Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча прекратиха гладната стачка на 324-тия ден

На 324-тият ден от гладната стачка, комисията за разследване на мерките по време на Извънредното положение, отхвърли искането на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча, да бъдат върнати на работа.

След като комисията обяви своето решение, Нурийе и Семих заявиха, че това отваря пътя за започването на съдебна битка за възстановяването им на работа, като според тях това е завоевание на гладната стачка. Така те обявиха, че прекратяват гладна стачка, започната от тях на 9 Март 2017 година. Прочетете повече „Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча прекратиха гладната стачка на 324-тия ден“

„НИКОГА НЕ ЩЕ СЕ ПРЕДАМ!..“ – Една традиция, продължаваща от Къзълдере до Текирдаа…

СЪПРОТИВАТА НА КОМАНДИР БИЛЬГЕХАН

На 20 Януари 2017 година бойците на Революционен Народно-Освободителен Фронт(DHKC) извършиха две последователни въоръжени акции. Първата бе насочена срещу централата на истанбулската полиция разположена на бул. „Ватан“ в район „Фатих“ намиращ се в историческия център на града. Същата вечер бойците подложиха на обстрел и сградата на областния съвет на управляващата партия ПСР[1], разположена в истанбулския квартал „Сютлюдже“, разположен на брега на залива Златния рог. Бойците за Народно-Освобождение извършиха акциите си използвайки гранатомети тип LAW. В свое комюнике, разпространено след акциите, те обявиха, че чрез акциите си те са потърсили сметка от убийците на Дилек Доан[2]. Полицаите-убийци на ПСР убиха Дилек пред очите на семейството ѝ, в родния ѝ дом, разположен в бедния истанбулски квартал „Армутлу“. Убийците бяха събудили нея и семейството ѝ под претекст, че трябва да потърсят къщата им. Дилек Доан се бе възпротивила срещу това. Тя загина съпротивлявайки се срещу тях. Дилек бе казала на убийците дошли за да плечкосат дома ѝ „обуйте си галоши и така влезте вътре“, веднага след като произнася тези думи, тя бива разстреляна пред очите на близките си. Прочетете повече „„НИКОГА НЕ ЩЕ СЕ ПРЕДАМ!..“ – Една традиция, продължаваща от Къзълдере до Текирдаа…“

СВОБОДА ЗА ЕРДАЛ ГЬОКОГЛУ!

Ердал Гьокоглу, е турски революционер, член на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, ветеран от Смъртната Гладна Стачка от 2000-2007 година, проведена от политическите затворници в Турция, срещу изолационните затвори и изтезанията прилагани в тях. Докато е в затвора в Турция, Ердал провежда Смъртна Гладна Стачка, като през 2001 година той бива подложен на насилствена медицинска интервенция, вследствие на която губи паметта си и заболява от тежкото заболяване наречено синдром на „Вернике-Корсакоф“. Той е само един от стотиците политически затворници, които биват осакатени чрез насилствена медицинска интервенция. След дългата и упорита борба на революционерите, държавата е принудена да освободи тежко заболелите полит. затворници като Ердал. Тъй като в Турция няма подходящи условия за неговото лечение, другарите му решават да го изведат в чужбина, където той да получи адекватно и ефективно лечение. Така Ердал заминава за Белгия, където отново благодарение на борбата на своите другари успява да получи статут на политически бежанец и съответно белгийско гражданство. След дългия и мъчителен процес на възстановяване, Ердал отново може да се включи в борбата за хляб, справедливост и свобода. Той се включва в дейностите на другарите си от Народен Фронт, в Белгия. През всичките години на престоя си в тази европейска страна Ердал, е водил напълно легитимна, легална работа както сред турската емиграция в страната, така и сред белгийската лява и прогресивна общност.

В края на Януари 2016 година, Ердал Гьокоглу бе арестуван от полските гранични власти, въз основа на международна заповед за издирване издадена от интерпол по искане на фашистка Турция. По време на престоя си там той бе подложен на мъчения, като за да протестира срещу тях Ердал проведе близо двумесечна гладна стачка. Той бе преместван в три различни затвора. Турция поиска от реакционния режим в Полша да ѝ предаде Ердал. Благодарение на широката разгласа на неговия случай, не само в Полша, но и в Европа, и разбира се на усилията на Народен Фронт-Турция, в крайна сметка Полша отказа молбата за екстрадиране отправена от фашистката власт в Анкара. Така след близо 4 месеца в полския затвор, Ердал бе освободен и се завърна сред своите другари.

В началото на месец декември 2017 година Ердал бе арестуван от белгийските власти по искане на Германия. Германските империалисти поискаха от Белгийската държава да екстрадира Ердал. Белгийският съд, скалъпвайки един показен процес срещу революционера, предаде нашия другар, на германските империалисти в края на миналия месец, като за пореден път доказа лицемерието на европейските държави, които иначе се обявяват за първи защитници на „човешките права и свободи“. Но правата и свободите в Европа свършват там, където започне борбата срещу империализма и фашизма.

БОРБАТА СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА И ФАШИЗМА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

ИМПЕРИАЛИСТИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪДЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ!

ДА БЪДЕШ РЕВОЛЮЦИОНЕР, НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А ДЪЛГ И ЧЕСТ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ НАВИЖДА КАПИТАЛИЗМА И ФАШИЗМА!

СВОБОДА ЗА ЕРДАЛ ГЬОКОГЛУ!

СВОБОДА ЗА МУУСА АШОГЛУ!

Муса Ашоглу е турски революционер, член на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт. През Април 2014 година Американските империалисти обявиха награда от 3 милиона долара за главата му. В началото на месец декември 2016 година, той бе арестуван при операция на германската полиция в град Хамбург. От тогава насам той е държан в тежка изолация, в затвор край град Хамбург. В негова подкрепа за втора поредна година Народен Фронт в Германия организира така наречения „Дълъг поход“ преминаващ през почти цялата страна и настояващ за неговото незабавно освобождаване. Днес в Хамбург се очаква да бъде дадено началото на съдебния процес срещу Муса Ашоглу! Чрез този процес империализмът цели да осъди борбата срещу империализма и фашизма.

БОРБАТА СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИЗМА И ФАШИЗМА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

ИМПЕРИАЛИСТИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪДЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ!

ДА БЪДЕШ РЕВОЛЮЦИОНЕР, НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А ДЪЛГ И ЧЕСТ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ НАВИЖДА КАПИТАЛИЗМА И ФАШИЗМА!

СВОБОДА ЗА МУУСА АШОГЛУ!

ТУРЦИЯ: Вече 73 дни работник провежда гладна стачка с искане да бъдем върнат на работното си място

Работникът Махир Кълъч, е изхвърлен от работното си място в едно от общинските предприятия в община Измир през ноември миналата година, след като поиска да бъде назначен на щатна позиция. Измир е една от малкото големи градски общини в Турция, която все още се управлява от кмет от основната опозиционна партия в страната CHP(Републиканска народна партия). За времето от както провежда гладна стачка, Махир се е срещнал с редица политици от партията, включително и с нейния лидер Кемал Кълъчдароглу. Но без успех, всички те му отговарят по един и и същ начин: „Не искаме да се караме с Азиз Коджаоглу, той си е такъв не слуша никого.“

Прочетете повече „ТУРЦИЯ: Вече 73 дни работник провежда гладна стачка с искане да бъдем върнат на работното си място“

Група Йорум-„Мисли правилно и реши“

Уважаеми читатели, по традиция изпращаме отминаващата си година с песен на група „Йорум“. Тази година избрахме за вас една песен от новия албум на група „Борба въпреки всичко“. Песента озаглавена „Мисли правилно и реши“ според нас отразява по може би най-добрия начин противоречията на човека и капиталистическото статукво, в което сме принудени да живее всички. Надяваме се всеки един от нашите читатели да мисли правилно и да взема правилните решения през новата 2018 година.

Редакция „Гласът на Борбата“

Прочетете повече „Група Йорум-„Мисли правилно и реши““

300 от началото на гладната стачка на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча

Уважаеми читатели, днес се навършват точно 300 дни от началото на безсрочната гладна стачка, която университетската преподавателка Нурийе Гюлмен и началният учител Семих Йозакча, започнаха на 9 Март 2017 година в знак на протест срещу изхвърлянето си от работа, по силата на т.нар „наредби-закони“ издадени след въведеното в средата на месец юли 2016 в Турция извънредно положение.

По този повод решихме да публикуваме превод на откъс от интервю на Нурийе Гюлмен, дадено на 6.12.2017 година пред репортер на вестник Cumhuriyet(Република).


Семействата ни се срещнаха с Нуреттин Джаникли[1]. Тогава са им казали „Да се обърнат към комисията за разследване на действията по време на Извънредното положение. Ще разгледаме случая, ще намерим решение. Когато бяхме на 74. ден от гладната стачка комисията щеше да се произнесе със становище. Но от тогава мина много време. Не предполагах, че ще живея толкова дълго. Оттогава насам са изминали близо 200 дни.


Прочетете повече „300 от началото на гладната стачка на Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча“