БЮЛЕТИН № 1 НА НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛНАТА ПАРТИЯ НА ТУРЦИЯ

ПЪТЯТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Революционната стратегия на Народно-Освободителната Партия на Турция

 

ТУРЦИЯ ПОД ГНЕТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

Турция е страна, която от подземните богатства до външната търговия, от икономическия и политическия си живот до културата и изкуството се намира под хегемонията на Американския империализъм.

Американския империализъм за една колониална или полу-колониална страна означава ограбване на богатствата й, глад и мизерия за народа и безогледното потъпкване на националното достойнство под Американските ботуши.

В следствие от упражняваната от олигархията в нашата страна, и по-точно от нейната маша Партията на Справедливостта[1] репресивна политика спрямо трудовия народ икономическата, социалната и политическа криза се задълбочи, националната ни валута се обезцени, бедността сред трудовия ни народ достигна умопомрачителни размери, условията на живот се влошиха. Кадърът на олигархията Демирел[2], който изпадна в невъзможност да удържи недоволството на народа ни със законните методи на статуквото бе свален с 12-то Мартенския преврат на военните кадри на олигархията. Така на власт дойде кабинетът на Ерим[3], за който се смяташе, че ще пази по-добре интересите на местните и чуждите монополи.

Това, което буржоазните политици наричат „правителствена криза“ не е нищо друго освен невъзможността на партиите на представителната демокрация, да улесняват експлоатацията на Американския империализъм и местните господстващи класи. Празнотата, която оставиха след себе си буржоазните партии с невъзможността си да опазват статуквото, бе запълнено от военното крило на олигархията. Зад днешното правителство стои именно това крило на олигархията.

Но и това положение е временно. Търкалящите се колела на машината на експлоатацията на Империализма ще влошават още повече ще увеличи бедността на трудовия народ, и ще направят още по-непоносими условията му за живот. Олигархията този път ще постави на прицел кабинетът на Ерим пред недоволството на народа, ще го свали и ще постави нов кадър.

Така колелото ще продължи да се върти; хунтите ще се сменят една след друга. Някои ще бъдат лансирани за „Последователи на Ататюрк“, други пък ще бъдат „реформатори“, патриотично настроените интелектуалци всеки път с нова надежда ще подкрепят новодошлите, после осъзнавайки, че са сгрешили ще чакат новия „прогресивен“ подем.

В страните под окупацията на Империализма това колело се върти винаги по този начин.

И в нашата страна ще продължи да се върти така докато не бъде строшено!

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДЪТ НИ

В обстановка при, която дори най-малките национално-освободителни и демократични по характер движения биват жестоко смазвани, а патриотите биват убивани по главните улици на градовете, пред очите на народа, и същите биват подлагани на най-нечовешките изтезания в центровете за мъчения да се говори за правова държава и демокрация е смехотворно.

Да се говори за закони, правова държава, конституция, граждански права и дори за човешки права, ако зад това не стоят задни помисли не е нищо друго освен наивност и глупост.

Няма друг изход освен да се заловим за оръжие срещу Империализма и насилието на контра-революцията! Партията ни вижда като път за освобождението на народа ни въоръжената борба. Днешната форма на освободителната ни борба е партизанската война.

Партията ни смята, че с общите усилия на всички патриоти врагът ще може да бъде победен след дълга, мъчителна и кървава народна война, на този етап основният метод на народната война ще бъде градската партизанска война.

Днешните обективни и субективни условия налагат партизанската война да бъде водена в градовете. В момента се намираме на първия етап на народно-освободителната война.

Водещата се в големите градове партизанска война:

1- Ще покаже на народните маси колко куха и прогнила е властта на предателите.

2- Ще се покаже на чакащите всеки момент да изригнат като вулкан народни маси

че има организация, която може накаже подтисниците, способна да установи своята революционна диктатура.

3- Ще преведе партията ни през различни изпитания по пътя й към превръщането й в бойна организация на народа.

Бойната организация се изгражда на бойните полета!

Накратко етапът, в който се намираме е етапът, през който ще се укрепва недоволството и потенциала за съпротива на народните маси начело с работническата класа към статуквото, агитирането и привличането им към въоръжената борба, както и укрепване на организационната структура на партията ни.

Вторият етап на войната е разпространяването на партизанската война на територията на цялата страна, заедно с градската да бъде развита и провинциалната война.

Трети и четвърти етап са привеждане на партизанския сили в редовна армия.

На този етап е невъзможно да бъде казано каквото и да било относно продължителността на тези етапи. Няма как да преценим това от сега. Но сега задачата ни е да се борим системно и без да се отказваме по този път.

Пътят на освобождението на народните маси начело с работническата класа е партизанската война.

Трябва да се спрем за малко над тази стратегическа линия, която е тотално объркана от опортюнистите и ревизионистите.

Класовата борба на пролетариата се води едновременно на три фронта съответно: идеологически, икономически и политически.

Революционната борба на пролетариата срещу буржоазната идеология и отклоненията й е идеологическата. Ежедневната борба на трудещите се за подобряване на условията си за живот е икономическата борба. Насочената директно срещу властта на реакционните кръгове борба е политическата борба.

Политическата борба се води чрез различни средства като : осъществяваната чрез революционния печат пропаганда, масовите демонстрации с политическа насоченост, политически стачки и партизанска война.

Партизанската война е най-висшата и ефективна форма на политическата борба.

Революционна партия е онази, която се бори и използва по най-добрия начин възможностите на тези три фронта. Партията ни се опитва да води война срещу империализма, местните господстващи кръгове и техните продължения в левицата, едновременно и на трите фронта.

Световната революционна практика показва, че всички отклонения в левицата са възникнали в следствие на игнориране на една или две страни от трите фронта на класовата борба.

Партията ни е против както към всички десни, пацифистки уклони, които свеждат класовата борба до издаване на вестници, списания и организирането на легалните движения, така и към всички „леви“ фокоистични уклони, който виждат класовата борба само като партизанска война.

И двата уклона само забавят и пречат на освобождението на трудовия народ.

Пацифистите в нашата страна твърдят, че намираме в етапа на еволюцията, и че у нас не са налице обективни условия за въоръжена борба. Тези твърдения са грешни и несъстоятелни. Твърденията в този стил имат за цел единствено да облекат удобен идеологически калъф на предателството на техните автори. В страните под окупацията на Империализма еволюционният и революционни етапи не могат да бъдат отделени така, като с нож един от друг, напротив те са се препрели един в друг. Окупацията на империализма означава употребата на насилие, на оръжие на врага. А това означава, че съществуват обективни условия за въоръжена борба.

Партията ни, която в момента води борба за завземане на властта не разполага със силите за да постигне тази цел, а и етапът на развитието, и не е нужното ниво за това.

Само на етапа на редовна армия може да се говори за завземане на властта на територията на цялата страна. И ние днес по никакъв начин не твърдим, че сме на този етап. Ние твърдим и се борим, че за да достигне до този етап освободителната война на народа ни, тя трябва да премине през партизанска война.

Етапът, който се намираме е етапът, в който народно-освободителната война се води под формата на градска партизанска война. Партията ни е обвързала с ясни правила този начин на политическа борба. Цели на нападение в градската партизанска война са: империалистическите сили, монополистичната буржоазия и кучетата и. Нашата партия, подкрепящата насочените срещу тези цели движения, остро осъжда насилието, което не е насочено към тези цели.

Народно-Освободителна Партия на Турция(THKP) е съставена от партизани, който се сражават лично под нейното знаме. Народно-Освободителна Партия на Турция приема като свой принцип, принципът за единство в политическия и военния съюз. Водената от Народно-Освободителната Партия на Турция партизанска война, преминала през различни етапи ще роди истинската армия на народа!

Пътят на Революцията на Турция ,е пътят на партията ни!

Пътят на партията ни е пътят на освобождението на народа ни!

ВОЙНА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО!

НАРОДНО-ОСВОБОДИТЕЛНА ПАРТИЯ НА ТУРЦИЯ

ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

НОПТ(THKP)


Бележки:

 

1-Повече за тази буржоазна реакционна партия може да прочетете на този адрес :
https://ru.wikipedia.org/wiki/Партия_справедливости_(Турция) (на руски език)

2-Има се предвид Сюлейман Демирел, повече за него може да прочетете на този адрес:
https://ru.wikipedia.org/wiki/Демирель,_Сулейман (на руски език)

3-Има се предвид Нихат Ерим, премиер на „технократския“ кабинет съставен от военната хунта дошла на власт след преврата от 12 Март 1971г. Повече за него може да прочетете на този адрес:

https://en.wikipedia.org/wiki/Nihat_Erim (на английски език)