Изявление на Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) относно убийството на 10-ма партизани в област Дерсим

РЕВОЛЮЦИОНЕН НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛЕН ФРОНТ

Изявление № 468; Дата 13.01.2017

На 7 Ноември 2016 година, лагер, в който по това време се е намирала група партизани от Партизанска Бригада Ибрахим Ердоан, област Дерсим, е бил бомбардиран със бойни самолети от фашистката, лакейска армия на олигархията. Другарите ни оцелели от бомбардировката ни предадоха информацията, че при бомбардировката, част от другарите намирали се в лагера са загинали мъченически.

Обръща ме се към олигархията: Кажете къде се намират безжизнените тела на нашите мъченици? Какво направихте с телата на нашите мъченици?

Няма да ви позволим да прилагате политиките на Израел в Турция. Израел не предава телата на Палестинските мъченици. Олигархията в Турция не предава телата на мъчениците ни, изтезава безжизнените им тела, изгаря ги, унищожава ги.

Олигархията в Турция, прилага методите научени от Израел върху телата на нашите мъченици. Не предава телата на мъчениците ни, не обявява пред обществеността, какво се е случило с тях.

Всички Анадолски планини са наши. По всички планини ще се носи тътенът на оръжията на нашите партизани.

Народе наш, чуйте шума, който идва от планините, нашите партизани укрепват надеждата по тези планини. Вие ще чуете гласа на надеждата, която расте с тътена на оръжията на нашите партизани.

Погледнете хубаво към планините народни врагове, в онези пламъци на Революцията, които палим по планините, ще видите рухването на вашите дворци и палати.

Тези, които бомбардират нашите планини са чужди на нашата земя,

Тези, които бомбардират партизанските ни лагери, са чужди хора, те не са от нашата земя,

Ще изхвърлим от земите си шепата Американски лакеи!

Всички тези кланета, цялата тази ненавист към народа, е за да могат да удавят своя страх от Революция в нашата страна и за да превърнат Турция в още по-добър инструмент, който да служи на Американския империализъм.

Днес фашистката армия на олигархията е окупационен корпус в земите на Сирия и Ирак. Няма да позволим народът ни да бъде използван като окупационна сила на империализма в Близкия изток, така като бива използван Израел.

Много пъти проливахме кръвта си за земите на Анадола, и продължаваме да я проливаме. Гласовете на мъчениците ни носещи се из планините на Дерсим, са предвестници на освобождението на народа ни.

И с хиляди да се пролива нашата кръв, няма да оставим земите на Анадола, на шепата лакеи на Америка, на паразитиращата буржоазия, на лихварите и търговците, на едрите земевладелци.

Ние сме народа, ние сме бойци на Народно-Освобождение.

Дори и да не останат птици върху таз земя, дори и реките, моретата и океаните да пресъхнат, ние няма да забравим нашето кредо ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО!

Ние няма да забравим лицата на убийците проляли кръвта на мъчениците ни.

Лакеите на Америка от ПСР[ref]Управляващата фашистка партия на Ердоган в Турция[/ref], които си мечтаят да ни заличат от тази земя, знайте, че Партизаните, това е въоръженият народ. Ние сме 80 милионния народ, а вие сте една шепа паразити и лакеи. Не хранете напразни надежди, не можете да унищожите народа!

Разгръщаме войната си на още по-широки фронтове, с цената на нови пленници и мъченици. Това са реалностите на войната. Ние воюваме с ясното съзнание за тази реалност и затвърждаваме волята си да разпространим войната по всички планини и градове на страната.

Получихме вести за нови мъченици от планините на Дерсим.

Датата е 7-ми Ноември 2016 година, лагер, в който по това време се е намирала група партизани от Партизанска Бригада Ибрахим Ердоан, област Дерсим, е бил бомбардиран със бойни самолети от фашистката, лакейска армия на олигархията. Имената на трима от оцелелите от бомбардировката наши партизани бяха Лейля Араджъ, Махир Бекташ и Оуз Меше. Все още няма ясна информация относно самоличността на загиналите ни другари при бомбардировката срещу партизанският ни лагер. Все още няма яснота относно това, какво се е случило с телата на мъчениците ни. Искаме да бъде оповестено, какво се е случило с тях, искаме да ни бъдат предадени телата на нашите мъченици.

Датата е 7-ми Декември 2016 боецът на Партизанска Бригада Ибрахим Ердоан, област Дерсим, Оуз Меше излизайки из пожарищата, за да взриви своята бомба, за да насочи своето оръжие срещу врага, с цел да потърси сметка за мъченически загиналите си другари в лагера тръгна по петите на врага. Неговата акция се превърна доказателство за непобедимостта на партизаните на DHKC и на нашето разбиране за партизанска борба. Традицията да се потърси сметка за убитите другари, не зависимо от цената, която ще бъде заплатена бе продължена в планините от Оуз.

Датата е 28 Декември 2016 оцелелите от изгорения от фашистката армия на олигархията лагер, Фронтовски партизани Лейля Араджъ и Махир Бекташ загинаха мъченически в престрелка с фашистката армия на олигархията. В престрелката, в която партизаните нанесоха поражение на врага, бе определена от врага, като „ад под небето“. Така нашите партизани потърсиха сметка за своите избити другари в лагера и загинаха мъченически.

Слугуващата на Америка, олигархия в Турция мечтае да заличи от планините Фронтовските партизани.

Защото много добре знаят, че растящият брой на Фронтовските партизани по планините, означава край на властта на Олигархията. Знаят, че ако успеят да унищожат надеждата в планините, ще могат да удължат поне още малко живота на това прогнило статукво.

И ние знаем, че…

Знаем, че всеки партизанин бродещ по планините е предвестник на края на олигархията. Знаем, че ще победим фашизма с тътена на оръжията на нашите партизани и милиционери във всички планини и градове на Анадола. Ще сринем олигархичното статукво с растящите редици на партизаните и милиционерите ни, които ще се превърнат в цяла армия.

За това ние се борим да увеличим нашите партизани и милиционери в градовете и планините. Ние ще спечелим тази война. До днес, ние много пъти се качвахме по планините на нашата страна, дадохме много мъчениците, пленници. Знаем, че това е война, и тя преди всичко война на нашата воля и тази на врага. Щом ние сме запазили своята воля то значи, че ние сме победили.

Опитът на партизанските движения потвърждават тази наша теза. Мокрите сънища, които сънува олигархията, за това как е унищожила Фронтовските партизани не са друго освен измислиците на едни безпомощни същества, неспособни да властват повече. Фронтовските партизани няма да бъдат само в планините на Дерсим, те ще превземат всички планини на Анадола.

Фронтовските партизани не само ще завладеят планинските върхове, те ще се превърнат в кошмар, който ще ви преследва на всякъде, където и да отидете.

Вие няма да ги виждате само по планините, ще ги виждате и пред портите на палатите и дворците ви.

Това са реалностите на Народно-Освободителната война. Олигархията не може да избяга от тази истина. Народите на Анадола неизбежно ще се включат в борбата за власт и ще разгърнат партизанската борба из всички градове и планини на страната. Нашата Народно-Освободителна война, ще се развие според законите на класовата борба и ще достигне до победата.

Американският империализъм иска от турската олигархия да се бие за неговите окупаторски, експлоататорски политики в Сирия и Ирак. И властта на ПСР изпълнява своите задължения безпрекословно. Тази истина стои зад лицемерната им „анти-американска риторика“. С това лицемерие, те искат да прикрият факта, че присъствието им в Сирия е за да защитят интересите на Америка. ПНД* и ПСР заедно се опитват да прикрият факта, че проливат кръвта на народите на Анадола в Сирия, в името на слугуването на Америка и нейните интереси. За това те заедно поддържат „анти-американска риторика“.

И те много добре знаят, че силата, която няма да им позволи да превърнат народите на Анадола в окупационен корпус на Америка е Партията-Фронта. Кланетата по планините, нападенията им срещу бедняшките квартали в градовете, мъченията, арестите насочени срещу дейци на Фронта целят именно това, унищожението на фронта.

Няма да им позволим да използват народите на Анадола, като военна сила на Америка, срещу народите на Близкият изток, както Израел използва народа си в услуга на империализма. Няма да позволим да проливат кръвта на чедата на Анадола в името на Американските интереси. Няма да позволим чедата на Анадола да бъдат превръщани в убийци на Арабския народ.

Фашистът, вътрешният министър на олигархията, Сюлейман сополанкото*, надава радостни възгласи при вестта за убитите партизани, мисли си, че ги е унищожил напълно. Ние няма да свършим Сюлмейна, ти не можеш да ни унищожиш. Не може да унищожиш Фронта. Не можеш да ни унищожиш само защото си намерил лагера ни и си го бомбардирал. Вие, които бомбардирахте онзи лагер, не можахте да припарите до него дни наред, въпреки бомбите, които изсипахте от въздуха над него. Ние сме гордо изправени на крака, а вас ви е страх да припарите до безжизнените тела на мъчениците ни.

Вие и без това сте се изчерпали със този ваш страх, а ние сме силни защото се усланяме на историческата си правота.

Дори и един Фронтовак да не остане на този свят. Дори и всички Фронтоваци да бъдат унищожени в една и съща нощ, идеологията на Партията-Фронта ще се възроди от пепелта и ще се възпроизведе отново. За това ние не се страхуваме ни най-малко от смъртта, за това ние сме толкова силни пред враговете си.

Вие сте безсилни и страхливи, защото сте врагове на народа, а ние сме народа, ние воюваме за народа, за това ние сме силни.

Вие, слуги на Америка, вие воювате върху земя, която не ви принадлежи. Вие воювате в нашата страна. Безсилни сте, страхувате се до смърт от всеки камък, всяко парче земя, от всяка улица, от децата, от младежите, от старците на Анадола.

Вие бяхте тези, които ги бомбардирахте, вие ги изгорихте, вие ги убихте, но въпреки всичко вие продължавахте да се страхувате от партизаните на DHKC. Вижте как описва вашият страх, един партизански командир на DHKC, Лейля Араджъ, дошла от онези планини, които вие превърнахте в пепелища.

Врагът е подъл и страхлив. Не дойде на мястото, на което бяхме, ние не спусна войници с хеликоптери там, не посмя да се изправи очи в очи с нас партизаните на DHKC, няма и как да посмее да го направи. Знае само да бомбардира, обстрелва и изгаря. Толкова много се страхуват, че изгориха всички планински склонове на около. След това чак, когато се стъмни спуснаха войници от въздуха, и не след дълго ги изтеглиха обратно.“

Ние воюваме върху собствените си земи. Тези земи, заедно с всички планини, скали, с всичките си птици, вълци и чакали са наши. Млади и стари, мъже и жени, целият този народ е наш. Ние сме силни защото воюваме в собствената си страна.

Ние сме силните! Защото силата не се измерва с оръжия и численост. Силата е в сърцето, съзнанието, в народа и в правдата. Силата се крие в историческата и политическата правота. Ние сме силни защото нашата война е за народно-освобождение.

Падайте и ставайки, минавайки през победи и разгроми, умирайки, убивайки ние продължаваме нашата война.

Пътят водещ към революцията в Турция е посочен от Махир Чаян и неговите другари. Докато врагът убива, се раждат нови бойци като Махир, и трупат опит в борбата. Ще се научим да се борим и срещу безпилотните ви самолети. Нашата революционна борба се развива и набира още по-голяма скорост, със силата която вземаме от мъчениците си.

Не веднъж историята е ставала свидетелка, на падането на властта на шепа експлоататори като вас, и рухването на палатите им, но нито веднъж историята не е видяла народите да се предават пред такива като вас. Народите не ще бъдат победени!

Ще вземем тленните останки на нашите другари, няма да ви позволим да прилагате политиките на Израел в Турция.

Какво сторихте на мъчениците ни? Къде са телата им? Отговорете ни!

От известно време не можехме да установим контакт с партизанският ни отряд в района на община Хозат, област Дерсим. Успяхме да разберем причината за това прекъсване на връзката, от писмо на нашата другарка Лейля Араджъ, което тя е успяла да ни предаде преди да загине мъченически. На 7 Ноември 2016 година, лагер, в който се е намирала група партизани от бригада Ибрахим Ердоан, е бил бомбардиран от врага. Другарката Лейля Араджъ разказва за случая в своето писмо. Ето какво казва тя:

Поздравяваме ви, с вярата, че ще потърсим сметка за мъчениците ни, и че партизаните ни по планините никога няма да се изчерпят…

Продължаваме да укрепваме борбата

Пиша ви това писмо притисната от трудните условия в които се намирам в момента.

(…)

Не знам дали сте получили информация относно това, което преживяхме ние тук. Не знам колко мъченици сме дали, и дали има оцелели или ранени другари. Не знаем дали сте успели да намерите телата на нашите мъченици, и да ли сте ги погребали според традициите ни. Бих искала да изкажа своето силно безпокойство относно това положение…

Ние знаем, че врагът не можа да постигне целта си, това е важното в случая… тук сме. Ще потърсим сметка за мъчениците си, ще работим още по-добре за да развием борбата.“

Според данните, които нашият командир Лейля ни е предала, е много вероятно една част от нашите партизани намиращи се в лагера по време на бомбардировката да са загинали. Знаем, че жителите на Дерсим, ще се погрижат и застъпят за тези, които са оцелели и са ранени в момента. Врагът не е обявил, какво е направил с телата на загиналите ни другари. Силно вероятно е да са измъчвали и да се гаврили с безжизнените тела на бойците ни и да са ги заровили в масов гроб, така както са постъпвали в миналото.

Обръщаме се към народните врагове от ПСР: Обявете местонахождението на мъчениците ни!

И по време на война, моралът задължава телата на убитите да бъдат предавани на техните близки. Но олигархията не се придържа към никакви морални норми. Поради тази причина тя не е предала телата на мъчениците ни, на семействата им. Отново поради тази причина, те и до днес не са обявили имената на убитите ни другари. На 7 Ноември 2016 година, областната управа на Дерсим, съобщи, че е била извършена бомбардировка срещу партизански лагер, намиращ се в местността „Далйорен“ в община Хозат. В изявлението се казва, че са били убити 5-ма души, но не се съобщават нито имената на загиналите нито, какво е било направено с телата им. Не е била дадена и информация на семействата на нашите мъченици. Призоваваме фашистката власт на ПСР да оповести пред обществеността информацията относно мъчениците ни, която прикрива вече месеци наред.

Израел не предава телата на мъчениците на Палестинската съпротива на семействата им. Тя прилага това като систематична политика. Знае, че когато атакува ценностите на един народа, тя бавно и постепенно го унищожава духовно. ЗА ТОВА ТЯ АТАКУВА МЪЧЕНИЦИТЕ. Фашизмът не зачита ничии ценности, няма уважение към мъчениците. Тя може да измъчва, да се гаври дори с безжизнените ни тела. Това прави Израел и олигархията в Турция взаимства това от нея.

Фашизмът в Турция също е известен със своите жестокости. Измъчва телата на мъчениците ни, разсъблича ги голи и ги влачи по земята, реже ушите им, изгаря ги, не ни предава телата, заравя ги в масови гробове разположени незнайно къде. В случаите, когато все пак предаде телата на мъчениците ни ги отвлича и ги погребва тайно. Олигархията прави всичко това за да ни попречи да изпратим достойно в последният им път мъчениците си. Оскверняват гробовете на мъчениците ни, чупейки надгробните им плочи. Методите на фашизма в различните страни си приличат. Защото и Турция и Израел са отрочета на империалистическа Америка.

Ние няма да позволим тази израелска политика да се прилага в нашата страна. Няма да позволим да погребат тайно мъчениците ни. Няма да позволим на децата на Америка, братята на Израел, да поругават телата на мъчениците и да се подиграват с обичаите и традициите на народите на Анадола. Вие не можете да победите тази сила на Анадолските народите, с които те се застъпват за своите мъченици.

Американският империализъм, Израел, олигархията в Турция, всички те се осланят на опита на експлоататорите и тираните съществували на този свят от древността до наши дни. От тази история те са се научили да оскверняват гробовете на борещите се срещу тях, на воюващите срещу тяхната тирания и експлоатация.

Правото на човека да има свой собствен гроб, уважението към покойника, е израз на признателност

Тези, които се застъпват за покойниците си, се застъпват и за живите.

Речниковото значение на думата гроб, е „мястото, в което е положен мъртвеца, вечно жилище, гробница.“ Т.е гробът е мястото, в което хората погребват своите починали близки.

А латинската дума humanitas произлиза от humando, отново от латински, което означава погребвам, полагам. Т.е латинското значение на думата човек, е „същество, което може да погребва.“ Защото човекът е единственото същество в природата, което може да погребва своите мъртви. Културният антрополог Ева Доманска, обяснява по следният начин връзката между историята и гроба: „Ако нямаше смърт нямаше да има и история. Историята се храни от смъртта. Историята започва в гроба.“

Т.е тези, които оскверняват телата на мъчениците ни, нападат нашата човечност, нашето историческо съзнание.

Както много други народи по света и народите на Анадола, придават голямо значение на мъртвите си близки, те подхождат към тях с уважение и преклонение. Народът погребва близките си според своите обичаи и традиции по начин, стремят се да ги изпратят достойно.

В народната култура, „изоставянето на мъртвия“, „оставянето на мъртвия без гроб“ е срамно и недостойно поведение. Защото мъртвите и техните гробове са като корените на народите, те представляват тяхното историческо съзнание, минало.

Поради тази причина Америка, Израел, олигархията в Турция, империализмът и фашизмът оскверняват нашите мъченици, гаврят се с телата им. Те искат да ни откъснат от корените ни, от историята ни. От зората на човешката история до наши дни, господстващите класи, никога не са се задоволявали само със физическото унищожение на тези, които са въставали срещу тях. Те прибягват до най-различни методи за да попречат телата на жертвите им да се превърнат в символи и да придобият ценност в очите на народа, и за да ги „убият“ морално и политически.

Спартак бе убит чрез мъчения, след това бе разпънат на кръст, и дни наред бе излаган на показ за назидание на другите роби. Империалистическите варвари, които убиха Че в Боливия, първо изложиха тялото в една селска къща, за назидание на другите, а след това го погребаха тайно и направиха всичко възможно за да попречат гробът му да бъде открит.

И Баба Ихсак, Борклюдже Мустафа, Шейх Бедреттин, Пир Султан и всички други, след като бяха убити от Османците бяха изложени на показ за назидание, телата им бяха осквернени.

В законите на всяка страна, погребението е записано като право на всеки човек. В тях се посочва още, че близките на убитите имат право на траур. В някои закони дори е изрично упоменато, че оскверняването на паметта на мъртвия е престъпление. За фашизма всички тези закони са празни думи, когато има нещо, което нарушава неговите политики, той е способен да погази и всички правни норми.

С това те целят да унижат живите, да ги откъснат от ценностите им, да ги сплашат. До днес те успяха да постигнат тези си цели, и сега няма да успеят. До сега те не успяха да откъснат народите от ценностите им, и за напред няма да успеят да го направят, именно за това и Спартак, Че, Пир Султан, Бедреттин са народни герои.

Ние издирвахме и търсихме телата на изгубените от олигархията наши другари, направихме всички по силите си за да ги открием. Ние проведохме Смъртна Гладна Стачка за да открием тленните останки на другаря Али Йълдъз, който бе тайно погребан в масов гроб от олигархията. Дни наред ние се съпротивлявахме улица по улица, барикада по барикада, за да изпратим достойно в последният им другарите Сибел Ялчън, Хасан Ферит Гедик и Гюнай Йозарслан. Отново ще се съпротивляваме но ще изпратим мъчениците си подобаващо, според нашите традиции и обичаи. Няма да се предадем пред тираните, пред империализма и фашизма.

Мъчениците ни са нашето минало и бъдеще. Ще се застъпим за миналото и бъдещето си.

Анадолът иска алтернатива на глада и бедността,

Анадолът иска Демокрация вместо фашизъм, Справедливост вместо кланета,

Анадолът иска Независимост вместо империалистическа окупация.

За това Махир, Лейля и Оуз са по планините. И те ще продължат да бродят по тях….

Фашизмът превърна нашият Анадол в море от кръв,

Фашизмът превърна нашият Анадол в център за мъчение, в затвор под открито небе.

Фашизмът превърна нашият Анадол в страната на бедните и гладните.

Фашизмът превърна нашият Анадол в ад пълен с наркотици, в ад пълен пропит от проституция, където женската плът бива продавана и купувана, той превърна страната ни в робски пазар.

Лейля, Оуз, Махир, започнаха да бродят из планините, защото не приеха да бъдат част от това статукво, защото искаха да го променят. С нови бойци като Лейля, Махир и Оуз, не приемащи случващото в страната, надеждата за освобождение на нашият народ ще продължи да расте в планините.

Нека погледнем какво ни накара да преживеем фашизма само в последната една година:

Убиват ни, на улицата, в планините, в собствените ни домове… Убиват ни на работното ни място!

Според данни на правозащитни организации през 2016 година в Турция, 341 души са загинали, а 396 са били ранени в следствие на безразборната стрелба на полицаи, жандармеристи или войници.

Миньорите отново бяха затрупани от тонове скали: 16 работници бяха убити в Ширван.

В Адана децата ни бяха изгорени живи.

Според данни на съвета за Безопасни и здравословни условия на труд до 1 Декември 2016 година 1816 работници бяха убити на работните си места.

Изтезават, задържат, хвърлят хората в затвора.

1622 души са били измъчвани в места за задържане и на улицата.

От месец юли до сега 90 хиляди души са били задържани за различни периоди от време. За повече от 36 хиляди души съдът е постановил постоянна мярка за задържане. Над 100 журналисти и писатели бяха хвърлени в затвора. Към момента 146 писатели и журналисти в в турските затвори.

На 10-ма депутати и 50 кметове на общини бе наложена постоянна мярка за задържане под стража.

Общият брой на арестантите и осъдените в турските затвори нахвърли 200 хиляди души.

1500 души бяха ранени по време на полицейските нападения срещу демонстрации и шествия. 352 протестни акции в цялата страна бяха нападнати от полиция и жандармерия.

И към момента продължават да текат хиляди досъдебни производства относно творци, интелектуалци, актьори, университетски преподаватели, научни работници, учители, писатели и журналисти.

Изселват ни от родните ни земи.

500 хиляди души бяха насилствено изселени от родните си места в следствие на забраните за излизане на улицата.

Забраняват ни…

Броят на закритите интернет страници е 116 126.

След въвеждането на Извънредното положение бяха закрити 5 информационни агенции, 28 телевизионни канала, 34 радио станции, 62 вестника, 19 списания, 29 издателства. Общо 177 медии.

Отнемат работните ни места, честта и достойнството ни

С издадените наредби-закони повече от 100 хиляди държавни служители бяха отстранени от работа, а близо 80 хиляди бяха изхвърлени от работа.

Властта на ПСР наказва, тези които проговорят с разследвания, задържания и арести, тези които си търсят правата с мъчения, а тези които въпреки всичко продължават да се съпротивлява и не се предават наказва със смърт.

И…

Тиранията задушава нашите невръстни деца,

Тиранията е по улиците на бедняшките квартали,

Тиранията диша във врата на Кюрдския народ,

Тиранията е обсебила килиите на съпротивляващите се в затворите.

Тиранията е надвиснала като дамоклиев меч върху 80 милионния народ

Фашизмът на ПСР е създателят на тази картина пропита от глад, бедност, експлоатация и тирания.

Тя воюва за да продължи да съществува това статукво.

Войната на Лейля, Махир, Оуз и всички наши соколи по планините на тази страна, е за да бъде сложен край на това отвратително статукво, което експлоатира и ограбва народа ни, и на негово място да бъде създаден един Анадол, в който да няма Глад и Тирания!

Докато тази тирания я има, ще има и соколи по нашите планини.

Докато тази тирания я има, ще има и война срещу Империализма, олигархията в Турция и фашизма.

Война до освобождението-това е източникът на живот за народите!

Длъжни сме да се съпротивляваме, организираме, въоръжаваме и воюваме!

Ние знаем, че воюваме срещу един подъл враг. Ние знаем, че се борим срещу враг, който е придобил идеологията, морала на Американската армия, която го е обучавала години наред.

Ние знаем, че се борим срещу Американският империализъм и неговите лакеи прочули се по целия свят със своите, мъчения, кланета и жестокости. Ние ясно съзнаваме, че воюваме срещу една сила, която се опитва да удави борбата на народите срещу империализма и лакеите му, за независимост, народна демокрация и социализъм, с кланета, мъчения и жестокости. Обявяваме пред всички, че няма да успеят да унищожат нашата мотивация да водим борба срещу тях, няма да успят да ни накарат да се откажем от това да развием брбата си, измъчвайки, осквернявайки и изгаряйки телата на нашите мъченици.

Не десетки, ако ще и стотици, хиляди от нас да убият няма да успят да спрат развитието на Войната ни за Народно-освобождение, те няма да спечелят тази война. Защото едно движение, в което съпротивата се е превърнала в толкова здрава и неизкоренима традиция, в което духът на бойците не може да бъде пречупен с никакви жестокости, не може да бъде унищожено, неговото развитие не може да бъде предотвратено. Корените ни са толкова дълбоки и здрави, че тези, които искат да ни унищожат първо трябва да унищожат човешката история. Тираните нямат корени, техните корени са под развалините на рухналите кралства и останките на паразитите експлоатирали народа. За пореден път те ще останат под отломките на разрушените палати и дворци.

От Къзълдере до наши дни, ЗА НАС НЯМА СМЪРТ. Можем да паднем убити, но след нас идват още хиляда. Защото нашето кредо е ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО. Живи ни изгаряха, убиха десетки от нас, хвърляха ни в бездънни ями, но не успяха да ни унищожат, не успяха да ни сломят. Защото ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ, И НАРОДЪТ НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕН!

Народите не могат да бъдат победени, защото ако те паднат, отново ще се изправят и ще продължат да се бият, но ако фашизмът бъде победен, това ще бъде неговият край, той не ще успее да стане на крака. Фашизмът много добре знае, че можем да го заличим от нашата страна.

Нека фашистката власт на ПСР знае, че партизаните ни, които убихте на 7 Ноември, и не посмяхте да се приближите дори до безжизнените им тела, отново ще бродят из планините, като доказателство за непобедимостта на народа ни и силата на волята ни, с която продължаваме Войната за Народно Освобождение. Техните имена ще носят нови партизани, оръжията им ще бъдат поети от нови бойци. Махир, когото убихте бе кръстен на Махир Чаян, а партизанското му име бе Шафак. Партизанското име на Лейля, която убихте бе Чийдем. Докато вие експлоатирате и угнетявате народа ни под вашата тирания, нови и нови бойци като Махир, Шафак и Чийдем, ще продължат да се бият по градове и планини, въздавайки народна справедливост, и търсейки сметка за вашата тирания. И смелите чеда на народите на Анадола, са доказателство за това, че ние няма да се предадем и ще продължим да воюваме в градовете и планините, независимо от това, каква цена ще заплатим за това.

Фашизмът е враг на народа!

Въоръжавайки се, воювайки, умирайки и убивайки, ние ще сложим край на господството на фашизма!

Никой тиранин и никоя фашистка власт не е рухнала от самосебе си. Ние сме длъжни да се съпротивляваме, организираме, въоръжаваме и воюваме! Източникът на живот за хората в нашата страна е борбата. Не се ли борим ние сме обречени на гибел. Войната не е наш избор. Фашизмът не оставя друг избор на революционерите, прогресивните дейци и на целият ни народ.

Не оставя друг избор на народа ни, защото за да може да го експлоатира, фашизмът е принуден да прибягва до още повече насилие и мракобесие. Но тяхното експлоататорско статукво вече е към своя край. С всеки изминал ден икономическата криза се задълбочава, за да може да стои на краката си тяхното статукво те са принудени да експлоатират още по-безскрупулно от преди. Или фашизмът ще продължи да съществува и да ни експлоатира, или ние ще го унищожим за да можем да живеем без да бъдем експлоатирани.

Това, че държавата е мобилизирала всички свои сили, и е обявила война на народа, фактът, че бомбардира градовете и планините е израз на неспособността ѝ да властва над народа.

Тази тяхна неспособност е заради кризата, която преживяват. Кризата означава революция. Днес повече от всякога, в нашата страна са налице материалните условия за извършването на революция. Да се въоръжим, организираме, в редиците на Фронта, да воюваме като партизани милиционери.

Трябва да знаем, че ние като народ притежаваме неизмерима сила, която е достатъчна за да победим фашизма.

Не ние като народ, а фашизмът ще бъде победен. Нашият път води към революцията.

ЩЕ ПОТЪРСИМ СМЕТКА ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАШИТЕ МЪЧЕНИЦИ!

НЯМА ДА ОСТАВИМ НИТО ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НЕНАКАЗАНО!

ВСИЧКИ ПЛАНИНИ НА АНАДОЛА СА НАШИ! ЩЕ БЪДЕМ ПО ВСИЧКИ ПЛАНИНИ НА АНАДОЛА!

ДА ЖИВЕЯТ ПАРТИЗАНИТЕ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛЕН ФРОНТ!

ГЕРОИТЕ НЕ УМИРАТ, НАРОДЪТ НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕН!

ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО!

РЕВОЛЮЦИОНЕН НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛЕН ФРОНТ

Приложение 1

По-долу са изброени имената на нашите партизани, с които нямаме връзка от 7 Ноември насам:

Кенан Гюнйел, Нааджийе Явуз, Хюнкяр Дерия Гюнеш, Мустафа Доору, Хюсеин Гюлмез, Туджел Аяз, Мурат Гюн, Айсун Сабан, Бюниамин Кълъч, Мелих Ъшък.

Обръщаме се към близките и семействата на нашите мъченици, за да научите, какво се е случило с тях трябва да се обърнете към областната управа на Тунджели(Дерсим).

Приложение 2

Публикуваме някои части от последното писмо на нашата мъченица, командир Лейля Араджъ:

Поздравяваме ви, с вярата, че ще потърсим сметка за мъчениците ни, и че партизаните ни по планините никога няма да се изчерпят…

Продължаваме да укрепваме борбата

Пиша ви това писмо притисната от трудните условия, в които се намирам в момента.

Не знам дали сте получили информация относно това, което преживяхме ние тук. Не знам колко мъченици сме дали, и дали има оцелели или ранени другари. Не знаем дали сте успели да намерите телата на нашите мъченици, и да ли сте ги погребали според традициите ни. Бих искала да изкажа своето силно безпокойство относно това положение…

Ние знаем, че врагът не можа да постигне целта си, това е важното в случая… тук сме. Ще потърсим сметка за мъчениците си, ще работим още по-добре за да развие борбата.

Ще ви разкажа, какво преживяхме.

Сутринта на 7 Ноември 2016 година, понеделник, лагерът ни беше бомбардиран.

Аз по това време се намирах в малката землянка.

След малко при мен дойде Джомер.

След като Шафак повика Джомерт при себе си избухна мощта експлозия.

Аз залитнах, след това паднах, сякаш в ръцете ми гореше огън… Чух как Джомерт викаше „како горим..“ Отворих очи, и какво да видя; на всякъде около мен пламъци. Джомерт викаше: „како тичай към вратата“. Каква врата? Аз не виждах нищо, навсякъде беше тъмно, една част от тавана на помещението, в което се намирахме се беше срутила, аз бавно се насочих натам. С ръце се опитвах да се предпазя по някакъв начин от пламъците, които бяха обгърнали всичко. Видях една малка светлинка, насочих се към нея. Разрових пръстта с ръце, дупката ставаше все по-голяма. След малко слънцето заслепи очите ми. Повиках по име Джомерт и Шафак, и двамата ми отговориха, че са добре.

…мислех за останалите другари. Започнах да викам, „къде сте?“. Не можех да изляза от дупката, колкото повече се опитвах да я разширя, толкова повече върху мен падаше пръст, запчнаха да падат и големи камъни. Кракът ми също беше затиснат някъде, по едно време си помислих, че пръстта ще се свлече върху мен и ще ме затрупа. Помислих си, че никога няма да мога да изляза от там.

Шафак успя да излезе на повърхността, дойде и извади мен и Джомерт. Когато излязохме, се огледахме на около, цареше гробна тишина. Викахме „чувате ли ни?“ „Има ли някой?“ но никой не отговаряше.

Шафак настоятелно повтаряше: „хайде како трябва да се отдалечим час по-скоро от тук, може отново да ни бомбардират.“ Чувствах такава голяма болка в себе си, че не можех да си тръгна от там. Плачех, бях изпълнена с гняв, исках да отмъстя за другарите.

Само до преди минути бяхме заедно, а сега те бяха погребани под пръстта. Питах се да ли има живи сред тях? Какво можем да направим сега? Докато бяха потънала в тези мисли, Шафак отново се обърна към мен: „Хайде како, трябва бързо да се махнем от тук, цялата гора е в пламъци.“

Да, трябва да се махнем от тук. Но не забравяхме, каква беше нашата мисия. Няма да успят да ни унищожат. Трябва да продължим и да укрепим борбата. Дадохме обещание пред всички, че партизаните ни няма да слязат от планините.

Мислех за народа ни, за организацията ни. Мислех за доверието, което имат в нас, за справедливостта. Казах си, че трябва да оправдаем очакванията им, и така бавно бавно се отдалечавахме от мястото.

Не бяха минали и десет минути, от както се бяхме отдалечили вече от лагера и се чуха нови експлозии. Те отново бомбардираха лагера ни, ако не се бяхме махнали и ние щяхме да останем под снарядите.

А сега хеликоптери тип „Кобра“ обстрелват всичко наоколо…

Под дъжд от бомби и куршуми, криейки се под дърветата, навеждайки се, лазейки и вървейки бавно бавно се отдалечихме от мястото.

Стигнахме до едно от резервните ни укрития. От там взехме малко храна и след това продължихме пътя си.

По лицето и лявата ръка на Шафак имаше изгаряния, лицето ми, косите и дясната ми ръка бяха напълно изгорели.

….

Врагът не е по-умен от нас, но всички се корени в нашите собствени пропуски.

Врагът е подъл и страхлив. Не дойде на мястото, на което бяхме, ние не спусна войници с хеликоптери там, не посмя да се изправи очи в очи с нас партизаните на DHKC, няма и как да посмее да го направи. Знае само да бомбардира, обстрелва и изгаря. Толкова много се страхуват, че изгориха всички планински склонове на около. След това чак, когато се стъмни спуснаха войници от въздуха, и не след дълго ги изтеглиха обратно.

Какво могат да направят трима невъоръжени партизани?

Този партизанин, който искрено вярва в победата и я желае, може да постигне всичко. Отдалечихме се доста от лагера, който беше бомбардиран. Въпреки, че се бяхме отдалечили толкова много, пламъците и димът, който се носеше от мястото се виждаха ясно. Нощувахме по места с гъста растителност. Нощем ставаше много студено,треперейки се опитвахме да спим.

Три дни не отидохме до мястото, което беше бомбардирано. Може би врагът все още продължаваше да претърсва околността? Може би щеше отново да спусне войници там? Не знаехме, какво може да се случи? Въпреки това, ние отидохме на мястото в нощта на 9 Ноември.

Когато в нощта на 9 Ноември ние се върнахме в онази долина, все още имаше пламъци и гъсти облаци дим.

Решихме да слезем до селата и да получим информация от местните, а също така и да вземем някои необходими материали. Помислихме също и дали можем да отидем до районите, в които бяха останалите партизани от бригадата. От тях можехме да получим информация. Шафак познаваше района много добре, но очилата му се бяха счупили и не можеше да вижда. Питаше нас къде има хълм, къде има пътека, и след това ни насочваше на къде да вървим. 4 дни вървяхме пеша, ние 3-ма невъоръжени партизани.

Видяхме в очите на народа ни, доверието, което те изпитват към нас.

Слязохме до едно село.

Месните ни гледаха и се чудеха: „Вие как успяхте да се измъкнете живи от там? Ние видяхме пламъците, дни наред горяха планините, колко хвърлиха?“

Слязохме и до друго село…

Дадоха ми дрехи, преоблякох се и се изсуших. Дадоха ни хляб и захар.

Листата на дърветата бяха окапали, навсякъде беше открито вече. По върховете беше навалял сняг. Сега беше времето, в което партизаните трябваше да се оттеглят в лагерите си.

Но, ние не можехме да стои току така. През такива места минахме, че като превалим един хълм и какво да видим пред нас военно поделение*. Изкачваме друг хълм, пред нас в далечината се вижда село. За много кратко време обходихме доста места, минахме покрай много села, и то невъоръжени.

Научихме много неща. Това, което ни дава тази сила са нашите мъченици и организацията ни.

Разговаряхме дълго едни с други. Можехме да си кажем: „хайде нека слезем в някое село и да изчакаме пролетта, тогава ще се върнем.“ Но на нито един от нас не му и мина през ума такова нещо. И тримата не помислихме нито за миг да изоставим планините и да се оттеглим, защо според вас? Разговаряхме за това по между си. Казахме си, че трябва да не губим вярата си и да потърсим сметка за мъчениците ни.

Нямахме оръжия, отидохме в селата, питахме хората, молехме ги да ни дадът, каквото оръжие имат, ловна пушка, пистолет, без значение. Отидохме и в райони, където имаше партизани на други леви организации, ако ги бяхме срещнали и от тях щяхме да искаме, а и никого да не бяхме открили щяхме да спим по пещерите, но нямаше да си тръгнем от тези планини. Не помислихме нито за миг да ги изоставим.

Казахме си, толкова дни минаха, нека да отидем и да погледнем какво е положението в лагера ни. Може да имаме мъченици затрупани под пръстта, можем да намерим оръжията си. Да трябваше да отидем там. Кой знае, какво щяхме да заварим.

Бяха минали десет дни от бомбардировката и се бяхме запътили натам. Все още имаше пламъци, все още се носеше миризма на изгоряло. Внимателно навлязохме в долината. Навсякъде цареше хаос, всички беше преобърнато с краката нагоре.

Видяхме, че бомбата е паднала върху голямата землянка. За това ние сме се спасили. Влязохме вътре пълзейки. Оръжията и на двама ни стояха там непокътнати. След десет дни обикаляне без оръжия, щастието да намерим оръжията си беше неописуемо.

Много ви обичам. Обичам безкрайно народа си, организацията и другарите си. Липсвате ми много.

Тук ние не сме сами, вие сте заедно с нас. Ще продължим да укрепваме надеждата… Не се тревожете за нас… Грижете се добре за себе си.

Още веднъж ви поздравявам с вярата, че ще потърсим сметка за мъчениците ни.

ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

КРАЙ НА ПИСМОТО

С УВАЖЕНИЕ

Имената на другарите ни, които се намираха в лагера по време на бомбардировката на 7 Ноември 2016 година:

1-Кенан Гюнйел

2-Нааджийе Явуз

3-Хюнкяр Дерия Гюнеш

4- Мустафа Доуру

5-Хюсеин Гюлмез

6- Тунджел Аяз

7- Мурат Гюн

8-Айсун Сабан

9- Бюнямин Кълъч

10-Мелих Ъшък