Нова книга от издателство „Зов“

Уважаеми читатели, след близо 2-годишна усилена работа най-накрая можем да представим на вашето внимание, нашата първа книга, озаглавена „От улиците на градовете до върховете на планините“ разказваща за борбата на партизаните на Революционен Народно-Освободителен Фронт в градовете и планините на Турция и Северен Кюрдистан, през периода 2016-2017 година. Смятаме, че тя ще бъде интересна на онези, които искат да научат малко повече за борбата на революционерите. Книгата е под формата на сборник статии публикувани в списанията Поход и DHKC Gerilla през последните няколко години. Continue reading „Нова книга от издателство „Зов““

Реклами

ИСТОРИЯ КЫЗЫЛДЕРЕ В 10 ВОПРОСАХ

1 – Предыстория вопроса

В результате идеологической борьбы и размежевания во второй половине 60-х годов прошлого века, доминирующая до тех пор ревизионистская традиция была преодолена, и революционная борьба в Турции начала развиваться по пути вооруженной борьбы.

12 Марта 1971 года турецкая армия осуществляет государственный переворот, в котором целью, с одной стороны, была нейтрализация противоречий между различными кругами турецкой олигархии. А с другой – подавление набирающего силы революционного движения в стране. В результате репрессий и массовых убийств, осуществляемых фашистской хунтой, множество революционеров были убиты, а десятки других, в том числе Махир Чаян, Дениз Гезмиш и Улаш Бардакчи, брошены в тюрьмы по всей Турции.

Олигархическое правительство Турции принимает решение о физической ликвидации Дениза Гезмиша, Юсуфа Аслана и Хусейн Инана. Трое Революционеров были осуждены к смертной казни через повешение. 29 Ноября 1971 года Махир Чаян, Улаш Бардакчи, Йомер Айна, Зиия Йылмаз и Джихан Альптекин совершили побег из военной тюрьмы „Малтепе“ в Стамбуле, прокопав подземный туннель.

2-Что произошло после побега из тюрьмы?

Первая задача, которую решают Махир Чаян и его спутники после побега из тюрьмы, была борьба и решительное размежевание с теми, кто в их отсутствие пытался изменить боевой курс THKP-C(Народно-Освободительной Партии-Фронта Турции). Юсуф Кюпели и Мюнир Рамазан Актолга, которые пытались заменить революционный курс партии на ревизионистский, пока Махир Чаян и его товарищи находились в тюрьме, были исключены из ее рядов.

В этот период некоторые товарищи предлагают Махиру Чаяну бежать за границу, но он категорически отказывается от их предложения. По его мнению, первостепенное значение, приобретает спасение Дениза Гезмиша и его товарищей, которые символизируют значимость революционного движения в Турции.

Во время подготовки операции по спасению товарищей погибают Улаш Бардакчи и Корай Доан.

Махир Чаян вместе с Ертугрулом Кюркчю, Джиханом Альптекином и Йомером Айна направляются на черноморское побережье Турции. Они приезжают в город Фатса, расположенный на берегу Черного Моря, где к ним присоединяются другие члены THKP-C, ожидающие их в городе. 26 Марта 1972 года, они захватывают в заложники троих англичан, работающих в качестве специалистов на радарной станции НАТО, расположенной в городе Юние, область Орду. Вместе с ними Махир и его товарищи направляются к деревне Кызылдере, муниципалитет Никсар, область Токат.

3-Какие требования предъявляет Махир и его товарищи?

1. Немедленное прекращение исполнения смертных приговоров.

2.Ни один патриот и революционер не может быть повешен.

3.В течение 48 часов на всех радиостанциях Турции правительство должно сделать об этом заявление.

4-Почему так важно было предотвратить казнь Дениза Гезмиша и его товарищей?

Через повешение Дениза Гезмиша, Юсуфа Аслана и Хусейна Инана олигархическая власть пыталась посеять страх среди народов Турции и революционеров и таким образом убить еще в зародыше идею вооруженного революционного движения. Спасение Дениза и его товарищей превратилось в вопрос состоятельности революционного движения. Понимая этот факт, Махир Чаян и его товарищи забывают идеологические разногласия и мобилизуют все свои силы для того, чтобы остановить казнь троих революционеров. Во имя этой цели они жертвуют своими жизнями.

5-Как произошло окружение?

После похищения британских специалистов НАТО олигархическое правительство начало крупномасштабную операцию на территории всего Черноморского региона. Все горы были проверены армией и полицией вплоть до последнего камня, обысканы все деревни в поисках похитителей и их заложников. Около пяти часов утра 30 Марта 1972 года жандармы входят в деревню Кызылдере. После того как обнаруживается, что солдаты Партии-Фронта скрыться вместе с похищенными английскими заложниками в доме мэра деревни, происходит окружение. На место были отправлены и „специалисты“ противопартизанской войны из Стамбула и Анкары.

6-Чем ответили партизаны на призывы сдаться?

Махир и его товарищи понимают, что они окружены, и шансов вырваться на свободу больше нет. Они выводят из дома внуков мэра, и подготавливаются к предстоящей перестрелке. На призывы армии: «Освободите!», «Освободите англичан!» отвечали отказом, и предупреждали, что если кто-то приблизится к дому или будет открыт огонь, то английские заложники будут убиты. На продолжающиеся в течение всего дня призывы „Освободите!“, Махир отвечает словами: „Мы пришли сюда для того, чтобы вернуться, а для того, чтобы умереть!“ С этого дня слова эти звучали при каждой осаде из уст тех, кто продолжал идти по пути Кызылдере.

7-Как приняли свою мученическую смерть партизаны?

Во время осады Махир собирает всех своих товарищей вокруг себя, и говорит им следующее: „Правильный выбор сейчас в том, чтобы остаться здесь и драться, но все-таки, если кто-то хочет уйти, то можно это сделать сейчас“. Но никто, кроме одного труса, который позже будет прятаться в сарае, даже и не думает о сдаче в плен. Около двух часов дня, в то время как Махир был на крыше, начинается атака правительственных сил. В этот момент Махир кричит – „Англичане!“ и падает… его товарищи в доме выполняют последний приказ своего командира, его особое задание и наказывают смертью англичан после начала штурма. Махир Чаян был сражен первыми пулями врага, В продолжающейся перестрелке погибают революционеры из THKP-C: Саффет Альп, Синан Кязым Йозудоору, Хюдаи Арыкан, Ахмет Атасой, Эртан Сарухан, Сабахаттин Курт, Нихат Йылмаз и их товарищи из THKO (Турецкая Красная Армия) Джихан Альптекин и Йомер Айна.

8-Чему нас учит Кызылдере?

В Кызылдере воины двух революционных организаций погибают смертью мучеников и героев, сражаясь плечом к плечу против врага. Махир Чаян и его соратники рискуют собственной жизнью для того, чтобы спасти Дениза Гезмиша и его товарищей. И это один из лучших примеров революционной солидарности. И одновременно это урок того, что революционная борьба может быть продолжена только теми, кто готов заплатить высокую цену за Победу, даже ценой жизни. Бой в Кызылдере еще раз показал, что Победа может быть достигнута только путем вооруженной борьбы.

9-Продолжена ли революционная борьба после Кызылдере?

После гибели Махира Чаяна и его товарищей, представители олигархии, ее платные наймиты, капитулянты, ренегаты и прочие в один голос объявили, что это конец, что революционная борьба в Кызылдере была тупиком. Но в молодых сердцах смерть героев и мучеников Кызылдере отозвалась гневом и скорбью, борьба Махир и его товарищей в этих сердцах стала неугасимым огнем. И вскоре молодые борцы за социальную справедливость громко сказали:“Кызылдере не конец, борьба продолжается!“ „Наш путь-путь Махира и его товарищей!“, „Вперед по пути Кызылдере!“ во всех уголках страны. Для революционного движения Кызылдере не было финалом, это была политическая и нравственная победа, это был победный манифест несломленного Сопротивления.

10-Удалось ли заставить нас забыть Кызылдере?

На протяжении многих лет олигархическое правительство Турции пытается стереть из памяти людей название села Кызылдере, связанное с героической борьбой революционеров. Это жалкий пример усилий противника уничтожить память о мучениках и воинах Кызылдере, о Махире Чаяне и его товарищах. Эти попытки продолжаются уже десятилетия, и даже нашли поддержку среди части левых сил. У тех, кто отрывает образ Дениза Гезмиша и его товарищей от возглавляемой ими борьбы. Те, кто исповедует « романтических» революционеров, предпочли полностью отказаться от Махира и его товарищи. Но Кызылдере стоит незыблемо уже много лет в новейшей истории Турции во всем великолепии мужества и самопожертвования революционной борьбы. И ничто не может заставить нас забыть Махира Чаяна и его товарищей. И красные флаги над Кызылдере в каждую годовщину мученического боя есть самое лучшее доказательство того, что они не были забыты!


Краткие биографии мучеников и героев Кызылдере

Махир Чаян (Mahir ÇAYAN)

Лидер THKP-C, родился 15 Марта 1946 года в городе Самсун в Северной Турции.

Его короткая жизнь, наполненная борьбой, страданием и героизмом, до сих пор является примером для революционеров Турции и всего мира. С 1963 года активно участвует в общественной жизни страны. Во время обучения на факультете политических наук в Анкаре в 1964 году проявил свои лидерские качества, в первую очередь среди революционного студенчества. Был известен как последовательный революционер, как организатор среди Революционной Молодежи ( Dev-Genç). Внес существенный вклад в процесс формирования революционной идеологии в Турции. Основатель THKP-C ,члена ее ЦК.

Синан Кязым Йозудогру ( Kazım ÖZÜDOĞRU)

Был среди основателей THKP-C . Член ее Генерального комитета. Родился в 1947 в деревне Ортакей (Ortaköy), область Сивас ( Sivas). Участник революционной борьбы в Анкаре, в октябре 1970 становится Генеральным Секретарем Федерации Организаций Революционной Молодежи (TDGF-Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu), боролся против фашистской власти и оппортунизма рядом с Махиром Чаяном до конца, до последнего вздоха в том роковом бою в Кызылдере (Kızıldere).

Сабахаттин Курт ( Sabahattin KURT)

Родился в 1949 году в городе Геваш (Gevaş), район Ван ( Van ).

Один из активных участников революционного молодежного движения Анкары

Нихат Йылмаз (Nihat YILMAZ)

Родился в 1937 году в деревне Боздажы( Bozdağı) округ Фатса (Фатса), один из активных деятелей Партии-Фронта в Черноморском регионе. Был в числе организаторов крестьянских митингов производителей табака и орехов в своем регионе.

Ахмет Атасой (Ahmet ATASOY)

Родился в 1946 году в деревне Сарихалил (Sarıhalil) округ Унийе

Один из организаторов крестьянского движения черноморского региона. Отказался от реформистко-ревизионисткой линии Рабочей Партии Турции (TIP-Türkiye Işçi Partisi) и вступил в THKP-C.

Хюдаи Арыкан (Hüdai ARIKAN)

Родился в 1946 в Чиврил, область Денизли. Принимал участие во многих решительных акциях Революционной Молодежи в Анкаре. Был среди первых членов партии, член Генерального Комитета ТНКР.

Эртан Сарухан (Ertan SARUHAN)

Родился в 1942 году в деревне Бейчели, округ Фатса.

Один из местных организаторов революционного движения, постоянно находился в активной борьбе в черноморском регионе в организации боевых акций и логистического обеспечения партизан.

Саффет Алп (Saffet ALP)

Был среди организаторов THKP-C в армейской среде. Родился в 1949 году в городе Кайсыйери (Kayseri)

В начале своей общественной деятельности – это лидер тайной организации под названием „Военно-Воздушные силы – Пролетарская революционная организация“ (“Hava Kuvvetleri Proleter Devrimci Örgütü”), с течением времени присоединяется к борьбе THKP-C .

Йомер Айна (Ömer AYNA)

Родился в 1952 году в городе Диджле, область Диярбакыр (Diyarbakır).

Член Народно Освободительной Армии Турции (THKO). В революционном движении в 60-е годы делает свой выбор в сторону вооруженной борьбы. В Кызылдере он был бойцом «окопного братства», боевого содружества с Партией – Фронтом Махира Чаяна

Джихан Алптекин (Cihan ALPTEKIN)

Родился в 1947 году в городе Ардешен(Ardeşen) область Ризе(Rize).

Был деятельным организатором областного комитета Революционной Молодежи (TDGF) в Стамбуле. В июле 1969 года вместе с молодежными лидерами, которые войдут в будущую Народно Освободительной Армии Турции (THKO), получает военную подготовку в палестинских лагерях. Становится деятельным пропагандистом и организатором вооруженной борьбы революционеров Турции.


Источник: Журнал „Поход за Независимость, Демократию и Социализм“, № 261 от 26 Марта 2011 года, страница 20.

Епопеята в Къзълдере

1- Как се стигна до Къзълдере?

В резултат на идеологическата борба водена през втората половина на 1960-те години на миналия век, господстващата до тогава в левицата ревизионистка традиция бива преодоляна и революционната борба в Турция започва да се развива по пътя на въоръжената борба.

На 12 Март 1971 година армията извършва преврат, чрез който се цели от една страна да бъдат неутрализирани поне за известно време противоречията между различните кръгове на турската олигархия, и от друга да се попречи на развитието на набиращото сила революционно движение в страната. В резултат на репресиите и масовите убийства предприети от фашистката хунта, множество революционери биват убити, а други десетки като Махир Чаян, Дениз Гезмиш и Улаш Бардакчъ попадат в плен в затворите из цяла Турция.

Олигархията взима решение за физическото ликвидиране на Дениз Гезмиш, Юсуф Аслан и Хюсеин Инан. Тримата Революционери са осъдени на смърт чрез обесване. На 29 Ноември 1971 година Махир Чаян, Улаш Бардакчъ, Йомер Айна, Зиия Йълмаз и Джихан Альптекин успяват да избягат от военния затвор „Малтепе“ в Истанбул, прокопавайки тунел.

2-Какво се случи след бягството от затвора?

Първата задача с която се заемат Махир и другарите му след бягството от затвора е да потърсят сметка от тези, които в тяхно отсъствие се опитват да променят курса на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция; бел. прев.). Юсуф Кюпели и Мюнир Рамазан Актолга, които се опитват да ликвидират революционния курс на партията и да го заменят с ревизионистки такъв, докато Махир Чаян и другарите му са в затвора биват отстранени от нейните редици.

През този период някои негови другари предлагат на Махир да избяга в чужбина, но той категорично им отказва. Според него от първостепенно значение е да се попречи на обесването на Дениз Гезмиш и неговите другари, които символизират престижа на революционното движение в Турция.

Докато тече подготовката за това загиват Улаш Бардакчъ и Корай Доан.

Махир Чаян заедно с Ертугрул Кюркчю, Джихан Альптекин и Йомер Айна отпътуват за Черноморския регион на Турция. След като пристигат в град Фатса, разположен на брега на Черно Море, и успяват да се присъединят към останалите членове на THKP-C очакващи ги в града. На 26 Март 1972 година те отвличат трима англичани, работещи като техници в радарната станция на НАТО разположена край град Юние, област Орду. Заедно със заложниците Махир и неговите другари се отправят към село Къзълдере, община Никсар, област Токат.

3-Какви искания отправиха Махир и другарите му?

1-Незабавно да бъде преустановено изпълнението на смъртните присъди.

2-Нито един патриот и революционер да не бъде обесван.

3-В рамките на 48 часа да бъде направено съобщение в тази връзка по всички радия в Турция.

4-Защо беше важно да бъде попречено на обесването на Дениз Гезмиш и неговите другари?

Чрез обесването на Дениз Гезмиш, Юсуф Аслан и Хюсеин Инан олигархията целеше да всее страх сред народите на Турция и революционерите, като по този начин убие още в зародиш въоръженото революционно движение. Така в тогавашните условия Дениз и другарите му се бяха превърнали в престижа на революционното движение.

Осъзнавайки този факт, Махир Чаян и другарите му загърбвайки идеологическите си различия мобилизират всички свои възможности с цел да спрат обесването на тримата революционери. В името на тази цел те заложиха собствените си животи.

5-Как бяха обкръжени?

След отвличането на британските агенти олигархията започва мащабна операция в целия Черноморски регион. Всички планини биват претърсени камък по камък, село по село войска, полиция и жандармерия издирват похитителите и заложниците им. Около 05:00 часа сутринта на 30 Март 1972 година жандармеристите стигат и до село Къзълдере. След като разбират,.че бойците на Партията-Фронта се укриват заедно с отвлечените от тях англичани в дома на кмета на селото, къщата бива обкръжена напълно. На мястото биват изпратени и „специалистите“ на контр-герилла от Истанбул и Анкара.

6-Как отвърнаха на призивите да се предадат?

След като Махир и другарите му разбират, че са обкръжени те извеждат от къщата внуците на кмета, и се подготвят за предстоящата престрелка. На призивите : „Предайте се!“ и „Предайте ни англичаните!“ отвръщат, че никога няма да се предадат, че ако се доближи някой до къщата или бъде открит огън по нея ще накажат със смърт англичаните. На продължаващите през целия ден призиви „Предайте се!“, Махир отговаря с думите: „Ние не дойдохме тук за да се върнем, а за да умрем!“ от този ден нататък тези думи щяха да прозвучат при всяка обсада от устата на тези, които продължиха да вървят по пътя на Къзълдере.

7-Как се стигна до тяхната мъченическа смърт?

По време на обсадата Махир събира всички свои другари около себе си, и им казва, следното: „Правилният избор сега е да останем тук и да се бием, но все пак ако някой иска да се предаде може да го направи сега“. Но никой осен един страхливец, който по-късно ще се скрие в плевнята, дори и не помисля за това в онзи момент. Около 14:00 часа докато Махир е на покрива, изведнъж по къщата политат първите куршуми. В този момент Махир извиква „Англичаните!“ и пада… Другарите му в къщата изпълняват поръчението му и наказват със смърт англичаните, тъй като по къщата е открит огън. Махир Чаян бива пронизан от първите куршуми изстреляни от врага, докато той все още е на покрива. В продължилата след това престрелка, като създатели на една героична епопея загиват революционерите от THKP-C: Саффет Альп, Синан Кязъм Йозудоору, Хюдаи Аръкан, Ахмет Атасой, Ертан Сарухан, Сабахаттин Курт, Нихат Йълмаз и техните другари от THKO Джихан Альптекин и Йомер Айна.

8-На какво ни учи Къзълдере?

В Къзълдере бойците на две революционни организации загиват мъченически, биейки се рамо до рамо срещу врага. Махир Чаян и неговите другари, рискувайки собствените си животи за да попречат на обесването на Дениз Гезмиш и другарите му създадоха един от най-добрите примери на революционната солидарност, като едновременно с това показаха, че в нашата страна революционната борба може да бъде продължена единствено и само от онези, които са готови да заплатят високата цена за това, и ако трябва да жертват живота си за нея. Те показаха също, че победата може да бъде извоювана само по пътя на въоръжената борба.

9-Продължи ли революционната борба и след Къзълдере?

След клането, представителите на олигархията, нейните платени драскачи, капитулантите, ренегатите в един общ хор обявяват, че това е краят на революционната борба, че Къзълдере е нашият „край“. Но по същото време в младите сърца пръснати из целия Анадол биеха с още по-голям гняв, борбата на Махир и неговите другари беше запалила един неогасващ пламък в тези сърца. Народът ги погреба в сърцето си. В песните си, в народния епос, те останаха безсмъртни. Не мина дълго време и тези, които скандираха „Къзълдере не е краят борбата продължава!“ „Нашият път е пътят на Махир и неговите другари!“ „Напред по пътя на манифеста на Къзълдере!“ завладяха всички краища на страната. За революционното движение Къзълдере не беше край за революционното движение, а една политическа победа, един манифест.

10-Успяха ли да ни накарат да забравим Къзълдере?

В годините след това олигархията смени името на село Къзълдере с името Атакьой. Това бе един жалък и елементарен пример за опитите на врага да заличи спомена за Къзълдере и Махир Чаян. През годините тези опити продължиха. Дори намериха подкрепа сред левите сили. Тези, които откъсваха образа на Дениз Гезмиш и неговите другари, от водената от тях борба и ги представяха като романтични революционери, предпочетоха напълно да игнорират Махир и неговите другари. Но Къзълдере стоеше непоклатимо с цялото си величие на своето достойно място в историята. Каквото и да правеха през годините не успяха да ни накарат да забравим Махир Чаян и неговите другари. В обсадите Къзълдере бе създадено отново и отново, а и освен това червените знамена развяващите 38 години по-късно късно в Къзълдере не са ли най доброто доказателство за товa, че те не са забравени?…


Кратки биографии на Мъчениците от Къзълдере

Махир Чаян (Mahir ÇAYAN)
Водач на THKP-C, роден на 15 Март 1946 в град Самсун Северна Турция.
Със статиите си за революцията, с акциите които организира , с живота си , с престрелката в Къзълдере в която загива, той все още е пример за революционерите в Турция. През 1963 година се включва в борбата активно. В периода в който учи във Факултета по Политически Науки в Анкара (1964 година) се изяснява неговата мисия на водач . Винаги е бил познат като революционер , като лидер сред Революционната Младеж ( Dev-Genç). В процеса на изясняване на на пътя на революцията на Турция той отново бе водач. Основател на THKP-C ,член на ЦК .

Синан Кязъм Йозудогру (Sinan Kazım ÖZÜDOĞRU)

Сред основателите на THKP-C . Член на Генералния комитет . Роден през 1947 в село Ортакьой (Ortaköy), област Сивас ( Sivas) .Включва се в борбата в Анкара през Октомври 1970 става Генерален Секретар на Федерацията на Дружествата на Революционната Младеж (TDGF-Türkiye Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu) срещу 12 Мартенския фашизъм и предателствата е рамо до рамо с Махир, както бе и в Къзълдере (Kızıldere).

Сабахаттин Курт (Sabahattin KURT)

Роден през 1949 година в град Геваш (Gevaş), област Ван ( Van ).
Познат сред Революционната младеж на Анкара със своята боеспособност.

 

 

Нихат Йълмаз (Nihat YILMAZ)
Роден през 1937 година във село Боздаъ( Bozdağı) окръг Фатса (Fatsa),сред дейците на Партията-Фронт в Черноморския регион. От лешниковите митинги до тютюневите митинги, е сред организаторите
на борбата на народа в този регион.

 

Ахмет Атасой (Ahmet ATASOY)
Роден през 1946 в село Саръхалил (Sarıhalil) окръг Унийе
Сред революционерите  организирали борбата на селяните в черноморския регион . Отделя се от реформистко-ревизионистката линия на Работническата Партия на Турция (TİP-Türkiye İşçi Partisi) и се присъединява към THKP-C.

 

Хюдаи Аръкан (Hüdai ARIKAN)
Роден през 1946 в Чиврил , област Денизли . Участвал в много от акциите на Революционна Младеж-Анкара. Сред първите членове на партията, член на Генералния Комитет на ТHKP.

 

 

 

Ертан Сарухан (Ertan SARUHAN)
Роден през 1942 година в село Бейчели , окръг Фатса.
От местните водачи на движението, от организирането на различни издания в различни части на черноморския регион до организирането на акции и логистичното обезпечение на партизаните, постоянно е в активната борба.

 

Саффет Алп (Saffet ALP)
Сред организаторите на THKP-C в армейските среди . Роден през 1949 в град Кайсъйери (Kayseri)
В началото е лидер на тайна организация наречена „Военно Въздушни сили -Пролетарска революционна организация“ (“Hava Kuvvetleri Proleter Devrimci Örgütü”), с течение на времето се присъединява към кадрите на THKP-C .

 

Йомер Айна (Ömer AYNA)
Роден през 1952 година в грда Диджле, област Диярбакър (Diyarbakır).
Член на THKO. В развиващата се борба през 60-те години прави избора си от страна на въоръжената борба. В Къзълдере той е втория боец от фронта на THKO в „окопното братство“.

 

 

 

Джихан Алптекин (Cihan ALPTEKİN)
Роден през 1947 година в град Ардешен(Ardeşen) област ,Ризе(Rize).
За кратък период е член на управителния съвет на регионалния комитет на Революционна Младеж (TDGF) в Истанбул. През юли 1969 година заедно с младежките лидери които ще съставят бъдещата THKO отива в лагерите във Палестина. В периода на разединенията се придържа към въоръжената освободителна борба остава член на THKO.


Източник:

Списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“, брой 261 от 26 Март 2011 година, страница 20.


Жител на село Къзълдере пред журналисти от Асошиейтед прес: „Моят син да бе умрял, ала не и тези младежи!“

 

200 работнички стачкуваха във фабрика в западна Турция срещу уволненията на свои колежки

След като работничките във фабриката „Индустриални системи Pretti“ разположена край град Чербезкьой, област Текирдаа(Родосто), източна Тракия(западна Турция) са станали членове на казионния синдикат на работниците от металургичната и металообработващата промишленост(Türk Metal), собствениците на фабриката са започнали да уволняват работничките с цел те да се откажат от подписването на колективен трудов договор, каквото искане са отправили работниците. В знак на протест срещу тези действия на работодателя, на 22 Март работничките са обявили ефективни стачки действия във фабриката. Continue reading „200 работнички стачкуваха във фабрика в западна Турция срещу уволненията на свои колежки“

Строителни работници от Истанбул, извоюваха победа след 8 дни протест

На 21 Март група строителни работници от фирма „Еврил“, която се явява подизпълнител на строителен обект на фирма „Ареа“ окупираха строежа на който работят с искане неизплатените от 4 месеца заплати да им бъдат изплатени незабавно. В първия ден на своя протест, работниците се качиха на 11 етаж на строежа, който се намира в кв. „Сахра-и Джедид“ в истанбулския район „Кадъкьой“(азиатската част на града) и разпънаха транспарант с текст: „ЩЕ СЕ БОРИМ ДОКАТО ИЗВОЮВАМЕ ПРАВАТА СИ!“ Continue reading „Строителни работници от Истанбул, извоюваха победа след 8 дни протест“

Група Йорум-Огънят на Дженгиз(Невроз)

С радостните възгласи на девойките,

С воплите на майките,

С огъня на Дженгиз*,

Добре си дошъл Хей Невроз!

Ти що си Свободата на Народите,

Ти що си Кръвта на Мъчениците,

Ти що си Животът на Жените,

Добре си дошъл Хей Невроз!

Невроз, ти що си радост за домовете,

Невроз, ти що си сълзите на майките,

Ти що си любовта в сърцето ми,

Добре си дошъл Хей Невроз!


Текст-музика: група Йорум

Албум: Ръцете на народа (Halkın Elleri) 2013г.


Бележка:

*На днешният ден през 2001 година в изолационния затвор Синджан, край турската столица Анкара, загива революционерът, член на Народен Фронт-Турция, Дженгиз Сойдаш. Той става първият политически затворник загинал в изолационен затвор, по време на Голямата Смъртна Гладна Стачка провеждана от 2000 до 2007 година срещу изолационните затвори.
Дженгиз загива на 150. ден от Смъртната гладна стачка започнала на 20 Октомври 2000г.

ОТ КОВАЧА КАВА ДО НАШИ ДНИ, ПЛАМЪКЪТ НА НЕВРОЗ ОСВЕТЛЯВА ПЪТЯ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ!

Дехак, тираните на нашето съвремие са империалистите и техните лакеи, които проливат кръвта, експлоатират, обричат на глад, бедност и мизерия народите по всички краища на света. Continue reading „ОТ КОВАЧА КАВА ДО НАШИ ДНИ, ПЛАМЪКЪТ НА НЕВРОЗ ОСВЕТЛЯВА ПЪТЯ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ!“

Огънят на Невроз запален от Ковача Кава

Ковачът Кава(на тур. ез. Demirci Kawa), е герой на бунта на народите на Близкия изток, избухнал преди 2600 години, срещу тираничния владетел на Асирия Дехак, превърнал Месопотамия в море от кръв. Огънят на бунта запален от ковача Кава, е нова крачка към извоюването на свободата и стъпка към един „нов ден“ който възвестява бъдещето. Това е Невроз. Невроз е празникът на победата над експлоатацията и подтисничеството. Continue reading „Огънят на Невроз запален от Ковача Кава“

НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!

НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!

ТЕРОРЪТ НА ПСР, АРЕСТИТЕ, ЗАДЪРЖАНИЯТА

НЯМА ДА УСПЕЯТ ДА НИ ПОПРЕЧАТ ДА ПРОДЪЛЖИМ БОРБАТА!

Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал Той е организация за терористична разправа с работническата класа и с революционната част на селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи“

Георги Димитров



Continue reading „НИЕ СМЕ НАРОДЪТ, ЩЕ ПОБЕДИМ ФАШИЗМА!“

Отправиха заплахи за смърт срещу член на лявата музикална група Йорум

Изявление на група Йорум, по повод на смъртни заплахи отправени срещу близките на члена на групата, музикантката Емел Йешилърмак.

Служител на турската държавна телевизия, заплаши по телефона близките на члена на нашата група Емел Йешилърмак с думите „или ще се предаде или ще умре!“. Тя бе включена от полицията в „списъка на издирваните терористи“, като бе обявена награда от 300 хиляди турски лири(около 130 хиляди лева) за главата ѝ.



Continue reading „Отправиха заплахи за смърт срещу член на лявата музикална група Йорум“