Индивидуални гладни стачки срещу репресии в турските затвори

Пред последните седмици, заедно със засилването на репресиите и мъченията срещу политическите затворници в турските затвори, започнаха да зачестяват и примерите за съпротива срещу тях.

Побоите, мъченията, изолацията и „дисциплинарните наказания“ упражнявани срещу политическите затворници продължават да се прилагат с пълна сила. Подсъдимите и осъдените по дела срещу леви и прогресивни организации и членовете на лявата опозиция в страната биват държани в килии с изключително лоши условия. В тези условия на репресии и сериозен риск за здравето правят впечатление индивидуалните протестни акции започнати от някои политически затворници.

В три различни затвора в Турция, трима политически затворници, провеждат индивидуални гладни стачки. Исканията, които отправят стачкуващите политически затворници, са изконни човешки права, които в условията на днешна Турция биват жестоко погазвани от фашистката власт.

Вефа Картал провежда смъртна гладна стачка вече 93 дни

Вефа Картал

Вефа Картал, е Кюрдски политически затворник, който вече 24 години е в затвора. Осъден е на доживотен затвор при строг режим. Преди 2 години той претърпява тежка операция, тъй като е установено, че има хематом в кръвоносните съдове, разположени между двете полукълба на мозъка му. Вефа Картал страда също и от: хепатит Б, простит, хипертония, язва на стомаха, както и проблеми с храносмилателната система.

И в миналото Вефа Картал е провеждал гладни стачки срещу несправедливостите и погазването на правата му в затвора. Последният му гладен протест е продължил 114 дни, завършвайки на 17 Август 2017г.

Този път той избира да започне най-тежката по вид форма на протест, а именно Смъртната Гладна Стачка, която продължава вече 91 дни. Състоянието му се влошава буквално с всяка изминала минута. Близките на Вефа Картал, ежедневно дават информация за неговото състояние в социалната мрежа туитър в специални профил носещ заглавието „Солидарност с Вефа Картал!“

Исканията на Вефа Картал са следните:

-Прекратяване на погазването на основните човешки права.

-Подобряване на лошите и нездравословни условия в затворите.

-Осигуряване на незабавен достъп до лечение.

Мерал Дьонмез провежда гладна стачка вече 34. ден поред

Мерал Дьонмез

Мерал Дьонмез е учителка по професия, но така и не бива назначена на работа. По време на полицейско нападение срещу група работници на 1 Май 2013 година, опитваща се да достигне до емблематичния площад „Таксим“ в Истанбул, Мерал бива улучена с газова граната в главата. В следствие на получената фрактура тя остава в кома в продължение на 1 седмица, в интензивното отделение на една от болниците в мегаполиса. Все още има риск тя да получи мозъчен кръвоизлив в следствие на получената преди 5 години.

Мерал Дьонмез е завършила висшето си образование в университета в град Коджаели, западна Турция. През 2013 година тя участва в демонстрациите срещу убийството на 14-годишният Беркин Елван. По време на една от протестните акции полицията задържа Дьонмез, по-късно съдът ѝ налага постоянна мярка за задържане след като става ясно, че има влязла в сила присъда по друго дело срещу нея. Младата учителка е осъдена на общо 11,5 години затвор, заради участието си в протестни акции и синдикални прояви.

Дьонмез, която получава мозъчен кръвоизлив и остава 1 седмица в интензивното отделение, вследствие на това, че бива улучена с газова граната в главата, по време на 1 Май 2013 година в Истанбул, е хвърлена в затвора през 2014 година.

Мерал Дьонмез започва гладна стачка с искане да бъде прехвърлена в друг затвора, който да е по-близо до местоживеенето на своите тежко болни родители. Продължителният престой в кома, и постоянното възпрепятстване на лечението на Дьонмез, допълнително влошават нейното състояние, и въпреки, че е в гладна стачка, нейното състояние е сравнимо с хората, провеждащи смъртна гладна стачка. Тя страда от бърза загуба на килограми, увеличена чувствителност към светлина. Затворническата администрация не дава достатъчни дози от вода, лимон и захар, които се полагат на всеки човек провеждащ гладна стачка. Към момента Дьонмез тежи едва 36 килограма. В същото време близките ѝ съобщават за свой скорошен диалог с директора на затвора в Тарсус, в който се намира Мерал. Директорът им е заявил следното: „Аз бях директор на затвор и в началото на 2000-те години, нищо не им става на тези живеят по 300 дена, така че няма за какво да се притеснявате.“

Джем Йозджан провежда гладна стачка от 24 дни насам

Джем Йозджан

Джем Йозджан бива арестуван, заради участие в протестна демонстрация в истанбулския квартал „Гаази“ състояла през вече далечната 2008 година. Съдът издава присъда въз основа на показанията на „защитен свидетел“, който описва Джем като „мъж с руса коса и сини очи“. Парадоксът в случая е, че Йозджан е с черна коса и кафяви очи. Въпреки, че външният му вид не съвпадат с описанието дадено в показанията на „защитения свидетел“ Джем Йозджан е осъден на 7 години лишаване от свобода. Младият мъж е в затвора от 2017 година насам.

Джем Йозджан започва гладната стачка в знак на протест срещу репресиите и лошите условия в затвора. Съпругата на Йозджан заявява в социалните мрежи следното: „Мъжът ми е полит.затворник, единственото му искане да бъдат подобрени условията в затвора.“

Исканията на Джем Йозджан са следните:

-От тавана на килията тече вода от канализацията, искам това да бъде поправено.

-Писмата изпращани до нас не ни биват предавани, настоявам те да ни бъдат давани навреме.

-Болните политически затворници не биват отвеждани в лечебницата при нужда.

-Вещите и дрехите донесени за нас от семействата ни, не биват давани, настоявам те да ни бъдат връчени.

Advertisements