Интервю с Нурийе Гюлмен-университетският преподавател, който се бори за своите права

 

В началото на месец ноември 2016 година университетската преподавателка Нурийе Гюлмен започна своята съпротива за да бъде върната на работа. С ежедневната си седяща стачка пред паметника за правата на човека, разположен на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на турската столица Анкара тя бързо привлече вниманието, както на медиите така и на цялата общественост.

Нурийе Гюлмен е една от хилядите университетски преподаватели и научни работници изхвърлени от работа след опита за преврат от 15 Юли 2016 година. Под маската на „борба с превратаджиите“ фашистката власт на ПСР започна масирана кампания по отстраняването на прогресивните интелектуалци, научни работници, студенти и преподаватели от всички висши учебни заведения в страната. Въпреки репресиите, с които се сблъсква академичната общност сред нейните представители все още не се чуват гласове за съпротива. Но със своята съпротива Нурийе Гюлмен е на път да промени това положение. С всеки изминал ден към нея се присъединяват нови и нови държавни служители, които са пострадали от репресиите на фашизма в Турция. Макар и за сега да правят плахи стъпки, самото решение да се съпротивляват в днешните условия на Турция означава, че те са решени да победят на всяка цена.

В нашата страна, фашистката кадровизация в публичния сектор, не подминава и образователната сфера. Именно в нея от години се провежда систематична кампания за унищожаване, както на относително прогресивно настроените преподаватели в училищата, висшите учебни заведения и научните институции, така и на самото съдържание на преподавания в тях материал. Реставрацията на капитализма у нас премина като валяк върху образованието и го превърна в стока. Училищата, университетите са търговски зали, учениците, студентите и техните родители клиенти, а научните институти са своеобразни плантации, в които като черноработници, учените трябва да се справят с непоносими условия, оскъдица и и множество други проблеми. Публикувайки тези интервюта с Аджун Карадаа и Нурийе Гюлмен ние целим да покажем един модел на съпротива, чрез който работниците в публичния сектор могат да извоюват своите права. Осланяйки се на легитимността си те могат да прокарат една нова традиция в българското образование.

Научните работници и университетските преподаватели, които бяха отстранени от работа или уволнени след опита за преврат, акцентираха най-вече върху солидарността. Но, аз избрах да се боря. Солидарността става още по-мощна, когато има съпротива. Ако няма борба, солидарността е обречена да бъде изхабена в много кратки срокове.“

Списание Поход: Какво е вашето мнение за атаката на държава срещу държавните служители, която започна заедно с обявяването на извънредното положение? Какво според вас цели държава с тези си действия?

Нурийе Гюлмен: Основната цел на властта на ПСР[1] бе да премахне напълно трудовите права на работниците в публичния сектор. Погледнато висторически план, през цялото съществуване на републиката, виждаме, че трудовите права на държавните служители постоянно са намалявали и стандартът им на живот постоянно се е влошавал. Най-голямото желание на всички правителства дошли след 1980 година бе да премахнат напълно специалния статут на държавните служители. През 1996 година бива подписано Общото споразумение по търговията с услуги.[2]

Нурийе Гюлмен

Тогава Турция декларира, че ще премахне всички трудови права на държавните служители. И ПСР вече години наред се опитва да направи това споразумение реалност. Отстранявайки и изхвърляйки от работа служители като мен, тя ще улесни този процес. С наредба-закон № 674, 13 хиляди асистенти в университети и научни институти в цялата страна, бяха лишени от правото да постъпят на работа с постоянен трудов договор. Образователните институции започнаха да прекъсват отношенията си с тези, чиито докторантури бяха приключили. В близко бъдеще, след като станат факт и промените в закона за държавните служители ще приключат с процеса по ограбване на трудовите ни права.

Списание Поход: Разкажете ни за целите на вашата съпротива. Каква трябва да е подкрепата на държавните служители?

Нурийе Гюлмен: Основната цел на моята съпротива е Университетът „Сельчук“[3] да отмени решението за отстраняването ми от работа и аз да бъда възстановена на работното си място. Но имам и други искания:

1-Премахване на Извънредното положение.

2-Прогресивно настроените[5] държавни служители, които бяха отстранени или изхвърлени от работа да бъдат върнати на работните им места.

3-Да бъдат прекратени своеволните и незаконни уволнения на държавни служители.

4-Да бъдат възстановени трудовите права на 13 хиляди асистенти част от програмата за Обучение на Университетски Кадри.[6]

5-Без да има трудови права няма как да се прави наука, няма как да се преподава, искаме трудови права за научните работници, университетските преподаватели и учителите.

Една от целите на съпротивата ми е и да се даде гласност на ограбването на правата на държавните служители. Голяма част от обществото не знае, пред какви трудности се изправят прогресивните, революционно и опозиционно настроените държавни служители, как трудовите им права биват отнемани. Властта на ПСР упражнява цензура върху абсолютно всичко, тя не иска да чува никакви други гласове освен собственото ѝ мнение. Искам да разруша тази стена изградена от цензурата и да дам гласност на несправедливостите, с които се сблъскваме.

Едно от основните качества на тази съпротива е, че тя отхвърля отчаянието и безнадежността, които властта налага чрез обявеното Извънредно Положение. Ние искаме да бъде преодоляно мисленето: „Има извънредно положение, нищо не може да се направи.“ Искам да разкажа на хората, че цената, която ще заплатим, няма да е по-висока от атаките направени срещу честта и труда ни. Извънредното положение е просто извинение за тях, но ние не можем да имаме извинение заради, което да си замълчим пред несправедливостите. Ние имаме толкова много причини, заради които трябва да се борим. Ние трябва да вземаме сила от тях, а не да се крием зад техните оправдания. Нямаме сигурен пристан, в който да се скрием докато отмине бурята. Ако не правим нищо и просто се скатаваме, техните атаки няма да спрат. Ще закрият синдикатите ни, ще отнемат всичките ни трудови права, още повече държавни служители ще бъдат изхвърлени от работа с наредбите-закони издадени от властта. Съпротивата отдавна вече не е по избор, тя е задължителна.

Държавните служители не трябва да се солидаризират със съпротивата само за да подкрепят, тези които се съпротивляват. Те трябва да подкрепят борбата и заради самите себе си, заради своя труд, заради собствените си трудови права и бъдещето си. С тези искания, тази съпротива на практика принадлежи на всички тях. С тази своя особеност тя е и призив към всички работници в публични сектор. Аз казвам, че е възможно човек да се бори независимо от условията.

Списание Поход: Вие сте единственият университетски преподавател, който се бори за правата си от всички 150 хиляди уволнени до сега. Какво бихте могла да кажете по този въпрос?

Нуурийе Гюлмен: Научните работници и университетските преподаватели, които бяха отстранени от работа или уволнени след опита за преврат, акцентираха най-вече върху солидарността. Но, аз избрах да се боря. Солидарността става още по-мощна, когато има съпротива. Ако няма борба, солидарността е обречена да бъде изхабена в кратки срокове.

Смятам, че от особено значение е хората да осъзнаят, че трябва да се ръководят в действията си не от законовите рамки, а от легитимността на борбата си. Фронтът на Работниците в Публичният Сектор(ФРПС), има традиции в това отношение и създаде множество примери през годините, и днес продължава да ги създава. Синдикатите на държавните служители бяха създадени чрез борба осланяща се на легитимността на исканията на работниците. Борбата на Хатидже Юксел,[7] е първият пример за такава борба в историята на синдикалното движение на държавните служители. Хатидже Юксел се съпротивлява в палатков лагер срещу решението да бъде отстранена от работа, и накрая победи. По същото време имаше и много други държавни служители, които бяха уволнени от работа, поради много по-обикновени мотиви. Това, което бе решаващо за да бъде върната Хатидже на работа бе нейната съпротива. Аз лично станах свидетел на това.

Трябва да се информираме относно такива примери и трябва да поемем риска да заплатим високата цена за съпротивата си.

Списание Поход: Какъв призив бихте искали да отправите към държавните служители?

Нуурийе Гюлмен: Днес те ни заставят да се предадем пред тяхната воля. Държавните служители се сблъскват с най-мащабната атака на държавата срещу тях, в цялата си история. В този период, в който живеем всяко работно място трябва да бъде превърнато в място за съпротива. Но противно на очакванията, хората са обзети от мълчание и униние. Преди всичко, съпротивата означава да отхвърлиш отчаянието. Отчаянието и напразното очакване са смърт, а съпротивата е самият живот.

Преди това не бях изпитвала толкова силни чувства, каквито изпитвам сега. Сега аз чувствам, че живея истински. Това не се отнася само до атаките срещу държавните служители. Само преди седмица едно бебе умря от глад. В град Сиирт бяха убити група миньори. Мъченията станаха повсеместни в затворите и полицейските управления. Властта се опитва да отрови всяко кътче от отечеството ни и да го превърне в ад под небето за всички нас. Искат да ни превърнат в „живи мъртъвци“. Ще се предадем или няма да се предадем пред тях? Това е въпросът на въпросите сега. Трябва да дадем мощен отговор на този въпрос. Моят призив към всички работниците от публичния сектор е: Елате заедно да почустваме, че сме живи. Да се застъпим едни за други, за честта, за труда, за децата си, за бъдещето си.

Списание Поход: Какво е вашето мнение за мисията, която изпълнява ФРПС, срещу атаките на държавата?

Нуурийе Гюлмен: Мисията на ФРСП е да укрепи позициите на съпротивата. Ние трябва да превърнем всички работни места в бастиони на съпротивата. Срещу атаките спрямо работниците в публичния сектор, ние трябва да бъдем светлина, сила и надежда. Трябва да се изправим смело пред враговете и да им заявим: „Вие с чии труд се подигравате? Чие работното място отнемате? Ние сме тук! Ние не сме се предали все още!“

Властта на ПСР трябва добре да се замисли преди да ни атакува. Ние трябва да сме барикада пред всички държавни служители. Ние трябва сме тези, които подсилваме тази барикада.

Списание Поход: Как оценявате позицията на KESK[9] в настоящата ситуация?

Нуурийе Гюлемен: Днес ясно се вижда, какво прави и какво не прави KESK. Не мисля, че имам какво ново да се каже по този въпрос. Понякога си мислите, че сте овладели положението за момент и убеждавате хората да ви повярват отново. Но идва един момент, в който конфликтът дотолкова се изостря, че всичко си проличава като бял ден. Положението става неспасяемо. Няма ги хората, които да убеждавате. Отнемат хляба на хората от ръцете им, подиграват се с труда им. Хиляди членове на синдиката са в това положение. Стига да поиска, стига да се съпротивлява, няма да остане и следа от Извънредното положение. Но за KESK това не е нещо ново. За това, аз нямам никакви очаквания от конфедерацията.


Бележки: 

1 Управляващата фашистка партия на Ердоган в Турция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Общо_споразумение_за_митата_и_търговията

3  https://en.wikipedia.org/wiki/Selçuk_University

4 Срещу кого всъщност действа това положение? Повече четете на този адрес

5-Тук е редно да направим едно уточнение. В Турция, а и като цяло в света, под прогресивно настроен човек се разбира човек с леви убеждения, в една или друга степен изпитващ симпатии към марксизма-ленинизма. Естествено не винаги определяни като прогресивни личности споделят напълно революционните идеи на М-Л, но като цяло не са враждебно настроени Към тях. Но за съжаление в нашата страна поради унищожителната и гибелна пропаганда на буржоазията, като „прогресивни“ и „демократи“ са лансирани представителите на т.нар. психодесница(Реформаторски блок и подобни на него партии), различни НПО-та щедро финансирани от Американските и европейските империалисти и други подобни организации, пропагандиращи идеите на нео-либерализма. За нас това уточнение важно с оглед на това с времето това погрешно разбиране да бъде преодоляно и нещата да бъдат наричани с истинските им имена.

6-Повече относно програмата може да научите на този адрес (на английски език).

7-Повече за съпротивата на Хатидже Юксел може да прочетете на този адрес

8-Повече за това масово убийство на миньори четете натози адрес (на английски език)

9-Конфедерация на Синдикатите на Държавните Служители, масова синдикална организация, основана през 1995 година, тя е резултат от след безкомпромисната борба на държавните служители в Турция от на края на 1980-те и началото на 1990-те години. Днес под влияние на реформизма и опортюнизма конфедерацията е приведена в състояние на невъзможност да защити правата на държавните служители в страната. Освен KESK съществуват и няколко на брой синдикални организации работещи сред служителите в публичния сектор, една от тях е и ФРСП(на турски KEC), именно тя днес стои зад съпротивата на Аджун Карадаа и другите държавни служители изхвърлени от работа след опита за преврат.


Източник: Списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“/Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş/; брой 550 от 4 Декември 2016 година, страница: 16-17


Полезни връзки:

Блогът на Нурийе Гюлмен, в който тя споделя преживяванията си по време на съпротивата. Достъпен на турски език.

https://nuriyegulmendireniyor.wordpress.com

Профилът на Нурийе Гюлмен в социалната мрежа Туитър

https://twitter.com/NuriyeGulmen