2 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В ГРАД СУРУЧ: 33 Живота срещу фашизма

На днешната дата през 2015 година в град Суруч, област Урфа, Северен Кюрдистан(източна Турция) при атентат извършен от член на т.нар. „Ислямска държава“ загиват 33-ма младежи членове на леви и прогресивни организации в Турция.

Поводът, по който младежите се събират в град Суруч, разположен близо до границата със Сирия е кампанията по възстановяването на град Кобани(Айн Ал Араб), разположен от другата страна на границата, попадащ в рамките на автономната област Рожава(Западен Кюрдистан). Градът е в руини след продължилите месеци наред сражения между кюрдските сили YPG(Сили за народна защита) и бандитите от т.нар. „Ислямска държава“. След края на сраженията в началото на 2015 година, леви и прогресивни организации в Турция подемат кампания за събиране на помощи и дарения за да бъде подпомогнато възстановяването на град Кобани.

На 19 Юли по призива на Федерацията на сдруженията на социалистическата младеж младежи от цяла Турция, главно членове на федерацията, както и групи анархисти от страната се събират в град Суруч, от където смятат да се отправят към град Кобани. Заедно със себе си младежите носят и помощите събрани за жителите на кюрдския град.

В 11:50 часа на 20 Юли, докато младежите провеждат пресконференция в двора на културен център „Амара“ бандит член на т.нар. ‘Ислямска държава“ взривява прикрепените към тялото му експлозиви.

В следствие на взрива на място загиват 30 души, а десетки други са ранени, като много от тях в тежко състояние.

Левицата в Турция обвинява фашистката власт начело с народния враг Ердоган за поръчители на клането. Държавата отрича, наричайки случилото се инцидент. Вечерта на 20 Юли стотици хора излизат на улицата за да протестират срещу фашисткото клане. Масови са протестите в градовете Истанбул, Измир, Анталия, Хатай, Бурса, Денизли, Измит, Кайсери, Антеп, Чорлу, Батман, Мерсин, Чанаккале, както и столицата Анкара. В Истанбул, Мерсин, Сиирт и град Силван, област Диярбекир протестите са нападнати от полицията и десетки биват задържани.

На следващият ден властта обявява, че атентаторът извършил кръвопролитието е 20-годишният Абдуррахман Алагьоз, който заедно с брат си Юнус Емре Алагьоз се е присъединил по-рано през 2015 в редиците на т.нар. „Ислямска държава“. Юнус Емре по-късно ще стане известен като един от атентаторите окървавили митинга за „Мир и Демокрация“ организиран от леви и прогресивни организации на 10 Октомври същата година в столицата на страната Анкара, при който загинаха близо 130 души.

Започвайки от вечерта на 20 Юли и продължавайки през следващите дни в някой части на Истанбул, и най-вече в квартал „Гаази“ разположен в европейската част на града, избухват престрелки между милиционери на революционни организации и фашистката полиция. Престрелките в квартала продължат до 26 Юли включително, като 1 полицай бива убит от народната милиция, а няколко други са ранени. Някои медии излизат със заглавия: „DHKP-C ЗАПОЧНА ВЪСТАНИЕ В ГААЗИ!“

Призори на 24 Юли фашистката власт започва мащабни операции срещу членове на ПКК(Работническата партия на Кюрдистан), DHKP-C(Революционна Народно-Освободителна Партия-Фронт) и други леви и революционни организации. Властта обявява, че операциите са насочени срещу „всички терористични групи действащи на територията на страната.“ Но тези нейни твърдения напълно противоречат на извършените от нея действия.

В сутрешните часове на същият ден, частен дом разположен в истанбулския район „Бааджълар“, в който по това време се намира революционерката Гюнай Йозарслан е обграден от командоси и части на отряда за борба с безредиците. Фашистките убийци отправят призиви към Гюнай да се предаде, но тя категорично отказва да го направи. Полудели от злоба убийците започват да сипят град от куршуми върху Гюнай. Тя пада убита, поразена от 15 куршума, а стаята ѝ е обляна в кръв.

Фашистката власт и буржоазните медии тиражират лъжата, че Гюнай е „подготвяла самоубийствен атентат“, и че тя е отвърнала на призивите да се предаде стреляйки по полицаите. Естествено тези твърдения са несъстоятелни. Това личи и от продължилите с часове „следствени действия“ на полицията, които всъщност са действия целящи да прикрият факта, че на мястото не се е разиграла престрелка, и че всъщност убийството на Гюнай е убийство без съд и присъда. Гюнай е погребана едва на 27 Юли след като 3 дни подред полицията напада погребалната процесия. Народът и революционерите отвръщат на нападенията с камъни и коктейли молотов, като стълкновията и престрелките продължат цели 80 часа, през които квартал „Гаази“ се превръща в бойно поле. На 27 Юли в следобедните часове хиляди изпращат Гюнай Йозарслан в последния ѝ път, като тя е погребана в гробището на квартал „Гаази“ редом до своите другари.

На 24 Юли започват и масирани бомбардировки на турската авиация по позиции на ПКК в Южен Кюрдистан(Северен Ирак). При бомбардировките продължили дни наред, загиват по не потвръдени данни 190 бойци на ПКК.

По време на масовите арести в цялата страна продължили почти до края на месец юли по данни на правозащитни организации са били задържани общо: 1034 души, членове на леви и прогресивни организации.

На 25 Юли бойци на DHKC(Революционен Народно-Освободителен Фронт) извършват въоръжено нападение срещу полицейски пост в истанбулския квартал „Окмейданъ“. При акцията са ранени 3-ма полицаи, като един от тях тежко. DHKC в свое изявление обявява, че акцията е с цел да се потърси сметка за убийството на Гюнай Йозарслан.

На 8 Август, бойци на DHKC извършват въоръжено нападение срещу сградата на областния съвет на управляващата фашистка партия ПСР, разположен в истанбулския квартал „Сютлюдже“. 1 охранител бива тежко ранен.

На 10 Август бойци на DHKC извършват въоръжено нападение срещу Американското консулство разположено в истанбулския район „Саръйер“. При нападението те откриват стрелба срещу охраняващите сградата полицаи, при огъня част от полицаите са ранени. Останалите тръгват да преследват бойците. При избухналата престрелка в района на консулството революционерката Хатидже Аашък, бива ранена. Тя продължава да се съпротивлява, въпреки, че свършва патроните си. Хатидже започва да хвърля камъни по полицаите, които я обграждат. 51-годишната революционерка попада в плен на фашизма тежко ранена и в кома.

В свое изявление DHKC обявява, че акциите от 8 и 10 Август са с цел да се потърси сметка от Американските империалисти и техният лакей властта на фашистката ПСР за клането в град Суруч и убийството на Гюнай Йозарслан. DHKC заявява, че при срещите на президента народния враг Таийп Ердоган и тогавашния премиер Ахмет Давутоглу с представители на Американските империалисти в дните от 7 до 8 Юли същата година е било взето решение за унищожението както на DHKP-C така и на всички съпротивителни движения в Турция и Кюрдистан.

На 19 Август бойци на DHKC извършват въоръжено нападение срещу полицаите охраняващи двореца Долмабахче в Истанбул, използван от премиера на страна като офис при посещенията му в града. Няколко полицаи биват ранени. Бойците успяват да е изтеглят. DHKC обявява, че акцията е с цел да бъде потръсена сметка за убийството на 33-мата анти-фашисти в град Суруч, разстрела на Гюнай Йозарслан и мъченията упражнени върху пленената революционерка Хатидже Аашък.

С клането от 20 Юли 2015 година фашистката власт в Турция слага началото на първия етап от своята мащабна война срещу народа в Турция и Кюрдистан.

Още веднъж свеждаме глава пред паметта на 33-мата анти-фашисти убити в град Суруч на 20 юли 2015 година.

ПРОКЛЕТ ДА Е ФАШИЗМА!

ПРОКЛЕТ ДА Е ИМПЕРИАЛИЗМА!

33-МАТА ОТ СУРУЧ СА БЕЗСМЪРТНИ!

ГЮНАЙ ЙОЗАРСЛАН Е БЕЗСМЪРТНА!

ХАТИДЖЕ ААШЪК Е НАШАТА ГОРДОСТ!