Защо политическите затворници палят своите килии?

АКЦИИТЕ ПО ЗАПАЛВАНЕ НА КИЛИИТЕ СА НАЙ-ЯСНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, КАКВО СМЕ ГОТОВИ ДА ЖЕРТВАМЕ ЗА ДА ДОСТИГНЕМ ДО ПОБЕДАТА

Генералната ни съпротива продължава въпреки нападенията на ПСР[ref]Управляващата фашистка партия в Турция.[/ref], която използва Извънредното Положение като предтекст за жестокостите си. Не приемаме никоя от мерките, които се опитват да ни наложат мотивирайки се с извънредното положение. С акциите си ние даваме гласност на исканията на нашата генерална съпротива. Смело можем да кажем, че от отварянето на изолационните затвори до този момент не е имало толкова много акции в тях. Вече не остана затвор, в който да не е била запалена поне една килия. През първият месец на нашата Генерална съпротива всяка запалена от нас килия, всяка наша акция показа на врага на какво сме способни за да защитим исканията си.

Още веднъж заявяваме нашите искания с пламъка на нашата съпротива…

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на нападенията извършвани под предлог, че са част от Извънредното Положение.

ИСКАМЕ… Искаме да бъдат премахнати забраните за четене на книги.

ИСКАМЕ… Искаме правото да разговаряме по между си да бъде спазвано.

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на мъчението наречено изолация.

ИСКАМЕ… Искаме хронично болните полит. затворници да бъдат освободени.

ИСКАМЕ… Искаме да бъде сложен край на насилственото интерниране.

ИСКАМЕ… Искаме да можем да се срещаме с адвокатите и семействата си.

Нашите искания са гласът на Генералната Съпротива. Ако искат да продължават да не обръщат внимание на нашите искания, ако искат да продължат да се правят че не ни чуват. Ние ще продължим да защитаваме исканията си.

Вече няма да пишем молби, но ще палим килиите.

Ще продължим да скандираме: „Проклет да е Американският империализъм!“

Вижте какво пише нашият приятел Дениз Шах, от килията, в която е държан сам изолиран от всички останали.

„Никога няма да успеят да ни накарат да кажем това… С въвеждането на изолационните затвори, те целяха точно това, но се провалиха в това начинание. И никога не ще успят. Ние, за разлика от други не се присъединихме към пехотата на Американския империализъм в Близкия изток. Ние, за разлика от опортюнистите и Кюрдските националисти не воюваме за интересите на Американският империализъм. Ние сме тези които казват ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО! В името на освобождението на народите на нашата страна и тези по света. Точно поради тази причина на всякъде, където отидем искат да ни унищожат, и ние сме тези които не скланят глава въпреки цялата жестокост на врага.“

Нашите пак се съпротивляват сами

Доказателство за нашата непримиримост с нападенията в затворите и нашата Генерална съпротива. По този начин нашата генерална съпротива провали мерките в програмата на фашистката ПСР, която тя дръзна да наложи на революционерите полит. затворници. Фашизмът на ПСР въпреки, че се опитва да засили нападенията си срещу нас възползвайки се от ИП изпадна в безпомощност пред нашата Генерална съпротива. По този начин ГЕНЕРАЛНАТА СЪПРОТИВА стана пример за всички народни сили. Ето така трябва да се води борба срещу фашизма. Нашите пак се съпротивляват сами. Защото ние сме революционери затворници. Нямаме друга цел освен революцията, и не се уповаваме на друга сила освен обичта си към народа и родината. Те ни държат бодри и енергични в условията на затвора. Това, което всъщност защитаваме с нашата Генерална Съпротива е вярата ни в революцията, обичта ни към народа и родината.

Щом забраняват книгите, ние ще запалим килиите

Какво значи забраняваме книгите… Кой смее да забранява нашите книги? Кой има силата да забрани нашите книги? Показахме и на врагове и на приятели, че никой не е способен да забрани книгите ни! Затова излизат и казват забраняването на книги не е част от дневният им ред… Така ще кажат разбира се… Ще разберат, че не трябва да го правят, ще ги научим. Фашизмът на ПСР си позволи да ни учи на безпомощност. Но получи своя отговор. Ние им показахме, колко са безпомощни пред нашата съпротива.

Ще ги запалим, не само една по една килиите, но ако трябва и целите затвори, за да защитим книгите си и правото си на четене на книги.

Защото нашите книги са нашата политическа идентичност, те са неразделна част от Революционерите в затворите. Именно поради тази причина запалваме килиите на фашизма.

За да защитим правото си на четене на книги запалихме една по една килиите, един след друг пламнаха затворите. И сега някои от директорите на затворите започнаха да се срещат с нашите другари, когото ни представляват казвайки им, нека се върнем към старото положение. В нашият дневен ред сега няма конфискация на книги.

Няма да има разбира се, защото ние объркахме тотално вашият дневен ред. Няма затвор, който да не сме запалили с искрата на съпротивата, няма килия която да не сме подпалили.

Да, сега ние запалваме изолационните килии на фашизма, с революционния пламък на нашето съзнание. И когато посегнаха с кървавите си фашистки ръце на книгите ни. И когато започнаха да не ни дават списанията ни.. Тогава се изправихме пред тях и казахме СТИГА ВЕЧЕ! И запалихме килиите им. Това което изгорихме всъщност бе волята на фашизма. Ние я направихме на пепел. Смачкахме налаганата от фашизма промяна на съзнанието с огъня на нашата Генерална Съпротива.

Революционерите полит. затворници не стоят със скръстени ръце.

Фашизмът винаги поставя на дневен ред една програма чрез която да сломи не само революционерите в затворите но и като цяло народните сили. А и не е ли това всъщност крайната цел на фашизма. Предпоставките довеждащи до прилагането на този план са различни, но като цяло първоизточникът им е един и същ. Това което бива налагано на революционерите полит. затворници е промяна на съзнанието. Опитът за отнемане на правото ни да четем книи е прекият израз на тази мярка. Поради тази причина ние не я приехме. Не можехме да я пренебрегнем. Нямаше как да се унижим пишейки жалба до Конституционния Съд. Защитихме правото си на четене на книги с пламъка на нашето съзнание. Ще счупим фашистките ръце посегнали на нашите книги.

Да не си мислят, че могат да нахлуят, в която килия си поискат, че могат да нападат и изтезават всеки полит. затворник който поискат и това да продължава до безкрай. Не няма да продължи така. Революционерите затворници не стоят с празни ръце.

Тези ръце са ръцете на голямото човечество, което се освобождава от оковите разгаряйки пламъка на историята. Тези ръце са свободните ръце на народа. Тези ръце знаят много добре кога какво да правят.

Ръцете на полит. затворниците, така както могат спокойно да разгръщат страниците на книгите, така могат и да стиснат да гърлото фашистите.

Да не си мислят, че ще им се размине. Не стават така тия работи. И след най мрачната нощ изгрява нова зора.! За всяка подлост се заплаща. Историята ни е свидетел, че ние няма да оставим търсенето на сметка от палачите само на другарите ни, които са навън. Като му дойде времето знаме много добре да се разплатим с фашистите и мерките които ни налагат. Защото ние сме революционери политически затворници, не признаваме граници.

На настоящият етап от съпротивата някои от администрациите на затворите продължават да държат другарите ни в изгорените килии. Не им предоставят нужните консумативи, битови предмети и др. Продължават да бъдат отнемани правата за свиждания, разговори по телефона, и разговори между затворниците. Нападенията и изтезанията продължават. Но въпреки това все още врагът не е постигнал резултат в своя полза. Генералната ни съпротива

продължава разраствайки своите мащаби. Защото я продължаваме и пишем история казвайки, че щом ПСР има Извънредно Положение, народът има Генерална Съпротива. Рамо до рамо с нас са скъпите ни семейства от TAYAD[ref]Сдружение за взаимопомощ и солидарност на семействата на политическите затворници[/ref], другарите ни, народът и нашият ВУЙЧО. ето защо никой нв може да ни победи. Прекланяме се пред паметта на нашият Вуйчо, който ни научи да бъдем революционери и в затвора. Спазвайки неговият завет: „Ще се съпротивлявате, ще създавате и няма да позволите на изолацията да ви смачка.“  Ние продължаваме да се съпротивляваме.

Advertisements