Народите на Турция продължават да пишат история със завоеванията на Юнското Въстание-1 част

Предговор

От началото на 2013 година атаките на властта на ПСР[1] насочени срещу народа и революционери се увеличиха. Полицията на ПСР извършила „мащабни операции “ срещу прогресивни адвокати, творци и срещу Революционната Младеж. Всеки ден те нападаха хората с газови гранати и водни оръдия по улиците. Народен Фронт провеждаше почти ежедневни протестни акции срещу тази агресия, народът ни ставаше свидетел на тези полицейски нападения.

До 31 Май, денят в който избухна въстанието, всеки ден народът ни гледаше по телевизията нападенията срещу членовете на Група Йорум пред Истанбулската съдебна палата.

Народът ни гледаше нападенията с газови гранати срещу протестните акции под надслов „Свобода за тежко болните политически затворници“ провеждани от семействата от ТАYAD[2] пред входа на съдебна медицина. Народът ни виждаше как революционерите биват нападани с водни оръдия от полицията. До края на месец май нападенията на фашистката власт на ПСР продължиха приемайки все по-големи мащаби. След 1 Май 2013 всички протестни акции на пешеходния бул. „Истиклял“ и площад „Таксим“, бяха нападани от полицията.

Организации сред които и Народен Фронт, започнаха протестни акции в хода на кампанията «Забраната ви за Таксим няма да мине!» Те продължиха акциите си водейки улични сблъсъци с полицията на бул. „Истиклял“ и площад Таксим. Тези акции катализираха един огромен гняв. ПСР взе решение да построи МОЛ на мястото на парка „Гези“ разположен непосредствено до площад „Таксим“, за тази цел тя се опита да изкорени дърветата в него. Инициативата Солидарност Таксим (на тур.ез. Taksim Dayanışması) започна протестни акции срещу това решение. Полицията нападна и тази акция, и то на разсъмване. Това бе последната капката, която преля чашата и така започна Народното Въстание, което се превърна в кошмара на ПСР.

През този период ние наблюдавахме тенденция към повишаване на политическото съзнание на масите. Те се учеха от своя собствен опит и така развиваха своето съзнание. Организирайки форуми на площад „Таксим“, в Парка „Гези“, масите вземаха решения с които продължиха съпротивата, като по този начин те попречиха на опортюнистката и реформистката левица да ги насочва и да ликвидира съпротивата.

На много от събранията реформистите се опитваха да попречат на народа, обвиняваха хората, че прекрачват границата, опитвайки се всячески да задушат въстанието. Но народът бе много по-прогресивен от реформистите. Решенията взети с почти пълно мнозинство бяха прилагани от народа с голяма доза решителност и смелост. Много хора, които се страхува да надигнат глас срещу несправедливостите, с които се сблъскват се присъединиха към масите съпротивляващи се по улиците, и единствената им мисъл бе, че сега трябва да са силни повече от всякога. Народът предвождан от революционерите бе този който се сражаваше по улиците на кварталите, и този който завладя отново площад „Таксим“.

На 31 Май всички ние станахме свидетели как милиони хора започнаха въстание продължило цял един месец. Народът преодоля своите страхове, вървеше без страх срещу водните оръдия и дъжда от куршуми. Излезе по площадите заедно с невръстните си деца. Народът ни придоби един важен опит, след като в продължение на един месец участва в улични сражения с полицията.

Измина точно една година от тези дни….

Видяхме силата на народа, видяхме и колко се страхува властта от народа. Вече цяла година премиерът заспива и се събужда с този страх. Властта на ПСР се страхува от това дори едно на пръв поглед незначително събитие да не се превърне в искра, която да запали нов голям пожар.

Със завоеванията на Народното Въстание, характерът на протестите в страната се промени коренно. Народът вече не се задоволява само с обикновени „мирни“ демонстрации. Бунтове изкарващи хиляди, дори десетки хиляди хора по улиците се разпространяват бързо из цялата страна.

Лозунгът „Това е само началото, борбата продължава!“ намира своето практическо изражение в живота. Борбата продължава, тези които искат да отстояват правата си и да извоюват нови такива вече организират по-решителни и по-смели акции. Народът прилага във всички области на живота наученото по време на Народното въстание. А що се отнася до ПСР, за нея Народното Въстание остава нейният най-голям кошмар. Ердоган така и не може да се отърси от него, „Гези“ присъства във всяко негово изказване. То се превърна в негов кошмар. Въпреки, че непрекъснато повтаряше на висок глас, че е спечелил 50% от гласовете на последните общински избори, че е извоювал убедителна победа, той продължава да сънува кошмари. Защото знае, че получените гласове не са реални, а купени или фалшифицирани. Знае, че изпада във се по-дълбока изолация. Една от характерните, черти на фашизма е това, че той може да стои на краката си само с репресии, насилие и кланета… Поради тази причина той навлиза в нова безизходица, поради факта, че не е способен да управлява с едната шепа хора, с които разполага. Това го кара да не се доверява на никого, дори на тези в най-близкото си обкръжение. Властта е изпаднала в положение, в което да вижда като заплаха дори и най-мирния протест. Въпреки нарастващата агресия на ПСР протестите в цялата страна продължават по-смело и по-решително от преди като към тях се включват все по-големи маси.

Заедно с Юнското въстание народът започна да търси своята собствена справедливост. Акциите организирани от революционерите започнаха да привличат все по-големи маси. Народът започна да организира сам акции взимайки пример от тези на които сам стана свидетел. Народът вече започна да прави акции, които преди това само революционерите се осмеляваха да правят.

Нагледен пример за това е един скорошен протест на моста над Босфора. Акцията бе дело на чичото и роднините на 9-годишния Мерт Айдън от град Карс. Трупът на детето, което се изгуби преди няколко месеца бе намерено в една канавка.

Чичото Джемил Айдън дошъл специално за протеста от град Карс, и близките му живеещи в Истанбул се събраха на входа на моста над Босфора от към Азиатската част на града. Там те носеха снимки на детето и транспарaнти с текст : „Убиецът ще даде сметка!“ „Мълчи се докато децата спят, а не докато умират!“. Те поискаха убиецът на детето да бъде заловен час

по-скоро и да се направи обстойно разследване по случая. Чичото на Мерт каза следното пред медиите: „Няма никакво развитие по случая. Колко време стана вече чакаме. Полицията казва, че работи по случая но не ни дадоха информация до къде са стигнали. Това е зверство. Измъчвали са безмилостно това малко дете. Аз дойдох тук чак от Карс. Детето е било изтезавано до смърт. Искаме убиецът да бъде разкрит час по скоро. Не умря само Мерт, и нас ни убиха заедно с него. Казаха ни да чакаме, но колко още?“ Така те поискаха справедливост за малкия Мерт.

Десетки хиляди се включиха в протестите срещу цензурата в интернет. Водиха се улични сражения с полицията. Народът разбра, че само с мирни протести не може да се постигне никакъв резултат. Разбра, че за да извоюва своите права трябва да излезе по площадите. Той видя истинското лице на властта, видя лицето на фашизма. Осъзна, че за да му противостои трябва да се обедини и да се бори рамо до рамо. Показателни за това бяха протестите срещу закона легализиращ цензурата в интернет. Десетки хиляди хора се стекоха към „Таксим“ след призиви в социалните мрежи. Акции се проведоха в Истанбул, Измир, Анкара, както и още много градове из цялата страна. Тези протести отново наложиха себе си в дневния ред на Турция.

Всяко решение взето от властта на ПСР е нападение срещу народа, целящо да увеличи печалбата на едните капиталисти. Народът вече ясно осъзна това и поради тази причина излиза на площадите за да търси правата си, за да търси справедливост.

Дори фен клубовете на футболните отбори, които обикновено странят от политиката загърбиха враждите по между си и се обединиха. Никога до сега това не беше се случвало, футболът се политизира много повече отколкото преди. ПСР искаше да даде печалбата идваща от футболните мачове на своите приближени фирми. С цел да събира личните данни на всеки футболен фен влязъл по стадионите в страната, тя въведе т.нар. „Е-билет“(електронен билет; бел ред.).

Срещу Е-билет, агитките на най-големите отбори в Турция, се съюзиха и организираха съвместни протестни акции. Хиляди футболни фенове сред, които и тези на трите гранда Бешикташ, Фенербахче, Галатасарай, се събраха на площада пред гимназия Галатасарай в центъра на Истанбул за да протестират срещу Пассолиг(Passolig). Полицията препречи пътя на шествието на феновете, които искаха да излязат на площад „Таксим“. Те разпънаха транспарант с надпис „НЕ НА Е-БИЛЕТ!“, като често скандираха „Не мълчи, кажи на Е-БИЛЕТ! „ Феновете започнаха да хвърлят димки и бомбички по полицията. Сочените за

най-аполитични, за хулигани футболни агитки разбраха, че не трябва да се борят едни срещу други, а срещу властта.

След анти-корупционните операции на полицията насочени срещу министри от ПСР и техните деца през декември 2013г.[3], за първи път корупцията по високите етажи в ПСР излезе на светло предизвиквайки такова голямо възмущение. Хиляди хора из цялата страна започнаха да провеждат протестни акции под надслов Дръжте Крадеца, изразявайки протеста си срещу корупцията и злоупотребата с власт от страна на ПСР. Лозунгът – „ПСР СА КРАДЦИ И УБИЙЦИ!“ бе скандиран от хиляди по площадите. В град Ескишехир, западна Турция хиляди шестваха до сградата на областния съвет на управляващата партия. По водното оръдие препречило пътя на множеството бяха хвърляни яйца, а по самата сграда полетяха тоалетна хартия и празни кутии от обувки.

След общинските избори проведени на 30 Март 2014 година, ПСР отне статута на една селска община, в която бе загубила изборите. Жандармерията и служители на областната управа пристигат в селото за да конфискуват превозните средства и инвентара принадлежал до неотдавна на вече разформированата община. Местните жители отказват да допуснат служителите до общината. Ето как стои случая на кратко.

Служите на областна администрация Кютахия, западна Турция, отиват за да конфискуват инвентара и автопарка на селската община Кушу, разположена в окръг Симав, чиито статут на община е отнет след повече от 62 години. Местните жители блокират пътя на служители палейки старите гуми на общинските коли. Жителите над градчето с население от 2158 (според преброяването от 2013г.) настояват да бъде възстановен статута на селска община на Кушу. Въпреки съпротивата на местните, придружените от жандармерията служители на областната управа конфискуват двата служебни автомобила на общината. Местните реагират остро на искането за конфискация на останалия инвентар на общината, а именно 2 багера, 2 товарни камиона, 2 камиона за сметоизвозване, 2 пожарни автомобила, 1 лищинейка, 1 специализиран автомобил за транспортиране на мъртъвци, 1 катафалка, 2 трактора, 1 комбайн и 1 балираща машина. Местните жители категорично отказват да предадат машините, като в знак на протест запалват стари автомобилни гуми взети от машинния двор на общината и се събират на площада в градчето.

От Юнското Въстание до днес, народът разбра, че не може да защити или да извоюва правата си ако не се бори за това и не излезе на площадите.

Заедно с народното въстание, акциите организирани от революционери започнаха да намират все по-широк отзвук сред народните маси. Хасан Ферит Гедик бе убит наркодилъри в истанбулския квартал „Гюлсую“(източната/азиатската част на града). Полицията обсади квартал „Кючюк Армутлу“, в който живееше семейството на Хасан Ферит. Въпреки това, хиляди хора от цял Истанбул, започнаха да се стичат към „Кючюк Армутлу“ за да се застъпят за погребението на младия революционер. Полицията отстъпи под натиска на народа. Тялото на Хасан Ферит първо бе пренесено до лобното му място в „Гюлсую“, а след това бе погребано в гробището на квартал „Гаази“, точно както желаеха другарите и семейството му. В погребалната процесия се включиха хиляди хора.

Другарите на Беркин Елван, месеци наред провеждаха протестни акции с искане за справедливо наказание на неговите убийци. Нападайки брутално акциите, полицията се опитваше да попречи на тяхното разпространение. Но не успя, в цялата страна се проведоха акции в подкрепа на това искане. На погребението на Беркин, той бе изпратен от 3 милиона души, нещо невиждано до онзи момент.

Юнското въстание накара народа да обърне лицето си към революционерите, народът вече им имаше по-голямо доверие от всякога. Хората започнаха да се стичат към квартали като „Окмейданъ“, „Армутлу“ и „Гаази“, които преди това не бяха познати за тях. Народното въстание показа, че щом революционерите и народа действат заедно, няма нещо на което да не са способни.


Източник: Списание Bağımsızlık, Demokrasi, Sosyalizm için Yürüyüş(„Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“), брой 419 от 1 Юни 2014г.


Бележки:

1-Управляващата фашистка партия в Турция, начело с народният враг, президента Р. Ердоган.

2-Сдружение за Взаимопомощ и Солидарност на семействата на политическите затворници. Повече за тази организация може да прочете на този адрес:

https://newsolution17.wordpress.com/2018/05/15/our-sons-and-daughters-inside-and-we-are-on-the-outside-we-resist-we-will-win/

( на английски език)

3-Повече по темата може да прочетете в този материал:

http://e-vestnik.bg/19636/turtsiya-ot-finansoviya-skandal-do-golyamata-politicheska-kriza/

Advertisements