ТУРЦИЯ: Вече 73 дни работник провежда гладна стачка с искане да бъдем върнат на работното си място

Работникът Махир Кълъч, е изхвърлен от работното си място в едно от общинските предприятия в община Измир през ноември миналата година, след като поиска да бъде назначен на щатна позиция. Измир е една от малкото големи градски общини в Турция, която все още се управлява от кмет от основната опозиционна партия в страната CHP(Републиканска народна партия). За времето от както провежда гладна стачка, Махир се е срещнал с редица политици от партията, включително и с нейния лидер Кемал Кълъчдароглу. Но без успех, всички те му отговарят по един и и същ начин: „Не искаме да се караме с Азиз Коджаоглу, той си е такъв не слуша никого.“

Махир споделя, че в началото на месеца членове на управляващата партия ПСР[1], са се свързали с него и са му предложили помощта си, но той им е отказал категорично заявявайки, че: „Ако са искрени в действията си, нека вместо моите първо да приемат исканията на Нурийе и Семих.“


Махир Кълъч. „Искам работното си място обратно!“.

В средата на месец юни миналата година над 200 работници от различни общински предприятия в Измир, бяха изхвърлени от работните си места заради това, че са завели дела срещу общината настоявайки да бъдат назначени като щатни служители, а не като временно наети работници, другото им искане бе да им бъдат изплатени полагаемите премии за 5 години назад. Като официални мотиви за уволненията общината изтъква „ниската продуктивност“ и „несериозното отношение към работата“.

На 13 Ноември 2017 година, Махир Кълъч обяви безсрочна гладна стачка пред общината в Измир, настоявайки да бъде върнат на работното си място. Той продължава своя протест заедно с група свои другари на площад „Конак“, разположен в централната част на град Измир. В предишни свои интервюта Кълъч заяви, че е бил изхвърлен от работа заради „ниска ефективност и продуктивност по време на работа“. Другият основен мотив за уволнението му, според Кълъч е и спор възникнал между него и прекия му началник, като фактите и обстоятелствата около това събитие са били изопачели, като към Махир са насочени обвинения за физическа саморазправа с началника си. Тези твърдения обаче той самия отхвърля, заявявайки, че „Ако това е вярно и те имат доказателства за моята вина, аз съм готов да прекратя гладната стачка и да се откажа от всички свои претенции в присъствието на нотариус.“ Кълъч подчерта, че тази негова заявка все още е валидна.

Махир Кълъч неотдавна заяви, че имената на всички работници завели дела срещу общината, включително и неговото са били дадени на общинското ръководство, лично от представители на синдикалния съюз Genel-İŞ[2], който е част от конфедерацията DİSK[3]. След като общината разбира, че работниците са завели дела срещу нея, нейни представители са провели среща с работниците, на която им е било обещано, че тези от тях, които оттеглят исковите си молби в съда, ще бъдат назначени на щатни длъжности в общинските предприятия. Много от работниците са повярвали на това обещание и са оттеглили молбите си, но уви веднага след като са го направили са били изхвърлени от работа. Работниците са се срещнали не е еднократно с депутати от РНП и дори лично с нейния председател Кемал Кълъчдароглу, като всички са им отговорили по един и същи начин, а именно: „Не искаме да се караме с Азиз Коджаоглу, той си е такъв не слуша никого.“

ОБЩИНАТА И СИНДИКАТА СА СЕ СЪЮЗИЛИ СРЕЩУ МЕН“

Махир Кълъч, твърди, че представителите на синдиката Genel-İŞ в Измир са се съюзили с Голяма Градска Община Измир, започвайки компроматна война срещу него. По думите му синдикалистите са започнали кампания по неговото очерняне, загърбвайки проблемите на работниците уволнени от община Измир. Ето какво каза той още

Ръководителят на 2 районна секция на Genel-İŞ в Измир, Ариф Йълдъз, в свое интервю пред един от месните вестници заяви, че аз не съм ходил на работа 7 последователни дни, че съм се опитал да се саморазправя с моя пряк началник на работното ми място, че не съм изпълнявал поставените от него задачи, и че поради тези причини аз съм бил уволнен от работа без предупреждение и без право на обезщетение за безработица. По същият начин кметът на Измир, Азиз Коджаоглу, изказа същата теза, като даде платени репортажи в местни информационни сайтове, но очевидно не се е задоволил с това ами из града се разпространяват билбордове, плакати и електронни рекламни пана с тези твърдения на кмета относно обстоятелствата по моя случай.. Това е доказателство за съюза между него и синдиката.“

Махир Кълъч заяви още, че гладната стачка и протеста, който започна той на площад Конак е насочен и срещу хегемонията на Азиз Коджаоглу в Измир и неговите „лакеи“ от синдикалния съюз Genel-İŞ. По думите му работниците се нуждаят от наистина независими синдикалисти, които реално да защитават правата на работниците.

ПСР И ЛИЦЕМЕРНИТЕ Ѝ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОМОЩ“

Кълъч заяви, че се е срещнал и с депутати от РНП и лично с нейния председател Кълъчдароглу, като тези срещу са били с цел да привлекат общественото внимание върху протеста и за да окажат по някакъв начин натиск на общинското ръководство. Но уви тези срещи са останали безрезултатни, по думите му всеки пък те са получавали сходен отговор: „Да, вие сте в правото си да протестирате, исканията Ви са справедливи, но ние просто не искаме да се конфронтираме с Азиз Коджаоглу. Той си е такъв не се подчинява на никого.“

Работникът заяви, че след срещата с председателя на РНП, депутатите Зейнеп Алтънок и Кямил Октай Съндър са били упълномощени от Кълъчдароглу, да се заемат със случая и да намерят решение на казуса. Но въпреки, че гладната стачка е в своя 73-ти ден, до момента няма никакво развитие по случая нито в положителна, нито в отрицателна насока. Кълъч сподели също така, че в началото на месеца, представителка на управляващата партия ПСР, чрез депутати от партията, е предложила да помогне за разрешаването на неговия случай.

Ето какво разказва той за тази случка: „Миналата събота една жена, която заяви, че е от ПСР, ми изпрати съобщение в социалната мрежа, като каза, че ще изпрати при мен депутати от партията, които да ми помогнат за разрешаването на случая. Аз не ѝ отговорих, но повярвайте ми в онзи момент исках да изригна от гняв. ПСР нека първо да се очисти от собствените си мръсотии, и да не смее да използва моята гладна стачка за да си прави политически PR. Ако ПСР са искрени в желанието си да ми помогнат, то нека първо да разрешат случая на Нурийе и Семих, нека първо тяхната гладна стачка приключи. Аз съм се наслушал на празни обещания от политиците.“

Кълъч, подчерта, че това в никакъв случай не значи, че и РНП не проявяват лицемерие в действията си. „Значи РНП надигат глас, когато ПСР изхвърля от работа работници от общините, обаче когато техните собствени кметове демонстрират същото поведение си мълчат гузно и не предприемат нищо.“ По думите му, той е разбрал, че „справедливостта“, за която постоянно говорят представители на РНП не е за всички.

НАРЕДБИ-ЗАКОНИ ИЛИ С ДРУГИ ДУМИ КАЗАНО „ЗАКОНИ ИЗГОТВЕНИ И ПРИЕТИ ОТ КАПИТАЛИСТИТЕ!“

Махир, заяви, че наредбите-закони превърнали във своеобразна форма на управление в Турция, са закони изготвени и приети от капиталистите за капиталистите. Според него в страна, която се управлява чрез извънредно положение, в която законите се определят от наредбите-закони на президента, не може да става и дума за справедливост.

Както тези, които издават наредбите-закони, така и всички, които си мълчат за тях са еднакво виновни за настоящата ситуация в страната. Защото според мен вече е крайно време да се предприеме нещо по този въпрос. В страната няма опозиция, и не говоря само за партиите в парламента. Хората трябва да направят нещо повече от това да стоят пред компютъра вкъщи. Според мен вече са налице условията, при които народът има правото да се защитава срещу всички тези атаки, и е време той да го използва ефективно.“

ЗАПЛАХИ ОТ СИНДИКАТА КЪМ РАБОТНИЦИТЕ: „Ако не оттеглите исковите си молби, ще ви изхвърлят от работа“

Махир Кълъч допълва още, че протестът не е само за разрешаването на неговия случай, той и за да бъдат защитени правата на всички 200 работници изхвърлени от работа. По думите му сред уволнените има хора, без никакви дисциплинарни нарушения, дори има работнички, които за своите 25 години работа, никога не са нарушавали трудовата дисциплина, и въпреки това са били изхвърлени от работните си места. Общото между всички работници, загубили работата си, е това, че са поискали да бъдат назначени като щатни бройки в общинските предприятия, а не да са на временни договори. Кълъч обърна внимание и на следното: „Съюзявайки се с общината, синдикатът Genel-İŞ е основният виновник за уволнението на всички тези работници.“ По думите му синдикатът не защитава правата на трудещите се и работи против техните интереси. Кълъч заяви, че 1500 работници са завели дела срещу община за да бъдат назначени на щатни позиции и за да получат обезщетения. Той допълни още: „Тези дела бяха заведени от общо 1500 работници. Но синдикатите се държаха като представители на работодателя, а не като защитници на нашите права. Те заплашиха работници, че ако не оттеглят исковите си молби от съда, щели да бъдат уволнени. Поради тази причина много работници бяха принудени да оттеглят своите молби. Синдикатите застанаха на страната на работодателя, защото се страхува от реакцията на кмета Азиз Коджаоглу.“

СИНДИКАТЪТ ДОРИ НЕ ИЗПИТВА НУЖДА ДА ПРИКРИВА СВОЯ СЪЮЗ С РАБОТОДАТЕЛИТЕ“

Махир, заяви, че Ариф Йълдъз, ръководител на втора районна секция на Genel-İŞ в Измир, е казал, че списъците с имената на работниците, които е трябвало да бъдат уволнени, са били предадени на работодателя, лично от ръководители на 1 и 3 районни секции на синдиката. Кълъч зададе въпроса, на „Чия страна е синдиката?“ Той подчерта, също че работодателите в лицето на общините в страната се възползват от създалия се хаос, покрай дебата за наредбата-закон, с която бе гарантирано назначаването на работниците с временни трудови договори на щатни позиции, като работодателите се опитват да ограбят работниците и да отнемат техните права, по думите му никой не проявява ни най-малко уважение към труда и трудещите се. Кълъч заяви, че синдикати като Genel-İŞ само симулират, че се борят за правата на работниците, ето какво каза още той: „Синдикатът ни само симулира, че води борба срещу експлоатация на работниците и техния труд, като разказва басни, пред работниците с ниско класово съзнание или с липсващо такова, че е „извоювала“ поредната порция с трохи в резултат на упорита и безкомпромисна борба. Но всъщност синдикатът работи в ущърб на нашите интереси. За мен Genel-İŞ и DİSK са синдикати превърнали се в лакеи на работодателите, те не са нищо друго освен шепа капитуланти, предали работниците.“


Използвани източници: 

http://www.toplumsal.com.tr/politika/mahir-kilic-direniyor-aziz-kocaoglu-kemal-kilicdaroglu-nu-h13293.html

http://www.kizilbayrak13.net/ana-sayfa/sinif/haber/-/izmir-bueyueksehir-belediyesinde-isci-kiyimi/

 


Бележки:

1- ПСР, управляващата фашистка партия в Турция, с лидер президента Р. Ердоган.

2-Genel-İŞ, синдикален съюз, чиято основна членска маса е съставена от работници по комуналните дейности, чистотата, поддържане на зелени площи и други, работещи в общински предприятия. Повече за синдиката може да прочете тук .

3- DİSK Конфедерация на революционните работнически синдикати в Турция. Синдикална конфедерация създадена през 1967 година, през 1960-те и 1970-те години в нея силно влияние имат революционерите и поради тази причина конфедерацията играе основна роля в стачното движение на работниците в този период. След идването на фашистката 12-Септемврийска хунта от 1980 синдикатът е забранен и неговите ръководители, както и видни дейци на синдикатите влизащи в състава на конфедерацията са хвърлени в затвора. През втората половина на 1980-те и до към края на 1990-те години революционерите успяват макар и в по-ограничен мащаб да запазят своето влияние в местните организации на синдиката, но след 1997-1998 година конфедерацията се превръща в една реформистка, бюрократична структура, която както се вижда и от този случай е много далеч от това да се бори за правата на трудещите се в Турция.

Малко повече за DİSK може да прочете на този адрес (на английски език).