„Нека поне те да живеят…“

Един лекар разказва

В медицинската наука дефиницията за здраве гласи следното: „Състояние, при което физически, психически и социално човекът се чувства най-добре.“ Това едно от първите неща, които всеки бъдещ лекар научава в университета. Насилствената медицинска интервенция не може да бъде наречена метод за лечение. И без това при нея целта не е човекът да бъде излекуван.

При една продължителна гладна стачка говорим за сериозно нарушаване жизнените функции. И най-малкото невнимание може да доведе до сериозни последици. Най-значителните и сериозни поражения се нанасят върху мозъка и нервната система. При лечението трябва да се действа изключително внимателно и прецизно. Т.е невъзможно тези хора да бъдат излекувани само със серум. Трябва да бъдат положение специални усилия за възстановяване на витамините в организма, които биват изразходвани по време на гладната стачка. От медицинска гледна точка тялото един голяма консуматор на енергия. Нервните клетки се опитват да продължат да живеят, хранейки се с по-малко използваните органи в тялото. Именно на това се дължи и намаляването на мускулната маса. Процесът може да бъде забавен в известна степен ако се приема витамин B1.

Участник в гладната стачка от 2000-2007 година

През 1993 година аз бях студент по медицина. През 1995 година аз и мои колеги проведохме протестна акция срещу клането в истанбулския квартал „Гаази“ извършено от фашистката държава на 12 Март същата година. Полицията ни нападна и ни задържа, аз и моите колеги бяхме обявени за „терористи“ и бяхме осъдени. Бяхме общо 21 души. Всъщност срещу нас нямаше никакви доказателства. Докато бяхме в затвора, властта обяви, че ще въведе затвори от изолационен тип „F”. Не след дълго политическите затворници започнаха и Смъртна Гладна Стачка. На 15 Декември 2000 година и аз се включих в Смъртната Гладна Стачка. Аз бях в третия екип доброволци. Преминах през затворите в градовете Амасия(Черномирския регион на страната) и Бурса(западна Турция), после бях преместен насила в изолационния затвор в град Одрин. Докато бях там на 125 ден* от Смъртната Гладна Стачка срещу мен бе извършена насилствена медицинска интервенция. През месец юли 2001 година бях пуснат от затвора след решение на лекарска комисия, че не съм в състояние да се грижа сам за себе си.

Докато съм бил в затвора на всеки 6 месец лекарска комисия е проверявала състоянието ми.. В края на 3-тото 6 месечие са решили да ме освободят. Говоря в минало време, тъй като не помня нито едно от тези събития. По-късно ми разказаха, че аз не съм бил състояние нито да стоя изправен нито да ходя без чужда помощ. Разказаха ми също че съм страдал от нистагъм, заболяване, при което очите на човека постоянно треперят. Всъщност за мен период от 1995 до 2003 година в моя живот никога не е съществувал. Нямам никакви спомени от онова време. Това не бях аз сякаш. По-късно, когато започнах да се възстановявам постепенно изпитах чувство на една огромна празнина. Задавах си въпроси като „Кой съм аз?; Какъв съм аз?; Какво ще стане с мен?“ Все още изпитвам проблеми с равновесието, не знам нищо за онези години от моя живот, също така често забравям съвсем обикновени неща, това е голям проблем за мен.

Друг участник в Смъртната Гладна Стачка, който въпреки всичко е успял да продължи живота си

Когато започнах да се подобрявам кандидатствах в педагогическия факултет на университета. Приеха ме и през 2004 година започнах да следвам. Положих успешно конкурсния изпит за подбор и назначение на държавни служители. Но не ме назначиха на работа, защото в досието ми пишеше, че съм „терорист“, като към това се добави и факта, че съм лежал в затвора. Станах нещатен сътрудник на един център за обучение на деца със специално образователни потребности. През 2009 година студентите изхвърлени като мен заради политическите убеждения бяха реабилитирани. Така аз получих възможност да продължа да следвам медицина. Навремето успях да уча само до 2-ри курс. Завърших през 2016 година и сега съм дипломиран лекар.

Държавен служител изхвърлен от работа по силата на наредба-закон издадена след въвеждането на извънредното положение през лятото на 2016 година.

…Аз успях да работя едва 7 месеца в поликлиниката в град Айранджъ, област Караман(южната част на централна Турция). След преврата от 15 Юли миналата година моето назначение беше анулирано. Съпругата ми, която е учителка също загуби работата по силата на тези прословути наредби-закони.

Приятел на Нурийе и Семих разказва

И аз съм в същото положение като тях. Нима ние извършихме този преврат? Всички ние казваме, колкото ни стигат силите „Не умирайте!“ Ние вече преживяхме тези страдания. Голяма част от обществото няма реална представа за това, какво всъщност представлява гладната стачка. Доколкото си спомням по време на Смъртната Гладна Стачка през 1996 година, след 2-рия месец на гладната стачка доброволците започнаха да загиват един след друг. Защото по онова време не се използваше витамин В1. По време на Смъртната Гладна Стачка през първото десетилетие на настоящия век загинаха над 120 души, 600 души останаха инвалиди за цял живот. Сред тях имаше такива, които издържаха повече от 350 дори 400 дни. Не позволявайте да ги осакатят, не позволявайте те да умрат. Поне те да оцелеят. След 150 дни гладна стачка всичко е възможно. Всеки момент може да дойде веста за смъртта на един от двамата…

Съпрузите Енис и Гюлизар Арас, очакват своята първа рожба… До раждането остават едва 3 месеца

Енис е лекар, участвал в Смъртната Гладна Стачка от 2000 година. Той е човек, който въпреки всички е успял да продължи живота си. След 15 Юли той бива изхвърлен от работа след като в „архивните записи“ е било установено, че той е „терорист“. Обвинение, което той не приема и твърди, че е несправедливо.

Неговият живот е като своеобразно огледало на действителността в Турция.

За това и той казва: „Нека поне те да живеят…“

Реклами