Сестрата на Нурийе Гюлмен, Бейза: Сестра ми отслабна драстично, тялото ѝ се промени значително

Университетската преподавателка Нурийе Гюлмен, която вече 237 дни провежда гладна стачка, е придружавана в болницата от своята по-малка сестра Бейза.

Бейза Гюлмен твърди, че условията в отделението за политически затворници на болница „Нумуне“ в центъра на турската столица Анкара, са изключително лоши и не са подходящи за престоя дори и на здрави хора.

«Причините поради, която не освободиха сестра ми са, че те искат да не я показват на хората, както и да подготвят условията за насилствената медицинска интервенция.»


Нурийе Гюлмне продължава своята гладна стачка за 237-ми пореден ден, в отделението за политически затворници на болница „Нумуне“ в Анкара.

В болницата за Нурийе се грижи по-малката ѝ сестра Бейза, която е студентка в университета „Осман Гаази“ в град Ескишехир(западна Турция), но поради ангажиментите си, тя е прекъснала обучението си още в началото на новата академична година. Бейза, която прекарва близо 21 часа от денонощието заедно със сестра си, разказва, че между нея и Нурийе се е създала една още по-силна връзка от преди, много по-силна и от отношенията между сестри, тя казва, че вече са станали неразделни приятелки. Най-големият страх на Бейза е опасността от извършването на насилствена медицинска интервенция спрямо сестра ѝ.

Нурийе Гюлмен бе задържана и в последствие хвърлена в затвора на 76-ят ден от гладната стачка. От тогава до сега тя не се е срещала почти с никого освен с ограничен кръг хора, сред които адвокатите ѝ и няколко депутати. Също така достъпът до информация относно здравословното състояние на Гюлмен е доста оскъдна и достъпът до нея е труден. Бейза Гюлмен заявява, че сестра ѝ не е болна, и че някои от информациите разпространявани в социалните мрежи нямат нищо общо с действителността. Бейза заяви, че сестра ѝ е в пълно съзнание и, че продължава да се държи духом. Тя заяви също, че сестра ѝ е отслабнала драстично, и че тялото ѝ се е променило значително. „Мисля, че сестра ми изяжда отвътре своите органи. Тя е толкова слаба сега.“

ТЕ СА ТОЛКОВА ОЗЛОБЕНИ СРЕЩУ СЕСТРА МИ“

Бейза, заяви, че Нурийе Гюлмен е изгубила доста от своето тегло, през периодите в които тя нямаше придружител и се налагаше да се обгрижва сама. Най-големият страх на двете сестри е насилствената медицинска интервенция, тъй като все още съществува напълно реална опасност от извършването на такава, докато Нурийе се намира в болницата. Бейза даде пример от дните, когато сестра ѝ все още се намираше в затворническата болница. По думите ѝ всеки път, когато са викали надзирателите да затворят люка на отдушника на килията, е идвал цял екип надзиратели, вместо един. Те всеки пък видимо са били паникьосани, като това е личало и по многократното задаване на въпроси като „Какво стана?“ „Нещо ли стана?“ и т.н.

Бейза Гюлмен каза още: „Опасността от насилствена медицинска интервенция е силно осезаема тук. Това си личи и по реакциите на персонала на болницата, всеки път щом им поискаме помощ за нещо. Това, което аз наблюдавам тук от първо лице е, че те са готови всеки един момент да пристъпят към насилствена медицинска интервенция. Те са много озлобени срещу сестра ми. Те се страхуват да я покажат на хората, защото се опасяват, какви може да са реакциите на хората след това. Текстът на защитната реч на сестра ми, остана заедно с вещите ѝ в затвора. Дори не ѝ дадоха възможност да се защити, те правят всичко възможно за да я скрият от хората. Причините, поради, които не я освободиха са две: хем да я скрият от хората, хем да подготвят условията за насилствена медицинска интервенция.“

ЗАРАДИ ПОСТОЯННО СВЕТНАТИТЕ ЛАМПИ НУРИЙЕ НЕ МОЖЕ ДА СПИ

Най-големите затруднения при гладната стачка, която продължава в болница „Нумуне“ са липсата на пряка слънчева светлина и чист въздух. Бейза Гюлмен заяви, че най-големият проблем в болницата са постоянно светнатите лампи.

Ето какво каза тя в допълнение:

„И аз като сестра си вече не мога да разбера, когато е ден, кога е нощ, човек се чувства сякаш е потънал в едно тотално безвремие. Психологическият ефект върху човека е крайно отрицателен и поради тази причина сестра ми не може да си почине добре. Заради постоянно включеното осветление сестра ми не може да спи. Заради това се налага да търсим всякакви начини, чрез които поне малко да намалим силата на осветлението. Опитваме се да покрием лампите с картони. Не изгасят осветлението за да могат да ни контролират постоянно.“

„УСЛОВИЯТА ВЪТРЕ СА ТЕЖКИ ДОРИ ЗА МЕН САМАТА“

Не друг, а именно Бейза Гюлмен е дала радостната вест за освобождаването на Семих Йозакча от затвора на 20 Октомври, на сестра си Нурийе. ПО думите ѝ Нурийе се е зарадвала много на тази новина, но както всички останали е изпитала смесени чувства в последствие. По думите на Бейза, условията в отделението за политически затворници на болница „Нумуне“ са изключително тежки и по никакъв начин не са подходящи нито за болни нито за здрави хора, а още по-малко за човек в състоянието на сестра ѝ.

Бейза споделя, че периодичният печат не им бива предаван редовно, а писмата изпратени до Нурийе често са доста по-малко от реално изпратените до нея писма.

Бейза Гюлмен сподели със следните думи своите преживявани в болницата

„Опитвам се да запазя хладнокръвие всеки път щом видя сестра си. Разбива се има моменти, в които трудно овладявам емоциите си и се опитвам да дам най-доброто от себе си. Опитвам се да не се поддавам на чувствата си, и да бъда силна. Когато сестра ми ме види, че плача тя се натъжава. Условията вътре се тежки дори за мен самата. А условията и обстановката, в която се намира са още по-тежки и мъчителни за сестра ми.“

ДОРИ И ДА НЯМАХМЕ РОДСТВЕНА ВРЪЗКА, АЗ ПАК ЩЯХ ДА ПРАВЯ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ ЗА НЕЯ

Вече повече от месец, в двора на болница „Нумуне“ денонощно дежурят близки и другари на Нурийе Гюлмен. Участниците в протестната акция на пешеходния булевард „Юксел“ в центъра на Анкара, вечерта задължително се присъединяват поне за няколко часа към дежурящите пред болницата.

„Дори и да нямах кръвна връзка, аз пак щял да правя всичко по силите си за Нурийе.“

Бейза Гюлмен отправи и призив към всички:

„Искам хората да се отбият поне за малко в болница Нумуне. Дори и да не се познаваме можем да поговорим върху това, какво можем да направим за Нурийе. Сестра ми сега е в техните ръце, само ако ние направим нещо можем да я измъкнем от лапите им. Преди да извършват насилствена интервенция срещу нея трябва да решим какво да направим за нея и да пристъпим към конкретни действия.“