Двама 17-годишни младежи провеждат гладна стачка срещу мъченията в истанбулски затвор

ДВАМА 17-ГОДИШНИ МЛАДЕЖИ, ХААКАН ИНДЖИ И МУРАТДЖАН АРСЛАН

ПРЕВЪРНАХА ЗАТВОРА В „МАЛТЕПЕ“ В КРЕПОСТ НА СЪПРОТИВАТА

„Ние ще отворим пътя на съпротивата, защото не искаме тези, които ще да дойдат след нас да преживеят това, което ние преживяхме.“

Една борба се води тези дни в затвора в „Малтепе“. Една безмилостна борба. Както е казал Назъм Хикмет „ТАЗ БОРБА Е СРЕЩУ ФАШИЗМА, ТАЗ БОРБА Е ЗА СВОБОДА“. И както е казал българският поет Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока/ борбата както казват е епична“. Макар и да не се забелязва, всъщност две класи и тяхната воля се сблъскват в тази борба. Именно за това тази борба е безмилостна и жестока…

Муратджан Арслан(в ляво) и Хаакан Инджи( в дясно)

От едната страна са тези, които изпращат на бесилото 17-годишни младежи, като увеличават по съдебен път възрастта им, а от другата страна са две млади сърца на по 17-години, които се съпротивляват срещу тиранията. От едната страна на барикадата са тези, които издават заповеди на подчинените си да използват всички свои правомощия за да изтезават хората. Това са същите онези, които прикривайки се зад обявеното извънредно положение упражняват терор над народа по всички възможни начини, а от другата страна стоят тези, които се съпротивляват срещу мъченията и тиранията.

Хаакан Инджи и Муратджан Арслан, две деца политически затворници, в затвора за деца и юноши в „Малтепе“, Истанбул. Единият е член на Революционна Младеж, другият бе хвърлен в затвора заради това, че бе част от борба на народа в квартал „Гаази“. И двамата са на по 17 години, и от месеци са подложени на мъчения. Вече месеци наред те се съпротивляват срещу всички своеволия, срещу всички репресии пред които се изправят… Вече 20 дни те провеждат гладна стачка, 20 дни те се съпротивляват срещу тиранията. С онези свои малки тела те открито се противопоставят на тираните.

Не много отдавна, само преди три месеца в същият затвор, Хаакан Инджи проведе гладна стачка. И тогава той се съпротивляваше срещу произвола на администрацията и надзирателите, и мъченията. Колкото повече той се съпротивляваше толкова повече палачите го нападаха. Те не се задоволиха само с това да измъчват Хаакан, те нападнаха и адвоката му, който бе отишъл да им заяви, че направеното от тях няма да им се размине, и че един ден ще дадът сметка. По онова време, въпреки всичко, което се случваше в затворите, министърът на правосъдието казваше, че в затворите не се прилагат мъчения.

В онези дни Хаакан Беше сам. Той сам се бореше срещу палачите и едновременно с това провеждаше гладна стачка, която продължи 21 дни и завърши с неговата победа. Паднаха на колене палачите пред него. Не можаха да го пречупят, не можаха да го накарат да се предаде. Бяха принудени да приемат всички негови искания. Но „безмилостната и жестока“ борба продължи и след това. Те продължиха да нападат Хаакан. Не можаха да превъзмогната неговата съпротива и победа. При всяка удобна възможност те не се поколебаха да покажат ненавистта си към него. Опитаха се да отнемат извоюваните от него чрез съпротива права, с нови репресии и мъчения. Но Хаакан не им се даде продължи да се съпротивлява.

Сега Хаакан отново провежда гладна стачка, този път не е сам, вече при него е и Муратджан. Заедно се съпротивляват, удрят по вратите на килиите си и провеждат гладна стачка. Исканията им са напълно осъществими… Те искат да бъде сложен на край на изолацията упражнявана върху тях. Искат да са заедно, в една килия, или поне да ползват един общ двор, да могат да разговарят по между през седмицата. Искат да бъдат прекратени своеволията, като това да застават мирно, когато ги преброяват надзирателите. Искат да бъде сложен край на мъченията. Те искат да бъдат подобрени условията в килиите им, и да могат да получават свободно книги и периодични издания…

Пред изпълнението на тези искания няма нито законови, нито фактически пречки. Стига да иска администрацията на затвора може веднага да изпълни тези искания, но тя не го прави. Дори напротив, тя напада още по-жестоко Хаакан и Муратджан… Всеки ден надзирателите им слагат насила белезници и ги хвърлят в сюнгерни стаи, където ги изтезават с часове. Така те искат да ги накарат да се предадат, да склонят глава пред тираните и палачите си. Но всичко е напразно. Хаакан и Муратджан продължават да се съпротивляват.

Само преди седмица(на 19 декември; бел. ред.), Хаакан бе нападнат в болницата, където бе отишъл за да вземе новите си очила, които бяха счупени в следствие на изтезанията. Той е разказал за случилото се на майка си и адвоката си. Според разказа на майка му, този път той е бил нападнат от жандармеристите защото е поискал да бъдат свалени белезниците по време на прегледа при лекаря. Хакан е бил измъчван в лекарският кабинет, там той е припаднал три път. Потекла е кръв от устата и носа му. Отново заради мъченията упражнявани върху него, той е започнал да получава епилептични припадъци, като пристъпите му са зачестили.

Но въпреки всички това, той не се отказва, не скланя глава. Заедно с Муратджан те двамата превърнаха затвора за деца и юноши в район „Малтепе“ Истанбул, в крепост на съпротивата.

Муратджан казва: „Ние ще отворим пътя за съпротивата защото не искаме, тези които ще дойдат след нас да преживеят същото.“ Да те ще отворят пътя за съпротивата…

Така както го направиха политическите затворници в затвора „Метрис“ по време на фашистката хунта. Като Апо, Фатих, Хасан и Хайдар, който загинаха в Смъртната Гладна Стачка от 1984 година.[ref]Повече може да прочетете тук http://borbataa.16mb.com/мъчениците-на-смъртната-гладна-стачк/[/ref]

Като Енгин Джебер, който през 2008 година бе убит чрез мъчения в в затвора „Метрис“[ref] Повече четете на този адрес: http://bianet.org/biamag/freedom-of-expression/112105-security-forces-deny-murder-of-engin-ceber (на аглийески език[/ref], сащо защото бе отказал да стои мирно при преброяването. Като 122 революционери, загинали по време на Голямата Смъртна Гладна Стачка от 2000 до 2007 година[ref]Четет още на този адрес: http://borbataa.16mb.com/историята-на-голямата-смъртна-гладна/[/ref]

Не само Хаакан и Муратджан се съпротивляваха. И адвокатът им се съпротивлява като тях. Адвокат Гюнай Даа, бе измъчван, заради това, че се осмели да потърси сметка от директора на затвора за мъченията упражнявани върху Хаакан. Биейки и влачейки го, надзирателите изхвърлиха от затвора адвокат Даа, смазаха пръстите му.

Когато адвокатите Оя Арслан и Шюкрийе Ерден не можаха да намерят представители на администрацията, от които да потърсят сметка за мъченията упражнявани върху Хаакан и Муратджан, написаха следното в книгата за посетители(гости) на затвора: „в този затвор се прилагат мъчения“. Те не написаха просто един ред в книгата за гости, те оставиха свидетелство за идните поколения.

И това е един начин за съпротива. Това е един начин да кажеш на всички, че не приемаш тиранията, мъченията и неправдата…

Този, който иска да се съпротивлява все някак намира начин за това. Адвокатите на народа, вместо да стоят безучастно, направиха може би единственото нещо, което бе по силите им в онзи момент. Така те намериха един начин, чрез който да се съпротивляват.

Така както Хаакан и Муратджан отварят пътя към съпротивата, за тези след тях, така и адвокатите на народа показаха пътя към съпротивата за другите. Оставиха им едно послание:

СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ТИРАНИЯТА Е СПРАВЕДЛИВА, И ТОЗИ КОЙТО ИСКА ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВА ВИНАГИ ЩЕ НАМЕРИ НАЧИН ЗА ТОВА!

Advertisements