САЩ не са защитници на свободата и демокрацията, нито пазители на народите, а техни врагове!

YPG ОРГАНИЗИРА ШЕСТВИЕ ДО АМЕРИКАНСКА ВОЕННА БАЗА,
ЗА ДА МОЛИ САЩ ДА НЕ СИ ТРЪГВАТ ОТ СИРИЯ!

ДА НАСТОЯВАШ „САЩ ДА НЕ СИ ТРЪГВАТ“, ОЗНАЧАВА ДА ИСКАШ ОКУПАЦИЯТА И КЛАНЕТАТА НА ИМПЕРИАЛИЗМА ДА ПРОДЪЛЖАТ

Между новините за това дали Американските войници ще се изтеглят или ще останат в Сирия, президентът на общият враг на народите по света САЩ – Тръмп, започна да говори за покровителство и опека за Кюрдския народ. САЩ, които използваха като претекст борбата срещу ИДИЛ (Ислямска Държава в Ирак и Леванта; бел.прев.) за да окупират част от Сирия сега заявяват, че ще защитават Кюрдския народ от кланетата на Турция.

Президентът на САЩ Тръмп, който на 19 Декември заяви, че ще изтегли войниците си от Сирия през Януари каза, че процесът по изтеглянето на армейските частите ще се проточи във времето, като ще изпълнят мисията си за защита на Кюрдския народ. Междувременно той не пропусна възможността да смъмри Кюрдските власти за това, че са продавали петрол на Иран.

Вече дни наред в медиите се обсъжда, какво точно се опитват да направят САЩ. Едни се опитват да разшифроват пазарлъците правени зад закрити врата, „специалистите по международни стратегии“ коментиращи събитията като игра на партия шах, опитвайки се да предвидят следващият ход, не слизат от телевизионните екрани.

От наша гледна точка положението е повече от ясно. Това, което определя политиките на САЩ по отношение на Близкия изток, е заставяне на народите към пълна капитулация, разширяване на петролните полета и влияние в региона; тоест защита на интересите на империалистическите монополи. Никой вече не приема на сериозно приказките на САЩ, че ще донесе демокрация в Сирия и Иран, при положение че поддържат толкова близки връзки със Саудитска Арабия.

От гледна точка на народите, твърденията на САЩ че се намират в Сирия, за да се борят с ИДИЛ, и за свободата на Кюрдския народ, са доста далеч от истината. САЩ преследват своите регионални интереси. Изявленията направени от днес до пладне, и дребните детайли нямат толкова съществено значение.

Тук има значение какво казва и какво прави Кюрдското националистическо движение. YPG[1] които се опитват да бъдат сила, с Американските оръжия под сянката на бронираните машини с веещи се върху тях Американски знамена, след заявлението на Американския президент, че ще се изтегли, изпаднаха в тотална паника. В първия момент се появиха коментари, в които си личеше, че те просто не искат да повярват на казаното от Американския президент. Други техни представители заявиха, че подобно решение противоречи на интересите на САЩ. Споровете за това дали ще се изтеглят или не, и в случай, че се изтеглят, когато точно ще направят това все още продължават.

РОЖАВА ДА НЕ СТАНЕ ВТОРИ ЙЕМЕН“, „САЩ ДА НЕ СИ ТРЪГВАТ ОТ СИРИЯ“, Е РАВНОЗНАЧНО НА ТОВА ДА КАЖЕШ: УБИВАЙТЕ И ЕКСПЛОАТИРАНИТЕ НАРОДИТЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ!

След като Тръмп обяви, че ще се изтегля, KNK[2], излезе със Спешен Призив, като оризова Съвета за Сигурност на ООН да се събере и да обяви зона забранена за полети над Северна Сирия. На 19 Декември, беше започната интернет петиция под наслов „Нека не позволим Рожава да се превърне в следващият Йемен!“. Подписката бе публикувана и на официалния сайт на Белия дом.

След решението на САЩ да се изтеглят от Сирия, на сайта на Белия Дом, бе стартирана петиция озаглавена «Нека не позволим Рожава да се превърне във втори Йемен.» В текста на петиция се казва «Призоваваме президента Доналд Тръмп и Конгресът на САЩ, да предприемат незабавни действия за да защитят Рожава, преди да е станало твърде късно» Стартиралата на 19 Декември, и призоваваща за защитаване на Сирийските Демократични Сили, в състава, на които влиза и Сирийският клон на PKK[3]-YPG, петиция озаглавена «Да не позволяваше Рожава да се превърне в Йемен», до момента е подкрепена от 2 609 души. Инициаторите са си поставили за цел да съберат 100 000 подписа.“ (Time Turk 22.12.2018)

На 20 Декември, в района на Челеби( на кюрд.ез. Çelebi; бел.прев)[4], в околностите на град Кобане, YPG организираха шествие до военна база, в която са дислоцирани войници на САЩ и някои европейски държави.

Същият ден делегация с представители на организаторите на шествието се е срещнала се с коалиционните войски,е поискала Рожава да бъде обявена за зона забранена за полети, с цел осигуряване на сигурността на региона, като също така бъдат разположени мироопазващи сили на ООН.

Отговорникът на комитета за Външни Работи, на TEV-DEM[5] Алдар Халил заяви, че „По време на революцията в Северна и Източна Сирия ние не се осланяхме на никакви външни сили.“ (hawarnews.com). Докато се разпространяваше това абсурдно заявление, в сайтовете на Кюрдските националисти се разпространяват снимки и видеа от шествието в Кобане.

Кюрдския националист Фехим Ъшък[6], на 21 Декември, споделяйки линка към онлайн петицията прикани народа да я подкрепи.

Тази публикация разгневи хора от различни групи от обществото. Хюсеин Айгюн[7] изрази своето възмущение в профила си в социалната мрежа с думите „PKK / HDP докараха до там политиката, левицата и социалистите, че вече никой не намира за странно да се събират подписи за това Америка да остане в Сирия. И тия хора са на първите страници по вестниците на социалистите, и не слизат от екраните на телевизиите на същите тези социалисти. Социалистите не смеят да кажат нещо против техните действия от страх, че HDP ще им чете конско. Колко жалко, колко драматично, колко глупаво…“

Журналистката Джейда Каран[8] зави: „При положение, че основния виновник за настоящото положение в Йемен е САЩ, някои хора са започнали петиция озаглавена «Рожава да не стане Йемен», настоявайки от САЩ да не прекратява окупацията в Сирия. Все същото окаяно положение, от което човек е длъжен да си извади поука.“

Въпреки, истината че основният виновник за кланетата случващо се в Йемен са САЩ и Саудитска Арабия, се иска от САЩ да останат в Сирия и да пазят населението на региона. Фехим Ъшък, които използва като прикрие думите „Достойната за уважение борба на Кюрдите“, опитвайки се да легитимира превръщането в окупационна сила на САЩ. Фехим Ъшък също знае много добре така както знаят и Джейда Каран, и Хюсеин Айгюн, какво точно се случва в Сирия и Йемен. Но воден от слепотата и прагматизма на национализма, той предпочете да атакува всички, които разкритикуваха петицията.

ТАМ КЪДЕТО Е ИМПЕРИАЛИЗМЪТ, НЕ МОЖЕ ДА ИМА НЕЗАВИСИМОСТ ДЕМОКРАЦИЯ И СВОБОДА!

Така ли се извършва революция? Така ли се определя съдбата на един народ? Независимостта и Демокрацията така ли се печелят? Така ли се строи бъдеще, така ли се пази чест? Няма съмнение, че отговорът на тези въпроси е НЕ! Истината е че няма нито революция нито освобождение. Нищо друго не е реално, освен това че империализмът се е настанил в региона с 25 военни бази и е превърнал Кюрдския народ в своя окупационна сила.

Такава мерзост, като да се отправят призиви към САЩ – главният враг на народите по света, да не се изтеглят от Сирия, може да бъде продукт само от дребно-буржоазната националистическа идеология. САЩ, която до ден днешен са мълчали пред всички атаки на Турция спрямо Кюрдския народ, и нещо повече пряко го подкрепяше, сега ли ще защити Кюрдския народ? Разбира се, е това няма да се случи.

Обзети от паника, че Турция ще започне военна операция в Сирия, YPG потърси подкрепа първо от САЩ, като в същото време започна да отправя и призиви към Асад.

Империалистически държави като САЩ, навлизат в даден регион само защото техните интереси изискват това. Колкото повече войниците, агентите и компаниите на империализма се увеличават в даден регион, толкова този регион започва да губи своята независимост; волята на неговия народ изчезва, не демократичните права и свободи, а интересите на империалистите стават определящи в неговото развитие.

Нека още веднъж да повторим; империалистическите държави никога не са били защитници на демокрацията и независимостта за народите, те никога не са подкрепяли демократичното развитие на никоя страна по света. Планираната в централата на НАТО операция в Либия, бе извършена уж в името на демокрацията. Резултатът, докато петролните залежи на Либия биват разграбване, след себе си грабителите оставят хиляди убити, и една разпокъсана страна.

САЩ не може да бъде приятел на Кюрдския народ, нито привърженик на неговите искания за свобода и демокрация; твърдението, че интересите на Кюрдския народ и САЩ се припокриват макар и временно не нищо друго освен самозалъгване. САЩ са водени от идеята да употребяват всичко и всички в името на своите интереси, и заради това не може да им се има доверие. Бяхме казали, че както в миналото бе изоставила на средата на пътя Мустафа Барзани[9], може да обърне гръб и на исканията на Кюрдския народ, в случай че нейните интереси го изискват. Тези истини все още са валидни.

Ние сме революционери, казваме това което считаме за правилно, и говорим само с истините;защото ние имаме класово съзнание, историческо съзнание и съзнание на организация. Няма да изоставим идеологическата борба от Фронта на народите. Но, казаното от нас бе посрещнато „на нож“ от страна на Кюрдските националисти. Те продължиха с всеки изминал ден все повече да се „сближават“ с империализма. И днес те проливат кръв от името на империалистите, защото те вече са в позицията на тяхна окупационна сила. Защото вместо борба основана на принципи и с анти-империалистическа насоченост, те предпочетоха да провеждат националистически политики основани на прагматизма.

От години под анти-империализъм те разбират единствено противопоставянето на Турция. Докато търсеха решение на Кюрдския въпрос на масите за мирни преговори с ПСР(управляващата партия в Турция; бел.прев.), те просеха подкрепа от НАТО, в която членува и Турция, изпращаха делегации във Вашингтон, и полагаха всички усилия за да развият отношенията си с империалистическите държави. Според тях определяща роля за всичко в света имаха силите на глобалния свят. Трябваше да се поддържат добри отношения с тях. С думите „Ние не сме против това, което САЩ искат да направят в Близкия изток. САЩ са всемогъщи, силни и господстват в Света, за това трябва да склонил глава пред тях.“ бяха обявили своите политики, в основата на които бе прагматизмът. И в Сирия, водени от това прагматично разбиране, те се опитаха да се възползват от създалата се ситуация.

След като през 2011 година в Сирия, започна организираната от империализма интервенция властта на БААС[10] влезе във война с реакционните джихадистки банди. Не успя обаче да привлече Кюрдския народ на своя страна в тази борба. Но с цел да не го тласне в противоположния лагер, БААС даде определени права на Кюрдите и се изтегли от някои градове с предимно Кюрдски население. Запълвайки създалия се властови вакум, Кюрдските националисти от PYD[11] започнаха да твърдят, че са извършили „Революция“ в териториите под неин контрол. Но събитията разиграли се там не бяха революция.

На лице не беше нито независимост, нито власт завзета със сила, нито ставаше въпрос за отделяне от Сирия, нито пък за премахване на капитализма и построяване на социализъм вместо него. Властта на БААС в Сирия, мобилизирайки народа и армията си започна съпротива против окупацията на организираните от империализма и слугуващите му държави в региона, реакционни ислямистки банди като с подкрепата на Иран и Русия започна да извоюва победи срещу джихадистките банди. Показа, че не може да бъде сломена за 4-5 месец.

Империалистите продължиха да подкрепят, обучават и въоръжават реакционните банди. Групировки като Сирийската Свободна Армия и Ан Нусра(клонът на Ал Кайда в Сирия, по настоящем е позната под името Хаят Тахрир Ал Шам, в превод Коалиция за Освобождаване на Сирия;бел.прев.), бързо започнаха да залитат към ИДИЛ. ИДИЛ се разрасна, както в Ирак така и в Сирия. Когато ИДИЛ започна да извършва атаки не само срещу Дамаск, но и в Рожава, тогава PYD отправи искане за помощ към Американските империалисти. Разбира се, че тази помощ не беше безвъзмездна.

В крайна сметка САЩ навлязоха в Сирия след поканата на PYD. Така северните и източните части на Сирия се напълниха с Американски и Френски бази. Общо бяха изградени 25 военни бази. Империалистите бяха окупирали една част от Сирия, използвайки като претекст ИДИЛ. Нещо повече PYD престана да бъде сила, която защитава своите земи, и се превърна в сухопътна сила на Америка. Под закрилата на Американските самолети и бронирани машини, навлезе в Ракка и още много градове и села в региона, чието население бе предимно Арабско, установявайки контрол важни водоизточници и петролни находища.

За да легитимират слугинажа в полза на САЩ, Кюрдските националистически кръгове, постоянно повтаряха едно и също: „Нямахме друг избор, когато ИДИЛ бяха опрели оръжията в главите ни. Ако не беше помощта на САЩ, ИДИЛ щеше извърши масово убийства и да завземе региона.“ Дори нещо повече, за да прикрият този слугинаж те обявиха, че е осъществена „революция“ в Рожава, като изтъкнаха тезата, че демократизацията на Сирия е започнала именно от там. Поискаха от всички нас да повярваме, че може да бъде създадена свободна и демократична страна под опеката на САЩ.

Но всъщност имаше и друг избор, когато ИДИЛ нападна! Не бяха длъжни да приемат помощта на Америка. Покровотелството на Кюрдския народ от страна Империалистическите държави, които организираха ИДИЛ, и си затвориха очите когато тя започна да набира мощ, които я подкрепяха тайно, беше театър разиграван от тях. Това беше театър, който се разигра за да може Кюрдския народ да бъде принуден да приеме да слугува на империализма. Не трябваше да се поддават на манипулациите. Но Кюрдските националисти бяха готови да приемат тази оферта.

Почти по същото време, революционери от Турция проведоха анти-империалистически симпозиум[12] в столицата на Ливан, Бейрут. В него участие взеха, както представители на Ливанското Шиитско движение Хизбуллах, представители на управляващата в Дамаск партия БААС, така и на останалите водещи политически сили от региона на Близкия изток. Всички те представиха своите позиции относно събитията в региона и изразиха мнението си по темите дискутирани на симпозиума. На същият симпозиум бе отправен призив за създаването на Анти-Империалистически Фронт. YPG не взеха участие в този симпозиум, те не отговориха на изпратената покана.

Голямата Съпротива на народите на Сирия, изигра съществена роля в борбата за освобождение от злото наречено ИДИЛ. Ролята на коалицията от империалистически сили, в тази война бе не да унищожат ИДИЛ, а използвайки я като претекст да се опитат да окупират части от Сирия водени от своите собствени интереси. Но съпротивата на народите на Сирия обърка плановете им. Причините за присъствието на САЩ в региона бяха поставени под съмнение.

Вместо да търси възможност за съюз с народите на региона на анти-империалистическа основа, PYD предпочете да води прагматична и опортюнистка политика, прие да стане сухопътна сила на САЩ и да участва във военни операции под нейно ръководство. Когато обаче се появи опасността да изгуби подкрепата на САЩ, тя изпадна в пълна паника.

Твърди се, че най-радостна от решението за изтегляне на САЩ е Турция. Турция ще окупира региона и ще извърши масови убийства. Да вярно е, че властта на ПСР започна да крои планове за окупация. Но това не е толкова лесно. Щом един народ реши да се съпротивлява със зъби и нокти, няма да бъде толкова лесно неговите земи да бъдат окупирани и да бъдат задържани за дълго. Едно съпротивително движение, спечелило подкрепата не на САЩ, а на народите на региона ще има достатъчно сили, с които да отблъсне и прогони всички окупатори. Борбата за освобождение на Виетнам все още е много поучителна за това и има какво да се научи от нея.

Също така властниците в една нео-колониална държава като Турция, не могат да отидат дори до тоалетната без да получат позволение от своите империалистически господари. Турция не може да нахлуе в Сирия без да информира преди това САЩ. Въпреки, че това е всеизвестен факт, Кюрдските националисти все още възлагат надежди на Американския империализъм. Не знаем, какви договорки има между Турция и САЩ за да могат последните да се изтеглят, но не е толкова трудно да се предположи, за какво са се спазарили.

Турция е страна член на НАТО. Тя е нео-колониална държава зависима от империализма. Тя е зависима не само икономически, но и военно от империализма. Политически тя е безсилна. Дори и властта на ПСР да започне окупация, тя няма да направи това въпреки волята на САЩ, а с тяхното одобрение. Това което може да предотврати една такава окупация, не е САЩ, а организирането на съпротива в съюз с народите на региона на основата на анти-империализма.

КЮРДСКИЯТ НАРОД САМ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯ СВОЯТА СЪДБА! ПРАВОТО НА САМОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ, МОЖЕ ДА БЪДЕ УПРАЖНЕНО САМО АКО СЕ УСТАНОВИ ДЕМОКРАТИЧНАТА НАРОДНА ВЛАСТ!

За да може Кюрдския народ да определя сам своята съдба, или казано с други думи, за да стане възможно той да упражни правото си да определя своята собствена съдба[13], е задължително да бъде поет по нов курс на съпротива.

Освобождението на Кюрдския, Турския и Арабския народ, ще бъде възможно само ако те обединят силите си и създадат една обща организация срещу империализма и неговите лакеи в региона.

С национализма на YPG-PKK няма как това да бъде осъществено. В миналото, когато PKK търсеше решение на Кюрдския въпрос, на масите за мирни преговори с ПСР бяхме отправили същото предупреждение. Тогава казахме че ПСР управлява от името на едрия капитал, и е една фашистка и лакейска партия, и поради тези причини няма как да разреши Кюрдския въпрос. Но вълнението на масите за мирни преговори, устроени в двореца Долмабахче в Истанбул, бяха заслепили Кюрдските националисти. Но когато в крайна сметка масите започнаха да се преобръщат, започнаха да виждат истината. ПСР на която се надяваха, че ще разреши Кюрдския въпрос, беше обявена от самите тях за най-кървавата и най-шовинистка партия.

Но мъките от тази слепота на Кюрдските националисти, ги преживя Кюрдския народ. Те само гледаха от страни, когато бяха жестоко избивани десетки и стотици хора, и всичко това само и само да не пострада прословутия им „Мирен процес“. Въпреки, че извършителите на клането в село Робски[14] станаха известни на всички, те не потърсиха сметка, точно обратното Кюрдския политик Ахмет Тюрк[15], заяви: „Готови сме да забравим всички 17 000 убити без съд и присъда, и kлането в Робоски“ и всичко това за да се помирят с фашизма. Кметовете на Кюрдските общини бяха арестуваnи и хвърлени в затвора, на тяхно място бяха назначени служебни управители, но те не изразиха по никакъв начин протеста си, срещу това. Кюрдските депутати и съпредседателите на партията им бяха хвърлени в затвора не се съпротивляваха срещу това. Стотици Кюрдски младежи и девойки бяха убити зверски в траншеите, и укритията изкопани по заповед на Кюрдските националисти. Замълчаха си и гледаха от страни. С надеждата, че масата за мирни преговори ще бъде устроена отново, те не се застъпиха дори за телата на загиналите партизани по планините, които бяха разкъсани от вълците и лешоядите. Все още в моргите престояват телата на 707 партизани, но те продължават да не се застъпват за тях.

Те изразиха остро възмущението си от акциите на революционно насилие извършени от Революционното Движение[16], с думите „Вие нанасяте вреди на нашия мирен процес“, отправиха призиви извършителите на акциите да бъдат заловени час по-скоро. Тяхната политическа слепота стигна до там, че те видяха Юнското въстание, като провокация. В крайна сметка процесът не донесе нищо друго освен дълбоко разочарование за Кюрдските националисти. Но въпреки това, мечтите за мир никога не изчезнаха напълно от тяхното съзнание.

Не си извадиха нужните уроци от този процес, в който участваха заедно с ПСР. Хванаха се като сламка за удавник за змията наречена САЩ. Надяваха се, че процесът ще продължи с подкрепата на САЩ. Но и тези надежди се оказаха напразни. САЩ предприеха всеки свой вход, в изпълнение на своите регионални интереси, а сега обявиха, че ще се изтеглят от Сирия. После казаха, че няма да напуснат Сирия. След това обявиха отново, че войната с ИДИЛ е приключиха и те нямат повече работа там.

Кюрдските националисти извадиха ли си поука от последните събития? Силно се надяваме, че си взели бележка. Но трябва на всички ни да е ясно, че политическата линия на Кюрдските националисти, които вчера търсеха решение на Кюрдския въпрос заедно с ПСР, а днес се надяват да получат свобода заедно с САЩ, се е провалила. Те нямат нужния идеологически капацитет, за да водят борбата за независимост и демокрация на Кюрдския народ. Те предпочитат да бъдат доброволни марионетки на империализма.

АМЕРИКАНСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ, КОИТО ИМАТ 702 БАЗИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ, И САМИ ИЗЯЖДАТ ПОЛОВИНАТА ОТ БЛАГА НА ВСИЧКИ НАРОДИ ПО СВЕТА, НЕ МОГАТ ДА ОСИГУРЯТ СВОБОДАТА НА КОЙТО И ДА Е НАРОД!

Тези, които са разочаровани, и останали без политики, не са само PKK, но и опортюнистите и реформистите, защитаващи тезата, че има Революция в Рожава, и присъстващи там с ограничен брой бойци. Те не казаха и дума за това, че се превърнаха в сухопътна сила на САЩ, нито се възпротивиха, когато тя започна са строи свои бази Рожава.

САЩ ли ще подсигурят бъдещето на „Революцията в Рожава“? Вие нападнахте сградите на нашите сдружения, защото казахме, че в Рожава няма революция, ранихте 200 наши членове и симпатизанти. Окупирахте сцена по време на концерт на група Йорум[17] и изпочупихте музикалните инструменти. Скъсахте, захвърлихте и мачкахте снимките на Джаанан Кулаксъз загинала по време на Смъртната Гладната стачка, направихте всичко това защото изгубихте всички свои ценности. Това което ние казахме вчера, днес бе доказано на практика. Нямаше, как да има „революция“ под опеката на Американски империализъм. стремящ се към световно господство

Но отдавна няма значение, какво казва левицата, която се намира под сянката на Американските бронирани машини. Какво ще правите, когато тези БТР-и си заминат и Кюрдските националисти ви обърнат гръб? Ако смятате, че е нужно да се съпротивлявате срещу окупацията на турската армия, заповядайте, елате в земите на Анадола. Нека заедно да организираме. народите си срещу тази окупация!

Но, ако и вие не искате Американските войски да не си тръгват, тогава ще трябва да обясните на всички, какъв вид леви, какви комунисти, какви социалисти сте, като в крайна сметка ще се изгубите напълно в сянката на Кюрдските националисти.

Единственият правилен отговор на агресивните политики на империализма и властта на ПСР, е да обединим народите си на основата на една анти-империалистическа линия насочена към завземане на властта, като заедно с нея развие общата организация и общата борба срещу общия враг.

Обща Организация, Обща Борба, Обща Власт!


Източник: списание Emperyalizme ve Oligarşiye Karşı Yürüyüş( „Поход срещу Империализма и Олигархията“) брой 101, от 13 Януари 2019г. , стр. 31-34.


БЕЛЕЖКИ

1- Отряди за Народна Защита, на кюрд.ез. Yekîneyên Parastina Gel; въоръжено крило на националистическата Кюрдска Партия на Демократичния Съюз, на кюрд.ез. Partiya Yekîtiya Demokrat. Създадени са през 2004 година, в районите населени предимно с Кюрди в Северна Сирия, известни още и като Рожава.

2-Национален Конгрес на Кюрдистан, на кюрд.ез. Kongreya Neteweyî ya Kurdistanê. Обща платформа на всички Кюрдски организации, създадена през 1985 година, като започва работа едва през 1999 година, в белгийската столица Бюрксел. Доминирана е от Кюрдските националисти. Наричана е от някои и Кюрдски парламент в изгнание.

3- „Работническа“ Партия на Кюрдистан, на кюрд. ез. Partiya Karkerên Kurdistan. Създадена през 1978 година първоначално е повлияна от силното комунистическо движение в Турция през този период и от идеите на Марксизма-Ленинизма. След контра-революциите в СССР и социалистическите страни тя се преориентира към империалистическия лагер, променяйки своята идеология, като отхвърля всички свои основни тези заявени от създаването до към началото на 1990-те години. Известна е и с абревиатурата ПКК.

4-Репортаж от шествието можете да прочетете на този адрес:

https://anfenglishmobile.com/rojava-northern-syria/northern-syrian-peoples-in-the-streets-we-will-resist-31555 (на английски език)

5-Движение за Демократично Общество, на кюрд.ез. Tevgera Civaka Demokratîk‎, коалицията управляваща де-факто автономните райони на Северна и Източна Сирия, под контрола на YPG. Доминираща роля в коалицията има PYD.

6-Активен Кюрдски националист и журналист, роден през 1961 в град Диярбекир, по настоящем живее в емиграция в Кьолн, Германия.

7-Адвокат, член на основната опозиционна партия в Турция, Републиканската Народна Партия. Роден е през 1970 в град Дерсим(официално име Тунджели), Северен Кюрдистан. Избиран е за депутат в турския парламент, членувал е в парламентарната комисия за човешки права. През август 2012 година, е отвлечен от бойци на ПКК, заради негови публични изказвания, че Кюрдите трябва да имат критичен поглед върху организацията.

8-Журналистка, родена през 1970г. В град Измир, западна Турция. Работила е в различни турски медии, публично изразява позиции близки до тези на опозиционната Републиканска народна партия.

9-Повече за М. Барзани може да прочетете на http://navoine.info/mustafa-barzani.html (на руски език)

10-Партията за арабско социалистическо възраждане, на араб.ез. Ḥizb Al-Ba‘ath Al-‘Arabī Al-Ishtirākī. Управляващата партия в Сирия от 1963 година насам.

11-Партия на Демократичния Съюз, на кюрд.ез. Partiya Yekîtiya Demokrat. Кюрдска националистическа партия, създадена в северната част на Сирия през 2003 година. Според някои тя се явява Сирийският клон на ПКК. Според про-кюрдски анализатори разделението между ПКК и PYD е само тактическо.

12- http://www.ipai-isolation.info/program-for-the-12th-international-symposium-against-isolation-in-beirut/ (на английски език)

13-Повече четете на този адрес: https://leninism.su/lenin-now/4185-lenin-v-sovremennom-mire-2008.html?showall=&start=12 (на руски език)

14- Повече може да прочетете на този адрес  

https://www.pukmedia.com/en/RU_Direje.aspx?Jimare=12113  (на руски език)

15-Кюрдски националист, роден в град Мардин, Северен Кюрдистан през 1942. От 2000 до 2009 година е ръководител на легалните кюрдски партии DEHAP(Демократична Народна Партия) и създадената след нейното забраняване от властите DTP(Партия на Демократичното Общество). На местните избори през 2014г., е избран за кмет на Мардин. В началото на 2016 е обвинен в „членство в нелегална въоръжена организация“, през ноември 2016 е хвърлен в затвора и снет от длъжността кмет на Мардин.

17-През месец май 2012, по време на алтернативния младежки фестивал в Измир, организиран от Народен Фронт, група кюрдски националисти нахлуват на сцената по време на концерта на група Йорум и започват да чупят техниката и музикалните инструменти. Те са изгонени от мястото от публиката, която реагира остро на това нападение.