Предговор
Здравейте уважаеми читатели, започвайки от днес в следващите няколко дни ще ви представим пълен превод на текста на анализ относно историческото развитие, миналото и бъдещето на т.нар. „Европейски съюз“. Решихме да преведем този анализ, тъй както е известно на всички, тази година българската олигархия бе възнаградена от своите империалистически господари с „председателството на съвета на Европа“. Въпреки, че има доста „анализи“ на ЕС, въпреки, че не малко е писано по тази тема, както в български печатни и електронни издания, така и в чуждестранни такива, ние решихме да представим гледната точна на революционерите от Турция, по отношение на ЕС. Надяваме се, че анализът ще е интересен и полезен на всички, които се интересуват от темата ЕС.
ЕС е съюз на империализма. До ден днешен правиха какво ли не за да прикрият тази истина. Постоянно лъскаха неговия имидж. Но каквото и да правят те не могат да прикрият чудовищната експлоатация, както в Афганистан и Ирак, така и в останалите части на света до които империалистите са се „докоснали“.
Едно гениално предположение
За едно от предположенията изказани от Ф. Енгелс в статия от 15.12.1887 година, Ленин казва: „Колко гениално предположение“. Гениалното предположение на Енгелс е относно бъдещата империалистическа война за преразпределение. Ето какво казва Енгелс:
„За Прусия-Германия вече няма друг изход освен една световна война, и то такава световна война чиито мащаби и интензитет са невиждани до този момент. Армии наброяващи между 8 и 10 милиона ще се бият едни срещу други, докато не нанесат такива огромни щети на Европа, които дори орда от скакалци не би могла да причини.“
(Социализмът и войната, В.И. Ленин стр. 165, издателство Sol, 1970г.)
Енгелс заявява, че е не възможно да се предвиди кой ще излезе победител, но според него едно е сигурно: „Ще бъдат налице условията в който работническата класа ще може да извоюва пълна победа.“
„В системата основана на взаимната надпревара по въоръжаване, при достигане на пик във въоръжаването, или поне когато бъдат налице вече неизбежните резултати от него картината ще бъде такава.“
И наистина така се развиват събитията. Империалистите създават тази кървава картина и то не е един, а два пъти. Това са империалистическите войни от 1914-1918 и 1939-1945г.
И след тях картината е следната.
„Както е известно на всички ни това са най кървавите войни в световната история. В първата империалистическа война са убити 8 700 000 души. За пръв път в историята в една единствена война загиваха толкова много хора. Щетите нанесени от войната бяха огромни по своите мащаби 812 000 сгради са разрушени, 54 милиона километра пътища биват разрушени а 2 милиона хектара обработваеми земи стават непригодни за използване. Но всички тези жертви и щети щяха да изглеждат нищожни в сравнение със следваща война. В следствие на техническия напредък и оръжията бяха по-модерни и с по-големи възможности, надпреварата за хегемония на световните пазари беше още по ожесточена, ето защо тази война бе още по кръвопролитна от предишната. Империализмът буквално превърна света в море от кръв.“
(Теорията и нашия живот, 1 том, стр. 490, издателство Haziran, 2008г. )
Предположението изказано от Енгелс се превръща в реалност не само защото успява да предположи загубите и щетите, които ще нанесе войната, но и заради това, че в резултат о нея ще назреят условията за извоюването на крайната победа за работническата класа. След първата империалистическата война империалистите губят контрола над 1/6 от световните пазари, а след втората световна над 1/3 от тях.
Империалистите започват да воюват за да преразпределят пазарите по между си, и макар, че като воюващи страни между тях да има победители и победени, след всяка една от войните, в крайна сметка пред империалистите се изправя една мощна сила в лицето на пролетариата. След първата световна война в царска Русия е извършена революция и е основан Съветския съюз, след втората световна война Полша, Унгария, Чехословакия, България, Албания, Югославия и част от Германия стават част от социалистическата система. Почти непосредствено след тези събития през 1949 година Китайският народ извършва революция и слага край на империалистическия гнет.
От тук следва изводът, че империалистите на два пъти воюват едни срещу други за преразпределение на пазари, но в крайна сметка и след двете войни пазарите им се свиват драстично. Дори нещо повече срещу тях набираше мощ една сила съставена от социалистическите страни. И както личи от похода на Червената армия достигнал до сърцето на нацизма – Берлин, тази сила не беше за подценяване.
„Тези мощни удари, които народите по света и пролетариата нанасят на империализма, накараха империализма да достигне до извода, че не може да определя сам дневния ред на света, и че когато се опитва да разрешава своите вътрешни противоречия е необходимо да се съобразява със силата на революционерите. Тези реалности накараха империалистите да определят взаимотоношенията по между си не според интензитета на противоречията по между им, а според силата на борбите за освобождение на народите по света и степента на противоречията между тях и комунистическите сили.
Като единствен път за осъществяването на това те виждаха продължаването на интеграцията и развиването на нова система от взаимотношения въпреки задълбочаването на противоречията и продължаващата безскрупулната конкуренция по между им.“
(Ние сме прави, Ние ще победим, политическа защита на движение Революционна Левица стр. 159, издателство Halk Kurtuluş)
След тази кървава война за преразпределение за империализмът вече започваше третият период на неговата обща криза.
Осъзнавайки какви огромни загуби биха понесли, империалистите си даваха сметка, какво би им струвало да се впуснат в трета по ред световна война.
„Това което възпираше империалистите от трета война за преразпределение беше както развитието на ядрените оръжия, така и унищожителната сила, до която бяха достигнали конвенционалните оръжия. Те трябваше да си дадат сметка, че с тези оръжия вече разполагаха и социалистическите страни и тяхното използване би довело до непоправими последици за тях, и дори до пълното им унищожение.
Технологичният прогрес накара империалистите да не се осмелят да започнат една нова пълномащабна война по между си. В резултат на всички тези фактори в своя трети стадии на обща криза, империализмът оставяше на страна решаването на своите вътрешни противоречия чрез война и се насочваше към методи изключващи военния сблъсък. Той бе принуден да развие нови методи(интеграцията) чрез които щеше да разпредели и запази колониите и по този начин да развие една система от вътрешни противоречия. Принудителната интеграция се оформи като следствие от развитието на тази система отношения, и в съответствие с еня бяха създадени и нови международни институции. НАТО, МВФ, ОИСР[1], Световната банка, ГАТТ[2], ЕИО[3] и т.н са едни от най-известните сред тези институции.“
(Пак там)
Осъзнаването на нуждата от принудителна интеграция и първи стъпки към нейното осъществяване
След втората война за преразпределение престижът на Марксизма-Ленинизма и съпротивителните движения борили се срещу Нацистките окупатори и на СССР бе изключително висок. Това положение пораждаше сериозни и основателни страхове у империалистите. За да запазят своето господство те трябваше да не губят време и да действат възможно най-бързо. Пътят към запазването на хегемонията бе принудителната интеграция. Това бе условието да бъде запазена системата, като това не зависеше от намеренията на монополистичния капитал в Германия и Франция. Империалистите нямаха голям избор. Ако искаха да продължат да съществуват като империалистически сили трябваше да се интегрират по между си макар и принудително.
Както преди много години Ленин бе казал основната цел е „да бъде смазан социализмът в Европа и да бъдат сплотени плечкосаните колонии..“ именно това бе основната цел на Европейските империалисти и този път, и за това те без да губят време предприемат със стъпките към осъществяването на тази своя цел.
Десетилетия преди това Енгелс бе успял да предвиди какво ще се случи, и неговите думи станаха реалност. И Ленин бе успял да предвиди около какви общи цели биха могли да се обединят Европейските империалистически сили. Разбира се тези техни предположения не остават в историята като предсказания на ясновидци, а по скоро като гениални примери, доказващи силата на научната база на Марксизма Ленинизма.
Предположението изказано от В.И. Ленин бе ясно и точно
„Възможно е в следствие на договорките между Европейските капиталисти да се формират Съединени Европейски Щати„[4].
Както казва той по горе в основаната на това стои тяхното желание да смажат социализма в Европа и да защитават заедно плечкосаните колонии.
Така се случва и наистина, едрите европейски капиталисти са принудени да се интегрират за да могат да запазят своите пазари, колонии и за да продължат собственото си съществуване. И в резултат на тази принуда монополистите чакали този път трябваше да застанат един до друг за да станат „приятели“.
В своята реч от месец май 1946 година, посветена идеята за създаването на Съединените Европейски щати, Уинстън Чърчил заявява своите монополистични амбиции и поставя началото на този процес. В тази своя реч Чърчил заявява, че ако тази идея стане реалност „ще разполагат с маса от потребители наброяваща около 300-400 милиона.“
Авторът на тези думи е един от опитните представители на империализма участвал в английските правителства по време на двете световни войни веднъж като министър и веднъж като министър председател. И както личи и от неговите думи, при полагането на основите на съвременния Европейски съюз едрият капитал не крие своите истински намерения.
Европейските империалисти, който два пъти бяха воювали по между си за да си преразпределят пазарите, сега трябваше да правят това преразпределение обединявайки останалите под техен контрол пазари. Все пак пътят към това да максимизират печалбите си минаваше през това да разполагат насреща с една маса от потребители наброяваща 300-400 милиона души.
Подкрепени от Американските империалисти европейските едри капиталисти започват да правят все по-бързи и уверени крачки към създаването на съюза желан от тях. Престижът на Анти-фашистката съпротива и Марксизма-Ленинизма оказва толкова голям натиск, колкото те не могат да поемат сами. Именно тук се намесва и Американският империализмът, за това той оказва подкрепа на Европейските империалисти. Защото тяхното поражение бе равнозначно на загуба за американските империалисти.
Уилям Л. Клейтън, държавният секретар по икономическите въпроси през месец май 1947 година отправя следното предупреждение към тогавашния държавен секретар Джордж Маршал
„Без подкрепата на Съединените Щати, икономическата, обществената и политическата разпокъсаност ще смачкат Европа. Освен катастрофалният ефект върху световният мир и сигурност(разбира се тук става въпрос за сигурността на империалистическата система; бел.ред.) това ще има и разрушителни последствия за нашата вътрешна икономика. Освен, че пазарът за нашето свръхпроизводство ще изчезне, към дълговете от войната ще се прибавят и безработицата, кризата и една тежка нестабилност като наред с тях ще започнат и проблеми с осигуряване на постъпления в бюджета.“
(Енциклопедия на ЕС, Д. Динан)
Тези думи всъщност разкриват факторите, които подтикват империалистическите сили да пристъпят към принудителна интеграция по между си. Опитвайки се да попречат на загубата на пазари, империалистите бяха принудени да направят всичко възможно за да бъде приключен процесът на интеграцията.
В този ред на действия Планът за Възстановяване на Европа (това бе официалното наименование на плана Маршъл; бел. ред.) бива обявен през Юни 1947 година, като същинското изпълнение на плана започва през Април 1948 година. Законът за външна помощ на САЩ от Април 1948 г. който регулира тази програма и следната причина : „Вярвайки, че един широк вътрешен пазар, на който липсват всякакви ограничения пред търговията, ще бъде от голяма полза за САЩ и Европейските държави(монополи; бел. ред), изразяваме нашата пълна подкрепа за всички усилия, в посока изграждане на една обща организация, която да ускори икономическото сътрудничество.“
Това целяха и Европейските империалисти. И в тази връзка през Юли 1947 година те създават „Комитета за европейско икономически сътрудничество.“ През Април 1948 година той бива трансформиран в „Организация за европейско икономическо сътрудничество.“
Правителствата на довчера воювалите по между си държави сега се надпреварваха да си сътрудничат. Докато се полагаха тези стъпки за укрепване на икономическото сътрудничество, се правеха и първи крачки към политическото сътрудничество. С тази цел през май 1948 година в Хага бива свикан т.нар. „Европейски конгрес“. Този конгрес бе председателстван от Уинстън Чърчил, като всички участници бяха единодушни в това, че час по-скоро трябва да се създаде обединена Европа. В решенията на този конгрес изрично се подчертаваше, че икономическият и валутният съюз ще бъдат основата на обединена Европа. По този начин се определяха и основните принципи, по които щяха да се водят европейските империалисти, в по-нататъшната си интеграция. Оставаше само да предприемат конкретните стъпки за осъществяването на тази цел.
Основната стъпка за принудителната интеграция между Европейските империалисти бяха решенията от 9 Май 1950 година. Тази дата е от изключително важно значение, това показва и фактът, че тя е определена от ЕС за „рожден ден на обединена Европа“. Всяка година на 9 Май ЕС отбелязва т.нар. „Ден на Европа“.
Какво се случи на този ден?
На този ден, Френският външен министър Роберт Шуман, прочита своите препоръки, които по-късно щяха да останат в историята на ЕС, като „Декларацията Шуман.“
Какво бе значението на тази декларация?
Нейното значение бе следното: Проблемът за разпределението на въглищата добивани в Рурския басейн, в Германия, бе предизвиквал военни конфликти между Франция и Германия, още от зората на индустриалната революция. Френската стоманодобивна индустрия се нуждаеше от тези въглища. Поради тази причина двете държави бяха воювали многократно. Но вече не можеха да си позволят да воюват. Осмеляха ли се на такъв ход, това означаваше сами да подпишат смъртната си присъда. Именно тази задънена улица, бе довела до това империалистическите сили, които в миналото бяха решавали конфликтите си чрез войни, да седнат на масата за преговори и да търсят начини за интеграция по между си.
Тази декларация, представляваше решението, което предвиждаше принудителната интеграция интеграцията, относно това кой ще доминира в производството на стомана и добива на въглища. Според Шуман, правото на хегемония на Германските и Френските монополи в добивния сектор и металургията щеше да се реши от една наднационална институция.
Разбира се предложенията на Шуман,представляващи основата на принудителната интеграция, не бяха плод само на неговата мисъл. Те стояха на дневен ред, като решение на безизходицата, в която се намираше монополистичния капитализъм и неговата криза на невъзможност да бъдат преразпределени ресурсите. Много преди Шуман, френският буржоазен политик Жан Моне, бе публикувал своя план за Европа, именно той представляваше и предтечата на принудителната интеграция. Според този план, разпределението на пазари, което преди това беше предпоставка за избухването войни, щеше да намери своето решение, чрез обединяването на пазарите под шапката на една наднационална институция. Това бе начинът, по който монополистичната буржоазия щеше да си поеме глътка свеж въздух.
Европейските империалисти не бяха толкова безразсъдни, че да се впуснат в една нова война за преразпределение. Вече два пъти бяха минали по този път и резултатите бяха налице. Докато се опитваха да отвоюват пазари един от друг, бяха загубили и това, което имат и се бе стигнало до там, че 1/3 от света бе излязла извън империалистическата система. Може да се каже, че принудителната интеграция, бе решението, което „мозъците“ на империалистите бяха родили за да предпазят това, което им бе останало, след като на два пъти вече бяха започнали войни за преразпределение.
Планът на Шуман, включваше Германия и Франция да обединят своите металургични и добивни сектори според едно ново разбиране и да се договорят по между си под надзора на една „наднационална“ организация, в която и останалите Европейски държави да могат да се включат в бъдеще. Декларацията дефинираше икономическите, политическите и социалните аспекти на такава една интеграция. В нея се казва, че при успешното протичане на тази интеграция, ще може да бъде извършена модернизация на производството, в следствие на което ще се повиши качеството на продукцията, като по този начин въглищата и стоманата щяха до достигат до пазарите на страните членки при равни условия.
Именно тези два аспекта на интеграцията, пряко засягаха интересите на монополистичната буржоазия. А за да бъдат замазани очите на трудещите се, бе казано, че по този начин стандартът на живот щеше се повиши и условията на труд ще се подобрят. И всичко това щеше да представлява основата за изграждането на Европейската Федерация.
Именно поради тази причина Европейският съюз приема за свои рожден ден, денят на оповестяването на тази декларация.
Бележки:
1- https://bg.wikipedia.org/wiki/Организация_за_икономическо_сътрудничество_и_развитие
2- https://bg.wikipedia.org/wiki/Общо_споразумение_за_митата_и_търговията
3-Европейска икономическа общност, организацията на европейските империалисти, предшестваща днешният ЕС.
4- http://archive.septemvri23.com/Lenin_Za_Lozunga_Evropeiski_Sxedineni_Stati.htm
Гласът на Борбата 
Трябва да влезете, за да коментирате.