Ядрото на Народния Фронт: Сдруженията за Права и Свободи

Здравейте уважаеми читатели, след като през това лято в серия от кратки статии ви представихме основните принципи залегнали в борбата на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, в нова серия от статии ще представим на вашето внимание организациите влизащи в състава на движението. Ще започнем със Сдруженията за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Dernekleri) които играят ролята на местни представителства на Народен Фронт в различните части на Турция и Северен Кюрдистан.

Реклами

Здравейте уважаеми читатели, след като през това лято в серия от кратки статии ви представихме основните принципи залегнали в борбата на марксистко-ленинисткото движение Народен Фронт-Турция, в нова серия от статии ще представим на вашето внимание организациите влизащи в състава на движението. Ще започнем със Сдруженията за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Dernekleri) които играят ролята на местни представителства на Народен Фронт в различните части на Турция и Северен Кюрдистан.

Сдруженията за Права и Свободи, водят своето началото от основаните в края на 1980-те и началото на 1990-те години сдружения в бидонвилните квартали на Истанбул, столицата Анкара и останалите големи градове на Турция. По онова време революционерите съсредоточават своите усилия върху организирането на жителите на тези квартали. Това не е случайно, тъй като тези населени места, които смело може да наречем турския еквивалент на „Ючбунар“ и „Коньовица“, започват да се разпространяват и увеличават своите мащаби, през втората половина на 1980-те години на миналия век. Засилената миграция от селските райони към големите градове в страната, е провокирана от изключително тежкото положение на населението и бедността ширеща се в тези райони, поради тази причина все повече хора решават да напуснат родните си места и да заминат в големите градове, с надеждата, че там ще могат да си намерят добра работа и да се избавят от бедността. Уви, тези мечти не се сбъдват и много скоро огромните маси от хора мигрирали от провинцията се изправят пред редица проблеми в новите бидонвилни квартали, в които са принудени да живеят, поради факта, че няма достатъчно жилища и най-вече заради това, че техните доходи не са достатъчни за да плащат наема и останалите разходи свързани с едно нормално жилище. В набързо изградените бараки и колиби в тези квартали, няма нито чиста питейна вода, нито електричество, нито канализация, нито има асфалтирани пътища, като цяло те са лишени от всякаква инфраструктура. За фашистката олигархия в Турция, тези квартали са просто едно депо за електорална подкрепа. Техните жители са сбирщина, тълпа която може да залъжеш и лесно да накараш да гласува на изборите в подкрепа на един или друг кандидат. Така не след дълго единствено революционерите се оказват истинските приятели на народа в тези квартали. През 1989 и 1990 година започват да се основават сдружения в различните истанбулски бидонвилни квартали. След това такива сдружения се основават и в Анкара, Бурса, Ескишехир и Измир.

На практика сдруженията основани в бидонвилните квартали на големите градове на Турция по онова време са първите легални организации създадени от революционерите, в годините след фашистката 12-Септемврийска хунта, дошла на власт след преврата през 1980 година. В конституцията и законите е разрешено да се създават сдружения с най-различни цели, но стига да не засягат устоите на капиталистическото статукво. Ала щом стане дума за революционерите и за бедният народ, всички права и свободи на гражданите, остават само на хартия. В началото на 1990-те фашистката власт в Турция започва да упражнява всевъзможни репресии срещу членовете и симпатизантите на сдруженията в бедните квартали на големите градове. Членовете на сдруженията биват отвличани от полицията и изтезавани с дни, хвърляни в затвора по обвинение в членство в нелегални организации, поддръжниците на сдруженията биват изхвърляни от работа и училище, терорът на полицията и мафиотските групировки основани от турските националисти, които през 1970-те години се подвизават в редиците на паравоенните фашистки структури, се засилва още повече. Държавата започва да блокира кварталите и да разрушава домовете на хората, като често се стига до тежки сблъсъци със загинали и ранени. При едно от тези сражения, в истанбулския квартал „Кючюк Армутлу“ през лятото на 1990 година, загива Хюсню Ишери, който бива прострелян от полицаи.

В следващите години репресиите продължават, но и съпротивата срещу тях приема най-различни форми. Организирани са митинги, шествия, и други протестни акции, с които жителите на бидонвилите изразяват своето недоволство срещу мизерията в която са принудени да живеят и терора на фашистката държава, която вместо да реши проблемите им, отговаря на справедливите искания на народа с терор и репресии.

Държава започва да затваря едно след друго сдруженията в бедните квартали. Революционерите и народа, на свой ред решават да основат Сдруженията за Права и Свободи. Така в края на 1990 година, започва основаването на тези сдружения първо в Истанбул, Анкара и Измир, а в следващите няколко години и в други големи градове като: Коджаели, Ескишехир, Бурса, Трабзон(Трапезунд), Кония, Адана, Османийе, Мерсин, Кършехир, Къръккале, Кайсери, Малатия, Самсун и Елязъ.

През 1993 година се правят и първите стъпки към федерализацията и осъществяването на единодействието между сдруженията в отделните градове. На 18-19 Декември 1993 година, в Истанбул се провежда учредителния конгрес на Платформата за Права и Свободи( на тур.ез. Haklar ve Özgürlukler Platformu).

През втората половина на 1990-те години Сдруженията за Права и Свободи, продължават своята дейност под шапката на Платформата за Права и Свободи. През този период обаче, на преден план изпъкват Народните Съвети(на тур.ез. Halk Meclisleri), които са една своеобразна форма на пряка демокрация адаптирана към условията на Турция. Те са средството, чрез което народът взема сам без ничия чужда намеса, решения определящи неговото настояще и бъдеще. През този период както Народните Съвети така и Сдруженията за Права и Свободи са подложени на репресии от страна на властта. Членове и дейци на сдруженията биват задържани и подлагани на мъчения от агенти на политическата полиция, много от тях са хвърлени в затвора, без дори да им бъде дадена възможност да се защитят пред съда. Някои дейци на сдруженията пък биват убити от полицията без съд и присъда на улицата или в домовете си. Така се стига до 2000 година и Голямата Смъртна Гладна Стачка срещу изолационните затвори на турската олигархия.

Планът на фашистката власт в Турция, Американските и европейските империалисти за пълно унищожаване на революционното движение се задейства на 19 Декември 2000 година, когато хиляди жандармеристи, полицаи от отряда за за борба с безредиците, армейски командоси и надзиратели щурмуват 22 затвора в цяла Турция. При клането загиват 28 политически затворници, част от които биват изгорени живи, стотици други са ранени и хвърлени в изолационни затвори, където биват подложени на почти непрекъснат физически и психологически тормоз. Лявото движение преживява един от най-тежките периоди в своята история. С изключение на семействата от Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите затворници(TAYAD) никоя друга легална лява организация не излиза по площадите и улиците. Всички останали представители на лявото движение се оттеглят от политическата сцена за известен период от време. Заради почти непрекъснатите арести на техни членове, много от Сдруженията за Права и Свободи, на практика не функционират. Същото е положението и с останалите организации влизащи в състава на Народен Фронт. В опит да преодолее това положение, движението взема решение за създаването на една нова структура, която да обедини в себе си всички сдружения по места. Така в средата на 2002 година, започва процеса по създаването на Федерацията за Основни Права(на тур.ез. Temel Haklar Federasyonu). На 13 Септември 2002 година представители на Сдруженията за Права и Свободи, обявяват създаването на инициативен комитет за сформирането на Федерация за Основни Права. Този техен ход се тълкува като изражение на волята на революционерите да организират борбата на народа срещу олигархията, въпреки изолацията на която са подложени, и въпреки масовите убийства и репресиите срещу тях.

В началото на февруари 2003 година на пресконференция е обявено, началото на създаването на нови Сдружения за права и свободи. За сравнително кратък период от време са създадени Сружения за Основни Права и Свободи в множество квартали на Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Коджаели, Анталия, Адана, Хатай, Мерсин, Елязъ, Малатия, Дерсим, Адъяман, Самсун, Орду, Трабзон и Артвин. На 12 Ноември 2004 година, на събрание на представители на новосъздадените сдружения, е обявено решението за създаването на Федерация за Основни Права. На 6 Юли 2005 година пък е обявено, официалното създаване на федерацията.

Още докато е в процес на създаване федерация се включва в координационния комитет организиращ протести срещу окупацията на Ирак. Тя играе и важна роля в организирането на борбата в бидонвилните квартали, в съпротивата срещу изолацията на политическите затворници, срещу разрушаването на къщите, мафиотизацията и деградацията в бедните квартали.

През този период една от най-мащабните полицейски операции срещу Народен Фронт, който по онова време е известен под името Фронт за Права и Свободи(на тур.ез. Haklar ve Özgürlükler Cephesi) е извършена на 1 Април 2004 година. Фашистка Турция заедно с Европейските империалисти организират най-мащабното си нападение срещу легалното революционно движение. Офисите на десетки сдружения, културни центрове и домове на членове и симпатизанти на Народен Фронт в Турция, Италия, Холандия, Белгия и Германия са щурмувани от полицейски командоси и политическата полиция. Седмици наред със скалъпени от полицията обвинения биват арестувани десетки революционери. При тази атака на фашистката власт на ПСР, биват задържани над 200 души, като над 100 от тях са хвърлени в затвора.

В Истанбул полицията щурмува Сдруженията за Основни Права и Свободи, Младежко Сдружение-гр. Истанбул(на тур.ез. İstanbul Gençlik Derneği)Културен център „Айче Идил Еркмен“, офисите на Правно Бюро на Народа, TAYAD, както и редакциите на радио Гласът на Анадола(Anadolu nun sesi radyosu), списание Хляб и Свобода(Ekmek ve Adalet) и Младежта е Бъдещето(Gençlik Gelecektir). Извън Истанбул полицията извършва масови арести и в Самсун, столицата Анкара, Коджаели, Бурса, Измир и Мерсин.

Тази атака на властта бива отблъсната чрез активна кампания на Народен Фронт, в която лъжите на полицията и скалъпените обвинения биват разобличени пред народа.

Следващата голяма вълна от репресии срещу Сдруженията за Права и Свободи е операцията през декември 2007 година, която идва след мащабна кампания на революционерите срещу мафиотските банди, наркодилърите, сводниците, хазарта и лихварите. При тази операция полицията атакува сдруженията в истанбулските квартали Нуртепе, Бахчелиевлер, Саръгаази, Окмейданъ, Икителли, Есенюрт, Гаази, Алибейкьой и Есенлер; културен център „Каранфиллер“ в кв. Бааджълар, централата на TAYAD, редакцията на списание Yürüyüş(Поход), офиса на издателство „Озан“. В Окмейданъ, Нуртепе, Гаази и Алибейкой са се стига до улични престрелки с полицията, след като протестните шествия организиран от Народен Фронт срещу репресии биват нападнати. При тази операция са задържани 50 души, от които 32-ма са хвърлени в затвора.

В заключение можем да че,

Началото на новото хилядолетие, е период в който фашистката власт в Турция преминава в пълно настъпление основано на политиката на изолация на полит.затворниците. Това е време през, което всички организационни структури на народа биват ликвидирани и парализирани. През тези години ползването на правата и свободите на практика става невъзможно. Така се създават условия, в които всички други леви сили освен Народен Фронт не смеят да излязат на улицата. Ето защо Сдруженията за права и свободи, изиграват важна роля за неутрализирането на политиките на фашистката власт, през първото десетилетие на 21 век.

След 2010 година, Сдруженията за Права и Свободи в множество области на Турция, както и в кварталите на Истанбул, се вливат в създадените по това време Народни Съвети. Към днешна дата те продължават своето съществуване съвместно или под шапката на Народните Съвети.

В днешните условия и етапа от развитието на борбата, Народните Съвети, играят ключова роля в процеса на организирането на народните маси, включването им в борбата срещу фашисткия терор, наркобандите, проституцията и всички други атаки на олигархията.

Използвани източници:

Архив на списание „Поход“ (Yürüyüş dergisi)

„Борим се, ще победим!“(Savaşıyoruz Kazanacağız) издателство Боран (Boran Yayınları), 2018 година.