Замълча докато го изтезаваха… Съпротивлява се… Подвигът му остана безсмъртен…

Предговор

Датата 18 Май бележи поставянето на началото на една нова революционна традиция в историята на класовата борба в нашата страна. Ибрахим Кайпаккая, заема своето достойно място в историята на революционната борба. Със своя подвиг, той се превърна в учител на съпротивата. Срещу фашистките палачи той се съпротивлява вземайки сила от Махир[1], който храбро се би до последно в боевете с армията, и от Дениз[2] и неговите другари които на бесилото още веднъж засвидетелстваха своята вярност към народа и революцията. Той взе тази сила и я прибави към своята вярност до смърт, към народа и идеала на революцията, така той замълча въпреки жестоките мъчения и инквизиции на които бе подложен. Той се опълчи срещу унинието, което искаше да посее олигархията в сърцата на народа и революционерите. Едновременно с това, той се изправи срещу страхливите, пацифистки и капитулантски позиции на „левицата“. В центровете за мъчения, където се води най-ожесточената борба между революцията и контра-революцията той успява да извоюва победа, като името му остава завинаги в историята благодарение на неговата епична съпротива срещу фашистките палачи.

Един от най-добрите начини, по който можем да продължим делото на Кайпаккая, е да бъдем като него да победим врага в собствената му крепост, и въпреки жестоките мъченията, да не предаваме другарите и народа си.

Да това, ще ни струва скъпо, може би накрая и ние ще „дадем главата си, но няма да предадем другарите си“

Биографията на Ибрахим Кайпаккая

Ибрахим Кайпаккая е роден през 1949 година в град Чорум, северна Турция. Основателят на Комунистическата Партия на Турция/ Марксистко-Лениниста(на тур.ез. Türkiye Komünist Partisi/Marksist-Leninist; TKP / ML) и Работническо-Селската Армия на Турция(на тур.ез Türkiye İşçi Köylü Kurtuluş Ordusu-TİKKO) израства в изключително бедно семейство. Учи 6 години в начално училище „Хасаноглан“ край Анкара, като през тези години той живее в пансиона към училището. Като изключително успешен ученик, той успява да премине изпитите за прием в средното училище за учители „Хасаноглан“, което част от същият комплекс заедно с началното училище. Именно тук той за първи път се запознава с революционните идеи на Марксизма-Ленинизма. След като завършва средното си образование с отличен успех, той кандидатства и е приет за студент във Висшия Учителски Институт „Чапа“ в столицата Анкара. Същата година той се премества да учи в Истанбул, където е приет за студент в специалност „Физика“, в Природоматематическия факултет на истанбулския държавен университет, След като идва в Истанбул, Ибрахим Кайпаккая, се включва в дейността на студентското движение и революционната борба. Взема активно участие в анти-империалистическите акции на младежкото движение. През 1967 година той установява контакти с Федерацията на Идейните Клубове-ФИК(на тур.ез. Fikir Külüpleri Federasyonu-FKF), по това време заедно с 9-ма свои приятели основава Идеен Клуб в учителския институт „Чапа“. Отново по същото време той става член на Работническата Партия на Турция-РПТ(на тур.ез. Türkiye İşçi Partisi-TİP). Взема активно участие в организираните от РПТ форуми, шествия, протестни демонстрации, митинги и други подобни акции. През 1968 година, Ибрахим Кайпаккая е изключен от университета, заради своята революционна дейност, и заради това, че е разпространявал позиви срещу 6. Американски Флот. След като през 1969 година Федерацията на Идейните Клубове се трансформира в Революционна Младеж(на тур.ез. Devrimci Gençlik; Dev-Genç) се проявяват идейни различия в организацията, едно от тях което става водещо през следващите години, с тезата за Национална Демократична Революция(на тур.ез. Milli Demokratik Devrim), по това време повечето Марксисти-Ленинисти в организацията подкрепят тази теза, Кайпаккая се присъединява към нейните поддръжници. Известно време работи във вестник „Работническо-Селски“( на тур.ез. İşçi-Köylü). През този период той се заема с различни дейности около издаването на вестника, като от време на време пише и статии на различни теми, които биват публикувани в него. След като възникват идеологически разногласия в редиците на защитниците на тезата на Национална Демократична Революция, Ибрахим Кайпаккая, застава редом до членовете от политическия кръг около списание Пролетарско Революционно Просвещение(на тур.ез. Proleter Devrimci Aydınlık). През периода 1969-1970 активно участва в борбата на младежта, работниците и селяните. Участва в окупациите на ниви и други земеделски площи организирани от безимотни селяни, като в същото време се включва в организацията на множество работнически стачки. Включва се в масовите работнически протести от 15-16 Юни 1970 година. Участва в съпротивата срещу нападенията на фашистите в университетите. Кайпаккая работи сред масите в в разположените в Северен Кюрдистан(източна Турция)области: Малатия Дерсим и Газиантеп. През 1972 година прекратява връзките си с воденият от Доу Перинчек кръг около списание Пролетарско Революционно Просвещение, и основава TKP / ML – TİKKO. В този период властта започва да го издирва. На

Али Хайдар Йълдъз

24 Януари 1973 година, Ибрахим и другарите му са обградени от военни части, в района на планинската малаха Мирик, разположен не далеч от село Вартъник, област Дерсим, Северен Кюрдистан. В завързалата се престрелка загива неговият съратник Али Хайдар Йълдъз, а самият Кайпаккая бива ранен но въпреки това успява да преодолее блокадата на армията. В продължение на 5 дни въпреки своите рани, той обикаля по планините. На 29 Януари 1973 година бива заловен в едно село, след като бива предаден от местен учител, който го „подслонява“. От момента на залавянето си Ибрахим е подложен на жестоки мъчения. Но въпреки безмилостните инквизиции на които е подложен, той прави всичко по силите си за да вдъхне кураж на попадналите в плен революционери и патриоти. Въпреки продължилите с месеци жестоки мъчения на врага, Кайпаккая не казва нито дума, с която да навреди по какъвто и да било начин, на своите другари, на народа и революцията. Така той се опълчва срещу безмилостните народни врагове. На 18 Май 1973 година, разкъсаното вследствие на мъченията тяло на другаря Ибрахим, бива предадено на семейството му в затвора в град. Диярбекир.

Из защитната реч на Ибрахим Кайпаккая

Аз съм революционер, ние революционерите не държим в тайна нашите политически възгледи и открито заявяваме нашите идеи. Но ние никога и по никакъв начин не бихме разкрили нашите дейности в организацията, нашите приятели в организацията, които ни вярват, както и хората и групите, които макар и да не са част от организацията са ни помагали. Поради тази причина аз не мога да дам никаква информация относно моите дейности в организацията.

(…) Преди около две седмици ние дойдохме, в махалата Вартъник на село Гьокче, където избухна престрелка между нас и жандармерията. Ние се настанихме в полуразрушена къща в тази планинска махала. Не знам, кой е донесъл храната и провизиите, в тази къща, аз не познавам приятелите които бяха заедно с мен там. Но дори и да ги познавах, аз нямаше да кажа техните имена.“

.. Аз като революционер се включих в тези мероприятия в рамките на дейностите, за които споменах преди това. Аз участвах в тези дейности, вярвайки, че това са неща, които един като комунист-революционер вярващ в Марксизма-Ленинизма, трябва да направи в името на освобождението на народа. Аз продължих да участвам в тях, чувствайки това, като дълг на всеки член на революционната организация на младежта Dev-Genç, както и като дълг на всеки един млад революционер към народа и младежта. Но освен информация по въпроси, които пряко ме засягат, и срещу обвиненията спрямо мен, друга информация засягащата младежката организация и революционните групи, в които аз съм работил не мога да ви дам. Това, което разказвам са неща свързани с моята работа и дейността ми в младежта и редиците на революционните групи, в чиито редици съм се намирал и аз самият. Смятам, че не е мой дълг да правя каквито и да било изявления по отношение на други лица, нямащи преки отношение с мен.

..Всичко за което разказах до сега, аз извърших в името на Марксистко-Ленинистката идеология, в която аз искрено вярвам. Аз в никакъв случай не изпитвам съжаление за стореното от мен. Аз ясно осъзнавах всички последствия и бях готов да дам и живота си ако трябва в името на тази борба, и в крайна сметка аз бях заловен. Не съжалявам ни най-малко. Ако един успея да се измъкна от ръцете ви, отново ще работя по същият начин.“


Източник: списание „Освобождение по пътя към победата“(Zafer Yolunda Kurtuluş), от 11 Май 1996г.


Бележки:

1- Има се предвид Махир Чаян, неговата биография може да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2012/08/14/махир-чаян/

2- Повече за Дениз Гезмиш и неговите другари може да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/05/06/те-са-водачи-на-революционната-борба/


Песен посветена на Ибрахим Кайпаккая

 

 

Група Мунзур-Другарят Ибрахим

Оръжието захвърлено на страна, потънал в кърви,

прострелян лежи другаря Ибрахим,

Юнаците умират ли с три-четири куршума,

Изправя се бавно и тръгва другарят Ибрахим.

Али Хайдар, лежи на земята с побеляло лице,

Геройски загива синът на юнака,

Върви по пътеките другарят Ибрахим,

изкачва се към мъгливите върхове на Мунзур.

Мъченията продължават ден след ден,

Режейки парче по парче, крещят: „кажи ни тайните си, кажи ни!“

Главата си дава, ала не и тайните, смело посреща смъртта,

Тъй загива другарят Ибрахим.

Народът ни те търси навред по земята,

Работниците в дебрите на минат,

селяните в планината,

Твоята пролята кръв не бе напразно,

ще потърсим сметка другарю Ибрахим.