмен са били изхвърлени от работа започнаха седяща стачка на площад в централната част на града. Всички съпротивляващи се учители и научни работници и към този момент са обект на атаки от страна на полицаите-убийци, както и на различни нападки от представители на властта и приближени до нея кръгове.

По-долу представяме на нашите читатели интервю на списание Поход с учител Аджун Карадаа. Надяваме се тези примери да бъдат полезни за нашите читатели и в бъдеще да видим и в нашата страна борби като тези на Аджун Карадаа, Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча.

---

„Народът трябва да разбере следното: Държавата премахва от училищата приятелите на вас и на вашите деца. Тя се опитва да ви остави на произвола.

Една от моите цели е да се превърна в източник на надежда за обезверените колеги изгубили вяра в бъдещето.“

Списание Поход: Какво е вашето мнение за атаката на държава срещу държавните служители, която започна заедно с обявяването на извънредното положение? Какво според вас цели държава с тези си действия?

Аджун Карадаа: Преди да започнем, биха искала да Ви благодаря за подкрепата за нашата съпротива. Това ме радва изключително много. Защото подкрепата ни дава нови сили за да се борим.

Аджун Карадаа

Аз разглеждам атаките на държавата, като част от агресията на капитализма в глобален мащаб. И тази атака срещу нас, както и всички безумия случващи се в Турция са част от кризата на капитализма. Най-простичко казано, тези атаки на държава, целят да заглушат гласа на бедните, които могат да въстанат срещу тази криза. По този начин държава ги обезсилва, като ги заменя със страхливи и „послушни“ хора, които превръща в свои роби. Т.е всичко се прави за да бъдат превърнати хората в роби на системата.

Списание Поход: Разкажете ни за целите на вашата съпротива. Каква трябва да е подкрепата на държавните служители?

Аджун Карадаа: В краткосрочен план целите на съпротивата са, аз да се върна работа, да извоювам отново хляба си, и да се върна при своите ученици. В дългосрочен план целта ми е да покажа, че ние държавните служители, можем да извоюваме правата си, чрез съпротива. Но основната ми цел е да разоблича демагогиите на държава, нейните закононарушения, които тя се опитва да прикрие, чрез клишета, като: „опит за преврат, ние прочистваме държавния апарат от терористи, изграждаме своята Ислямска държава.“

Народът трябва да разбере следното: Държавата премахва от училищата приятелите на вас и на вашите деца. Тя се опитва да Ви остави на произвола. Една от моите цели е да се превърна в източник на надежда за обезверените колеги, обзети от паника и изгубили вяра в бъдещето.

При настоящото положение, държавните служители трябва да бъдат наясно с това, че един ден и те могат да се озоват в същото положение като мен. За това те трябва да подкрепят съпротивата по всички възможни начини. Всеки трябва и може да направи нещо, с което а бъде полезен. Призивите в социалните мрежи са от особено значение. Като започнете от агитационните материали, минете през видео с призиви за борба и стигнете до раздаване на листовки и позиви, всичко, което ще помогне повече хора да научат за борбата е добре дошло. Десетки хиляди държавни служители бяха изхвърлени от работа, а за правата си се борят само двама души, утре ще станем трима заедно с мен.

А не трябваше да става така. Трябваше хиляди работни места да се превърнат в места за съпротива и борба.

Списание Поход: Какъв призив бихте отправили към държавните служители?

Аджун Карадаа: Аз бих искала да отправя следният призив към държавните служители: Обявете собствено извънредно положение. В момента се осъществява преврат срещу вашият живот, срещу вашето бъдеще. Обявете военно положение на улицата. Осъдете превратаджията, т.е държавата, която Ви е изхвърлила от работа или предстои да го направи. Разкажете на всички, че вие сте в правото си да се борите, нека светът чуе за вас.

Списание Поход: Какво е вашето мнение за мисията, която изпълнява ФРПС, срещу атаките на държавата?

Аджун Карадаа: Още преди години ФРПС казваше, че нашите трудови права ще бъдат ограбени от държавата. За това той попадна по ударите на държава. Днес ФРПС казва, че ако не се съпротивляваме, броят на изхвърлените от работа ще се увеличи още повече, и че ще бъде въведена система на робство в публичния сектор. Именно поради тази причина сега съпротивата се разраства благодарение на подкрепата на ФРПС. Аз вярвам, че тя ще продължим да расте и за напред.

Списание Поход: Как оценявате позицията на KESK в настоящата ситуация?

Аджун Карадаа: KESK[ref]Конфедерация на Синдикатите на Държавните Служители, масова синдикална организация, основана през 1995 година, тя е резултат от след безкомпромисната борба на държавните служители в Турция от на края на 1980-те и началото на 1990-те години. Днес под влияние на реформизма и опортюнизма конфедерацията е приведена в състояние на невъзможност да защити правата на държавните служители в страната. Освен KESK съществуват и няколко на брой синдикални организации работещи сред служителите в публичния сектор, една от тях е и ФРСП(на турски KEC), именно тя днес стои зад съпротивата на Аджун Карадаа и другите държавни служители изхвърлени от работа след опита за преврат.[/ref] е нашата кървяща рана. Конфедерацията е в плен на бюрокрацията. Още в първият ден, когато разбрах за уволнението си, взех решение да се съпротивлявам. Два дни по-късно съобщих за уволнението си на синдиката. Ръководството на синдиката планираше да проведе заседание. Две седмици се подготвях за да започна съпротивата си. В деня на започването, те провеждаха своето заседание. Аз започнах да се съпротивляват те все още правят заседания. И какво мислите е решението взето на тези заседания? Солидарност, т.е материално подкрепа. А протестни акции? Не, няма! Не одобрявали соловите акции, но пък и те самите нямало да организират протестни акции. Ръководството на конфедерацията, не може дори да анализира правилно ситуацията. Те още чакат позицията на Европа и ЕСПЧ. Мислят, че ще ни върнат на работа и накрая ще вземем обезщетенията си и толкова. Доколкото знам, ръководители на някои местни структури на синдиката, се опитват да разубедят колеги, които искат да се съпротивляват. Главната причина за моята индивидуална съпротива, са именно тези позиции на синдиката. Иначе и аз бих искала да бъда част от масова съпротива организирана от синдиката. По всичко изглежда, че силата ни е в да обедним силата на всеки един от нас.

Благодаря Ви за предоставената ми възможност…

Източник: Списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/; брой 549 от 27 Ноември 2016 година, страница: 22-23

Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор

ДВАМА 17-ГОДИШНИ МЛАДЕЖИ, ХААКАН ИНДЖИ И МУРАТДЖАН АРСЛАН

ПРЕВЪРНАХА ЗАТВОРА В „МАЛТЕПЕ“ В КРЕПОСТ НА СЪПРОТИВАТА

„Ние ще отворим пътя на съпротивата, защото не искаме тези, които ще да дойдат след нас да преживеят това, което ние преживяхме.“

Една борба се води тези дни в затвора в „Малтепе“. Една безмилостна борба. Както е казал Назъм Хикмет „ТАЗ БОРБА Е СРЕЩУ ФАШИЗМА, ТАЗ БОРБА Е ЗА СВОБОДА“. И както е казал българският поет Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока/ борбата както казват е епична“. Макар и да не се забелязва, всъщност две класи и тяхната воля се сблъскват в тази борба. Именно за това тази борба е безмилостна и жестока…

Защо политическите затворници палят своите килии?

АКЦИИТЕ ПО ЗАПАЛВАНЕ НА КИЛИИТЕ СА НАЙ-ЯСНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, КАКВО СМЕ ГОТОВИ ДА ЖЕРТВАМЕ ЗА ДА ДОСТИГНЕМ ДО ПОБЕДАТА

Генералната ни съпротива продължава въпреки нападенията на ПСР[ref]Управляващата фашистка партия в Турция.[/ref], която използва Извънредното Положение като предтекст за жестокостите си. Не приемаме никоя от мерките, които се опитват да ни наложат мотивирайки се с извънредното положение. С акциите си ние даваме гласност на исканията на нашата генерална съпротива. Смело можем да кажем, че от отварянето на изолационните затвори до този момент не е имало толкова много акции в тях. Вече не остана затвор, в който да не е била запалена поне една килия. През първият месец на нашата Генерална съпротива всяка запалена от нас килия, всяка наша акция показа на врага на какво сме способни за да защитим исканията си.

Още веднъж заявяваме нашите искания с пламъка на нашата съпротива…

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на нападенията извършвани под предлог, че са част от Извънредното Положение.

ИСКАМЕ… Искаме да бъдат премахнати забраните за четене на книги.

ИСКАМЕ… Искаме правото да разговаряме по между си да бъде спазвано.

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на мъчението наречено изолация.

ИСКАМЕ… Искаме хронично болните полит. затворници да бъдат освободени.

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на насилственото интерниране.

ИСКАМЕ… Искаме да можем да се срещаме с адвокатите и семействата си.

Нашите искания са гласът на Генералната Съпротива. Ако искат да продължават да не обръщат внимание на нашите искания, ако искат да продължат да се правят че не ни чуват. Ние ще продължим да защитаваме исканията си.

Вече няма да пишем молби, но ще палим килиите.

Ще продължим да скандираме: „Проклет да е Американският империализъм!“

Вижте какво пише нашият приятел Дениз Шах, от килията, в която е държан сам изолиран от всички останали.

„Никога няма да успеят да ни накарат да кажем това… С въвеждането на изолационните затвори, те целяха точно това, но се провалиха в това начинание. И никога не ще успят. Ние, за разлика от други не се присъединихме към пехотата на Американския империализъм в Близкия изток. Ние, за разлика от опортюнистите и Кюрдските националисти не воюваме за интересите на Американският империализъм. Ние сме тези които казват ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО! В името на освобождението на народите на нашата страна и тези по света. Точно поради тази причина на всякъде, където отидем искат да ни унищожат, и ние сме тези които не скланят глава въпреки цялата жестокост на врага.“

Нашите пак се съпротивляват сами

Доказателство за нашата непримиримост с нападенията в затворите и нашата Генерална съпротива. По този начин нашата генерална съпротива провали мерките в програмата на фашистката ПСР, която тя дръзна да наложи на революционерите полит. затворници. Фашизмът на ПСР въпреки, че се опитва да засили нападенията си срещу нас възползвайки се от ИП изпадна в безпомощност пред нашата Генерална съпротива. По този начин ГЕНЕРАЛНАТА СЪПРОТИВА стана пример за всички народни сили. Ето така трябва да се води борба срещу фашизма. Нашите пак се съпротивляват сами. Защото ние сме революционери затворници. Нямаме друга цел освен революцията, и не се уповаваме на друга сила освен обичта си към народа и родината. Те ни държат бодри и енергични в условията на затвора. Това, което всъщност защитаваме с нашата Генерална Съпротива е вярата ни в революцията, обичта ни към народа и родината.

Щом забраняват книгите, ние ще запалим килиите

Какво значи забраняваме книгите… Кой смее да забранява нашите книги? Кой има силата да забрани нашите книги? Показахме и на врагове и на приятели, че никой не е способен да забрани книгите ни! Затова излизат и казват забраняването на книги не е част от дневният им ред… Така ще кажат разбира се… Ще разберат, че не трябва да го правят, ще ги научим. Фашизмът на ПСР си позволи да ни учи на безпомощност. Но получи своя отговор. Ние им показахме, колко са безпомощни пред нашата съпротива.

Ще ги запалим, не само една по една килиите, но ако трябва и целите затвори, за да защитим книгите си и правото си на четене на книги.

Защото нашите книги са нашата политическа идентичност, те са неразделна част от Революционерите в затворите. Именно поради тази причина запалваме килиите на фашизма.

За да защитим правото си на четене на книги запалихме една по една килиите, един след друг пламнаха затворите. И сега някои от директорите на затворите започнаха да се срещат с нашите другари, когото ни представляват казвайки им, нека се върнем към старото положение. В нашият дневен ред сега няма конфискация на книги.

Няма да има разбира се, защото ние объркахме тотално вашият дневен ред. Няма затвор, който да не сме запалили с искрата на съпротивата, няма килия която да не сме подпалили.

Да, сега ние запалваме изолационните килии на фашизма, с революционния пламък на нашето съзнание. И когато посегнаха с кървавите си фашистки ръце на книгите ни. И когато започнаха да не ни дават списанията ни.. Тогава се изправихме пред тях и казахме СТИГА ВЕЧЕ! И запалихме килиите им. Това което изгорихме всъщност бе волята на фашизма. Ние я направихме на пепел. Смачкахме налаганата от фашизма промяна на съзнанието с огъня на нашата Генерална Съпротива.

Революционерите полит. затворници не стоят със скръстени ръце.

Фашизмът винаги поставя на дневен ред една програма чрез която да сломи не само революционерите в затворите но и като цяло народните сили. А и не е ли това всъщност крайната цел на фашизма. Предпоставките довеждащи до прилагането на този план са различни, но като цяло първоизточникът им е един и същ. Това което бива налагано на революционерите полит. затворници е промяна на съзнанието. Опитът за отнемане на правото ни да четем книи е прекият израз на тази мярка. Поради тази причина ние не я приехме. Не можехме да я пренебрегнем. Нямаше как да се унижим пишейки жалба до Конституционния Съд. Защитихме правото си на четене на книги с пламъка на нашето съзнание. Ще счупим фашистките ръце посегнали на нашите книги.

Да не си мислят, че могат да нахлуят, в която килия си поискат, че могат да нападат и изтезават всеки полит. затворник който поискат и това да продължава до безкрай. Не няма да продължи така. Революционерите затворници не стоят с празни ръце.

Тези ръце са ръцете на голямото човечество, което се освобождава от оковите разгаряйки пламъка на историята. Тези ръце са свободните ръце на народа. Тези ръце знаят много добре кога какво да правят.

Ръцете на полит. затворниците, така както могат спокойно да разгръщат страниците на книгите, така могат и да стиснат да гърлото фашистите.

Да не си мислят, че ще им се размине. Не стават така тия работи. И след най мрачната нощ изгрява нова зора.! За всяка подлост се заплаща. Историята ни е свидетел, че ние няма да оставим търсенето на сметка от палачите само на другарите ни, които са навън. Като му дойде времето знаме много добре да се разплатим с фашистите и мерките които ни налагат. Защото ние сме революционери политически затворници, не признаваме граници.

На настоящият етап от съпротивата някои от администрациите на затворите продължават да държат другарите ни в изгорените килии. Не им предоставят нужните консумативи, битови предмети и др. Продължават да бъдат отнемани правата за свиждания, разговори по телефона, и разговори между затворниците. Нападенията и изтезанията продължават. Но въпреки това все още врагът не е постигнал резултат в своя полза. Генералната ни съпротива

продължава разраствайки своите мащаби. Защото я продължаваме и пишем история казвайки, че щом ПСР има Извънредно Положение, народът има Генерална Съпротива. Рамо до рамо с нас са скъпите ни семейства от TAYAD[ref]Сдружение за взаимопомощ и солидарност на семействата на политическите затворници[/ref], другарите ни, народът и нашият ВУЙЧО. ето защо никой нв може да ни победи. Прекланяме се пред паметта на нашият Вуйчо, който ни научи да бъдем революционери и в затвора. Спазвайки неговият завет: „Ще се съпротивлявате, ще създавате и няма да позволите на изолацията да ви смачка.“  Ние продължаваме да се съпротивляваме.