Те са водачи на Революционната борба

Краят на 1960-те и началото на 1970-те години са периодът на зараждането на Революционната борба в Турция. Зараждащата се революционна борба, намира своят пряк израз в създаването на 3 революционни организации, които приемат за свой основен принцип въоръжената борба. Те защитават тезата, че освобождението е възможно чрез Народна Война, чрез своите акции те се опитват да приложат на практика тази теза.. Тези организации са: Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi); Народно-Освободителна Армия на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Ordusu); Работническо-Селска Армия за Освобождение на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi-Köylü Kurtuluş Ordusu)… Или както са по-известни сред широката аудитория: THKP-C; THKO; TİKKO.

Или ако трябва да изредим имената на техните водачи Махир Чаян(на тур.ез. Mahir Çayan), Дениз Гезмиш(на тур.ез. Deniz Gezmiş) и Ибрахим Кайпаккая(на тур.ез. İbrahim Kaypakkaya).

Те са съставните части на Въоръжения Революционен Фронт. Откритата война срещу олигархията започва с THKO и THKP-C. По-късно към тях се присъединява и TİKKO.

Дениз Гезмиш

Процесът по сформиране на THKO започва още през 1967-1968 година. Тя възниква в хода на младежкото движение по това време, като кадрите, които я сформират вземат активно участие в стълкновенията с фашистите и във въоръжената защита на младежта. Оформя се група съставена от изявени дейци на младежкото движение, която в Анкара е водена от Хюсеин Инан(на тур.ез. Hüseyin İnan), а в Истанбул от Дениз Гезмиш. Кадрите съставящи тази група, виждайки недостатъците на младежкото движение и линията на самозащита в анти-фашистката борба, си поставят за цел завземането на властта и започват да се насочват към създаването на друг тип организация.

Членовете на THKO определят като своя първостепенна задача създаването на Армия, вместо на Партия или на Фронт, това определя и техният начин на организация.

Кадрите, които по-късно участват в създаването на THKO, още в средата на 1969 година започват да извършват различни въоръжени акции. Същата година по-голямата част от тях заминават за Палестина, където преминават през военно обучение. Повечето от тях се завръщат по-късно същата година в Турция. 1970 година, става годината в която след обединението на групите в Анкара и Истанбул, се създава THKO. Сред кадрите основали THKO са Хюсеин Инан, Дениз Гезмиш, Юсуф Аслан(на тур.ез. Yusuf Aslan), Синан Джемгиль(на тур.ез. Sinan Cemgil), Джихан Альптекин(на тур.ез. Cihan Alptekin), Алпарслан Йоздоан(на тур.ез. Alparslan Özdoğan) и още редица изявени дейци на младежкото движение.

Юсуф Аслан

На 31 Май 1971 година, в престрелка с жандармерията, в планините Нурхак(на тур.ез. Nurhak Dağları) недалеч от гр. Гьолбашъ(на тур.ез. Gölbaşı) обл. Адъяман(на тур.ез. Adıyaman), Северен Кюрдистан(източна Турция) загиват Синан Джемгиль, Кадир Манга(на тур.ез. Kadir Manga) и Алпарслан Йоздоан. Водачите на THKO- Дениз, Юсуф и Хюсеин пък биват обесени на 6 Май 1972 година.

Както останалите организации, които водят война срещу 12-Мартенската фашистка военна хунта от 1971 година, влизащи в състава на въоръжения революционен фронт, и THKO понася тежък удар във физически план, нейните водачи биват ликвидирани. Но за Революционна борба в Турция вече започва нов етап. Вече е отворен пътят към въоръжената борба, която ще доведе до освобождението на народите на Турция. Терорът на 12-Мартенската хунта, убийството на водачите на Въоръжения Революционен Фронт, не успява да затвори този път.

Наследството на THKO

Хюсеин Инан

Периодът след 12-Мартенската хунта за всяка една от трите организации, се развива по съвсем различен начин. Докато линията на Партията-Фронта и TİKKO успяват да създадат свои продължители, то същото не може да се каже за THKO. Оцелелите кадри на THKO започват да критикуват нейните идеи и позиции, и се насочват към търсенето на нови стратегии. Но тяхната критика не засяга недостатъците в курса на въоръжената борба водена от THKO, нито пък е насочена към това да бъдат установени грешните позиции в идеите на THKO и да бъдат поправени и заменени с такива отговарящи на реалностите в Турция. Те не си поставят и за цел да преодолеят недостатъците и грешки и да създадат наново организационните структури на THKO и да продължат нейната борба. Тук става въпрос за критики, които тотално отричат всички идеи на THKO. Тази ликвидаторска линия на бившите вече кадри на THKO довежда до създаването на Комунистическата Трудова Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye Komünist Emek Partisi-TKEP) водеща началото си от групата „Единство в борбата“(на тур.ез. Mücadelede Birlik)създадена към края на 1976 година, и Революционна Комунистическа Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Komünist Partisi-TDKP) която пък води началото си от кръга около вестник „Освобождението на Народа“(на тур.ез. Halkın Kurtuluşu) чието издаване започва в началото на 1976г.

Синан Джемгил

TKEP започва да защитава ревизионистките позиции на тогавашната КПСС, като през 1980-те години стига до там да защитава контра-революционните политики на Горбачов. TDKP пък в първите години на своята поява на политическата сцена започва да защитава идеите на Мао Дзе Дун, но по-късно към края на 1970-те години променя своите възгледи и възприема идеите на Енвер Ходжа и Албанската Трудова Партия. С течение на времето TDKP все повече се насочва към реформизма, като накрая потъва изцяло в блатото на легализма и се превръща в легална партия. Същото важи и за TKEP която в наши дни практически не съществува. Като цяло и двете организации се самоликвидираха през годините.

Алпаслан Йоздоан

Ето защо днес, привържениците на тези ликвидаторски и ревизионистки идеи, които днес доведоха до пълното изчезване на организацията, не могат по никакъв начин да защитават нито идеите на THKO нито пък Дениз Гезмиш и неговите другари. Тяхната „защита“ няма никакво политическо покритие, и цели само експлоатацията на образите на Дениз и неговите другари.

Дениз, Юсуф и Хюсеин, загинаха мъченически на бесилката устроена от фашистката власт, на 6 Май 1972, отваряйки една нова, чиста и неопетнена страница в историята на Революционната борба в Турция.

Тяхната гибел, бе както живота им, изпълнена с чест и съпротива. Те живяха в името на народите си, те загинаха за народите си без да се поколебаят дори за миг. Те вярваха, че ще извоюват победата в тази война, с цевта на оръжията си.

Добре, но с какви мотиви и как се застъпват за борбата на Дениз и неговите другари, тези които твърдят, че са техни последователи? Ето как: казват, че те бяха обикновени младежи, които не бяха убили никого, че са били хуманисти, които просто са милеели за народа.

Кадир Манга

А кои всъщност бяха тези младежи? Какво защитаваха? Какво искаха? На чия страна бяха?

Както и те самите заявиха ясно и категорично в последните си мигове, те бяха революционери. Те искаха да извършат революция в Турция.

Те щяха да извършат тази революция с оръжията си.

THKO заставайки редом до THKP-C и TİKKO във въоръжения революционен фронт, изигра важна роля в това да бъде дадено началото на една нова ера в борбата на народите на Турция.

THKO водеше борба за една наистина независима Турция. Освобождението на родината от окупацията на империалистите, бе една от първите цели, които си бяха поставили нейните основатели.

Когато тръгнаха да вървят по пътя към Революцията в Турция, те не се ограничиха с рамките очертани от статуквото. Те никога не се помириха с врага. Те вярваха в силата на народа. Те призоваваха народите да се включат във въоръжената борба.

И в практиката и в писмените документи на THKO тези позиции са ясно и категорично изразени.

Добре, но какво тогава се опитват да направят днес? Какво целят тези, които искат да изпразнят от съдържанието ѝ датата 6 Май 1972 година, опитвайки се да я превърнат в ден на траур, в който само трябва да се скърби за жертвите, вместо той да бъде ден за отправяне на призив към борба?

Тези, които не защитават линията на въоръжена борба възприета от THKO, тези които отхвърлят всичко, което са правили някога нейните водачи. Тези които се „интегрираха“ в капиталистическото статукво заемайки позиции в разни „неправителствени организации“, фондации и легални партии търсещи всячески благоволението на олигархията, тези които се страхуват да заплатят цената за воденето на революционната борба, не могат да наричат себе си продължители на делото на THKO. Тези които по никакъв начин не приемат нейното наследство и не продължават борбата ѝ, нямат право да използват нейното име, и да поругават паметта на Дениз Гезмиш и неговите другари.

Кой днес защитава наследството на Дениз Гезмиш и неговите другари?

Няма спор в това, че на този въпрос може да се отговори от най-различни гледни точки. Но преди това бихме искали да зададем някои други въпроси.

Кой загива като тях, вдъхвайки сигурност на народите на Турция, и всявайки страх у врага?

Кой се бие до последна капка кръв, дори и в моментите когато е лице в лице с врага и не се предава пред него?

Кой превръща кървавите операции на фашистката държава, в едно бойно поле срещу нея?

Кой продължава да повтаря техният призив за борба до последен дъх, така както те бяха направили когато бяха изправени на бесилото?

Кой все още издига знамето на независимостта и анти-империализма?

Кой вярва, че освобождението е може да бъде извоювано само с оръжие, и се бори в името на това?

Партията-Фронта продължава да пише епичната история на Революционната борба. Партията-Фронта е тази, която продължава се съпротивлява срещу съглашението с олигархията. Партията-Фронта е знаменосец на анти-империализма. Партията-Фронта е води въоръжена борба, по пътя към освобождението на народите на Турция. Наследството на THKO, делото на Дениз и неговите другари продължава да живее в борбата на Партията-Фронта. Ние най-отговорно заявяваме, че сме продължители на THKO и се застъпваме за датата 6 Май 1972г. Смеем да твърдим, че тяхната борба, с целите и традициите си, напълно отговаря на линията възприета от Партията-Фронта. Приемането на това наследство, е много отговорна задача, но едновременно с това е и чест за нас. Ние заявяваме, че ще изпълним тази задача и приемаме тази чест.

ИЗЯВЛЕНИЕТО НА THKO

Нашето кредо е: Да загинем достойно, вместо за живеем без достойнство, Вместо да се молим да прибегнем до сила, Да се доверяваме на себе си и на другите като нас, вместо на други сили, Където и да сме, в каквото и положение да се намираме да не скланяме глава пред предателите!“

На 4 Март 1971 година, THKO отвлича 4-ма войници от Американските военно-въздхушни сили, от Американската радарна станция, разположена край град Ахлатлъбел, в област Анкара. След акцията бойците на THKO изпращат изявление до турската държавна радио-телевизионна компания TRT, държавната Анадолска Агенция и Турската Информационна Агенция. В изявлението, озаглавено: „Призивът на THKO към всички Народи по Света и народа на Турция“, се казваше следното:

Това е гласът на Народно-Освободителната Армия на Турция(THKO).

1- Народно-Освободителната Армия на Турция вярва, че независимостта на народа ни може да бъде извоювана с въоръжена борба, и смята, че това е единственият път за нейното постигане.

2-Народно-Освободителната Армия на Турция призовава всички патриоти да се включат в редиците на тази свещена борба, като заявява, че ще продължи тази борба срещу предателите, докато не загине и последният неин боец.

3-Нашата цел е да прогоним Америка и всички чуждестранни врагове, да унищожим предателите, и да основен една напълно независима Турция, прочистена от врага.

4-Народно-Освободителната Армия на Турция е авангард на нашият угнетен народ, тя не би участвала в никакви други действия, освен тези които целят постигането на освобождението на народа ни.

5-Обявяваме пред народа ни. Нека богатството, числеността, възможностите и жестокостта на врага да не ви възпират. Не скланяйте глава пред врага, ще вземем правата си със сила, защото те вземат всичко от нас със сила.

Всички патриоти: „Нашето кредо е: Да загинем достойно, вместо за живеем без достойнство, Вместо да се молим да прибегнем до сила, Да се доверяваме на себе си и на другите като нас, вместо на други сили, Където и да сме, в каквото и положение да се намираме да не скланяме глава пред предателите!“.

Революционери: Оставете методите за борба в мирни условия. Присъединете се към редиците на THKO, която се води от въоръжената борба, осланяща се на политиката на насилието, което ще доведе до освобождението народните маси. Нека заедно да изгинем по-нависоко справедливото знамето на войната за Национално освобождение, срещу агресивната политика на империализма.

Работници, Селяни: Жандармерията и полицията на шайката предатели, продължава ежедневно да подготвя нови масови убийства. Ние все още не сме отмъстили за нашите братя разстреляни и измъчвани при нападенията на командосите в източните провинции, и при атаките на 16 Юни*, в Босса и на още много други места. Нека заедно развеем знамето на бунта, срещу шайката предатели, които ограбват нашият труд.

Учители, нисши чиновници: Не молете за прошка тези, продажници, които едва ви дава дори парите стигащи за парче сух хляб, които ви прехвърлят от провинция в провинция когато станете неудобни за тях, които искат да ви използват като свои слуги. Единственият път към освобождението на угнетените е техният свещен бунт срещу угнетителите.

Още от сега всички, като се започне от редовия полицаи и се стигне до Президента, не могат да спят спокойно в домовете си, нито пък да стоят спокойно в тях. Те много добре знаят, както ще стане утре, и мислят, какво ще правят когато един ден, към редиците на Народно-Освободителната Армия на Турция, която днес е само шепа бойци, се присъединят хиляди и милиони хора. Отново повтаряме; Нека богатството, числеността, възможностите и жестокостта на врага да не ви възпират. Когато му отнемем всички негови технически възможности и оръжия, тогава няма да им сила, която да може да ни спре. Нека унищожим недоверието, което имаме в себе си и в тези като нас. Трябва да бъдем наясно с това, че няма сила, която да издържи пред силата на народа, т.е. пред нас. Нека поемем свещеният си дълг в тази достойна борба. Турция на утрешният ден ще бъде рай за нас, и ад за врага.

Народно-Освободителната Армия на Турция обявява, че ще продължим тази борба до последният свой боец и до своята последна капка кръв.“

4 Март 1971


Източник: Списание „Освобождение за Народа“/Halk için Kurtuluş/, брой 28 от 3 Май 1997г.