КЮРДИСТАН: Безсрочна гладна стачка в град Дерсим с искане да бъдат предадени телата на загинали партизани

На 24 Февруари в град Дерсим(Тунджели) център на едноименната област в Северен Кюрдистан(Източна Турция), Кемал Гюн, баща на загиналите през миналата година партизани на Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) Чаян[ref]http://borbataa.16mb.com/престрелка-между-партизани-на-dhkc-и-арме/[/ref] и Мурат Гюн започна безсрочна гладна стачка с искане държава да предаде на семействата им телата на загиналите при бомбардировка на фашистката турска армия на 7 Ноември 2016 година 11 партизани на революционното движение.

ФРАНЦИЯ: Ердоан Чакър обяви гладна стачка срещу униженията и мъченията в затвора

Политическият затворник Ердоан Чакър, член на Народен Фронт във Франция, обяви гладна стачка след като на 13 Февруари тази година е бил нападнат в килията си от група надзиратели в затвора Villenauxe , в който се намира и към момента. Според изявления на комитета за свобода на политическите затворници във Франция, Чакър първо е бил изведен от килията си под предлог, че трябва да бъдат извършени някои административни дейности. На връщане към килията си, той се е сблъскал с армия от надзиратели и служители от администрацията на затвора, които са нахлули в килията му и са започнали да я претърсват.

НЕ ИЗБОРИ, А БОРБА БЕЗ КОМПРОМИСИ СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА И ОЛИГАРХИЯТА!

ИЗБОРИТЕ НЕ МОГАТ ДА РАЗРЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА НАРОДА!

НЕ ИЗБОРИ, А БОРБА БЕЗ КОМПРОМИСИ СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА И ОЛИГАРХИЯТА!

1-В България няма справедливост!

Никоя буржоазна партия не може да въздаде справедливост! Защото това статукво е основано върху несправедливост!

2-В България има безработица, глад и бедност!

Никоя буржоазна партия не може да намери решение на безработицата, глада и бедността! Защото това статукво, е статукво на експлоатацията и грабежа!

3-В България няма демокрация, а фасада прикриваща фашизма!

Никоя буржоазна партия не може да донесе демокрация, защото без Независимост, няма Демокрация!

4-В България кражбите, хазартът, наркотиците, проституцията и деградацията са повсеместно явление!

Никоя буржоазна партия не може да се пребори с тези проблеми!

В 15 въпроса: Народните съвети

1-Какъв вид организации са Народните съвети?

Народните Съвети са вид низови организации, в които народът не бива разглеждан просто като група хора, които трябва да бъдат организирани и трябва да дадат материална подкрепа за делото на революцията. В съветите народът освен участник, е и организатор, в тях той изпълнява своята същинска роля на ключов елемент в развитието на борбата. Те са организации, в които народът обединява своите сили за постигането на общи искания, търси решение на проблемите си. В тях единствено народът има право на глас и вземане на решения. В тези организации народът разчитайки само и единствено на собствените си сили набелязвайки най-наболелите проблеми търси адекватни решения за тях. Съветите са политически организации, в които народът, постепенно, на базата на натрупвания опит, вадейки си поуки от практиката ще измести фокуса на вниманието си от ежедневните проблеми към политическите.

2-Кой може да участва в Народните Съвети?

Всички освен народните врагове, всички угнетени слоеве на обществото могат да участват в Народните Съвети. Работници, държавни служители(публични работници), собственици на малък бизнес, ученици, студенти, безработни, интелектуалци, творци, млади и стари, жени и мъже, целият народ може да участва в съветите.

Всеки, който в една или друга степен има противоречия с капиталистическото статукво, който иска да намери решение трудовите и социални проблеми, на икономическите проблеми, на проблемите свързани с правата и свободите на народа, всеки, който мисли за бъдещето на семейството си може да се включи в съветите.

В тези организации не могат да се включат единствено шепата експлоататори-господари и техните кучета фашисти изцапали ръцете си с кръвта на народа, палачите, грабителите, изнасилвачите, крадците, лихварите и търговците. Тоест в съветите не могат да се включат онези, които по един или друг начин са изцапали ръцете си с кръвта на народа, тези които се хранят с кръвта на народа, тези които го експлоатират до мозъка на костите му.

3-Как народът ще се включи в Народните Съвети?

В Народните Съвети всички са равни. Тъй като те са организации, алтернативни на капиталистическото статукво, включването в тях коренно ще се различава, от това в организациите на статуквото. Не се допуска включване чрез ходатайстване, покровителстване, подкупи и т.н. основният принцип в тях е доброволчеството. Членството, и изпълнението на задачите в Народните Съвети е на доброволен принцип. След включването в него, всички са равни в дейностите на Съвета, като: изпълнение на задача, надзор, контрол, работа, изразяване на мнения и становища, правомощия, вземане на решения. Всички имат равни права.

4-Какво е устройството на Народните Съвети ? Как работят те?

Устройството на Народните Съвети и начинът им на работа е демократичен. Вземането на решения и тяхното прилагане става само и единствено след обсъждането им и при наличието на мнозинство за вземането на решение. Прилагането на взетите решения се извършва без да се правят компромиси и отстъпки от тях.

Народните Съвети провеждат заседанията си само в присъствието на мнозинството от своите членове. Само при изпълнение на това условие може да бъде определен дневният ред на едно заседание. С решение на членовете се определят най-належащите за разглеждане точки от него. Отново с решение на мнозинството от членовете се взема решение, какво трябва да се направи, какви конкретни действия трябва да бъдат предприети за да бъде разрешен казусът поставен пред съвета. Независимо от това, каква е темата тя бива разисквана така, че да не останат въпросителни в главите на членовете на Съвета, като се цели пълното изясняване на конкретния случай, едва тогава се пристъпва към вземане на решение и гласуване. Решение се взима само в присъствието на мнозинството от членовете на Съвета, като след вземането му то важи за всички членове на съвета без изключения. Всички членове са длъжни да се придържат към взетото решение.

В най-общи линии по този начин изглежда организацията на работата в Народните Съвети. При настъпването на извънредни събития, които са от голямо значение за квартала /района / населеното място / и го засягат пряко, не се търси мнозинство за вземането на решения. Въпреки това обаче, всички членове на съвета са длъжни да се съобразяват с решенията взети при подобни извънредни ситуации.

5-Защо съветите имат толкова голямо значение за развитието на борбата на трудовия народ?

Низовите организации са неизменна част от борбата. От изграждането на такива организационни структури зависи, дали една организация ще продължи да съществува и за в бъдещето в дадено населено място или квартал. Чрез низовите организации могат да бъдат постигнати трайни резултати имащи пряко въздействие върху живота на народа. Чрез тях народът може да се научи да управлява сам себе си, като по този начин той няма да разглежда революционната борба като нещо далечно и абстрактно, така той ще може да намира решение на собствените си проблеми без да зависи от волята на властниците. Това ще способства народът да осъзнае силата си и да се откъсне от влиянието на буржоазията. Низовите организации играят важна роля в това народът да намира решения на собствените проблеми, както и в развиването на революционната борба. С този си аспект Народните Съвети имат изключително важно значение за бъдещето на борбата на народа.

6-Кое качество на масовите организации ги прави задължителна част от революционната борба?

Народът не е само участник, поддръжник и източник на материални средства в борбата, той е ключовият елемент в нея. И в този контекст, той трябва да има правото да взема решения и да ги прилага на практика. Единственият начин на организация, чрез който може народът да бъде мобилизиран изцяло, в който той бива обучаван, и който му позволява да изпълнява ролята си на основен елемент са низовите организации като Народните съвети и Народните комитети. Това, което придава толкова голямо значение на тези организации е това, че те насочват народа към завземане на властта и го мобилизират в тази борба. Именно това тяхно качество ги прави незаменима част от революционната борба.

7-Как чрез масовите организации ще бъдат намирани решения на проблемите? Как народът ще бъде мобилизиран за да стигне до тях?

Констатирането на проблемите, определянето на степента на тяхната важност, намирането на решения за тях става, като се свикат събрания, в които участват възможно най-широк кръг от хора. Всички участващи в тези събрания имат равни права при вземането на решения и изразяване на мнение. Народът има пълното право сам да взима решения и да намира начини за разрешаването на проблемите, с които се сблъсква.

Взетите по този начин решения биват прилагани на практика, чрез мобилизацията на народа в комитети. В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в същинското разрешаване на проблемите.

В основаните комитети, народът участва във всяка една стъпка от прилагането на взетите решения. По този начин се цели да бъде постигнато максимално участие на народа, както в намирането на решения за проблемите така и в тяхното отстраняване.

8-Какви са основните принципи при работата на масовите организации?

-Създаване на механизми чрез, които народът сам да взема решения относно своите собствени проблеми.

-Работи се, като се изпълнява конкретен план, програма, и при спазване на дисциплина, както при останалите дейности, които са част от революционната борба.

-Планиране и прилагане на програма за обучение на народа, целяща засилването на неговото класово съзнание и насочването на гнева му към властта и господстващите класи.

-Стриктен контролен механизъм за контролиране на дейностите, в който народът ще има водеща роля.

Това са основните принципи в работата на низовите организации. Само тези низови организации, които следват и спазват гореизброените принципи могат да постигнат реални резултати. В противен случай има сериозна опасност те да останат да съществуват само на хартия и да не извършват никаква реална дейност.

9-Каква е разликата между масовите организации и останалите видове организации?

Синдикатите, браншовите организации са изградени на принципа на представителството. Участието при вземането на решения на различните нива се осъществява посредством избрани представители. Така правото на участие на народа при вземането на решения и изказването на свободно мнение се осъществява посредством „трети лица“. А при масовите организации основният принцип е участието на народа при вземането на решения и свободното изразяване на мнение. Народът участва пряко във вземането на решения, управлението, контрола и целия процес на работа на организацията.

10-Какви са функциите и задачите на Народния Съвет?

Дейността на съвета, обхваща разрешаването на проблемите във всяко населено място, във всеки район, в който народът има проблеми. Неговите задачи се простират в широк диапазон, като се започне от разрешаването на злободневните проблеми, като намиране на препитание, мине се през разрешаването на проблемите на квартала, селото, малкия град, и се стигне до разрешаването на икономически, социални и политически проблеми. Накратко казано задачите на съвета обхващат разрешаването на всички проблеми засягащи народа.

Функциите на съвета са:

– Търсене на общи решения на проблемите на народа, укрепването на солидарността между хората, без оглед на верските, националните, етническите и професионалните различия между тях.

-Организиране на общата съпротива срещу атаките, които могат да бъдат насочени срещу народа, укрепване на дружбата между хората, без оглед на народност, вяра и раса.

-Организиране на съпротива срещу нападенията на държавата и мафиотските банди.

-Развиването на съзнание у народа за борба за социалните и трудовите му права, както и разрешване на проблеми свързани с инфраструктурата, жилищният въпрос, а също така и насърчаване на неговата изобретателност и творчество в тези борби.

-Съветът способства за това народът да осъзнае собствената си сила. Същевременно Народният Съвет се стреми да превърне организацията в място в което народът да взема решения за собственото си бъдеще, като прави това с пълното съзнание за последствията и отговорностите за тези свои решения.

-Наред с останалите си функции, съветът има и ролята на място за обучение, в което народа развивайки се в борбата за трудови и социални права се учи сам да управлява себе си, без да има нужда от институциите на статуквото. По този начин след идването на социалистическата народна власт той ще може да определя бъдещето си без чужда намеса.

11-Какво е отношението на олигархията спрямо масовите организации на народа?

Олигархията не иска народът да бъде организиран срещу нея. Тя не търпи никоя организация насочена срещу нейната власт. Тя не иска народът да мисли, да се осъзнава класово, да се обедини и бори за своите права. За това тя се опитва да възпрепятства всячески организациите на народа.

Тя разгръща повсеместен терор срещу народа за да го сплаши и сломи. Прибягва до използването на репресии, насилие и мъчения. Господстващите класи винаги са смазвали всеки протест на народа, който се бори да извоюва трудовите и социалните си права . По този начин те се опитват да всеят страх у народа използвайки мъченията и затворите. Съзнавайки, че всичко това може и да не даде желаният от нея резултат олигархията атакува народа и чрез деградацията. Единствената ѝ цел е да попречи на народа да се организира, като по този начин го превърне в сива маса от „безобидни“ индивиди, които не застрашават по никакъв начин съществуващото статукво в страната.

12-Как лявото движение Турция гледа на Народните Съвети?

Като се започне от реформистите и се стигне до Кюрдските националисти, гледната точка на лявото движение е доста изкривена. Схващанията на Кюрдското националистическо движение като цяло не се различава от тази на реформистите.

Левицата много обича думата „народни маси“, тя при всеки удобен случай използва използва клишета като „народът има думата“ ; „народът сам трябва да взема решения за бъдещето си“; и др. Но всичко това се свежда само до празно говорене, неподкрепено с конкретни действия. Истината е, че много от левите организации нямат доверие на народа. Не вярва, че народът може да взема решения според собствената си воля, и че той може да води борба за изпълнението на взетите от него решения. Същото важи и Кюрдските националисти. За тях народът е „сива бездушна тълпа“, която може да бъде използвана в контекста на техните политики. До ден днешен тяхната практика е по-близка до различните НПО-та и „протестъри“ в страните от западна Европа и Америка.

13-От къде води началото си това изкривено схващане на лявото движение?

В основаната на това изкривено схващане на левицата, лежи отказът от перспектива за завземане на властта. Никоя организация, която не разчита на собствените си сили, която няма доверие в собствените си политики, не може да се довери на народа. Тя не може да повярва във волята на народа. Гледната точка на левицата към народа, не се различава особено от тази на капиталистическото статукво. За това тя не може да създаде организации, които се основават на това народът сам да взема решения за собственото си бъдеще. Погрешните схващания в идеологически аспект доведоха до това състояние левите организации. Едно ляво движение, което не вярва в себе си, което не се стреми към извършването на революция, не може да се довери на народа и на неговото право сам да взема решения за бъдещето си.

14-Как Народен Фронт-Турция гледа на Народните Съвети?

От момента на появява ни на политическата сцена, в съответствие със силите, с които сме разполагали през различните периоди, ние винаги сме работили за това да създадем масови организации, чрез които да включим народа в борбата за неговата собствена власт.

Само чрез масовите организации, народът може да се застъпи за революционната борба, така той би престанал да я разглежда като нещо далечно и абстрактно. В някои периоди, в различните райони в тези организации могат да бъдат взети не чак толкова прогресивни решения, и борбата там да се развива в съответствие с взетото решение. Но колкото повече народът се организира, бори и колкото повече се застъпва за своите проблеми, толкова повече нивото на неговото класово съзнание се повишава, и той започва да се интересува и застъпва за проблемите на страната. За това ние повярвахме, че народът има правото да взема решения за собственото си бъдеще, че той има волята да направи това, ние уважавахме решенията които той вземаше. Ние способствахме за това хората да се организират, да се борят, и да осъзнаят своята сила. Ние ги насърчавахме да се доверят на себе си, положихме много труд и старание за това. Защото само по този начин широките народни маси може да се застъпят за революционните политики, само така те могат да бъдат насочени към властта. За това ние разглеждаме масовите организации, като основният вид организации в революционната борба.

15-Каква е нашата досегашна практика?

Масовите организации винаги са били наш приоритет. Създадените преди 1980 година масови организации бяха ликвидирани заедно с идването на власт на фашистката хунта на 12 Септември същата година. През 1990-те години с дейностите около съветите, отново е даден приоритет на създаването на масови организации. Първият Народен Съвет е създаден на 5 Октомври 1996 година в истанбулският квартал „Гаази“.

Народните Съвети, се заемат с проблемите на кварталите,в които са създадени. Мобилизирайки народа съветите създават решения на множество проблеми като здравеопазване, електроснабдяване, прокарване на пътища и ремонта на съществуващите, осигуряване на достъп до образование. Също така тези съвети са важна част от борбата срещу разпространението на деградацията в бедните квартали. Заедно с борбата срещу различните проблеми в кварталите, Народните съвети играят важна роля в това, народните маси да бъдат политизирани, чрез организираната от тях кампания „Сусурлук е държавата“[1] която е организирана след избухването на скандала „Сусурлук“. Съветите постигат голям успях с тази кампания.

С тези свои аспекти, Народните Съвети са едно добро училище, което ни показва, как народът може да бъде мобилизиран, как той може да се спомогне за неговото развитие в политически план, как може да бъде включен в борбата.

В заключение можем да кажем, че:

-Вадейки си поуки от предишният ни опит, ние трябва да разширим до възможно най-широк кръг от хора дейностите за създаването на Народни Съвети.

-Днес народът ни е много по-наясно с фашисткият характер на тази власт.

Той вижда, че училищата, болниците, полицията, армията не работят в полза на народа, в полза на ПСР и нейното статукво основано на грабежа, плечкосването и опустошаването на страната.

-Чрез съветите ние трябва да създадем алтернативи на всички институции на фашисткото статукво. Трябва да покажем, че сме реална алтернатива на това статукво. Трябва да покажем на народа, че той може сам да управлява себе си, трябва да му покажем източника на проблемите и пътищата за тяхното разрешаване.

Източник: списание Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş(„Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“), брой 446, от 7 Декември 2014г.

Хитрино-престъпление, лицемерие и солидарност…

Една война се води срещу народа ни, една мръсна война, в която страната ни бива унищожавана от слугуващата на империализма българска олигархия.

Тази война не се води с танкове, оръдия, автомати, войници и полицаи, а чрез икономически средства. Жаждата за печалба на самозабравилите се капиталисти ежедневно отнема живота на десетки. Чрез глад, нищета, болести, лоши условия на труд, чрез своето нехайство капиталистите причиняват смъртта на стотици хора всяка година.

Епизод от тази война е и случаят в Хитрино. На 10 декември 2016 година, българската олигархия извърши едно от най-чудовищните си престъпления от началото на реставрацията на капитализма в България. 7 души бяха изгорени живи в шуменското село Хитрино, десетки бяха ранени, множество къщи бяха напълно разрушени, цялото село бе превърнато в място непригодно за живеене.

Буржоазните медии нарекоха случилото се трагедия… За тях това бе поредният инцидент, поредният нещастен случай. Но действително ли това беше така? Наистина ли всичко беше само лошо стечение на обстоятелствата?

Естествено, че не!

Хитрино бе резултат от жаждата за печалба на капиталистите. Така, както бяха виновни за убийствата на работниците в мините, в заводите на България, за погубените човешки животи в наводненията и снежните преспи, в катастрофите и пожарите. Знаем, че много хора няма да са съгласни с изразеното от нас мнение. Едни ще нарекат казаното от нас пропаганда, други конспиративни теории, трети ще сметнат думите ни за празни приказки, някои ще ни обвинят в предубеденост…

Но за тях, ще кажем, че всичко, което казваме тук си има причина. Ние не обвиняваме тази система за болките сполетели народа ни безпочвено. Нещо повече, самите говорители на това статукво признават пред всички вината си, макар и индиректно.

Буржоазните експерти, които бяха потърсени от медиите за да дадът своето становище относно случилото се в село Хитрино казаха, че инфраструктурата не само по Ж.П. линията Варна-Русе е в много лошо техническо състояние, а и като цяло железопътните линии в България са амортизирани и в края на своя експлоатационен живот. Това се дължи най-вече на липсата на поддръжка от страна на държавата. Вместо подобряване на държавните железници, през последните почти 30 години ние сме свидетели на тотална разруха в този сектор. През изминалите няколко седмици, кризата в БДЖ отново напомни за себе си, след като поради амортизираните влакове и вагони пътниците стояха с часове на гарите, в очакване на влак, с който да се придвижат… Разбира се това е само върхът на айсберга, и проблемите в държавните железници са много, и едва ли скоро ще бъдат решени.

Но освен инфраструктурата експертите посочиха, като причинител на катастрофата и комплекс от множество фактори, като скорост на придвижване на влака, техническо състояние на локомотива, вагоните и т.н.

За нас обаче, преди всичко останало, основният фактор е разрухата, която капитализмът причинява в нашата страна. Капитализмът със всички уродливи форми се е настанил в нашата страна и е превзел всяка структура от обществения живот, създавайки множество проблеми, които са оставени буквално на произвола от страна на институциите на буржоазната държава.

Нека всеки се замисли поне за момент и отговори честно на един въпрос: Възможно ли е едно техническо съоръжение да работи без проблеми при положение, че то не се поддържа по никакъв начин?

За нас отговорът е, не. Ако не поддържате един инфраструктурен обект, вие няма как да го използвате дълго време в същото безупречно техническо състояние, в каквото се е намирал той в началото на своя експлоатационен живот.

Но, капиталистите в нашата нео-колониална страна искат точно това, без да полагат каквито и да било грижи, и най-важното без да влагат никакви средства те искат да извлекат максимална печалба. Същността на тяхното мислене е : Печалбата над всичко!

Разбира се това мислене не е присъщо само за тях, но и за всички капиталисти по света. В нашата страна, където капитализмът не се развива според вътрешните динамики на страната, а е внесен от империалистическите господари на буржоазията, тази максима действа в пълна сила и е водеща при вземането, на каквито и да било решения в държавата.

Тази жажда за печалба стои в основната на поредното ужасяващо бедствие причинено от капиталистите на нашия народ. За да прикрият своето престъпление те отново прибегнаха до познатите от предишните случаи, лъжи, манипулации и лицемерие.

Веднага след взрива в Хитрино буржоазните медии започнаха да облъчват народа ни с всеизвестните мантри за трагедия, катастрофа, ужас, нещастие, инцидент и т.н.

Дни наред непрестанно се поднасяха всевъзможни версии за това кой е причинителят на бедствието. Някои дори стигнаха до там, че започнаха да твърдят, че това е атентат, саботаж с цел да се създаде паника и хаос в страната. Естествено авторите на тези твърдения бяха неспособни да кажат, на какво се осланя тази тяхна версия за случилото се. Но все пак сред цялата тази мъгла около Хитрино имаше и не малко хора, които се абстрахираха от манипулациите и лъжите на олигархията, и осъзнаваха, че бедствието е резултат от алчността на капиталистите в нашата страна.

Както и при предишните подобни бедствия чрез своите медии олигархията започна да търси начини за осребряване на съпричастността на хората с болката на жителите на Хитрино.

Буржоазните медии настойчиво приканваха народа да прави дарения чрез SMS-и и банкови преводи. Естествено средствата на отиваха директно към потърпевшите, дори не постъпваха в сметката на местната община, те се събираха от т.нар. „Червен кръст“. Организация, която на практика не е нищо друго освен една маска на доброжелателност и милосърдие, която олигархията нахлузва при всеки подобен случай за да ни обеди да дарим и последните пари, които имаме уж в полза на пострадалите. Друга интересна подробност, е че събраните средства ще се разпределят от „обществен съвет“, чиито състав, начин на работа, критерии за разпределение на средствата и прочие остават неясни, въпреки, че са изминали два месеца от събитията в Хитрино.

Държавата и нейните „големи шефове“, т.е империалистите от ЕС, побързаха да се „отзовът“ и да „помогнат“ на пострадалите(вие разбирайте още някои и друг милион да потъне в касите на олигарсите). Европейската комисия отпусна 20 милиона лева за Хитрино. 20 милиона заграбени от народа ни и народите на Европа и Света, те много бързо ще потънат в касите на властта и нейните приближени фирми.

Държавата също гласува „едни пари“ за Хитрино. Още 10 милиона заграбени от народа ни. Милиони капки кръв, милиони капки пот, милиони сълзи се крият зад тези цифри. Съседните държави също не се поколебаха много много и „протегнаха“ ръце на своите братя по кражба български олигарси. Турската фашистка държава, която причини разрушения от подобен мащаб през изминалата година в Кюрдистан, разбира се в значително по-големи мащаби побърза да използва възможността и предложи помощ за пострадалите в Хитрино. И това не бе случайно, не малка част от жителите на селото и на общината са от турската етническа общност. Така народния враг Ердоган планираше да спечели симпатиите не само на общността в България но и до някаква степен на изселниците в Турция.

Със заграбеното от народите на Турция и Кюрдистан кръволокът Ердоган искаше да вдигне рейтинга си, но за негово „нещастие“ близкият му приятел Б. Борисов не поиска помощта и така се наложи фашистка Анкара да отложи плановете си за неопределен момент в бъдещето.

Представители на камарата на строителите пред медиите заявиха, че ще възстановят една част разрушените в Хитрино къщи напълно (!) безвъзмездно. Те не се задоволиха само с това, но и обявиха, че са открили сметка за събиране на дарения за пострадалите при взрива, в която в началото на кампанията им са постъпили около 50 000 лева.

Да, „благотворителността“ на олигархията нямаше граници, но очевидно това бе стремеж да прави на глупак цял един народ.

Едва ли са много хората в България, които вярват, че капиталистите правят нещо, безвъзмездно. Тези алчни и безскрупулни същества, които повече от четвърт век се хранят с кръвта на народа ни, те ли ще направят услуга на някого и няма да вземат пари за това? Това не е нищо друго освен демагогия, да се очаква добро от тези грабители е проява на висша форма на наивност. При положение, че бяха отпуснати десетки милиони за възстановяване на щетите, изказването на камарата на строителите, че ще строят безплатно в Хитрино е поантата на целият този театър на абсурда наречен „състрадание“, които бе разиграван дни наред от олигархията.

И накрая трябва да отбележим, че както в предишните подобни ситуации народът показа, какво всъщност означават думите състрадание и съпричастност.

Солидарността на народа с жертвите на бедствието в Хитрино е контрапункт на лицемерието и пошлостта на статуквото. Това е ясно доказателство, че народът ни все още не е загубил своите ценности и добродетели. Фактът, че десетки и стотици хора от различни възрасти не се поколебаха и се самоорганизираха за да съберат помощи под формата на дрехи, храни и други материали сам по себе си говори, че народът въпреки безпощадната деградация, оскотяването, гнета и грабежа може да се обедини от една кауза.

Именно тази солидарност трябва да бъде превърната в силата, която да стане грабнакът н една истинска борба за социалните и трудовите права в България.

В заключение може да кажем, че:

1-Отговорни за масовото убийство в Хитрино са капиталистите и техните алчност и жажда за печалба.

2-Олигархията се опитва да прикрие вината си за случилото се. За изкупителна жертва са нарочени машинистите, които всъщност са жертви на това капиталистическо статукво.

3- От тук следва, че няма да бъде оповестена пълната истина за причината за бедствието. Така народът ни отново ще бъде лишен от справедливост и истинските отговорници за страданията, които му бяха причинени няма да бъдат наказани. Няма да има възмездие за 7-те изгорени живи хора. Така, както нямаше възмездие и за останалите подобни бедствия през последните години.

4-Лицемерието и пошлостта на олигархията единствено могат да накарат народът още повече да се отврати от това статукво. Театралната съпричастност на буржоазията не е способна да прикрие вината ѝ за случилото се.

5- Въпреки деградацията и оскотяването народът ни показа истинската солидарност с жертвите на масовото убийство, самоорганизирайки се за да помогне на бедстващите в Хитрино. Чрез тази солидарност народът може да победи своите общи врагове: империализмът и олигархията, които са истинските виновници за неговите страдания.

Клането в Джизре е истинското лице на фашизма на ПСР

КЛАНЕТО В ДЖИЗРЕ Е ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ФАШИЗМА НА ПСР, ЩЕ ПОТЪРСИМ СМЕТКА!

В ЕДИН ЧУВАЛ ИМА 7 ПРОБИ ДНК, ОТ 7 РАЗЛИЧНИ ЧОВЕКА…

ЧАСТИТЕ ОТ ТЯЛОТО НА ЕДИН ЧОВЕК РАЗПРЪСНАТИ В 7 РАЗЛИЧНИ ГРАДА…

Фашизмът на ПСР(управляващата „Партия на справедливостта и развитието“; бел. ред.) за да може да извършва кланетата и зверствата си в Кюрдистан, далеч от погледите на хората, обяви забрани за излизане на улицата в цели области, обявявайки ги за специални зони за сигурност. Направиха всичко това без дори да се съобразяват със собствените си закони. Законите на фашизма са срещу народа, те са израз на неговата ненавист. Но в много случаи фашизмът дори не се нуждае от закони. Извършва своите престъпления без да има „правно основание“. Фактът, че фашизмът нарушава и собствените си закони е доказателство за неговия престъпен характер. Но пък в същото време те не могат да защитят открито своите престъпления. А, това е и пречката пред това да прикрият своите кланета и зверства. Точно както е и случаят с масовите убийства в Джизре.

Интернационалисти посетиха Северен Кюрдистан и Турция

В понеделник(9 Октомври 2016) част от участниците в делегацията на на Анти-империалистически фронт, които посетиха Сирия и Ливан пристигнаха в Турция. След общата вечеря с членове на Народен Фронт, делегатите разказаха за своите преживявания в двете Близко-източни държави. Те разказаха, че са били силно впечатлени от ранените сирийски войници, които са искали час по-скоро да се завърнат на фронтовата линия за да се бият срещу лакеите на империалистическите държави.

Делегация на Анти-империалистически фронт посети Сирия и Ливан

Заедно сме със сирийския народ в неговата съпротива срещу империализма и лакеите му!

Народите на Сирия и Света, които неумолимо, братски и с надежда се борят за своята родина и мъчениците си накрая ще победят

---

На 7. издание на организирания от Анти-империалистически фронт(АИФ)[ref] Повече за организацията може да прочете на този адрес: http://borbataa.16mb.com/vii-международен-симпозиум-еюп-баш/[/ref] международен симпозиум-Еюп Баш, единството на народите срещу империалистическата агресия, който се проведе в дните от 14 до 16 Април 2016 година в Истанбул, Турция, бе приета заключителна декларация, в която се предвиждаше да бъдат посетени страните и регионите по света, които са обект на агресията на империализма и които се съпротивляват срещу тези интервенции. Целта на тези посещения е делегатите на място да се запознаят със събитията в тези страни и региони, като в крайна сметка те ще имат за задача да разкажат на света истината за случващото по тези места. В този контекст бе взето решение да бъдат посетени Сирия, Ливан, Турция и Кюрдистан, като делегациите имаха за цел да проведат срещи с представители на местните прогресивни и леви организации, а също така и да направят наблюдения върху ситуацията в тези страни и региони. В изпълнение на взетото решение бе сформирана делегация на Анти-империалистически фронт, която в дните от 3 до 7 октомври 2016 посети Сирия, която вече почти 6 години се съпротивлява срещу империализма и неговите марионетки.

Делегацията, в състава на която влизаха общо 16 души от Италия, Англия, Гърция, Украйна, Турция и Сирия, пристигна на 3 Октомври в столицата на Ливан-Бейрут. От от там делегатите се отправиха към сирийската столица Дамаск.

Делегацията посети страната в дните от 4 до 6 Октомври, като това посещение бе по официалната покана на партия БААС(Арабска Социалистическа Партия; Управляващата партия в страната; бел. ред.). Програмата за първия ден включваше среща с председателя на Националния Прогресивен Фронт на Сирия(Коалиция от политически партии в Сирия, в състава на която влизат общо 7 организации; бел. ред.) – Омран Ал Зоуби, посещение на чаршията „Хамидие“[ref]http://lifegid.com/posts/rynok-suk-al-hamidie-damask-siriya[/ref], и Омаядската джамия[ref]https://bg.wikipedia.org/wiki/Омаядска_джамия_(Дамаск)[/ref]. На вторият ден от посещението си в страната, делегатите посетиха военна болницата № 601, където се срещнаха с пострадали при бойните действия сирийски военнослужещи, като някои делегати дариха и кръв за ранените, същият ден те се срещнаха с председателя на партия БААС инженер Хилял Ал Хилял, който също така е и вицепрезидент на Сирия. В последният ден от своята визита делегатите посетиха лагера „Хирджалле“, където са настанени заедно със своите семейства бивши участници във въоръжените групировки на т.нар. Сирийска опозиция, като в края на деня бе посетена православната църквата „ДеваМария“[ref]https://ru.wikipedia.org/wiki/Собор_Святой_Девы_Марии_(Дамаск) [/ref] разположена в квартал- „Баб Тума“[ref]https://ru.wikipedia.org/wiki/Баб_Тума[/ref], намиращ се в старият град на столицата Дамаск.

На 7 Октомври делегацията отпътува за Ливан, където стартира втората част от обиколката. На 8 Октомври бе проведена среща с шейх Хасан Иззеттин, който отговаря за връзките с чужбина в движение Хизбуллах(Съпротивително движение на мюслюманите шиити в Ливан). На 9 Октомври бе посетен мемориалният комплекс „Млития“, намиращ се недалеч от границата на Ливан с окупираните от Израел, Палестински земи. На това място през 2000 и 2006 година между Хизбуллах и Израел се водят тежки сражения, които завършват с победата на движението. Същият ден бе посетен и паркът „Иран“ построен от ислямска република Иран, в годините след победата на Хизбуллах.

Местните медии подробно отразиха посещенията на делегацията в двете страни. Делегатите от своя страна се вълнуваха от това, че ще могат да разкажат на соите сънародници истината, за случващото в Сирия и региона.

Ето как по-точно преминаха посещенията на делегацията на Анти-империалистически фронт в Сирия и Ливан.

Участниците в делегацията пристигнаха в столицата на Ливан, Бейрут на 3 октомври, където която бе определена като своеобразен сборен пункт, след което в обедните часове потеглиха за Сирия, с автобус предоставен им от домакините от партия БААС. На граничният пункт, делегатите бяха посрещнати от представители на сирийското правителство, след което бяха съпроводени до столицата Дамаск. Гостите бяха настанени в хотел „Палас“. Вечерта участниците в делегацията обсъдиха програмата на визитата и се подготвиха за следващият ден.

4 Октомври

Трябва да се обединим в Анти-империалистическия фронт срещу империализма и неговите лакеи!

След закуската, в 10:00 часа делегацията се срещна с председателя на Националния Прогресивен Фронт на Сирия-Омран Ал Зоуби. Ал Зоуби произнесе кратко приветствено слово и благодари на делегатите за това, че са посетили страната му и за солидарността, която са проявили. След това той разказа на делегатите за структурата и работата на фронта, като подчерта, че той обединява 10 партии, които си поставят за цел да развият борбата срещу ционистки Израел и империализма. По думите на председателя, вече 6 години империалистите действат заедно срещу Сирия, поради тази причина всички съпротивляващи се сили трябва да се обединят срещу тях. Той подчерта, че не е важна числеността, а идеологията и силата на каузата за която се борят. Ал Зоуби каза също, че: „Народен Фронт притежава достойно минало, прекланям се пред паметта на водача Махир Чаян[ref]http://septemvri23.bestforumonline.com/t532-topic[/ref] и поздравявам другарите. Народен Фронт, заедно със своята широка маса от симпатизанти и членове продължава борбата срещу ПСР(Управляващата фашистка партия на Ердоган в Турция; бел. ред.) и империализма. Източникът на много от проблемите на Турция е империализмът. За всички е известна ролята, която играе ПСР в събитията в региона. Империалистите се опитаха да „извършат“ изкуствени революции в региона, но не успяха да постигнат своите цели. Сирия вече 6 години се съпротивлява и ще продължи да го прави до победата.“

След това, Зоуби изслуша представителите на Анти-империалистически фронт и отговори на зададените от тях въпроси.

Членът на АИФ от Мароко-Дрисс Хаани, след като произнесе кратка реч представи всеки един от делегатите. Той заяви, че Анти-империалистическият фронт е сформиран като обединение през 2009 година, след провелото се тогава първо издание на Международния симпозиума Еюп Баш-единството на народите срещу империалистическата агресия. Като в него участват представители на 21 страни от цял свят, които всяка година се събират на ежегодния симпозиум. Целта на фронта е да бъде създадено едно силно обединение срещу империализма. В края на словото си той заяви, че са солидарни с борбата на народите на Сирия, и всички народи по света съпротивляващи се срещу империализма и неговите марионетки.

След тази реч бе произнесено слово от името на Правно Бюро на Народа-Турция(Организация на адвокати, революционер, създадена в края на 1980-те години на миналия век, по настоящем е част от Народен Фронт-Турция; бел. ред.). В речта бе казано следното: „Заради обявеното от ПСР извънредно положение, паспортите на много от хората, които искаха да присъстват на тази среща бяха отнети от властта. От самото начало на войната в Сирия, ПСР през цялото време се опитва да представи сирийската държава, като виновна за конфликта. Но, ние не приехме тази нейна теза. Ние започнахме правна битка за затварянето на лагерите за обучение на бойци от т.нар. „Сирийска свободна армия“(ССА) изградени на територията на Турция. Документирахме със собствени усилия пренасянето на оръжия и муниции за лакеите на империализма в Сирия. Предприехме стъпки за започването на съдебни процеси срещу отговорните за това, сезирахме националните и международни съдебни власти. И в миналото наши колеги адвокати посещаваха Сирия, за да документират на място разглобените съоръжения на индустриални предприятия в Алепо, които по-късно се оказаха, че са пренесени в Турция. Заведохме дело срещу по този казус. След което нашите колеги, които посетиха тези места бяха арестувани. Прекараха една година в затвора. Но въпреки високата цена, която плащаме ние ще продължим да защитаваме истината.“

В края на речта бе изразено уважение и почит към съпротивата на народите на Сирия и мъчениците, които са загинали във войната.

Представителят на Народен Фронт-Турция, в Сирия, започна приканвайки гостите още веднъж да сведат глава пред паметта на мъчениците на Сирия, загинали във войната срещу подкрепяните от империалистите варварски банди. Представителят на движението каза следното: „Ние вече 6 години сме тук, през цялото време се опитваме да представим на хората в Турция, истината за случващото в тази страна, ще продължим и за напред да го правим. Империалистите обединявайки силите си ни атакуват по всички фронтове. И ние трябва да се обедним и да водим обща борба срещу империализма, защото всички споделяме сходни съдба. Трябва да се обединим в редиците на Анти-империалистическия фронт.“

След него, думата взе делегат от Италия, който произнесе кратка реч. „Ще продължим интернационалната солидарност със Сирия. Ние сме заедно със Сирия в нейната борба, и това не са просто лозунги изпразнени от съдържание. Темата с бежанците се използва активно като политически инструмент в Европа. Но никой не задава, въпроса каква е причината за идването на тези бежанци в Европа.“

В края на своята реч делегатът, заяви, че Алепо се е превърнал в своеобразен Сталинград за империалистите и техните лакеи. Ако те бъдат победени там, то техният разгром в цяла Сирия, ще бъде неизбежен.

След това, участник в делегацията, от Украйна взе думата, той разказа, че преди близо 3 години заедно с другарите си са провели демонстрация за солидарност със Сирия. Тогава на никого и през ум не му е минавало, че само няколко месеца по-късно в страната ще се разиграят аналогични събития. Според него по онова време и враговете им и „приятелите“ им са били единни в това си мнение. Накрая той благодари на организаторите на визитата, за предоставената възможност.

В края на срещата домакинът Омран Ал Зоуби, отговори на зададените от делегатите въпроси. Един от тези въпроси бе, относно „сделките“ които Сирийската правителствена армия сключва с групировките в Алепо. Според Зоуби, това се прави с цел членовете на тези групи да се изтеглят от кварталите в града, и по-този начин да се предпази цивилното население. Той даде пример с град Даррая, разположен в провинция Дамаск, там преди е имало около 1200 членове на банди, а около 600 цивилни са били държани като заложници. След като армията е обкръжила района, е било постигнато споразумение, с което тези 1200 бандити са се изтеглили. Сега животът там се връща към ритъма си от преди войната.

Според Зоуби, проблемът с бежанците се използва с пропагандна цел най-вече от империалистическите държави, като той заяви, че темата се преекспонира от медиите. Има проблем с бежанците, но на хората в Европа не се представят истинските мащаби на проблема и реалната ситуация. Няма бежанци само от Сирия, има такива и от Либия, Африка и много други страни. Той твърди, че най-малък е процента на хората идващи от Сирия. Тези които бягат от бойните действия отиват в градовете Тартус и Лязкие разположена на средиземноморското крайбрежие, които са под контрола на властта, не всички хора бягат от страната.

По време на срещата, на председателя Омран Ал Зоуби, бе подарена книгата „Пътят към победата“ преведена на арабски език, в нея водачът на революционното движение Дурсун Караташ разказва за историята на Революционното Движение от неговото създаване до началото на 90-те години на миналия век. Освен книгата Зоуби получи и брошури представящи дейността на Народен Фронт-Турция, Анти-империалистически фронт и музикантите от група Йорум, както и няколко филма записани на DVD дискове.

След края на срещата, участниците във визитата на Анти-империалистически фронт дадоха импровизирана пресконференция пред местните медии, като отговориха на множеството въпроси, които им бяха зададени от журналистите.

Посещение на стария град в Дамаск-смесица от култури и цивилизации, с красотата си той оставя незабравими спомени у човека

По-късно през деня делегацията посети Омаядската джамия и чаршията „Хамидие“ намиращи се в стария град на столицата Дамаск. Още с пристигането си в района, участниците в посещението бяха пленени от красотата на старинната архитектура на тази част на града. Според някои от тях това може би е една от причините за агресията на алчните империалисти. Докато обикаляха чаршията, интернационалистите срещнаха амбулантен търговец облечен в традиционни арабски дрехи, той привлече вниманието им с арабските народни песни изпълнявани от него. Някои от делегатите си направиха снимки за спомен с търговеца. В края на обиколката на чаршията, гостите се отправиха към Омаядската джамия, когато стигнаха пред нея, всички те си спомниха думите на турския президент Ердоган, който в началото на империалистическата агресия срещу Сирия бе казал: „С божията помощ до три месеца всеки петък ще се молим в Омаядската джамия“. При влизането си в храма, делегатите събуха обувките си, както изисква канона, след което се отправиха към импровизирания офис на джамийското настоятелство, от което получиха подробна информация за историята на обекта. На кратко историята на храма е следната: още 700 години преди новата ера, на това място се е издигал храм. След това по тези земи са властвали различни цивилизации-Асирийци, Римляни, Омаяди, Османци. Едно от вярванията за джамията е, че Иисус Христос ще слезе отново на земята спускайки се от небето върху купола на храма. Джамията е уникална и с това, че в нея могат да се молят, както суннити, така и шиити[ref]https://bg.wikipedia.org/wiki/Шиитски_ислям[/ref] и християни, като има специално отделени места за целта. Красивата архитектура на храма, колоните, мозайките, орнаментите по фасада, както и интериорът на култовата сграда впечатлиха делегатите. След края на продължилата близо два часа обиколка, участниците в делегацията си пожелаха отново да имат възможността да посетят джамията. Докато пътуваха към хотела си, гостите пяха една от известните песни на група Йорум- „Победата е близо“[ref]https://www.youtube.com/watch?v=__TE-dNBIks[/ref] . Вечерта в 21:00 часа част от делегатите взеха участие в предаване по сирийската държавна телевизия. Според данни изнесени на следващият ден в пресата, интересът на зрителите към предаването е бил изключително голям. Самото участие в предаването пък премина под формата на въпроси и отговори по актуалните теми, сред които животът на хората в Турция, репресиите на властта и извънредното положение и действията предприети от Народен Фронт срещу това. Също така гостите разказаха и за своите мотиви да посетят Сирия. В края на предаването, представител на група Йорум, изпя песента „Ела та зората да пламне“[ref]https://www.youtube.com/watch?v=1VG2dtWZ3h4[/ref].

5 Октомври

Една кръв тече в жилите ни, за това трябва да сме единни в борбата срещу империализма

Делегацията на Анти-империалистически фронт посети военната болница и центъра за кръводаряване разположени в квартал „Меззер“ в Дамаск. В болницата делегатите първо се срещнаха с директора на лечебното заведение, като му разясниха повода за визитата си в Сирия, и каква е дейността на организацията. Директорът пък разказа за условията в болницата и даде информация относно ранените военни, и цивилни лекуващи в поверената му институция. Той отбеляза, че въпреки надвишеният в пъти капацитет на болницата той и екипът ще продължат да правят всичко, което е по силите им за пациентите. След това делегацията се включи в ежедневната визитация заедно с лекарите в болницата и представител на сирийската правителствена армия. Всички войници, които бяха посетени по време на визитацията, споделиха, че въпреки своите сериозни наранявания и травми искат час по-скоро да се върнат на фронта и да воюват. На въпроса „Защо искате да воювате отново?“ Отговорът им бе един: „За родината, за народа!“ Сред ранените имаше представители на почти всички народности и вероизповедания живеещи в Сирия. Мюслюмани, Християни, Арменци, Алевити[ref]https://bg.wikipedia.org/wiki/Алевити[/ref], Сюннити, Друзи[ref]https://ru.wikipedia.org/wiki/Друзы[/ref], Тюркмени, Араби, Кюрди. Всички те искаха час по-скоро да се върнат на фронтовата линия и да воюват срещу бандите, подкрепяни от империализма. Освен това повечето от раненитe войници, казваха, че тази война не е само и единствено в името на Сирия, а в името на цялото човечество. Според тях всички борещи се народи по света са братя. Заедно с един от пациентите в болницата, в отделението, в което са настанени цивилните граждани, бе и възрастен мъж от град Тартус, с него бе и съпругата му. Тя посрещна делегатите с думите: „Добре сте ми дошли деца, за нас е част да Ви посрещнем. Сега мъжът ми лежи ранен, но аз не скърбя, имам 6-ма сина един от тях е мъченик, загина във войната другите се сражават на фронта за своята родина. За това аз не тъгувам, всичкo що имам съм готова да го жертвам за страната си.“

След посещението в болницата, част от делегатите отидоха в центъра за кръводаряване където дариха по една банка кръв. Тук бе направено кратко изявление, в което бе заявено на служителите в центъра, че Анти-империалистически фронт смята народите на Сирия борещи се срещу империализма, за свои братя и за това неговите членове даряват тази кръв като символичен жест към тях.

„Добре дошли в Сирия, земята на съпротивата!

Вечерта в 18:00 часа се проведе среща с инженер Хилял Ал Хилял, който е председател на партия БААС и вицепрезидент на Сирия.

Срещата започна с ръкостискания между делегатите и инж. Ал Хилял, след което той поздрави делегация с думите: „Добре дошли в земята на съпротивата Сирия!“ след което той изнесе кратко слово: „Ние оценяваме вашето посещение в Сирия, в този така труден период за нашата страна. Искам да Ви предам сърдечните поздрави на президента Башар Ал Асад. Чрез вас искам да предам поздравите на президента Башар Ал Асад на представляваните от вас движения и народи.“ След това вицепрезидентът заяви, че ще продължат да се съпротивляват до победата, докато народите по света са солидарни със Сирия.

След тази встъпителна реч, Ал Хилял, разказа за новите мерки предприети от държава в социалната сфера, за намаляването на цените на основни стоки и продукти, както и за други нововъведения във вътрешната политика на страната.

В своите речи участниците в делегацията, заявиха че и занапред ще са солидарни с борбата на народите на Сирия. Те също така изтъкнаха необходимостта от установяването на трайни връзки между Сирия и Анти-империалистически фронт, като отправиха официално запитване за това дали има възможност в страната да бъде открито представителство на организацията. Делегатите изразиха и своето желание следващият международен симпозиум Еюп Баш, да бъде проведен в столицата Дамаск. Вицепрезидентът даде положителен отговор на всички запитвания, като обеща да поеме лично ангажимента по осъществяването на тези проекти.

В края на срещата, на вицепрезидента инженер Хилял Ал Хилял, бе подарена книгата „Пътят към победата“, преведена на арабски език от Ахмет Ал Ибрахим, в която се разказва за историята на Революционното движение в Турция. Освен книгата, Ал Хилял получи като подарък от делегатите и брошури разказващи за дейността на Народен Фронт и група Йорум, преведени на арабски език. Накрая делегатите и вицепрезидентът заедно разпънаха транспарант с надпис: „ЗАЕДНО СМЕ СЪС СИРИЯ В БОРБАТА Ѝ СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА И НЕГОВИТЕ ЛАКЕИ!-АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ“, като текстът бе изписан на арабски, английски и турски език.

След края на срещата делегацията даде интервюта за сирийската държавна телевизия и новинарския телевизионен канал Ал Ахбарийе.

6 Октомври

„Нашата врата винаги е отворена за тези, които оставят оръжието си и потърсят прошка от родината си“

Рано сутринта делегацията на Анти-империалистически Фронт отпътува за бежанският лагер Хирджаали. Там те бяха посрещнати от областният управител, кмета на града и група местни жители. В лагера, който се намира на около час и половина път с автомобил от столицата Дамаск, има 727 жилищни постройки. Областният управител изнесе кратка реч пред делегатите, като в нея каза следното: „Тук бяха настанени хора, които дойдоха от района на град Даррая, където правителствените сили и лакеите на империалистическите държави сключиха сделка за евакуация“. Според споразумението между двете страни, тези които предадоха оръжията си биха настанени тук заедно със своите семейства. А тези, които не пожелаха да го сторят имаха възможност да го напуснат през коридор, осигурен за тази цел. Тук в лагера е налична всякаква инфраструктура, необходима за нормалното съществуване на хората, болница, училище, джамия, както и търговски обекти. В Сирия има общо 120 места подобни на този лагер. Общо 291 хиляди души бяха прехвърлени от горещите точки на страната в тези лагери.“ След словото на областния управител, делегатите посетиха част от домовете в лагера. В една от посетените къщи имаше новородено бебе, което бе кръстено Башар. В друга къща, възрастна жена, посрещнат със сълзи на очи делегатите, по думите ѝ тя се е развълнувала от факта, че са дошли в Сирия за да изразят солидарността си с народа, въпреки, че живеят на хиляди километри от страната. По време на посещението на делегацията, децата живеещи в лагера следваха неотлъчно чуждестранните гости и наблюдава всяка тяхна стъпка с любопитните си погледи. В края на посещението делегатите заедно изпяха няколко песни от репертоара на група Йорум. След края на посещението си делегатите отпътуваха обратно за столицата Дамаск.

Баб Тума-там където се срещат религиите

Вечерта на същият ден, делегатите посетиха квартал „Баб Тума“ , разположен в старият град на Дамаск. Другото име, с което е известен квартала е Вратата „Тома“ Там те посетиха църквата „Дева Мария“. Вратата на „Тома“ е една от седемте врати в крепостните стени на историческата част на сирийската столица. Името на вратата идва от името на Апостол Павел, един от 12-те ученици на Иисус Христос. Свещениците в църквата посрещната гостите, като им разказаха, че като цяло в Сирия няма противоречия между отделните религии, като пример за това дадоха квартал „Баб Тума“, в който заедно съжителстват в мир представители на различни вероизповедания. След тези разяснения делегатите се разходиха из църквата. По време на посещението си делегатите станаха за кратко част и от дейностите в църковното училище към храма. Учениците благодариха на делегатите за тяхното посещение и си направиха обща снимка за спомен с делегацията.

7 Октомври-Завръщане в Бейрут

Домакините на делегацията на Анти-империалистически фронт в Сирия, се сбогуваха със своите приятели и ги изпратиха с автобус до столицата на Ливан-Бейрут. Предстояха и два дни, през които щяха да посетят различни места в Бейрут и неговите околности. Поради засилените мерки за сигурност, взети от властите по повод празника Ашура[ref]https://ru.wikipedia.org/wiki/Ашура[/ref] гостите пристигнаха със закъснение в хотела си. След дългия и изморителен път, вечерта делегатите прегледаха програмата си за следващият ден и се оттеглиха в стаите си. Първата среща на следващият ден бе със Шейх Хасан Иззетин, отговорник за Връзките със страните от Арабския и Ислямския свят, на движението Хизбуллах.

8 Октомври-Макар и да сме далеч едни от други ние пак сме заедно

Сутринта делегатите отпътуваха с автобус от хотела, в който бяха отседнали за да се срещнат с Шейх Хасан Иззетин. Срещата започна с реч на шейха. Той започна словото си отправяйки своите благодарности към членовете на делегацията за тяхното посещение, след което разясни гледната точка на движение Хизбуллах по отношение на дневният ред в Близкия Изток.

Шейх Хасан Иззетин: „Независимо в коя страна по света се намират, за нас всички, народи, които са угнетени, репресирани и подложени на кланета, са братя по между си. Ние сме срещу режимите, които угнетяват народите и слугуват на империализма. Ние вярваме, че човечеството ще победи в борбата си срещу тях, като ние също даваме своя принос в тази борба. Нашите общи врагове са ционистки Израел и Америка. Обявиха ни за терористи заради това, че се борим срещу Израел и заради нашата борба в Сирия. Тази наша борба е справедлива. Всеки, който е на страната на правдата знае, че ние не сме терористи. Ние вярваме, че ако народите се обединят и водят по-упорита борба, могат да победят враговете.“

След него речи държаха и представители на Анти-империалистически Фронт, Народен Фронт-Сирия, група Йорум и делегати от Италия и Гърция. В речите бе изразена позицията, че действията срещу общият враг трябва да бъдат координирани, а това може да стане, чрез поддържане на редовни контакти и предприемането на реални стъпки за осъществяването им. На свой ред шейх Хасан Иззетин заяви, че ще направят всички необходимо за да се осъществи това желание.

След срещата делегатите посетиха базар на традиционни ястия и продукти от цял Ливан, като се запознаха с особеностите на местна кухня. На следващият ден делегацията посети музеят на движение Хизбуллах в Млития.

9 Октомври

Рано сутринта делегацията се отправи към парк-музея в Млития, намиращ се на около 50 километра от границата с окупирана Палестина. При пристигането си делегатите бяха посрещнати от служители на музея, които ги съпроводиха по време на обиколната сред експонатите.

Музеят е открит през 2010 година и е посветен на борбата на Ливан срещу Израелските окупатори и войните през 2000 и 2006 година. В него са изложени оръжия използвани от съпротивата, различни оръжия и предмети пленени по време на боевете с Израелската армия. В музея съща така в реални размери са представени и макети на бойци на движение Хизбуллах. Интересна подробност относно музеят, е че той е изцяло под открито небе, като по-този начин на посетителите се дава възможност по-добре да си представят бойните действия. Преди обиколката делегатите изгледаха видео-презентация за музея, а след това придружени от екскурзовод разгледаха експонатите изложени в различните части на парк-музей. Екскурзоводът представи всеки експонат по отделно. Парк-музеят е изграден в чест на победата на Хизбуллах срещу Израел, поражение което ционистите не са очаквали да претърпят.

След музея гостите посетиха района на Малун Ал Рас, който се намира в непосредствено до границата с окупирана Палестина. На границата е изградена бетонна стена, а също така има и ограда от бодлива тел. От мястото е възможно да се наблюдават селищата разположени в района на Сафад, Палестина. Не далеч от границата са разположени и военни части от контигент на ООН.

След това делегатите се отправиха към ресторант наречен „Иранска градина“, разположен само на няколко километра от граничната бразда. Градината, в която е разположен ресторантът е изградена от иранският инженер Хюссам Хьоснасави. Градината е подарък на Иран за Ливан в чест на победата срещу Израел от 2006 година. Инженерът е оформил пространството така, че от всякъде да се вижда Палестина, идеята му е била хората идващи от цял свят, макар и от далеч да видят Палестина и да успеят поне за малко за съпреживеят страданията на палестинския народ. В градината има 33 тераси, броят им не е избран случайно, те са точно толкова, колкото и дните на войната от Юли 2006 година. След обяда делегатите се отправиха към Бейрут.

След дългият път, тези които щяха да отпътуват на следващият ден приготвиха багажа си.

Сутринта на следващият ден пък делегатите направиха равносметка на своите срещи, преживявания до сега и си поставиха нови задачи, които да изпълнят в бъдеще. Накрая делегатите изпратиха тези, от тях които ще посетят Турция и Кюрдистан.

---

Източник: http://halkinsesitv.org/anti-emperyalist-cepheemperyalizme-ve-isbirlikcilerine-karsi-direnen-suriyenin-yanindayiz/

---

Подробна галерия снимки може да намерите на този адрес: http://halkinsesitv.org/anti-emperyalist-cepheemperyalizme-ve-isbirlikcilerine-karsi-direnen-suriyenin-yanindayiz/

Накратко за новия кабинет…

За нас няма нищо учудващо в състава на служебното правителство. Както самият президент не веднъж заяви по време на своята предизборна кампания, той е за запазване на настоящите връзки с Американските и европейските империалисти. А и няма как да бъде друго яче, в нео-колониалните страни като България, независимо от това за какъв се лансира един представител на буржоазията, той неминуемо трябва да служи на своите империалистически господари. Така, че всички усилия на родните ни психодесни и „евро-атлантици“ да представят Румен Радев като „човека на Кремъл“ се оказаха напразни и той показа на всички, че всъщност е продължител на политиките на своите предшественици.

Но какво друго би могло да се очаква от човек получил своето обучение в школите на НАТО? Нима, някой все още вярва, че буржоазните партии у нас могат да водят политика, която по един или друг начин да накърнява интересите на империалистическите господари? Спорът за това на къде да бъде ориентирана страната ни, дали към Американските и Европейските империалисти или към Руските империалисти, принадлежи изцяло на олигархията. И едните и другите ще експлоатират страната ни безскрупулно и ще я доведат до още по-окаяно положение, от това, което се намира тя днес.

ГРУППА «YORUM»: МУЗЫКА СОПРОТИВЛЕНИЯ

Провалившийся военный переворот стал для турецких исламистов поводом к массовой зачистке политического поля страны

---

18 ноября 2016 года турецкая полиция совместно с антитеррористическим подразделением штурмом взяла культурный центр музыкальной группы «Yorum», расположенный в одном из районов Стамбула. Это был второй рейд турецких силовиков, специально направленный против левых музыкантов. Месяцем ранее, в октябре, полиция ворвалась в культурный центр «Идиль», устроив в нем настоящий погром. В частности, полицейские сломали все музыкальные инструменты группы, уничтожив принадлежащие ей компьютеры и другие носители информации. А сценические костюмы музыкантов были конфискованы полицией как вещи, принадлежащие «террористической организации».

Второй удар полиции по «Yorum» был логическим продолжением первой облавы, в ходе которой добывалась доказательная база для будущих обвинений. По итогам рейда были арестованы семь участников группы – Али Араджи, Инан Алтын, Сельма Алтын, Султан Гекчек, Фырат Кыл, Дилан Пойраз, Хелин Белек. Кроме того, арестовали четырех строительных рабочих, которые занимались ремонтом в здании, и случайно оказались в нем в момент штурма.

Улики против арестованных участников группы «Yorum» подчеркивают нелепость выдвинутых против нее обвинений – это противогаз, обыкновенный молоток, легально изданные журналы «Tavir», «Yürüyüş» и «Kurtuluş», а также, уже упомянутые оливковые сценические костюмы, которые показались полиции камуфляжной формой. Согласно плану турецких властей, все эти анекдотические улики должны подтвердить связь музыкантов с запрещенной левой партией DHKP/C.

Строго говоря, действия турецких властей не стали большой неожиданностью – репрессии против группы «Yorum» систематически проходят с момента ее создания в 1985 году, и обусловлены активной общественно-политической деятельностью участников популярного проекта, который имеет в Турции значительную известность и авторитет. Некоторые члены коллектива уже попадали в тюрьму, группа вынуждено меняла свой состав, но музыкантам из «Yorum» всегда удавалось сохранить идейную преемственность в своем творчестве, которое рассказывает о братстве народов и революционной борьбе, сохраняя память о ее жертвах. «Мы расплачиваемся за то, что в течение тридцати лет были революционными артистами. Иногда наши концерты и альбомы запрещали. Нас арестовывали и пытали. Мы будем платить такую цену и в дальнейшем. Наши песни будут продолжать сотрясать их гнет», – говорили об этом участники группы незадолго до своего ареста.

 

Причины репрессий против «Yorum» понятны – ведь участники группы проводят активную борьбу против исламистской идеологии и политики правящей Партии справедливости и развития. Но почему коллектив арестовали именно сейчас? Ведь в 2015 году, когда музыканты праздновали тридцатилетие группы, они сумели организовать ряд крупных концертов по всей стране, несмотря на сопротивление и недовольство властей. Исламистский режим ненавидел «Yorum», но до какого-то момента вынужденно терпел музыкантов, в силу их большой популярности в Турции. Что же стало последней каплей, которая привела к коллективным арестам?

Важно понимать, что политическая ситуация в Турции развивается исключительно динамично, и сегодня в стране происходит масштабный передел власти, о котором мало кто догадывается. За действиями конкретных политиков или целых партий стоит интерес определенных групп правящего класса. Исламисты вовсе не случайно получили в современной Турции такое значительное влияние – за ними стоит анатолийская буржуазия, которая подняла голову в семидесятые годы, и все последующее время пыталась перехватить власть у союза стамбульской буржуазии, военной касты и чиновничьей бюрократии, которые господствовали в стране в течение многих десятилетий. Так называемый «зеленый капитал» – это предприниматели из небольших анатолийских городов, которые начинали свой бизнес с небольших предприятий легкой промышленности – таких, как текстильные фабрики. Они придерживаются религиозного мировоззрения и ненавидят европеизированных, «безбожных» стамбульцев.

Важнейшая особенность исламистского движения в Турции – это наличие у него серьезной массой базы. В шестидесятые годы в Турции начался процесс урбанизации, что впоследствии качественно изменило социальный пейзаж страны.  В довоенный период  кемалистская бюрократия крепко держала все нити власти в своих руках, часто закрывая глаза на то, что сельская периферия сохраняет приверженность исламу. Таким образом было закреплено своеобразное историческое разделение – кемалистский город против исламской деревни. Главное политическое противоречие заключалось в том, что преобразования Ататюрка не носили глубинного характера и затронули только часть турецкого общества. Такая ситуация сохранялась до шестидесятых годов – однако с началом массового переселения турок и курдов в города обнаружилось, что государство не способно обеспечить работой и «кемализировать» такое большое количество людей. В турецких городах росли геджеконду и махалли – бедняцкие кварталы, где жизнь шла по традиционным законам деревенских общин. Таким образом, специфика турецкой урбанизации заключалась в том, что в культурном плане село завоевывало город, активно продвигая в нем свое религиозное мировоззрение.

Анатолийская буржуазия нашла свою базу во вчерашнем анатолийском крестьянине, который никому не был нужен в чужом для него городе. Его единственной опорой оказалась религиозная солидарность в рамках единой исламской уммы. «Зеленый капитал» начал помогать турецким беднякам с работой и жильем, что со временем отразилось в растущей электоральной поддержке исламистов. На выборах 1995 года победу впервые одержала открыто исламистская партия Рефах – но под давлением военных она была вынуждена отдать власть два года спустя. Однако, подлинным реваншем «зеленого капитала» стала победа ПСР на выборах 2002 года. С этого момента в стране проходило планомерное вытеснение из власти военной бюрократии и строительство новой, исламистской Турции.

Правление Эрдогана можно условно разделить на два этапа: парламентский (2002-2016 гг) и предпрезидентский (2016 г). Провалившийся военный переворот в июле прошлого года стал для турецких исламистов поводом к массовой зачистке политического поля страны с целью строительства здания президентской республики. Июльская победа Эрдогана продемонстрировала, что власть имеет массовую базу, достаточную для начала качественных изменений в стране. Если до этого «зеленый капитал» пытался договариваться со старой элитой в лице стамбульского капитала и теряющих прежнее влияние военных, то после неудачной попытки переворота он пошел на резкое обострение отношений со своими старыми конкурентами. В рамках кампании борьбы с гюленистами прошли многочисленные аресты в армии, СМИ, в системе образования и других сферах. Арест «Yorum» явился в этом смысле закономерным шагом турецкого режима, который открыто приступил к нейтрализации своих противников.

Однако, провал переворота все же имел свои положительные моменты. Поражение военных в борьбе с исламистами окончательно разрушило бытовавшие в турецком обществе иллюзии в отношении армии, которая многие годы считалась главным субъектом прогрессивных политических преобразований. Светская часть турецкого общества отныне может надеяться только на себя – и такие знаковые события, как арест Демирташа и других известных курдских политиков, а также арест музыкантов группы «Yorum» могут стать точками консолидации для свободомыслящих людей Турецкой республики, которые вынуждены будут общими усилиями сопротивляться наступлению исламистов.

Вдохновляющим примером такого сопротивления может служить резонансный поступок группы «Yorum». После учиненного полицией октябрьского погрома, в знак презрения к врагу и его попыткам заглушить их голос, они сыграли на сломанных инструментах. Душа раненного народа тоже может снова возродиться в песне Сопротивления

Максим Лебский

http://liva.com.ua/grup-yorum.html