Да живее съпротивата ни в „Етника“, да живее победата!

ОЩЕ ЕДИН РАБОТНИЧЕСКИ ПРОТЕСТ ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ БЕ УВЕНЧАН С ПОБЕДА!

Дерия Кочак, която в продължение на 3 години и половина работи в частната болница „Етника“, в истанбулския район „Бакъркьой“, бе изхвърлена от работа на 21 Май под предлог, че не се е подчинявала на даваните ѝ заповеди, като работодателят отказва да изплати дължимите надници, клас прослужено време, заплащане за извънреден труд и неустойките при предсрочно прекратяване трудовия договор. На 19 Юни Кочак започна седяща стачка пред болницата, като на 17-тия ден тя приключи своя протест извоювайки обратно всички свои права.

Разбира се този неин протест бе организиран, планиран и добре подготвен. Както много други работнически протести, започнали под политическото и идеологическото ръководство на Революционно Работническо Движение, и протестът пред болница „Етника“ се увенча с победа. Още веднъж животът ни показа, че с правилни политики, поставяйки си ясни цели и когато се устремим към тях ние можем да победим.

Собственикът на болница „Етника“ Мурат Акдоган

В първият ден на протест ръководството на болницата сипеше заплахи „той шефа дори и да е бил склонен да ви даде нещо от сега нататък и стотинка няма да получите…. вие не знаете с кого си имате работа.“ Вечерта на същият ден представители на болницата заявиха, че искат да се срещнат с нас, но преди това поискаха гаранции, че протестът ще бъде прекъснат в следващите 3 дни. Не приехме това тяхно предложение, не се примирихме. Казахме, не протестът ще приключи тогава, когато вземем всички наши права обратно. На вторият ден заявиха, че ще изплатят клас прослужено време и неустойките по договора, но няма да дадат парите за извънреден труд. Дори само това тяхно държание е достатъчно за да покаже колко справедлив е протестът, колко своеволно се държат собствениците на болницата. Не приехме и това предложение. На 13-тия ден от протеста предложиха сума по малка дори от тази предложена от помирителната комисия на съдебните медиатори. И на 17-тия ден от протеста победата бе на Дерия Кочак.

Дерия Кочак по време на протеста си пред болницата

Това което изрично бихме искали да подчертаем в този протест, е фактът, че с изключение на независимия синдикат на работниците от кожарската индустрия Deriteks, никоя друга синдикална организация не посети Дерия Кочак за да изрази своята подкрепа за нея. Като се вземе предвид, под какъв натиск се намират работниците в здравния сектор, в какви условия са принудени да се трудят, не беше ли редно синдикатите на здравните работници да подкрепят този протест? В периода, в който се намираме единственият начин, по който можем да извоюваме правата си е съпротивата. Съпротивата спомага за това хората да се организират. Синдикатите, които се отдалечават от този неоспорим факт, не подкрепиха протеста на Дерия Кочак.

СЪПРОТИВЛЯВАХМЕ СЕ, ПОБЕДИХМЕ…

Един работнически протест, не е просто победа срещу един работодател. Това е и победа срещу онези, които ръководят синдикати и масови организации с хиляди членове, които въпреки, че десетки хиляди работници са изхвърлени от работа, се опитват да унищожат съпротивителните механизми и борческия дух на своите членове. Поздравяваме Дерия Кочак за нейната борба и победата ѝ. Това е победа за всички работници. Това е шамар в лицето на казионните и реформистките синдикалисти. Тази победа е източник на надежда, сила, и ентусиазъм за работниците, трудещите се и целия ни народ.

Този протест е барикада срещу синдикатите, които не се застъпват за своите членове, казвайки, че „няма какво да се направи има извънредно положение“. Отговорът има исторически и политическо значение. Отговорът е точен и ясен за всички. Дерия Кочак дава този отговор, вземайки сила от своята историческа и класова правота, „Аз искам правата си!“. Още в първият ден на протеста ние завихме, „Работничката от болница «Етника» Дерия Кочак ще победи, шефът Мурат Акдоган ще загуби!“ Това бе израз на нашето доверие е народа и работническата класа и трудещите се.

Обръщаме се към всички работници, които всеки ден биват експлоатирани, изхвърляни от работа, чиито права биват отнемани, които биват репресирани всячески. Нямаме никаква полза от синдикатите. Те са се предали на собствените си страхове и мислят само как да запазят своите привилегии и служби. Повярвайте в себе си, бъдете самоуверени. Елате заедно да се организираме за да съградим утрешния ден. Заедно да се борим. Призоваваме ви да се организирате в работническите комитети, работническите съвети и в редиците на Революционно Работническо Движение.

РЕВОЛЮЦИОННО РАБОТНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ

6 ЮЛИ 2018

Реклами