Сражението и обсадата в Малтепе-Май 1971

Място на събитието: кв. „Малтепе“, гр. Истанбул

Дата на събитието: 1 Юни 1971

Тук е Истанбул Малтепе….

Израелският консул Ефраим Елром бива наказан със смърт от бойци на THKP-C(на тур.ез. Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция)[1]. Това се случва на 22 Май 1971г. Акцията срещу Елром е голям удар срещу империализма и ционизма. След тази акция олигархията започва мащабна операция. Арестите следваха един след друг. Именно в тази обстановка на масови преследвания Махир и Хюсеин[2] се изправиха лице в лице с полицията в истанбулския квартал „Малтепе“. След като полицаите от специалния отряд, известни с прозвището „фруко“, започват да ги преследват по улиците на квартала, двамата започват да се изтеглят от квартала, водейки улични престрелки с тях. Но докато се оттегляха врагът бе увеличил периметъра на блокадата. Разбирайки, че няма да могат да преодолеят блокада, Махир и Хюсеин влизат през балкона, в един апартамент разположен на първия етаж в близка жилищна сграда.

Махир Чаян

От този момент нататък блок № 8 на улица „Кючюкбаа“, щеше да стане сцена на една съпротива и престрелка, продължила цели 51 часа.

На първия етаж на сградата имаше жени и деца. Махир и Хюсеин позволяват на обитателите на апартамента да го напуснат. Когато поглеждат от прозореца виждат, че блокът е обкръжен от десетки войници. След като преценяват, че първият етаж не е удобен за водене на престрелка те бързо се насочват към горния етаж.

Там те се сблъскват със Сибел Еркан, която е в къщи заедно с майка си и брат си. Обзетите от страх заради насъбралите около блока им хора, членове на семейство Еркан, изпадат в шок след като виждат пред себе си въоръжените Махир и Хюсеин. В своите показания майката Севим Еркан разказва този момент със следните думи:

Хюсеин Джевахир

Постоянно чувах изстрели. Чух звука от счупването на стъкла. Казах на децата си «За бога чадо не излизайте на балкона, да не ви улучи някой куршум!» Малко след това някой позвъни на звънеца на вратата, но ние не отворихме. През прозореца на спалнята видях един войник и полицай и им казах, че някой звъни на вратата, и че се страхуваме за живота си. Те ми отвърнаха «не се страхувайте, напуснете жилището си». Като им казах «Как да напусна апартамента след като някой иска да влезе през вратата.» Те отново ми казаха да не се страхувам и да изляза навън. Аз се ядосах и затворих прозореца и отидох заедно с децата в предверието. Там заварихме двама души с автомати «Стен». Бях много изплашена и развълнувана. Аз им казаха «Моля ви се братко всичко в къщи да бъде за вас, не ни правете нищо, само ни позволете да излезем». Единият от тях ми отговори «Не се страхувайте нищо няма да ви сторим.»“

Махир и Хюсеин вземат при себе си Сибел и заемат позиции в апартамента.

Сибел Еркан

14-годишната Сибел разказва вземането си за заложница със следните думи:

Докато ние бяхме в антрето, Хюсеин Джевахир дойде и поиска да му дадем вода. В това време ние тъкмо излизахме от вкъщи. Махир Чаян затвори вратата и ми каза «ти оставаш тук, никъде няма да ходиш.»“

В това време народните врагове вече са блокирали целия квартал, а съседните блокове биват изпразнени. Махир и Хюсеин биват обкръжени с невиждано до тогава количество жива сила и техника. В околните сгради са разположени снайперисти и разчети войници с минохвъргачки.

В началото полицията не е сигурна, кой точно се намира в сградата. Във вестниците от 31 Май 1971г. пише, че в сградата са блокирани Джихан Алптекин и Наахит Тйоре. Но загадката относно това, кои са блокираните в апартамента, щеше да се развенчае заедно с отговора, който те дават на призивите да се предадат.

Вече беше към обяд, полицаите и войниците често отправяха призиви «Предайте се!». Отговорът даден от Махир Чаян и Хюсеин Джевахир е кратък но носи важно историческо значение.

Никога няма да се предадем. От тук ще излязат само нашите трупове. Няма да навредим на детето. Детето може да загине само от вашите куршуми. Ние никога няма да предадем оръжията си. Един истински мъж никога не би хвърлил оръжието си. Ако дойдете за да ни заловите оръжията ни ще се насочат към вас.“

Можеха и да загинат там, но нямаше да се предадат. Там се зараждаше традицията. Там семето падаше в пръстта за да покълне и за даде плод още десетки пъти.

Около 13:00 часа Махир и Джевахир заявяват, че са «бойци на THKP», като заедно с това те обявяват и своите имена, и изброяват исканията си, сред които е да им бъдат предоставени паспорти с които да напуснат страната и да поискат убежище в чужбина, както и автомобил с който да се придвижат. Полевият командир заявява, че ще предаде исканията им на началниците си. Махир и Джевахир на свой ред искат да им бъде даде обещание, че докато не бъдат изпълнени исканията им няма да бъде предприет щурм срещу апартамента.

В своите показания в съда, пред който е изправен след залавянето си, Махир разказва за задържането на Сибел следното:

Имаше две главни причини поради които ние взехме за заложница Сибел.

1. Щяхме да блъфираме и да поискаме убежище в чужбина(макар, че това беше много слабо вероятно).

2. Но най-важната ни цел бе в последните си мигове да направим така, че цяла Турция да чуе за THKC. Тоест политическа пропаганда.“

Обсада продължаваше. През това време водачите на THKP-C разговаря от време на време със своята „заложница“. Сибел Еркан, която по-късно свидетелства пред съда, заявява, че Махир и Хюсеин са се отнасяли добре с нея, като дори тя ги нарича „батко Махир“ , „батко Хюсеин“, като отбелязва, че те са подготвили специално място за нея, което да е далеч от куршумите на полицаите и военните.

Обсадата продължаваше все така напрегнато.

Първата нощ, след като внезапно угасват прожекторите, с които военните осветяват апартамента, Махир и Джевахир мислят, че с това се дава сигнал за началото на щурма. Те произвеждат общо 5 изстрела, с които още веднъж припомнят на врага, че няма да се предадат. Не след дълго звуците от изстрелите отстъпват място на нощната тишина.

Съмва се… Датата вече е 1 Юни.

Махир разказва:

Последният ден към обяд, около 11 часа бях задрямал. Чух изстрел. Когато се събудих очите на Хюсеин бяха широко отворени от вълнение. Попитах го “ ти ли стреля“ той ми отговори че не е и каза, че изстрелът е дошъл от вън.“

Това бе изстрелът с който се даваше началото на щурма. Часът бе 11:40. С първият изстрел полицаите разположени на стълбите опрени върху фасадата на сградата започнаха бързо да се изкачват към горния етаж, където се намираха Махир и Джевахир. Полицаите от ударния отряд носеха бронирани жилетки и бяха въоръжени с картечни пистолети «Томпсън».

По околните сгради бяха разположени снайперисти. Един от тях бе майор Ахмет Джихангир, именно той бе произвел първият изстрел, с който бива ранен Джевахир. Полицаите и войниците правят опит да нахлуят от задната страна, разчитайки на огъня открит по предната част на апартамента. Махир и Джевахир по това време се намират в хола, от където застанали с гръб един към друг водят престрелки с полицаите и военните опитващи се да влязат в стаите в предната и задната част на сградата. Един от полицаите опитал се да влезе в задната стая бива олучен в крака. в това време Сибел се намира в стаята за гости. Врагът подлага на масиран обстрел апартамента. Огневата сила на двете страни е неравностойна.

Махир и Хюсеин продължават престрелката. Ранени са. Но все още могат да стрелят. Двамата преместват Сибел, която е в положение на тяхна заложница в кухнята, с цел да я предпазят от обстрела.

Полицаите, които успяват да влязат в къщата обсипват с град от куршуми Махир и Хюсеин.

В края на щурма, Хюсеин пада мъченик, а Махир бива тежко ранен. 23 куршума биват извадени от тялото на Джевахир.

Погребвайки Джевахир в сърцето си, връщам се в подлата си килия“

ще напише Махир в стиховете си дни след това.

Не след дълго младежта щеше да запее тази песен навред из страната.

Тук е Истанбул Малтепе,

Джевахир падна подло убит

Подвигът ти е твоят завет към нас,

безсмъртен ще останеш другарю мой Джевахир…“


Източник: списание Halk için Kurtuluş („Освобождение за Народа“), брой 22, от 22 Март 1997г.


Бележки:

1-Повече за това събитие може да прочете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/05/20/отвличането-на-израелския-консул-ефр/

2-Има се предвид водачите на THKP-C, Махир Чаян и Хюсеин Джевахир.


Архивни кадри от събитието