Работници от завод за козметика край Истанбул, протестират срещу незаконни уволнения

Вече близо месец 120 работници повечето от които жени, протестират срещу незаконното си изхвърляне от работа в завода за козметика ФЛОРМАР. Причината поради, която собствениците на завода са лишили хората от правото им на работа, е че работниците са станали членове на синдиката на работниците от химическата и хефтопреработвателната промишленост Petrol-İş[1]. За да попречи на протестиращите работници да се срещат със своите колеги, които все още работят в предприятието, собствениците на завода са опънали бодлива тел, платнища закриващи оградата на завода, като пред входа на фабриката денонощно са разположени и два автобуса, които затрудняват достъпа до предприятието.

Работниците са започнали да подават своите молби за членство в синдиката, в началото на месец Януари тази година, като за близо две седмици, 51% от заетите в предприятието са станали членове на Petrol-İş. След това неочаквано дори за самите работници развитие на събитията, собствениците на завода са взели решение да изхвърлят от работа 10-мата работници, които са изиграли решаваща роля в синдикалното сдружаване във ФЛОРМАР.

Работниците във завод ФЛОРМАР работят на двусменен режим. Първата смяна започва в 7:30 и приключва работа в 17:30 часа. Втората смяна пък работи от 17:30 до 03:30 часа. Голяма част от заетите в предприятието получават минимална работна заплата[2], като извънредният труд, който полагат през нощта не се заплаща. През 2012 година 51% от акциите на фирмата собственик на завода са били закупени от френската компания Yves Rocher. Работниците казват, че „Колкото повече се разрастваше фирмата, толкова повече ни мачкаха и нас. Искаме нашият глас да бъде чут и в чужбина, тъй като 51% от предприятието ни е собственост на Французи.“

В първите дни на протеста, група работници са изразили солидарност със своите колеги, аплодирайки ги по време на една от почивките. Собствениците на завода са реагирали на това, като са изхвърлили от работа още 70 работници, така общият брой на останалите без работа е достигнал 120 души. Общият брой на заетите в предприятието е 400 души, но заради съкращенията производството е спаднало с близо 70%. Поради тази причина фирмата собственик е започнала да наема работници на временни договори от фирма под изпълнител. За да се увеличи капацитета на производството в момента в производството са включени контрольорите на качество, и дори лекарят от службата по трудова медицина. Така тези хора също стават потърпевши от своеволията на собствениците на завода, защото производството няма нищо общо с тяхната основна дейност.

Ето какво още разказват изхвърлените от работа работници „Работодателят ни уволни работниците по силата на закон 25/2, след като трудовите правоотношения бъдат прекратени по силата на този закон, работникът автоматично бива лишаван от обезщетението, което се полага при предсрочно прекратяване на договора, освен това, той бива лишен и от мерките за трудова защита, както и от обезщетение за безработица.“

Работниците са уволнени според мерките предвидени в частта на закона озаглавена „Нарушение на общоприетите морални норми, и доброто поведение“.

Работниците на свой ред казват, че „Синдикалното сдружаване е наше конституционно право. Членството ни в синдиката ли нарушава общоприетите морални норми?“

33-годишната Нурхан Гюлер, която работи във ФЛОРМАР от 15 години разказва за причините, подтикнали я да стане член на синдиката.

ОБВИНИХА НИ ЗАЩОТО ПОИСКАХМЕ ДА БЪДЕ ИЗГРАДЕН ТАВАН В ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ“

Нурхан Гюлер

Аз започнах работа в завода, буквално седмица след откриването му. Строителните дейности вътре не бяха приключили все още, нямаше парно, дори таваните на помещенията не бяха довършени. Аз колегите ми не можехме да издържаме на студа вътре, решихме да направим подписка с искане да бъдат монтирани таваните. Когато разбраха, че събираме подписка по между си ни казаха „Вие какво да не би да се организирате срещу нас?“ и ние излязохме виновни за студа. Това беше преди 15 години, представете си само, обвиниха ни само защото поискахме таван на помещението в което работим. Тук от нас се иска да носим бидони тежащи по 100 килограма, много от колегите ми започнаха да имат болни в кръста, някои дори претърпяха операции заради това. При производството на пудра и други прахообразни вещества сме принудени да работим в доста прашни помещения, нито има вентилация нито нищо, дават ни едни тънички маски, много от колегите получиха дихателни проблеми, белите им дробове бяха засегнати от това. Въпреки това обаче и до ден днешен не направиха вентилация в завода. Вече 15 години работим при тези условия, на минимална заплата, когато поискаме увеличение на заплащането, ни дават по 2% или 3%. Ножът опря до кокала вече. Без синдиката ние няма да се върнем в завода, дори и да ни върнат на работа обратно, без синдиката аз няма да приема, същото важи и за моите колеги. Защото просто не се чувстваме в безопасност вътре, аз имам 2 деца, дадох 15 години от живота си тук, не мога да дам още 15 години, дори аз самата се чудя на себе си как издържах толкова време на това място.

РАБОТИМ ПРИ ЛИПСА НА КАКВИТО И ДА БИЛО ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ“

Хасрет Дюзгюн

Хасрет Дюзгюн работи от 11 месеца във ФЛОРМАР, през февруари тази година тя претърпява инцидент на работното си място. Ето какво разказва за този случай Хасрет:

„На 23 Февруари претърпят инцидент по време на работа, бях на косъм да изгубя цялата си ръка, лечението и възстановяването ми все още продължават. Въпреки, че ги предупредих многократно не ме преместиха на друго място, болките ми все още продължават, казах им, е не искам да работа в този цех на завода, но ми отговориха, че нямало достатъчно персонал в цеха и ме принудиха да продължа да работя там. В деня, в който се случи злополуката, аз бяха нощта смяна, началниците дори не се поинтересуваха как съм, нито пък извикаха линейка за да бъда откарана в болница. Колегите се свързаха с близките ми и ме откараха в болницата. Два месеца в бях в болнични, от завода ми се обаждаха да ме питат, защо съм си вземала болнични, нищо ми нямало трябвало да дойда да работя. След като станах член на синдиката, ми оказваха натиск за да се откажа от членството си, но аз не се отказах. Добре, че съм станала член на синдиката.“

Работниците разказват, че собствениците на завода не приемат болничните листове издадени от лекари в болниците. По думите им само ако лекарят от служба трудова медицина на завода, им издаде такъв лист, те могат да излязат в болничен. Според работниците липсата на каквито и да било предпазни мерки и лишаването от правото им на достъп до трудова медицина, е един от факторите подтикнал ги да станат членове на синдиката.

ТОВА НИ СМЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО СТАНАХМЕ ЧЛЕНОВЕ НА СИНДИКАТА“

Работникът Селчук Дьонерташ, който работи в завода от 6 години, е един от 10-мата работници, които първи са станали членове на синдиката. По думите му, той и неговите колеги са били изхвърлени от работа, защото са разказали на своите приятели, за ползите от членството в синдиката. Дьонерташ казва още „Нашата, вина бе, че използвахме конституционното си право.“

Той допълва още:

Селчук Дьонерташ

„Докато работехме, се опитваха да ни замазват очите с какви ли не глупости, торти, сладкиши и т.н. Но само ако се оплачехме дори за най-дребното нещо веднага съставяха протокол за дисциплинарно нарушение и започваха да ни оказват натиск и да отправят заплахи срещу нас. Собствениците казват, че всички сме едно голямо семейство, но ако това беше истина, сега ние нямаше да сме тук. Самият премиер заявява, че работниците може да членуват в 2 синдиката едновременно, а ние станахме членове само на 1 и ни се случи всичко това. Не знам до колко е редно да се прави политика тук, но аз съм привърженик на правителството. Тук идват хора от много и най-различни партии и организации за да изразят солидарността си с нас, но властта е на страната на работодателя. Тези, които са на „кормилото“ в момента трябва да заявят своята категорична позиция по нашия случай. Издали са специален закон за такива случаи като нашия, дали са право и на работодателя да има претенции срещу нас. Те са на страната на шефовете, на богаташите, на капиталистите. Искаме от властта да се застъпи за нас, да приложи в действие закона, да не бъдат на страната на шефовете, ние произвеждаме благата, ние сме силата. Ако ни няма нас, никой няма да произвежда нищо, за това те трябва да застанат на наша страна.“

500 ЛИРИ АВАНС НА ПАРАЛИЗИРАН РАБОТНИК“

По време на протеста, един от работниците се е разболял и е бил откаран в болница. Работничката Нурхан Гюлер разказва следното за този случай „Баръш Текин страда от бъбречна недостатъчност и за това е нает като лице с увреждания, той също е член на синдиката. Заради репресиите срещу нас по време на процеса по членство в синдиката, кръвното му се повиши и той бе откаран в болница. В момента едната част от тялото е парализирана на 90%, той все още в болницата.“ Нейният колега Селчук Дьонерташ разказва, че собствениците на завода, са предложили 500 лири(около 196 български лева) аванс на колегата им, като после са му казали, че ще удържат тази сума от заплатата му. Работниците са силно разгневени от това отношение към техния колега и заявяват: „Ето толкова сме ценни ние в очите на шефовете, най-безсрамно се опитват да се възползват от трудното положение, в което се намира колегата ни, и му предлагат аванс за да се откаже от протеста.“

КОЛЕГИТЕ НИ ВЪТРЕ В ЗАТВОРА СЪЩО НИ ПОДКРЕПЯТ!“

Попитахме Нурхан Гюлер, дали поддържат връзка, със своите колеги, които все още са на работа в завода, тя ни отговори следното: Нашите колеги, които изпитват симпатии към нас, бяха принудени да подадат заявления за напускане, други пък бяха принудително изпратени в отпуск за 10 дни. На други пък са казали, че ще ги повишат, за мен това си подкупване на хората, трети пък са били заплашени, че ще бъдат прехвърлени в друг цех с по-тежка работа, но нашите приятели не се отказаха от борбата, част от тях напуснаха работа и се присъединиха към протеста ни. В завода останаха около 100 наши колеги, които членуват в синдиката, никой от останалите вътре не иска да работи при сегашните условия, те чакат ние да предприемем по-решителни действия, искат да се присъединят към нас, но ние им казахме да изчакат за сега.

Работничката Хасрет Дюзгюн, която е била изхвърлена от работа заради това, че е изразила солидарността си с протестиращите си колеги, аплодирайки ги по време на една от почивките, разказва „Казаха ни, че има събрание, затвориха ни в една стая и оставиха при нас полицаи от отряда за борба с безредиците да ни вардят, ние нито крадем, нито правим нещо незаконно. Помислиха си, че по този начин ще ни сплашат, съставиха протокол за нарушение на всеки от нас, ние отказахме да ги подпишем, после ни изведоха през аварийната стълба и ни казаха, че ни изхвърлят от работа.“

Работникът Селчук Дьонерташ, заявява, че се е решил да се включи в протеста, под въздействието на смелостта на своите колежки, разказва: „Тук изхвърлиха от работа 120 работници, 80% от тях са жени. Ако не са тези колежки, ние мъжете тук сме безгласни букви, всички станахме един юмрук и сега се борим за правата си.“

ПЛАЩАТ НИ ТОЛКОВА МАЛКИ ЗАПЛАТИ, ЗАЩОТО СМЕ ЖЕНИ“

Работничките, с които имахме възможност да проведем разговори, ни разказаха, че получават толкова малки заплати защото са жени, ето какво заяви пред нас една работничка:

„Очакваме подкрепа и солидарност от страна на жените, ние жените сега тук се борим. Когато жените се обединят, могат да постигнат всичко, вярваме, че ще победим.“

Работниците са решени да продължат борбата докато не извоюват своите синдикални права. Синдикатът Pertol-İş застава плътно зад исканията на работниците. Работниците всеки ден идват пред завода, като с песни, хора и лозунги изразяват своя протест. Подкрепата за работниците, както в рамките на Турция така и в Европа нараства с всеки изминал ден.


Бележки:

1-Синдикатът Pertol-İş е част от казионната Конфедерация на Синдикатите в Турция, основана през 1952 година, по модела на американските казионни синдикати. От своето създаване до днес тя се явява като пречка пред истинското, радикално синдикално движение на работниците, но въпреки това, през годините благодарение на революционно настроените

работниците провеждащи дейности в структурите на конфедерация са проведени множество стачки и работнически протести. Но въпреки това тя запазва своя казионен характер.

2-Нетната минимална работна заплата в Турция, към днешна дата възлиза на 1 603,23 турски лири, или около 594 български лева.


Източник: Интернет вестник Arti Gerçek(„Истина плюс“)ç

Автор на оригиналната статия на турски език: Тууба Байкал.

Превод на български език: „Гласът на Борбата“.

https://www.artigercek.com/flormar-bildiginiz-gibi-degil


Advertisements