Млад революционер в Турция осъден на 21 години затвор заради борбата си за безплатно образование

Публикуваме пълен превод на писмото на младия революционер Алишан Табуроглу, член на организацията – Младежка Федерация, която е част от Народен Фронт-Турция. В писмото си Алишан разказва за това, с какви несправедливости се сблъскват политическите затворници и прогресивните младежи като него в Турция.

Здравейте, уважаеми ….

Как сте? Достоевски е казал, че „Цивилизоваността на едно общество се разбира от положението на пленниците в затворите.“ Днес затворите на нашата страна са пълни с интелектуалци, журналисти и адвокати. Съдилищата, които иначе трябва да раздават справедливост, са се превърнали в източник на несправедливост. В нашата страна, в която вече дори съдиите се възмущават на несправедливостите, призивите за справедливост не огласят само „Съдебните палати „. Тези призиви, които заливат улиците и площадите, вече са се превърнали в проблем, чието решение е по -важно дори от водата и хляба.

Аз съм на 21 години, и съм студент. Бях задържан, изтезаван и хвърлен в затвора заради това, че поисках безплатно образование и справедливост. Неоставайки безразличен към проблемите на страната си, аз участвах в протестни акции. Вече близо 2 години съм в затвора. През Януари 2017 година аз бях интерниран от затвора тип „L“ край Силиври, в затвора от тип „T“ край град Бурханийе,обл. Балъкесир. Причината поради която ви пиша, се кореми именно в това интерниране.

Защо един арестант бива интерниран при положение, че делото по което е обвиняем продължава? Заедно с извънредното положение властта на ПСР издаде наредба-закон № 496. С тази наредба закон бе отменено изискването подсъдимите лично да се явяват на делото пред съда, и бе отворен пътят за това те да участват в процеса само чрез видео-конферентна връзка. Това на практика означава, подсъдимият да бъде съден без той да присъства в съда, да бъде съден и да бъдат издавани присъди. Тази наредба-закон издадена по силата на извънредното положение е незаконна. Понастоящем има влязло в сила решение на върховния съд, според което провеждането на съдебен процес само чрез видео-конферентна връзка, е погазване на правото на защита, на подсъдимия, и противоречи на принципа за лично присъствие на обвиняемия.

Само помислете за момент. Докато ви съдят чрез видео-конферентна връзка при вас (физически) нямате адвокат. Няма начин по който адвокатът и подсъдимият да осъществят контакт, без трети лица да чуят какво говорят двамата. Той няма възможност да бъде направена очна ставка с намиращите се в залата, няма как той да анализира снимка, документ или нещо друго представено в съда. Подсъдимият бива въвеждан в съдебната зала без белезници(191/1 от НПК) за да не бъде оказван натиск върху него. Намиращите в съдебната зала няма как да разберат или видят дали върху подсъдимият, намиращ се в стаята видео-конферентни връзки бива упражняван натиск от трети лица. Обществена тайна, е че има сериозни проблеми с осигуряването на качествен звук и картина при видео-конферентните връзки от затвора.

Всеки арестант бива съден в районния съд, в който е задържан. Естествено право на всеки човек е да се изправи пред съда и лично да присъства на делата срещу него и да изнесе своята защитна реч. С чл. 193 от НПК е записано съдебните да протичат именно по този начин. Това е прието като универсално правило в правосъдната система както в нашата страна така и в световната практика. На това мое право ми бе отнето.

Въпреки, че подадох молба с искане да присъствам лично на съдебното заседание, до 14. състав на наказателния съд в Истанбул, където се гледа делото срещу мен, това мое искане не беше уважено и изпълнени. 14. състав на наказателния съд в Истанбул, потъпка всички правни норми и закони. Не бях отведен в съда нито веднъж не можах да присъствам лично на заседанията. Съдът дори не е поискал официално да се легитимирам пред него, моята защита не беше, приета, и въпреки всички тези обстоятелства и при все, че и моят адвокат отсъстваше от делото, съдът е издал задочно присъда лишаване от свобода в продължение на години.

Несправедливостите извършени от 14-ти състав на наказателния съд в Истанбул не се ограничават само с тези. По време на заседанието на делото срещу мен заради участието ми в демонстрациите на 1 Май 2015 година, което се проведе на 29 Март 2018, и в което аз участвах чрез видео-конферентна връзка, съдията устно ми отне правото на защита. По време на видео-конферентната връзка той започна ми повишава тон, като след известно време започна направо да крещи по мен: „Първо… Ще слушаш само мен! Второ…. Няма да те доведат за да се явиш пред съда! Трето ще произнесеш защитата по видеоконфеентната връзка!“ След като аз заявих, че не приемам тази несправедливост спрямо мен съдията заповяда „Спрете му гласа на тоя! “ и така бе прекъснат звука на връзката. Аз не издържах повече и напуснах стаята за видео-коферентна връзка. На това заседание 14 състав на наказателният съд в Истанбул, при положение, че не ми бе позволено да кажа последната си дума, и не ми бе дадена възможност да направя защитата си съдът издаде присъда 5 години и 6 месеца затвор.

Тези несправедливости извършени от съдията и членовете на 14 състав на наказателен съд Истанбул, не могат да бъдат обосновани с никакви правни норми или законови разпоредби.

Пред нас стоят специализирани съдилища, които разглеждат като свой враг младежите на собствената си страна, които издигат едно толкова демократично искане, като безплатно и общодостъпно образование.

Една от причините за това безпардонно поведение на съда е и фактът, че от правна гледна точка няма кой да ме защити. Моите адвокати бяха хвърлени в затвора заради това, че бяха адвокати на борещите се за своите работни места преподаватели Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча[1], за това, че помагаха на близките на убитите в град Сома миньори, на семействата на Дилек Доан[2] и на Хасан Ферит Гедик[3], както и на още стотици хора които търсят справедливост. Възползвайки се от това, че няма кой да ме защити, съдът действа своеволно и издава присъди възлизащи на десетки години затвор. Срещу мен се водят над 20 дела по-различни обвинения, като част от тях приключиха, а други все още продължават. Аз успях да присъствам лично само на една малка част от тези дела и да се защитя. Но по много от делата аз дори не успях да отида в съд и да се защитят, но въпреки това бях осъден на години затвор. В период, в който хората биват заставяни да се явяват пред съда чрез видеоконфентни връзки, в който съдилищата правят несправедливи процеси, в който адвокатите ми са в затвора, аз бях осъден на общо 21 години затвор. На 21 години съм и бях осъден на 21 години затвор.

Моят случай е само един от многото случаи. Знам, че стотици дори хиляди хора са жертви на същите несправедливости като мен. Когато всички тези несправедливости бъдат разгласени и разобличени, когато народът ни научи за тях и започне да ги критикува, и те се задържат в дневния ред, всички те проблеми ще трябва да бъдат решени. Знам, че и вие обръщатe внимание на тези несправeдливости, за това ви пожелавам успех във вашите бъдещи начинания. Грижете се добре за себе си.

Алишан Табуроглу,

затвор от тип „T“ гр. Бурханийе.


Бележки:

1-https://borbataa.wordpress.com/tag/нурийе-и-семих/

2-https://borbataa.wordpress.com/2016/04/22/защо-бе-убита-дилек-доан/

3-https://borbataa.wordpress.com/2015/09/29/хасан-ферит-гедик-2/

Реклами