Кюрдските полит.затворници в Турция прекратиха гладната стачка

С декларация направена от името на всички Кюрдски полит.затворници в Турция, на 26 Май бе обявено, че гладната стачка продължаваща от края на миналата година е прекратена. Кюрдската депутатка Лейля Гювен, която първа започна гладна стачка, на ден 200. от своята акция, обяви че я прекратява.

След като в края на миналата седмица, адвокатите на лидера на ПКК – Абдуллах Йоджалан, разпространиха негово писмо, в което той призовава за прекратяване на гладната стачка, кюрдските полит.затворници обявиха че слагат край на своя протест.

Според информация на кюрдски медии, Дениз Кая, който е представител на кюрдските полит.затворници в Турция, е заявил, че „слагаме край на безсрочната гладна стачка и смъртната гладна стачка”.

В изявлението се казва, още че благодарение на усилията на членовете на Кюрдските организации в Турция, на майките на полит.затворниците както и на гладната стачка на Лейля Гювен, макар и частично, е била вдигната изолацията наложена върху лидера на ПКК – Абдуллах Йоджалан.

По-долу публикуваме откъс от изявлението на полит.затворниците;

„От наша гледна точка, срещите с лидера Йоджалан, и предложението за преговори по 7 точки, както и призивите за достоен мир, бяха обнадеждаващи. На срещата с адвокатите си от 2 Май, лидерът Йоджалан, подчерта, че акциите не трябва да достигат до летален изход. Но тъй като тази среща беше еднократна, за нас тя не означаваше, че изолацията е премахната. За това, ние като полит.затворници  взехме решение да продължим акциите си, докато не бъде премахната тежката изолация над нашия лидер, както и забраните за свиждания между него, адвокатите и близките му. След това наше решение, министърът на правосъдието обяви, че е вдигната забраната за срещи с адвокати, в затвора на остров Имралъ. След това изявление, адвокатите ни, нашите семейства, правозащитните организации, както и всички демократични сили още веднъж призоваха властта да премахне напълно забраната за свиждания в Имралъ.

В тази обстановка лидерът Йоджалан, отново бе допуснат да се срещне със своите адвокати, като фактът, че тази среща дойде след заявлението на правосъдното министерство, бе показателен за нас. На тази среща с адвокатите си, лидерът Йоджалан, отправи призив към нас, и всички които провеждат гладна стачка срещу изолацията, като поиска акциите да бъдат прекратени. При настоящата ситуация, в която все повече хора осъзнават, че изолацията е несправедлива, нелегитимна и незаконна, желанието на лидера Йоджалан да бъде сложен край на протестните акции беше напълно смислено искане, и отговорност която ние трябваше да изпълним.

Поради тази причина, ние политическите затворници от ПКК, в съответствие с призива на лидера Йоджалан, слагаме край на безсрочната гладна стачка, и смъртната гладна стачка.”

Полит.затворниците благодариха на всички, за подкрепата по време на гладната стачка, като обърнаха внимание, на отговорността, която сега трябва да поемата правозащитните организации. Според тях от сега нататък е важно да се следи за регулярността на срещите между Йоджалан и неговите адвокати и близки.

Заедно с Кюрдските политически затворници, край на своите гладни стачки сложиха  и кюрдската депутатка Лейля Гювен, която гладува в продължение на 200 дни, група членове на кюрдски легални организации в Диярбекир, които провеждаха гладна стачка от 85 дни насам, както и дейци на кюрдски организации в градовете Ербил и Сюлеймание в Южен Кюрдитан(северен Ирак),  и тези в град Страсбург, Франция.

 

Какво се случи през дългите месеци на гладна стачка на Кюрдските полит.затворници в Турция?

 

В началото на ноември миналата година, кюрдската депутатка Лейля Гювен започна безсрочна гладна стачка, с искане да бъде вдигната тежката изолация наложена от властта в Турция, върху лидера на ПКК(Работническата Партия на Кюрдистан), Абдуллах Йоджалан, който вече 20 години е държан в затвора на остров Имралъ, в Мраморно Море. Гювен по това време беше в затвора. През Януари тази година тя бе освободена, като продължи акцията си в своя дом в Диярбекир.

След началото на гладната стачка на Гювен, групи от кюрдски полит.затворници започнаха щафетни гладни стачки за срок от по няколко седмици.

Тези акции бяха последвани от гладни стачки на дейци на кюрдски организации в различни части на Турция, Европа, Русия и Южен Кюрдистан(северен Ирак).

На 1 Март, кюрдските политически затворници обявиха, че започват безсрочна гладна стачка, която ще продължи до премахването на изолацията върху Йоджалан.

След тази дата, близки на полит.затворниците започнаха провеждането на различни протестни акции из големите градове на Турция, с цел да обърнат внимание на протеста на затворниците. Всички акции бяха нападани с изключителна жестокост от страна на полицията, като побоите, задържания и арестите бяха неизменна част от атаките на властта срещу протестиращите близки на полит.затворниците.

Политическите затворници бяха подлагани под най-различни форми на физически и психологически натиск чиято цел бе те да прекратят протеста си предсрочно.

Навън буржоазните медии, наложиха тотална цензура за случващото се в затворите. Единствено левите и опозиционни медии, отразяваха събитията около гладната стачка.

На 30 Април Кюрдските полит.затворници обявиха че група от общо 15 полит.затворници из цяла Турция започнат Смъртна Гладна Стачка, прекратявайки приема на живото-поддържашите субстанции, приемани по време на обикновените гладни стачки.

На 9 Май още 15 полит.затворници започнаха Смъртна Гладна Стачка.

 

Протестът не се размина без жертви…

 

На 20 Февруари, мъж на име Угур Шакар, се самозапали пред съда в германския град Крефелд, като след близо месец борба за живот, на 22 Март той издъхна от раните в болницата в град Дуисбург.

На 17 Март, полит.затворникът Зюлкюф Гезен, се самоуби в килията си в изолационния затвор в град Текирдаа(Родосто), източна Тракия. Той стана първата жертва на гладната стачка, в затворите в Турция. След него още няколко полит.затворници се самоубиха в знак на протест срещу изолацията.

На 23 Март, в килията си в женския затвор край град Гебзе(на около 100 км. от Истанбул), се самоуби полит.затворничката Айтен Бечет.

На 24 Март, полит.затворничката Зехра Саалам, се самоуби в килията си в затвора край град Олту, област Ерзурум, североизточна Турция.

На 25 Март, полит.затворничката Медиа Чънар се самоуби в килията си в затвора в град Мардин, Северен Кюрдистан.

На 29 Март, полит.затворничката Йонджа Акиджи се самоуби в килията си в женския затвор Шакран, край град Измир. Акиджи издъхна в болницата в Измир, на 1 Април.

На 2 Април, полит. затворникът Сърач Юксек се самоуби в килията в затвора край град Османийе, южна Турция.

На 5 Април, полит. затворникът Махсун Памай се самоуби в килията в затвора край град Елязъг, Северен Кюрдистан.

Въпреки, че след всеки смъртен случай полит.затворниците на ПКК, и техните поддръжници отправяха призиви за въздържане от индивидуални актове на самоубийство, акциите продължиха, като след последната акция на 5 Април, бе сложен своеобразен край на самоубийствените акции на кюрдските полит.затворници.

Погребенията на загиналите полит.затворници, без изключение бяха съпроводени от мащабни блокади на техните родни места от страна на жандармерия и полиция. Властта позволи само на ограничен кръг техни близки да изпратят дъщерите и синовете си в последния им път. Почти всички погребения бяха извършени късно през нощта или призори в присъствието на десетки въоръжени командоси на жандармерията и полицията.

Така общия брой на загиналите в протестите срещу изолацията наложена върху Йоджалан достигна 7 души. Здравословното състояние на останалите стотици полит.затворници обаче е изключително тежко и голяма част от тях са изправени лице в лице с това да останат инвалиди за цял живот, или да страдат от сериозни здравословни проблеми през следващите години. Имайки предвид и тежките условия в турските затвори, положението на полит.затворниците ще бъде изключително тежко.

 

Постигна ли целта си гладната стачка на Кюрдските политически затворници?

Според нас, макар и все още да е много рано за да се правят адекватни оценки на това, дали гладната стачка на политическите затворници на ПКК, е постигнала успех. За сега ще кажем, че според нас осигуряването на възможност за свиждания между Абдуллах Йоджалан и неговите адвокати може да се разглежда като крачка напред за това да се подобрят условията, в които той се намира. Но това не може да се квалифицира като „победа”, както шумно тръбят медиите близки до ПКК и влезлите в съюз с нея леви организации от Турция.

С оглед на 7-те жертви, стотиците полит.затворници които са почти на прага на смъртта и в изключително тежко състояние не може да се каже, че няколко срещи с адвокати са „голяма победа” и „успех” за гладната стачка. Победа и успех щеше да има ако изолацията върху Йоджалан беше свалена напълно. Но за съжаление Кюрдското движение още веднъж показа, че главната му цел не е извоюване на победа а на някакви „трохи” и най-важното разбира се да склони фашистката турска олигархия да седне отново на масата за преговори, така както стана и след гладната стачка на Кюрдските полит.затворници през есента на 2012 година, която бе прекратена отново по молба на Йоджалан.


Източник: по материали в кюрдски и турски леви медии.