45 години Къзълдере е манифест на революцията!

За да предотвратят обесването на Дениз Гезмиш (Deniz Gezmiş) ,Хюсеин Инан (Hüseyin İnan) и Юсуф Аслан (Yusuf Aslan) 9-тима бойци сред, които и водачът на Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi -THKP-C ( Народно-Освободителна Партия/Фронт на Турция) Махир Чаян (Mahir Çayan) и 2-ма бойци на THKO-Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu ( Народно-Освободителна Армия на Турция ) отвличат трима английски техници от радарната станция на НАТО в град Унийе (Ünye) на 26 Март 1972 година, след което заминават заедно с заложниците в село Къзълдере , окръг Никсар, област Токат в черноморските ( понтийските) планини на Турция . На 30 Март 1972 година селото бива обкръжено от десетки войници и командоси на фашистката 12 Мартенска хунта, която по това време е на власт. Пред обсадата на врага Махир Чаян изрича паметните думи : „Ние не дойдохме тук за да се върнем, а за да умрем ! “ (“Biz buraya dönmeye değil, ölmeye geldik!”), с тези думи той „написва“ манифеста на революцията на Турция и пада в бой заедно с 10-те си другари рамо до рамо сражавайки се срещу врага .В това време предателят Ертуурул Кюркчю (Ertuğrul Kürkçü) се скрива в плевнята на селската къща, като по този начин остава единствения жив човек излязъл от онази къща . Историята помни само героите предателите са обречени на забрава ! Останалите 10-ма другари на Махир с песни и маршове на уста загиват геройски и с кръвта си написват история, която въпреки всички забрани все още се помни !

 

Кратки биографии на Мъчениците от Къзълдере

Махир Чаян (Mahir ÇAYAN)
Водач на THKP-C, роден на 15 Март 1946 в град Самсун Северна Турция.
Със статиите си за революцията, с акциите които организира , с живота си , с престрелката в Къзълдере в която загива, той все още е пример за революционерите в Турция. През 1963 година се включва в борбата активно. В периода в който учи във Факултета по Политически Науки в Анкара (1964 година) се изяснява неговата мисия на водач . Винаги е бил познат като революционер , като лидер сред Революционната Младеж ( Dev-Genç). В процеса на изясняване на на пътя на революцията на Турция той отново бе водач. Основател на THKP-C ,член на ЦК .

Синан Кязъм Йозудогру (Sinan Kazım ÖZÜDOĞRU)

Сред основателите на THKP-C . Член на Генералния комитет . Роден през 1947 в село Ортакьой (Ortaköy), област Сивас ( Sivas) .Включва се в борбата в Анкара през Октомври 1970 става Генерален Секретар на Федерацията на Дружествата на Революционната Младеж (TDGF-Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu) срещу 12 Мартенския фашизъм и предателствата е рамо до рамо с Махир, както бе и в Къзълдере (Kızıldere).

Сабахаттин Курт (Sabahattin KURT)

Роден през 1949 година в град Геваш (Gevaş), област Ван ( Van ).
Познат сред Революционната младеж на Анкара със своята боеспособност.

 

 

Нихат Йълмаз (Nihat YILMAZ)
Роден през 1937 година във село Боздаъ( Bozdağı) окръг Фатса (Fatsa),сред дейците на Партията-Фронт в Черноморския регион. От лешниковите митинги до тютюневите митинги, е сред организаторите
на борбата на народа в този регион.

Ахмет Атасой (Ahmet ATASOY)
Роден през 1946 в село Саръхалил (Sarıhalil) окръг Унийе
Сред революционерите  организирали борбата на селяните в черноморския регион . Отделя се от реформистко-ревизионистката линия на Работническата Партия на Турция (TİP-Türkiye İşçi Partisi) и се присъединява към THKP-C.

Хюдаи Аръкан (Hüdai ARIKAN)
Роден през 1946 в Чиврил , област Денизли . Участвал в много от акциите на Революционна Младеж-Анкара. Сред първите членове на партията, член на Генералния Комитет на ТHKP.

 

 

Ертан Сарухан (Ertan SARUHAN)
Роден през 1942 година в село Бейчели , окръг Фатса.
От местните водачи на движението, от организирането на различни издания в различни части на черноморския регион до организирането на акции и логистичното обезпечение на партизаните, постоянно е в активната борба.

 

Саффет Алп (Saffet ALP)
Сред организаторите на THKP-C в армейските среди . Роден през 1949 в град Кайсъйери (Kayseri)
В началото е лидер на тайна организация наречена „Военно Въздушни сили -Пролетарска революционна организация“ (“Hava Kuvvetleri Proleter Devrimci Örgütü”), с течение на времето се присъединява към кадрите на THKP-C .

 

Йомер Айна (Ömer AYNA)
Роден през 1952 година в грда Диджле, област Диярбакър (Diyarbakır).
Член на THKO. В развиващата се борба през 60-те години прави избора си от страна на въоръжената борба. В Къзълдере той е втория боец от фронта на THKO в „окопното братство“.

 

Джихан Алптекин (Cihan ALPTEKİN)
Роден през 1947 година в град Ардешен(Ardeşen) област ,Ризе(Rize).
За кратък период е член на управителния съвет на регионалния комитет на Революционна Младеж (TDGF) в Истанбул. През юли 1969 година заедно с младежките лидери които ще съставят бъдещата THKO отива в лагерите във Палестина. В периода на разединенията се придържа към въоръжената освободителна борба остава член на THKO.

 

Груп Йорум-Къзълдере

 

1.Пролог
Смъртта не бе неочаквана за тях,
от безбрежните планински вериги и поля
на нашата страна,
през бедните квартали и площадите на градовете,
под обсади и зад барикади,
с честта, че не са склонили глава
пред гнета и екплоатацията
безстрашни вървяха те към смъртта,
не се замислиха
казвайки: „ние не дойдохме тук за да се върнем а за да умрем“,
посрещнаха смъртта с песни на уста.
за свободни и справедливи бъднини,
ние дадохме най-добрите от нас на пръстта,
те като символи на четстта,идеалите и вярата ни,
изпълват сърцата ни, осветляват съзнанието ни,
свързват ни със здрави връзки към революцията…

О, реко къзълдере,
накъде тъй си се забързала,
помисли, че ще свършат ли,
умирайки… о…

реката е наш дом,
водите и са нашта пот,
кажи реко защо умират младежите?… о…

реката не ще бъде тъй спокойна веч
по младежа не се стреля
да не мисли фашиста, че се е оттървал,
ден ще дойде сметка ще даде…

Текс-Музика: Сиинем Баджъ-Народна Певица

 

Реклами

Накратко за последното напрежение между олигархична София и фашистка Анкара

Що се отнася до „напрежението“ между олигархична София и фашистка Анкара, бихме могли да кажем следното.

Фашистката Турция и българските буржоазни партии независимо от това, как се наричат, какви етикети си слагат, всички те в момента използват националните чувства на българите и турците в своите борби за власт. Фашистка Турция, която е едно блато от икономически, социални и политически проблеми използва плашилото на т.нар. „възродителен процес“ за да привлече към себе си изселническата общност в Турция и етническата турска общност в България.

Continue reading „Накратко за последното напрежение между олигархична София и фашистка Анкара“

В 10 въпроса: Работническите Съвети

Уважаеми читатели, на фона на работническите протести от последните няколко седмици редакцията ни реши да представи един алтернативен модел на организация на работниците. Смятаме, че този модел би бил ефективен за организирането на работниците в нашата страна. Разбира се не твърдим, че той би работил автоматично без да бъде адаптиран в условията на нашата страна, но все пак той е един добър пример създаден от Народен Фронт-Турция в хода на неговата дейност сред работническата класа. Continue reading „В 10 въпроса: Работническите Съвети“

Призив на Народен Фронт-Турция

На 6 Април убийците на Беркин ще бъдат изправени пред съда!

Призоваваме всички наши другари да присъстват на съдебното заседание, на 6 Април в съдебната палата в град Истанбул!

Беркин Елван, младеж борещ се по барикадите на квартал „Окмейданъ“.

Той бе едва на 14 години, когато полицаите задушили в отровните си газове квартал „Окмейданъ“, окървавиха хляба, който той носеше към дома си. Кръвта ни бе пролята по улиците на нашия беден квартал. Continue reading „Призив на Народен Фронт-Турция“

ТУРЦИЯ: Арести и мъчения за държавни служители борещи се за трудовите си права

Вчера в следобедните часове фашистката полиция е задържала университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и учителите Аджун Карадаа и Семих Йозакча след пресконференция в сградата на турския парламент. Тримата преподаватели, които от месец ноември 2016 година провеждат ежедневна протестна акция на централния пешеходен булевард „Юксел“ в столицата Анкара. Преди дни обявиха, че на 11 Март 2017 година ще започнат безсрочна гладна стачка за бъдат приети исканията им, а именно:

1-Премахване на Извънредното положение.

2-Прогресивно настроените* държавни служители, които бяха отстранени или изхвърлени от работа да бъдат върнати на работните им места.

3-Да бъдат прекратени своеволните и незаконни уволнения на държавни служители.

4-Да бъдат възстановени трудовите права на 13 хиляди асистенти част от програмата за Обучение на Университетски Кадри*.

5-Без да има трудови права няма как да се прави наука, няма как да се преподава, искаме трудови права за научните работници, университетските преподаватели и учителите.

Нурийе Гюлмен, Аджун Карадаа и Семих Йозакча бяха изхвърлени от работните си места по силата на т.нар. „наредби-закони“ , които се явяват укази издадени от фашисткия президент Ердоган. Той получи това „право“ след като на 20 Юли 2016 година в Турция бе обявено извънредно положение, което действа и към днешна дата. С тези извънредни укази бяха уволнени хиляди прогресивно настроени учители, университетски преподаватели и служители в държавни и общински служби.

Мъчения и унижения в ареста

Вчера вечерта Вели Сачълък, учител който също се бори за правата си заедно с Нурийе Гюмен, Аджун Карадаа и Семих Йозакча съобщи през профила си в социалната мрежа туитър, че полицаите-убийци са счупили ръката на Нурийе Гюлмен, а Семих Йоакча е бих окован във вериги и хвърлен в единична килия, в ареста на столичната полиция и по-точно на нейния политически отдел.

В същото време Фронтът на Работниците в Публичният Сектор(ФРПС)* в свое изявление относно задържането на тримата съпротивляващи се учители, които са членове на организацията съобщи, че адвокат Диидем Юнсал е успяла да се срещне с учителите. По думите на адвокат Юнсал по задържаните е имало видими белези от мъчения, Нурийе Гюлмен е била с оток на ръката, Аджун Карадаа пък е започнала да изпитва проблеми със сърцето, в края на миналата година тя бе оперирана и ѝ бе поставен „стент“. Пръстите и са се подули след силния натиск на полицаите при „снемането“ на пръстови отпечатъци. Семих Йозакча пък е разказал, че не може да чувства пръстите си, след като полицаите насила са го накарали да даде пръстови отпечатъци. Йозакча първоначално е бил хвърлен в обща килия, която е била препълнена. Според него вътре е имало повече от 50 души. Полицаите постоянно са оказвали психологически натиск върху задържани в тази обща килия. Около чс след задържането си, Йозакча е бил изваден от това място и бил окован с вериги и хвърлен в единична килия. По думите на адвокатката полицаите са нападнали тримата учители с голяма жестокост, отправили са заплахи и ругатни към тях.

Защо обаче биват нападани, точно те тримата?

Отговорът на този въпрос ще се опитаме да дадем в следващите редове.

Нурийе Гюлмен бе първата университетска преподавателка, която открито обяви несъгласието срещу отстраняването си от работа в университета, в който тя преподава. Така тя започна ежедневна протестна акция пред паметника „Правата на човека“ на пешеходния булевард „Юксел“ в Анкара. Всеки ден тя бе задържана от полицията, въпреки това тя продължи протеста си. Към края на месец ноември към нея се присъединиха учителите Аджун Карадаа и Семих Йозакча. И акцията на тримата бе нападана десетки пъти от полицията, при всяко задържане на учителите им бе налагана парична глоба. Но по думите им „престъпленията“ в които бяха обвинявани при всяко задържане се променяха в зависимост от настроението на полицаите и дежурния прокурор. След близо 20 дни на съпротива дойде и първата победа за тримата преподаватели. Те извоюваха правото си на протест на булевард „Юксел“.

Вълна от протестни акции на държавни служители из цялата страна

Така тримата учители поставиха началото на една вълна от протестни на учители и държавни служители, изхвърлени от работа след обявяването на извънредното положение. Първата протестна акция бе в град Малатия, Северен Кюрдистан(Източна Турция). В началото на месец Януари тази година учителите Умут Окдемир, Йозкан Караташ, Ердоан Джанполат, Ерен Кънък и здравният работник Дженгиз Угурлу започнаха ежедневна седяща стачка на един от централните площади в града. Всеки ден полицаите-убийци нападат протестиращите и подкрепящите ги техни другари и колеги.

След тях на 23 Януари 2017, Бетюл Джелеп, служителка в общинската агенция по развитие към голяма градска община-Истанбул започна седяща стачка на площад „Калкедон“ в централната част на истанбулския квартал „Кадъкьой“(азиатската част на града). Протесът на Бетюл Джелеп продължава и към днешна дата. Тя е подкрепена от леви и прогресивни организации в Турция, както и от партия HDP(Демократическа Партия на Народите).

На 30 Януари 2017 архитект Алев Шахин започна седяща стачка в центъра на град Дюздже, Западна Турция, под надслов: „НЕ СЪМ УБИЕЦ, НЕ СЪМ КРАДЕЦ, НЕ СЪМ ПРЕВРАТАДЖИЯ, ИСКАМ СВОЕТО РАБОТНО МЯСТО ОБРАТНО!“. По думите ѝ тя е изхвърлена от работа, заради своята синдикална дейност и заради това, че не е позволила на строителни фирми да използват некачествени строителни материали при изграждането на различни инфраструктурни обекти и жилищни сгради в района. Град Дюздже бе почти напълно разрушен след земетресенията от 17 Август и 12 Ноември 1999 година. Поради некачественото строителство стотици сгради бяха разрушени, а десетки бяха убити. С години продължи процеса на възстановяване не само на град Дюздже но и на останалите градове като Коджаели, Измит и мегаполиса Истанбул. Архитект Шахин събира и подписи в своя подкрепа, местната организация на синдиката на строителните работници и Народен Фронт-Турция подкрепят съпротивата на архитектката.

В град Бодрум, област Муула, Западна Турция, учител Енгин Караташ започна протест срещу изхвърлянето си от работа, в центъра на града. В началото на месец Януари, той започна протестна акция на центъра на града. Тогава акцията му продължи около седмица, като след това той прекъсна протестните действия. Но през месец Февруари, той отново започна протестните си действия, като под най-различни форми той изразява своя протест срещу уволнението си. По думите на учител Караташ, той е бил изхвърлен от работа след публикуването на наредба-закон от 29 Октомври 2016 година. Ден преди това в проправителствени медии се е появила информация, че той и още 8 негови колеги от града имат „връзка с терористична организация“, като не се посочва от къде „медията“ има тази информация и какви точно са връзките на учителите с въпросната организация. Караташ казва, че обича работата си, че докато е бил учител в едно от началните училища в града учениците му са се привързали към него и сега са много разстроени от факта, че вече не им преподава.

В средата на месец февруари в град Айдън, Западна Турция, учителите Али Гюн, Юджел Караосман и Кадир Йоздемир започнаха протестна акция с искане да бъдат върнати на работа. И те както хилядите учители, университетски преподаватели и държавни служители бяха изхвърлени от работа с наредби-закони по силата на извънредното положение. Въпреки, че всеки ден биват нападани и задържани от полицията, тримата учители са решени до край на отстояват трудовите и демократичните си права, срещу репресиите на държава.

В края на Февруари, на площада пред голямата градска община на Истанбул, служителят в градския транспорт на многомилионния град Сезгин Юрдакул започна седяща стачка срещу своето уволнение от работа. От 26 Февруари насам, заедно със семейството си той провежда ежедневна седяща стачка под надслов: „НЕ СЪМ ПРЕВРАТАДЖИЯ, А МОРЯК!“ Юрдакул, който е баща на три деца протестира срещу своето уволнените и иска справедливост, както за себе си и така и за хилядите уволнение държавни служители, които заедно със своите семейства наброяват близо 1 милион души.

На 6-ти Март Назифе Йонай, член на Фронта на Работниците в Публичният Сектор(ФРПС), започна седяща стачка срещу уволнението си на площада пред търговски център „Джевахир“ в центъра на Истанбул. С кратки речи и раздавайки листовки на минувачите тя се опитва да даде гласност, както на своя случай така и на положението на всички уволнени държавни служители в Турция. Всеки ден Йонай бива задържана и бита от полицаите-убийци. Вчера тя отново е била задържана от полицаите-убийци, като и към този час все още не е освободена . В свое изявление ФРСП осъди задържането ѝ и заяви, че въпреки репресиите в цялата страна спрямо съпротивляващите се държавни служители, властта е безсилна пред акциите срещу уволненията.

На 7-ми Март учителите Баръш Бозкър и Бюлент Акън започнаха протестна акция с искане да бъдат върнати на работа. Тяхната акция привлече вниманието на обществеността в град Дидим, област Айдън. Акцията им, която е на един от централните булеварди в курортния град бе нападната от полицията и двамата учители бяха задържани. Въпреки репресиите обаче те заявяват, че ще отстояват правата си.

Социалните мрежи и левите медии дават гласност на исканията на протестните акции

Чрез своите профили в социалните мрежи, както и чрез статиите в левите и прогресивни медии в страната и чужбина, съпротивляващите се срещу своеволните уволнения държавни служители дават гласност на своите искания и печелят подкрепата на все по-големи групи от обществото. Като тези информационни канали изиграха и продължават да играят важна роля в това, нови и нови държавни служители да се присъединяват към протестите и да започват свои акции срещу своеволията на държавата.

Ще продължим да следим, както случая със задържаните протестиращи учители, така и съпротивителните действия на другите държавни служители.

http://borbataa.16mb.com/интервю-с-учител-аджун-карадаа-която-с/

http://borbataa.16mb.com/интервю-с-нурийе-гюлмен-университетс/

Повече за съпротивата на Бетюл Джелеп на този адрес(на английски език)

https://theradicaldemocrat.wordpress.com/2017/02/22/womensdecree/

На този адрес може да получите малко повече информация за съпротива на архитект Алев Шахин(на английски език)

https://gazetesujin.com/en/2017/02/dismissed-architect-alev/

 

ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ

ДВЕ ЖЕНИ, БОЙЦИ НА ФРОНТА СТРЕЛЯХА ПО МОЗЪКА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ ОТРЯД ЗА БОРБА С БЕЗРЕДИЦИТЕ!

ТЕ БЯХА ДВЕ НЕВИННИ ЖЕНИ

НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО БЯХА ПРАВИ

НЕВИННИ БЯХА ЗАЩОТО ТЕ БЯХА ЛЕГИТИМНИ!

На 3 Март 2016 година, две жени, бойци на Фронта, за да потърсят сметка за Дилек Доан[1] и Йълмаз Йозтюрк[2], извършиха акция с оръжия и гранати срещу сградата на поделението на Полицейския отряд за борба с безредиците, в район Байрампаша.

Чиидем Якши

Нашата другарка, е родена през 1989 година в град Ескишехир(западна Турция; бел. ред.). Тя е дете на майка домакиня и баща строителен работник.

Приета е да учи Археология в Анадолския университет в град Ескишехир, но тъй като не внася семестриалната си такса е изключена. Десетки пъти е задържана и арестувана. Прекарва 7 месеца в женските затвори в град Синджан, (област Анкара; бел. ред.) и 23 месеца в район „Бакъркьой“(Истанбул; бел. Ред.).

Революционната Младеж и жителите на квартал „Армутлу( град Истанбул; бел. ред.) имаха възможност да я опознаят от близо. Тя вземаше сила от това, че беше пряма и от борбения дух който притежаваше.

Тя остана в историята с онзи кадър, който бе запечатал момента на клетвата ѝ над ковчега на Дилек Доан, убита в полите на майка си. Така я познаха народите на Турция. Тя удържа на думата, която даде на Дилек, на Йълмаз, чието детство бе видяла.

Поиска справедливост. Загина мъченически биейки се за да въздаде справедливост.

В автобиографията си, която представя на Партията си тя пише следното:
„За мен движението е всичко. Всички мои връзки с живота са пряко свързани с движението. Както сърцето… Ако сърцето на един човек спре, той не може да живее, и аз се чувствам, мисля, че няма да мога да живея ако го няма движението. Ето защо то за мен е олицетворение на живота. Но не само на моят животът, а и животът на всички народи в Анадола е пряко свързан с него.“

В една друга своя статия тя казва: „В тази страна само нашето движение е способно да извърши революцията. Ние сме единствената организация, която показва тази воля, желание и хъс.

Движението е моето семейство, То е най-близкият ми приятел на който мога да споделя всичко: и тъгата си, и радостта си, и гнева си. Движението е това, което ме насочва в борбата, напътства, отглежда, развива, то създаде новата Чиидем от мен. Аз съм движението!“

Берна Йълмаз

Тя бе член на Революционна Младеж. Ражда се през 1989 година в град Млатия(Северен Кюрдистан/Източна Турция; бел. Ред.), в семейството на баща нощен пазач и майка домакиня. Детските и юношеските ѝ години преминават в Кипър. Берна бе на предната линия в академичната-демократичната борба на студентството в Анкара.

За пръв път е задържана през 2007 година, заедно с друг наш боец за справедливост-Бахтияр Дооруйол. Това става по време на кампанията: „Общият Враг е Америка!“

Т.е в тази страна бе престъпление да сте срещу Америка, да защитавате братството на народите срещу империализма, за това те бяха задържани.

Но народите на Турция и фашистката власт на ПСР, познаха това младо момиче, когато, то показа смелостта да разпъне транспарант с надпис: „ИСКАМЕ БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ, ЩЕ ГО ПОЛУЧИМ!“ по време на реч на народният враг, убиецът Ердоган. Тя бе арестувана за това, че искаше безплатно образование, за това, че бе разпънала транспарант.

Бе освободена едва след дългата и упорита борба на своите другари от Революционна Младеж, застъпничеството на народа и започнатата кампания Тя продължи своята борба, от там от където я бе прекъснала. Тя показа, че няма да се откаже от искането за безплатно образование за народа, продължавайки борбата си.

Както тя самата казва: „Хей вие що се храните от кръвта на децата ни, няма да видите вече бял ден, няма да се усмихнете никога повече! Заклевам се, че БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИТЕ!..“

Така тя стана БОЕЦ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, за да потърси сметка, от народните врагове които оставят децата ни гладни, сироти и без покрив над главите; също както другарите си Шафак Яйла и Бахтияр Дооруйол, с които бе част от Революционна Младеж.

Берна потърси сметка за Беркин, за Дилек, за Йълмаз… за всички народни чеда.

Загина мъченически, сражавайки се, взимайки сили от ентусиазма, решителността и непоколебимостта на Революционната Младеж.

Сърцето на всеки Фронтовак е като стихосбирка, която е готова всеки момент да бъде отпечатана…“ казва водачът на нашето движение.

И Берна доказа това на практика със стихотворенията написани от нея.

Какво е живота? Един дъх и ето, че свърши.“

Така бе казала, Хамиде Йозтюрк, докато вървеше към победата.

Арабско момиче…

Какво е живота?

Животът е хляб,

Животът е вода,

Животът е справедливост

Животът е народът

Животът е всичко, за което се бориш

Ако е обсаден животът ти от всички страни.

Трябва да дишаш

Ако са взели от ръцете ти хляба, справедливостта

Трябва да стиснеш юмрука си.

Ако стене от болка народа и родината ти

Трябва да забързаш крачките си.

Ето идваме вдъхвайки нов живот

Ето идваме да се превърнем в нови глътки въздух…

Идваме вървейки по пътя на арабското момиче.

На инат на стадото паразити, тръбящи, че видите ли

Животът на човека бил свещен“.

Идваме, множейки се с нови другарки като Хамиде.

БЕРНА ЙЪЛМАЗ.


Бележки:

1 – https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/03/13/убивайки-йълмаз-не-можете-да-сломите-н/