От годините на хунтата до днес, TAYAD е факел в мрака, глас в тишината и съпротива в унинието…

TAYAD е една достойна страница в нашата борба.

Когато стане дума за Сдружението за Взаимопомощ и Солидарност на Семействата на Политическите Затворници(на тур.ез. Tutsak Aileleri Yardımlaşma ve Dayanışma Derneği-TAYAD) първото нещо, за което се сеща човек са революционерите в затворите. Пред се появяват още образите на съпротивата в затворите, мъченията, масовите убийства, екзекуциите, безследно изчезналите. Сещаме се още и за борбата на майките с белите забрадки и бащите с черни каскети. Още от началото на 1980-те във времената, в които нищо на политическата сцена и в обществения живот не помръдваше, единствени те застанаха срещу тираните.

Бяха изтезавани заради това, че се възпротивяваха срещу мъченията, хвърляни бяха в затворите, заради това, че са се застъпили за своите чеда зад решетките. След като осъзнават, че със своето индивидуално застъпничество, не могат да противостоят на мъченията и фашистките репресии упражнявали спрямо чедата им в затворите, те решават да се организират. TAYAD е първото и единствено сдружение, което се организирана за да се бори срещу 12-Септемврийската фашистка хунта[1].

От първите дни след идването на власт на 12-Септемврийска хунта, до днес членовете на TAYAD са били нападани десетки, стотици пъти. С безбройните си акции, те не веднъж са показвали, и продължават да показват, че най-легитимното и естествено право в тази страна е ПРАВОТО НА СЪПРОТИВА. На улиците, по площадите, през входовете на затворите, където и да е… Понякога гладувайки, но без да си замълчат те разказваха истината.

Семействата на политическите затворници, видяха че не са сами. Изпитвайки върху собствения си гръб, те видяха какво представлява фашизмът на 12-Септемврийската хунта. В първите дни те си казваха „Огънят гори там дето падне, сам сами какво можем да сторим?“ Ала те не бяха сами, хиляди бяха техните чеда във фашистките затвори.

В края на 1982, по време на байряма, тираните казаха на семействата чакащи пред вратите на затвора Метрис в Истанбул, „Няма да има свиждане днес!“ А, малко преди това бяха събрали всички храни, от ръцете на майките и бащите, казвайки че ще ги дадат на чедата им. После им казаха „Забранено е внасянето на храна!“ и изсипаха всичката храна на земята пред тях. Тираните ги бяха потъпкани, унижили. Тръгнаха си от вратите на затвора гневни. На следващият ден, когато се събраха за да подадат жалба в прокуратурата пред казармите в Селимие наброяваха 2000 души. Това е най-масовия протест след идването на власт на фашистката хунта. Семействата на политическите затворници, осъзнават че не са сами. И започват да се обединяват срещу тиранията.

Април 1984. Революционерите в затворите, започват гладна стачка срещу репресиите, атаките, и политиките целящи тяхното сломяване. Това беше такава тирания, че ставаше причина техните чеда да тръгнат на поход към смъртта. Семействата на политическите затворници погребваха мъката и болката в сърцата си, проливаха сълзите вътре в себе си. Не можеха да стоят със скръстени ръце докато чедата им вървяха към смъртта. Не останаха по домовете си, обединиха се и те като своите чеда се бориха по време на Смъртната Гладна Стачка продължила 75 дни[2]. Чрез семействата цялата страна и светът научиха за героичната съпротива на революционерите в затворите опълчили се на смъртта. Неуморни и неумолими те се обръщаха към отговорните институции и личности, и разказваха за проблемите на своите чеда в затворите. Призоваха интелектуалците и хората на изкуството към съпричастност. Изразяваха своите позиции чрез телеграми, молби, протестни декларации.

Всяка тяхна акция в тогавашните условия бе прецедент. Те дори и не мислеха за това. Единственото нещо за което мислеха бяха телата на чедата им, които линееха всеки ден. Семействата бяха готови на всичко.

Първата седяща стачка след идването на власт на 12-Септемврийската хунта

През 1984 година членовете на TAYAD проведоха седяща стачка пред президентството в район „Чанкая“, в центъра столицата Анкара. Чедата им в затворите, заплащаха цената за своята справедлива борба, те също бяха готови да заплатят висока цена за борбата, която водеха навън. „Вие убиват нашите деца!“ Това изкрещяха майките и бащите в лицата на убийците.

Първата протестна акция на площад „Таксим“ след идването на власт на 12-Септемврийската хунта, също беше дело на семействата. Шествайки към паметника намиращ се точно по средата на площада те положиха черен венец върху него, с надпис „Условията в затворите да бъдат подобрени, край на Смъртната Гладна Стачка!“ Веднага след това те са, задържани от полицията. Бяха подложени на мъчения. След това бяха хвърлени в затвора, също като своите чеда, и заедно продължиха да се борят.

Четирима революционери загинаха по време на Смъртната Гладна Стачка през 1984 година. С чест и гордост, но и също и с толкова болка и гняв те се застъпиха за мъчениците си. Четиримата мъченици дадени по време на Смъртната Гладна Стачка, бяха много поучителни за тях. Именно през този период става и същинското формиране на TAYAD като позиция на фронта в борбата водена от семействата на политическите затворници. Вече нямаше разпокъсани семейства, а организирани такива.

В резултат на тази промяна и осъзнаването сред семействата на политическите затворници, на 3 Февруари 1986 година, TAYAD бива официално учредено. TAYAD беше значима организация, имаща особено и важно място в борбата след фашисткия преврат от 12 Септември 1980г. В процеса на основаването на сдружението, изникнаха много препятствия. Властта не искаше то да бъде основано. Сдружението бе подложено на репресии и атаки. Офисът му бе опожарен. Многократно запечатван и заключван от полицията. TAYAD запази своята организационна структура, защото TAYAD не представляваше просто една сграда.

Разказът по-долу, е на членове на TAYAD и отразява техните преживявания след акцията по полагане на венец на площад „Таксим“ през 1984, която е първата организирана протестна акция след идването на 2ласт на фашистката хунта от 12 Септември 1980г.

TAYAD е глас сред мрака на 12 Септемврийската хунта

Шествахме за нашите синове и дъщери, за революционерите в затворите. Шествахме за да чуят отговорните институции за Смъртната гладна стачка в затворите. Хората се обръщаха и ни гледаха. Събралите се за тържеството бюрократи, като видяха надписа на венеца, който носехме буквално почервенява от яд. Набързо извикаха полицейски екипи. Закараха ни в управлението на полицията в кв. „Бейоглу“. После ни закараха в централата на политическата полиция в кв. „Гайреттепе“, там ни чакаха на входа, и ни гледаха с любопитство, учудване, и гняв. Този път тук не бяха «терористите» а техните майки, бащите, съпруги, братя и сестри. Ругаеха ни, обиждаха ни, ритаха ни, удряха ни с юмруци, и с гняв крещяха: «Ето стана това което искахте, целият свят, всички говорят за това.» Едва тогава разбрахме истинското значение на нашия протест.

После ни отведоха в килиите. По време на цялото ни задържане ние разказваме за причините за нашия протест. Периодът на задържането ни припомни, за мъченията на които бяха подложени нашите чеда. Почувствахме всичко, което и те бяха почувствали. По-добре опознахме мъченията и мъчителите. Престояхме там общо 13 дни. След това ни отведоха в казармите в Селимие, но бързаха да ни прехвърлят във военния затвор в Метрис. Влизането ни в Метрис за нас беше съвсем друго преживяване.

Вече бяхме по-близо до нашите чеда. Тъй като те провеждаха Смъртна Гладна Стачка и ние решихме да започнем такава и да се присъединим към тях. В килиите на етажа под нас бяха нашите дъщери. Обменяхме си новини, общувахме, говорехме с тях.

Когато политическите затворници научиха за събитията на вън, гордеейки се за това, че споделяме обща борба с тях започнаха да ни питат чии близки сме ние. И ние ги питахме „Кого са откарали в болницата?“ ;Бяха ли превърнали гладната стачка в Смъртна Гладна Стачка?“

Ту те ни задаваха въпроси, ту ние. Пеехме песни. Когато не се строявахме за проверката и преброяването сутрин и вечер, идваха директорът на затвора и майор Музаффер Аккая гледаха ни гневно и след това си тръгваха. Бяха много нервни. Бяха ни гневно заради това, че бяхме тук заради протеста срещу условията в затвора. 9 дни стояхме в Метрис и след това ни освободиха. По онова време все още продължаваше забраната за публикуване на новини свързани с нас. Беше забранено да се говори въобще за нашата акция.

Не ни изкараха пред телевизионните камери. Не ни показаха. Не ние снимаха за да публикуват снимките ни във вестниците. А можеха да кажат, че са заловили «опасните престъпници». Но обществото непременно щеше попита: «И майките ли станаха терористки». Може би не можаха да поемат този риск.“

(цитат от 12-Септемврийската хунта, семействата на политическите затворници и TAYAD, стр. 32-33)

От 1990-те до Голямата Смъртна Гладна Стачка, срещу мъченията, екзекуциите, безследно изчезналите и кланетата в затворите застана семействата TAYAD!

1990-те години, бяха време, в което президентът отговаряше най безсрамно на семействата търсещи своите безследно изчезнали чеда, с думите „да не би да са в джоба ми та да ги извадя и да ви ги дам!“. По онова време мъченията бяха упражнявани с присъствието на лекари и прокурори, а убийствата без съд и присъда се извършваха под надзора на „министъра на човешките права“.

Семействата от TAYAD през този период бяха почти винаги на улицата. Гладни стачки, седящи стачки, окупация на партийни централи, окупацията на Парламента, денонощни дежурства пред центровете за мъчения, всички методи на демократичната и легитимна борба, застъпничеството под всякакви форми станаха нарицателно за TAYAD.

TAYAD означава застъпничество. В продължение на дълги години, революционерите в затворите и организационните структури на TAYAD навън представляват едно цяло. Всички проблеми на политическите затворници бяха проблеми и на TAYAD. TAYAD се превърна в гласа на политическите затворници навън. TAYAD се превърна в синоним на легитимното застъпничеството, на семействата на революционерите в затворите. Освен физическите атаките срещу революционерите в затворите, олигархията постоянно ги нападаше и идеологически използвайки демагогията за „терористи“. TAYAD се превърна в барикада и срещу идеологическите атаки на олигархията.

Членовете на TAYAD се застъпиха за революционерите в затворите заедно с техните идеи, с борческата им практика и легитимността им, като нито за миг не са спирали да повтарят сложна „Революционерите в затворите са наша гордост!“.

Връзката между членовете на TAYAD и революционерите в затворите, е много по-силна дори и от връзката между бащи, майки, съпрузи, братя, сестри. За всяко едно семейство политическите затворници са едно мъдри и умни чеда. В същото време политическите затворници са и другари на членовете на TAYAD. Те споделят всички свои проблеми, тегобите, болките и радостите си с тях. Заедно търсят решение на проблемите.

Именно тази връзка играе важна роля в това, членовете на TAYAD да са готови на всякакви жертви, в името на революционерите в затворите.

Във Великата Съпротива[3], започнала на 20 Октомври 2000 година и продължила до 22 Януари 2007 година, т.е. цели 7 години, с цената на 122 мъченици, както политическите затворници така и членовете на TAYAD бяха основна движеща сила в съпротивата от самото начало до нейния завършек.

През този период TAYAD не се поколебаха нито за миг да вземат, както директно участие в Смъртната Гладна Стачка и да дадат мъченици, така и да провеждат пеши походи до Анкара, да организират пътни блокади, да провеждат демонстрации с бетонни ковчези и др. Въпреки че бяха изтезавани, арестувани, линчували… Чрез множество кампании, с листовки, афиши, плакати, трансперанти, с много труд, с търпение, с жертвоготовност, нашите семейства не бяха само поддръжници на тази съпротива а и нейни създатели.

Седящата стачка в парка Абди Ипекчи в Анкара, продължила цели 1230 дни, е пример за съпротива, на която не е способна никоя друга партия, организация, синдикат, сдружение и т.н.

Поради тази причина няма как TAYAD да бъде разглеждана като обикновено сдружение и организация. TAYAD е онази част от революционерите в затворите, която на вън във време в което целия свят мълчеше, в период в който всички гласове бяха заглушени, не скаланяха глава пред империалистите, се съпротивляваха, на създателите на Великата Съпротива.

TAYAD бе една от съставните части на Великата Съпротива

Ролята на TAYAD във Великата Съпротива е велика, колкото самата съпротива. В продължение на 7 години TAYAD също се съпротивляваше. Дори съпротивата на TAYAD. Започва преди клането в затворите от 19 Декември, още в първите месеци на 2000 година. Дори още преди да стане известно на широката общественост, какво представляват затворите от тип „F“, със своята борба TAYAD успя да накара всички в Турция и по целия свят да разберат, какво са затворите от тип „F“ и изолацията. 10-ма от мъчениците загинали по време на Великата Съпротива са членове на TAYAD. Всички те са гордостта на TAYAD.

Поради тази причина, семействата от TAYAD в деня на извоюването на окончателната победа, те видяха тази победа не само като триумф на своите чеда, но и на самите тях. А и без това от дълго време вече не съществува такова разделение между чедата и семействата им от TAYAD.

Чедата и семействата са продължители на една обща борба, макар и в различни сфери на живота.

Бележки:

1- На 12 Септември 1980 година, турската армия извършва преврат, който цели да бъде ликвидирано революционното движение в страната, и да бъдат защитени интересите на фашистката олигархията и нейните империалистически господари. По време на военно-фашистката диктатура загиват стотици революционери, прогресивни дейци и кюрдски патриоти. Стотици хиляди хора са арестувани и подложени на нечовешки мъчения, хиляди други биват хвърлени в затворите, десетки изчезват безследно. Голяма част на много от левите организации напускат страната, вместо да останат и да се борят заедно с народа срещу фашистката хунта. Социалните, икономическите и политическите последствия на фашисткия военен преврат то 1980 година, запазват влиянието си и до ден днешен в нашата южна съседка.

2- https://borbataa.wordpress.com/2016/06/16/мъчениците-на-смъртната-гладна-стачк/

3-Повече за този период от историята на лявото движение в Турция можете да прочете на този адрес https://newsolution.fi/tag/2000-2007-death-fast/ ( на английски език)