Историята на група Йорум и борбата в сферата на културата и изкуството

Основаването на група Йорум и Културен център „Ортакьой“

Основите на група Йорум са поставени в края на 1985 година. Можем да кажем, че група Йорум става известна със своите песни срещу репресиите и терора на фашистката военна хунта дошла на власт след преврата от 12 Септември 1980 година. Принципите изброени по-долу, оставят своя траен отпечатък в цялата 33-годишна история на група Йорум.

Личните ни нужди никога не бяха поставяни на преден план. От деня на основаването си до ден днешен ние не сме поискали заплащане за концертите си, съобразено с нашите собствени нужди. Ние приехме солидарността като наш дълг към народа. Тази солидарност ние проявихме по време на борбите на жителите на бедните квартали(бидонвилите), по време на окупациите на фабриките, на стачките на държавните служители, по време на шествията, на митингите и в кампусите на университетите. За нас солидарността бе един метод, чрез който ние можехме да включим хората в борбата за един по-добър свят, да дадем на хората радостта от живота, да им вдъхнем надежда и сили да продължат борбата…“

Дейностите в сферата на културата и изкуството, които днес продължават под шапката на Културен център „Айче Идил Еркмен“, за първи път се провеждат организирано в Културен център „Ортакьой“-КЦО(на тур.ез. Ortaköy Kültür Merkezi-OKM), който започва работа през 1985 година. По онова време ръководството на КЦО е съставено от хора водени от своите интелектуални пристрастия и търговската печалба. До 1989 година КЦО е място, което работи с цел да бъде извлечена търговска печалба от неговата дейност. Но след 1989 година, центърът се преобразува в институция водена от разбиранията на революционерите в сферата на културата и изкуството.

Културен център „Ортайкьой“, бе центърът, в който група Йорум създаваше своето творчество. КЦО се превърна и в мястото, където развиваха своята дейност и екипа на списание „Позиция в културния живот и изкуството“(на тур.ез. Kültür sanat yaşamında Tavır dergisi), актьорите от народен театрален състав „Айше Гюлен“(на тур.ез. Ayşe Gülen Halk Sahnesi), екипът на Колектива на Фотографите и Кинематографите(Fotoğraf ve Sinema Emekçileri-FOSEM), както и на състава на група Песен за свободата(на тур.ез. Özgürlük Türküsü).

Запечатването на КЦО не можа да попречи на развиването на дейностите в него

КЦО многократно бе щурмуван от полицията. Много пъти бе затваря за различни периоди от време. Запечатването му на 6 Юли 1995 година е най-дългият период през който центърът остава затворен. Седмица преди запечатването му, полицията нахлува на два пъти в центъра, като всеки път вещите вътре биват разхвърляни и изпочупвани, като при тези нахлувания са задържани общо 8 души. Членовете на група Йорум и служителите на центъра, които полицията не успява да задържи по време на щурмовете си, провеждат импровизирана пресконференция, именно по време на нея, КЦО бива щурмуван за втори път. Всички 14 души присъствали на събитието биват задържани, като в последствие полицията ги освобождава. Но срещу тях бива образувано дело заради за „членство в нелегална организация“ като обвинението срещу тях, е „за оказване на съпротива на полицията и отказ от даване на показания“. Така на 6 Юли 1995 година КЦО бива запечатан от полицията.

Официалният мотив за запечатването бе следният: „Извършване на дейности влизащи в конфликт с основната дейност на институцията… Използването на сградата, като място за организиране на сбирки на членове и симпатизанти на нелегална организация… Превръщането на институцията в място, за пропаганда насочена срещу «Нерушимото единство на държавата, страната и нацията…»“

Революционно настроените културни дейци, обединени в КЦО, след затварянето на центъра продължават своите дейности на различни места в продължение на година и половина. На 1 Февруари 1997 година революционно настроените културни дейци откриват нов културен център. Новия културен център прие името на Айче Идил Еркмен, театрална актриса работила в КЦО, която загива мъченически по време на Смъртната Гладна Стачка от 1996 година. Така вече центърът се казваше Културен Център „Идил“.

От КЦО до Културен център „Идил“

Айче Идил Еркмен

Айче Идил Еркмен[1], чието име приема Културен център „Идил“ бе част от екипа на Културен център „Ортакьой“ и списание „Позиция в културния живот и изкуството“, в същото време тя е и актриса част от народен театрален състав „Айше Гюлен“. Тя заплати цената за това, че бе революционерка и културен деец попадайки в затвора. Докато е в затвора в град Чанаккале, тя се включва в започнала през 1996 година, Смъртна Гладна Стачка, срещу плановете на олигархията за въвеждането на изолационни затвори. Айче Идил загива на 26 Юли 1996 година, превръщайки се в първата жена в света загинала по време на Смъртна Гладна Стачка. Като революционерка и културен деец отдал живота си в името на нейното име продължава да живее в културен център „Идил“.

Изкуството в името на революцията, бе защитено с цената на дълги години в затвора

От деня, в които изнася първият си концерт до ден днешен, група Йорум се сблъска с множество препятствия и забрани. На 9 Юли 1989 година, концертът организиран от Синдиката на пристанищните работници(на тур.ез. Liman-İŞ) в град Мерсин, Южна Турция, без да бъде изтъкнат какъвто и да било мотив бе забранен със заповед на областния управител, само 30 минути преди началото на мероприятието. След като членовете на група Йорум и зрители хора събрали се за да присъстват на концерта, организират протест пред концертната зала, полицията напада акцията, като задържа членовете на групата и част от зрителите. Задържаните 9-ма членове на група Йорум, биват хвърлени в затвора заедно със своите музикални инструменти, по обвинение в организиране на „неразрешена демонстрация“.

Друго „престъпление“ заради, което членовете на група Йорум често биват изправяни пред съда, е изпълнението на песни на Кюрдски език. Група Йорум са първите музиканти, които включват в свой албум песен на Кюрдски език след фашисткия преврат от 12 Септември 1980 година. Но изпълнението на песен на Кюрдски език донесе след себе и безкрайна върволица от разследвания и съдебни дела срещу групата. Това дело бе и първият съдебен процес срещу музикант и музикална група, за изпълнение на песни на Кюрдски език, започнал след 1980 година.

Бяха убити без съд и присъда

Айше Нил Ерген
Айше Гюлен

Айше Гюлен, Айше Нил Ерген[2], Айче Идил Еркмен… Те са символи на най-високата цена заплатена в името на Културата и Изкуството. Айше Гюлен бе актриса част от народната театрална трупа „Ортакьой“. Айше Нил Ерген се занимаваше с като набирането и корекцията на списание „Позиция в културния живот и изкуството“. Двете загинаха по време на клането в Истанбул организирано от олигархията на 17 Април 1992 година.

Нашите Културни центрове са една линия в съпротивата, един ден техният брой ще достигне десетки хиляди

Центровете ни за народна култура, не се ограничиха само с Културен Център „Айче Идил Еркмен“(Културен център „Ортакьой“). През 1998 година в истанбулският район „Бааджълар“ бе открит културен център „Каранфили“(на тур.ез. Karanfiller Kültür Merkezi). 6 месеца след откриването му той бе щурмуван от полицията. Центърът укрепи народната култура и изкуство, в борбата срещу фашизма, въпреки всички нападения.

В Анкара, първоначално бе открит център по изкуства „Екин“[3](на тур.ез. Ekin Sanat Merkezi) в последствие бе открит културен център „Идил Джан“(на тур.ез. İdil Can Kültür Merkezi). Група Екин, до към края на 1990-те години развива своята дейност в рамките на център по изкуства „Екин“ остави своя траен отпечатък в традицията започната от група Йорум. Откритият през 1994 година в град Измир, западна Турция културен център „Егея“(на тур.ез. Eğe Kültür Merkezi) се превърна в център на революционната дейност в областта на културата и изкуството. На 24 Октомври 1999 година пък в Измир се състои откриването на културен център „Ярен“(на тур.ез. Yaren Kültür Merkezi).

В градовете Адана, Къркларели и Анталия също бяха разкрити културни центрове и представителства на списание „Позиция в културния живот и изкуството“. Освен тях бяха сформирани и театрални и музикални кръжоци като чрез всички тези мероприятия революционерите се опитваха културата и изкуството в името на народа да достигне до по-възможно най-широк кръг от хора.

На 28 Октомври 2007 година в Анталия бе открит културен център „Къзъларък“ (на тур.ез. Kızılarık Kültür merkezi). През март същата година пък в град Бабаески, област Къркларели, се състои откриването на културен център „Тракия“(на тур.ез. Trakya Kültür Merkezi). И тези институции бяха подложени на непрекъснати репресии и терор от страна на олигархията, много често техните служители бяха задържани и хвърляни в затвора.

Закриване на културни центрове, арести, забрани, пленничество

1993-2011

18 Април 1993г.

Центърът по изкуства „Екин“ в столицата Анкара бе щурмуван от полицията, като намиращите се в него 83-ма души бяха задържани. Културният център бива запечатан от полицията. Революционерите обаче чупят печатите и откриват центъра наново.

С цел да изразят своя протест срещу полицейското нападение, членовете на група „Песен за свободата“, група Екин и група Йорум, както и семействата от TAYAD[4] запечатват кабинета на тогавашния министър на културата Фикри Саглар, в сградата на турския парламент. ПО това време на власт е „широка коалиция“ между дясната DYP[5] и „лявата“ SHP[6].

24 Август 2000г.

Центърът за Култура и Изкуство „Ярен“ в град Измир бива щурмуван от полицията. 16 души биват задържани.

25 Септември 2000г.

Културен център „Идил Джан“, в който по това време се провежда гладна стачка срещу изолацията в затворите, бива щурмуван от полицията. Намиращите се вътре 40 души биват задържани.

19 Декември 2000г.

Културен център „Ярен“ бива щурмуван от полицията. 10-ма души биват задържани.

12 Май 2007г.

Културен център „Тракия“ бива щурмуван от полицията. 3-ма души биват задържани.

28 Декември 2008г.

В 00.30 часа полицаи нахлуват в Културен център „Тракия“. 1 човек бива задържан.

29 Ноември 2010г.

Полицаи и жандармеристи нахлуват в Културен център „Тракия“. Намиращите се вътре по това време 2-ма души биват задържани.

24 Февруари 2011г.

Културен център „Тракия“ бива щурмуван от полицията. Задържаният служител на центъра бе хвърлен в затвора.

Тяхното име стана „Забранената Група“

След като властта се опитва да стовари тежестта на икономическата криза, с решенията на МС от 5 Април 1994 година, Революционното Движение, започва мащабна кампания под надслов „Изправи се срещу глада и тиранията“. Група Йорум участва в тази кампания със своите концерти, като по този начин тя включва и сферата на културата и изкуството в кампанията. С тази цел се провеждат множество концерти из всички краища на Анадола. Концертите в Истанбул и град Адана, южна Турция биват забранени от властта, а след концерта в град Денизли югозападна Турция бива започнато съдебно дело срещу групата, като до 2002 година на група Йорум е забранено да изнася концерти, както в града, така и в цялата област.

Истанбул също бе една от забранените области. Областната управа на Истанбул, забрани на група Йорум да провежда концерти на територията на областта, в продължение на цели 12 години. Но разбира се забраната на областната управа, не успя да заглуши гласа на група Йорум. Йорум бе заедно със своите песни на работническите протести, на протестите организирани от младежта, на протестите на жителите на бедните квартали. С песните си групата бе навсякъде, където беше и народът.

Съветът за Национална Сигурност се опита да заглуши Йорум, със своите решения

В меморандумът на Съвета за Национална Сигурност на Турция-СНС(на тур.ез. Milli Güvenlik Kurulu-MGK) публикуван на 28 Февруари 1998 г. В списъка на опасните организации и личности, които трябва да бъдат „заглушени“ фигурираше и група Йорум.

Атаките срещу групата, които и без това се бяха превърнали в обичайна практика, през този период станаха още по-чести. Срещу Културен Център „Айче Идил Еркмен“ са извършени редица атаки, от полицейски щурмове до задържане и хвърляне в затвора на членовете на групата. В продължение на следващата 1 година множество концерти, които групата иска да провежда из различните части на Анадола, биват забранени. С някои изключения, на почти всички членове на група Йорум, получават отказ за издаване на паспорти и визи за чужбина, които те използват за да провеждат концертите си зад граница. На много от музикантите е наложена забрана за напускане на страната.

Щурмовете на полицията биват посрещани с барикади

Традицията на съпротивата, бе валидна и за културните центрове. Нахлуванията на полицията никога не са били разглеждани, като нещо легитимно и законно. Когато полицията се опитваше да нахлуе в някой от културните центрове, тя бе посрещана с барикади и съпротива, така както се случваше и във всички останали офиси на сдружения и институции част от Народен Фронт-Турция.

След КЦО, и културен център „Айче Идил Еркмен“ бива щурмуван от полицията десетки пъти през годините. През 1999 година, полицаите дошли да щурмуват културен център „Айче Идил Еркмен“ биват посрещнати от барикада. Така на полицаите се налага с часове да се мъчат в опити да преодолеят барикадите и да нахлуят вътре. През месец март същата година, барикадите в културния център станаха постоянни. След щурма на полицията от 21 Март 1999 година(празникът Невроз, кюрдската нова година; бел ред.) киносалонът на културния център бива запечатан от полицията. Това, което всъщност искаха да запечатат бе източникът на революционното изкуство и култура.

Аудио касетите на албумите на групата бяха забранявани, концертите бяха забранявани, полицията щурмува културните центрове, революционно настроените културни дейци бяха изтезавани и хвърляни в затвора… Всичко това бе в името на една единствена цел: Революционно настроените културни дейци и творци да бъдат доведени до състояние, в което да не могат да развива своята дейност и да се организират.

Но не можаха да постигнат тази своя цел. Днес в много краища на страната все още съществуват културни центрове. Както песните на група Йорум, наречена от капиталистическото статукво „забранената група“ така и песните на другите революционни музикални групи се изпълняват и до ден днешен. Свободата на организиране и на изразяване на идеите, все така бива защитавана понякога с културни центрове, понякога с песни, но винаги с борбен дух.


Източник: Тази статия е откъс от серията статии „Нашите сдружения са крепости на надеждата“, публикувана в периода: 1 Януари-12 Февруари 2017 година на страниците на списание Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş („Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“).


Бележки:

1-Повече за Айче Идил Еркмен може да прочетете на тези адреси:

https://borbataa.wordpress.com/2016/07/26/те-съградиха-с-телата-си-окопите-на-съп/

https://borbataa.wordpress.com/2014/07/23/смъртната-гладна-стачка-от-1996/

http://newsolution1.blogspot.com/2017/07/ayce-idil-erkmen-first-female.html

(на английски език)

2-Повече за Айше Гюлен и Айше Нил Ерген може да прочетете на тези адреси:

http://newsolution1.blogspot.com/2017/04/embracing-death-with-our-weapons-in.html

(на английски език)

http://newsolution1.blogspot.com/2018/04/wir-umarmen-den-tod-mit-unseren-waffen.html

(на немски език)

3-Екин означава сборът от всички традиции, порядки, идеи и изкуства на народа, които определят неговите възприятия, светоусещане и мислене.

4-TAYAD- Сдружение за Взаимопомощ и Солидарност на семействата на политическите затворници. Повече за тази организация може да прочете на този адрес http://newsolution1.blogspot.com/2017/07/tayad-and-struggle-of-political.html

( на английски език)

5-DYP; Партия на Правия Път, буржоазна реакционна партия, изразител на интересите на едрата буржоазия, създадена в средата на 1980-те години от народния враг Сюлейман Демирел. Партията е наследник на политическата традиция на буржоанзата Демократическа Партия, създадена от Аднан Мендерес и Джелял Баяр, в края на 1940-те години, и на Партията на Справедливата, в средата на 1960-те години. DYP участва в почти всички правителства през 1990-те години които са пряко отговорни за престъпленията срещу народа, изтезаването и убийството на хиляди революционери и кюрдски патриоти, както и за кланетата в Кюрдистан.

6-SHP; Социал-деморкатическа партия, основана като продължение на Републиканската Народна Партия в средата на 1980-те години. Въпреки, че използва „лява“ реторика тази партия на практика защитава интересите на буржоазията и защитва позициите на класовото сътрудничество.