Тези които се помиряват с империализма и фашизма, не могат да защитят никое демократично право!

Тези които се помиряват с империализма и фашизма, не могат да решат никой проблем на народа

Тези които се помиряват с империализма и фашизма, не могат да защитят никое демократично право!

Така стана и по време на последната гладна стачка на Кюрдските полит.затворници и депутатката Лейля Гювен

 

 

Лейля Гювен, бе една от депутатите на Демократическата партия на народите[1], които бяха хвърлени в затвора, в края на 2016 година. На 7 Ноември 2018 година, обяви, че е започнаха безсрочна гладна стачка, с искане изолацията наложена върху лидера на ПКК[2] – Абдуллах Йоджалан, да бъде вдигната. На 25 Януари 2019 година, тя бе освободена от затвора, като продължи гладната стачка, в дома си.

Гювен заяви, че ще продължи гладната си стачка, докато не бъде премахната изолацията, и съдилищата не прекратят да издават несправедливи решения, като ако трябва ще  превърне своята в Смъртна Гладна Стачка.

На 26 Май 2019 година, бе обявено, че Гладната Стачка е прекратена.

Защо беше прекратена акцията? Беше ли вдигната изолацията над Йоджалан? Не! Единственото, което се случи бе това, че на 2 Май 2019, след 8-годишно прекъсване Йоджалан се срещна със своите адвокати.

В началото, допускането на Йоджалан до среща с адвокатите му, беше изтълкувано от Кюрдското националистическо движение, като „постановка на ПСР[3] за отслабване на съпротивата и гладната стачка, и опит да се привлекат гласовете на Кюрдите, за изборите за кмет на Истанбул.”

Може да се каже, че целият този процес не се ограничава само с този ход на властта. Очевидно империалистите и властта на ПСР, са предприели този ход, с идеята да използват Йоджалан, в по-широк периметър на въздействие, в който влиза и Сирия.

В изявлението на адвокатите, срещнали се с Йоджалан, бе включен и неговия призив за прекратяване на гладната стачка, срещу изолацията.

Останалите редове на посланието, отправено от името на Йоджалан, даваха представа за това, как е протекла срещата.

„Необходимо помиряване на широки кръгове от обществото.”

„Трябва да се вземат и опасенията на Турция, по отношение на случващото се в Сирия.”

„Гладните стачки, не трябва да преминават прага застрашаващ живота и здравето на участниците в тях, и да доведат до летален изход.”

„Нашата позиция, в Имралъ[4] , която бе изразена в посланието по случай Невроз през 2013 година, трябва да бъде анализира по-задълбочено, като се вникне в нея и бъде продължено нейното следване и решително прилагане.”

„Наши основни принципи са достойният мир, и решението по демократичен, политически път. Ние чувстваме за наш дълг, една огромна благодарност към всички, които се загрижиха за нашето състояние в Имралъ и изразиха своята позиция.

Абдуллах Йоджалан, Халими Йълдъръм, Йомер Хайри Конар, Вейси Акташ

 

Добре, но на чии интереси служи този призив?

Този призив служи на политиките на ПСР. Този призив, успокои ПСР

ПСР иска, в страната да няма нито един протест, да няма и помен от съпротива. Тя опитва да заглуши всички протести, да смаже всякаква съпротива, с репресии, мъчения, арести и присъди възлизащи на десетки години. Не иска да позволи да се чуе и най-малък звук на съпротива и протест. Призивът на Йоджалан, в тези условия послужи за това гласът на съпротивата да бъде унищожен. И така бе сложен край на протеста и гладната стачка.

 

В същността на срещата, има помирение, капитулация и ликвидация пред империализма и олигархията в Турция

 

Освен това, извършените от ПСР, в годините след „прекатурването” на масата за преговори, всевъзможни кланета и масови убийства бяха забравени, без дори да стане дума за това да се потърси сметка за тях, сякаш нищо не се е случило, отново биват използвани думи като „мир” и „преговори”.

Кюрдското националистическо движение, не чувства отговорност за това, да даде сметка на народа, за подкрепата си за ПСР, изразена чрез посланието отправено от Йоджалан. Съдържанието на проведените в Имрали срещи, изразените там позиции бе ясна: да бъде продължен безпрепятствено процесът на помирение, капитулация и ликвидация.

Почти веднага след срещата в Имралъ, депутатът от Демократическата Партия на Народите, избран от град Диярбекир, Имам Ташчъер, във връзка с изборите за кмет на Истанбул, заяви: „Гласовете на Кюрдите няма да бъдат дадени даром на никого. Кюрдите ще гласуват, за онзи, който предприеме стъпка в посока решаването на Кюрдския проблем. Ако ПСР, предприеме стъпка, те ще гласуват за ПСР.”

Бившият съпредседател на Конгреса за Демократично Общество[5] Нуреттин Демирташ, написа статия носеща същото послание.

Тоест, посланието отправено от Йоджалан, бе приемано за нещо нормално, и беше подкрепено. Но след всичко преживяно до момента, да бъде обяснена на народа, тази подкрепа за ПСР, и да бъде накарат той да я приеме, не е никак лесно. За това, те са опитаха да замаскират поне малко, тази открита подкрепа за ПСР.

Но, няма ни най-малко съмнение за това, каква роля е определена на Имралъ!

Например, Вейси Саръсьозен, автор на статии във вестник Yeni Özgür Politika(Нова Свободна Политика)[6], дефинира тази роля като:

 

„Кой може да изиграе роля, в преодоляването на кризата в Турция? Ердоган ли… Кълъчдароглу ли…  Бахчели ли…  Акшенер ли? Всички тези изиграха своите роли, и се провалиха. Единствено ролята на лидера на ПКК, може да разреши кризата, и режимът чрез упражняваната върху Йоджалан изолация, възпрепятства той да изиграе своята решаваща роля, и по този начин задълбочава кризата си. А Йоджалан, който начерта пътя за решението, в своето послание по случай Невроз през 2013 година, беше този, който осигури две спокойни години на Турция. Тъй като с изолацията се възпрепятства, Йоджалан да изиграе своята решителна роля, всичко се обърна на опаки.”

 

Тоест ролята на Йоджалан, е да изпълни задача по решаването на кризата на капиталистическото статукво. Той е удобно средство за това, и така Кюрдските националисти и техните поддръжници „дават акъл” на фашистката власт, как да използва това средство.

В своето изявление от 28 Май 2019 ПКК заявява, че  приема този процес на капитулация, като победа. Те подчертаваха, че се подкрепят призива за капитулация на Йоджалан, съставен от от 7 точки, и призоваваха всички да го подкрепят.

„Ние вземаме под внимание, посланието от 7 точки, на лидера Йоджалан, и останалите другари намиращи се в Имралъ, като искаме, изразените в него позиции да бъдат подложени на по-широка позиция, да получат по-мощна подкрепа, като искаме да бъде водена по-активна борба за тяхното осъществяване и прилагане на практика.”

 

Това означава, че причината за прекратяването на гладната стачка, не е извоюването на победа. Точно обратното,  само с един призив на фашистката власт, Кюрдските националисти започнаха да тичат отново към масата за капитулация и ликвидация.

В средите на Кюрдските националисти, започнаха да се водят спорове, за това дали е започнал или не е, нов „процес на преговори”(вие разбирайте това, като процес на капитулация и ликвидация).

Накратко казано, допускането на Йоджалан, до среща с неговите адвокати, не е нищо друго освен поставянето на началото на нов, период на употребата на Кюрдските националисти.

 

КЮРДСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ НЯМАТ КУРС ОРИЕНТИРАН КЪМ БОРБА И СЪПРОТИВА

Кюрдските националисти, нямат история на съпротива в затворите. В началото на 1980-те години, в затвора в Диярбекир, и други места из страната, има случаи на индивидуални протести на Кюрдски затворници, срещу политиките на масово изтребление, и налагането на капитулация, дадени са и мъченици, но проведената по инициатива на Йоджалан, конференция на ПКК за положението в затворите, кюрдските националисти осъдиха и отхвърлиха съпротивата в затворите, и всички форми на протест в тях.

След тази дата, Кюрдското националистическо движение, няма курс ориентиран към борба и съпротива нито в затворите, нито в анти-фашистката борба навън.

През 1980-те и 1990-те години властта извършва атаки и кланета в затворите, с цел да смаже съпротива срещу прехвърлянето на полит.затворниците в изолационни затвори. Затворниците на Кюрдското националистическо движение не организират съпротива срещу тези атаки, не вземат участие в протестите на останалите полит.затворници, дори нещо повече те се обявяват против тях.

През септември 1996 година, в затвора в град Диярбекир, 10 затворници от ПКК, биват пребити до смърт от надзиратели и жандармеристи. Кюрдските националисти не предприемат каквито и да било действия в отговор на тази атака.

Йоджалан беше пленен, и поставен в изолация, в затвора на остров Имралъ, но те отново не организират никаква съпротива срещу това.

През различни периоди от време те провеждат безсрочни и смъртни гладни стачки, но всички те биваха прекъсвани без да бъде постигнат какъвто и да било резултат.

Поради тази несериозност, те нарекоха своята акция „безсрочна и нещафетна смъртна гладна стачка”.

Смъртната Гладна Стачка, и без това не е срочна и щафетна. Ако тя е срочна и щафетна, то тогава тя не е смъртна гладна стачка.

Смъртната гладна стачка, е акция, с която се върви стъпка по стъпка към смъртта. Приеманите течности и захарта, в количества и форми съобразени с това. По време на Смъртната гладна стачка не се приемат течности, като лимонада и кафе, които подхранват тялото и го снабдяват с витамини. Защото силата на този вид акция е решителността да се отиде към смъртта.

Кюрдското националистическо движение, казва, че започва Смъртна Гладна Стачка, за да използва силата на предходните смъртни гладни стачки, но не показва решителността да загине. Тя дегенерира и „разваля” съпротивата. По този начин то, унищожава и силата на Смъртната Гладна Стачка. По този начин това е метод, който хем не се бори и съпротивлява, хем унищожава силата на създадената борческа традиция. Няма да позволим на Кюрдското националистическо движение, чрез тези свои методи да унищожи силата на създадена от нас борческа традиция!

Заради несериозността проявявана от Кюрдското националистически движение, в борбата, заявленията за започване на Смъртна Гладна Стачка, нямат силата да убеждават народа и се знае, че тя ще бъде прекратена без да има завоювана победа.

Целта на заявленията за „безсрочна” и „не щафетна” гладна стачка, целят да прикрият факта, че народът не приема на сериозно техните позиции. Но в крайна сметка отново се стига до същият резултат, гладните стачки не се увенчават с победа.

Защо?

Защото, Кюрдското националистическо движение, и въобще националистическата идеология не може да се бори.

 

ТЕЗИ КОИТО СЪЗДАВАТ ДЪРЖАВА-ФОРПОСТ НА ИМПЕРИАЛИЗМА, КОИТО СЕ ПРЕВРЪЩАТ В НЕГОВА СУХОПЪТНА ВОЙСКА, ТЕЗИ КОИТО СЕ ПРЕВРЪЩАТ В СРЕДСТВО И ОСНОВНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА НА ОЛИГАРХИЯТА ЗА КАПИТУЛАЦИЯ И ЛИКВИДАЦИЯ, НЕ МОГАТ ДА ЗАЩИТИВАТ НИКОЕ ДЕМОКРАТИЧНО ПРАВО

ТЕЗИ КОИТО НЕ МОГАТ ДА ДОКАРАТ ДО КРАЙ, ДОРИ ЕДНА ГЛАДНА СТАЧКА, НЕ МОГАТ ДА ЗАЩИТАВАТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА КЮРДСКИЯ НАРОД, ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ БОРЯТ, НЕ МОГАТ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТ!

Тези, които са се отказали да се борят в името на народа, които легитимират слугинажа в името на интересите на империализма, няма как да се борят.

Борбата, е класова позиция, за да се бориш срещу фашизма, трябва да си анти-империалист. Тези, които се помиряват с империализма, се помиряват и с фашизма.

Тези които приемат, да бъдат платени войници на империализма не могат да се борят.

Тези, които са предали умовете си на империализма, които са приели неговото идеологическото господство на империализма, не могат да създават политики ориентирани към борба и съпротива, те не могат да се борят.

Въпреки тези истини, Кюрдското националистическо движение, продължава да говори за борба, съпротива и победа. Опитва се да излъже както Кюрдския народ, така и всички останали народи.

Значението, което днес империализма и олигархията, отдават на Кюрдското националистическо движение, е заради ролята, което играе то в използването на Кюрдския народ, в контекста на империалистическите и фашистки политики.

Ако загубят влиянието, което имат над Кюрдския народ, те ще изгубят и ролята си на този така удобен инструмент. Поради тази причина, те продължават да казват лъжи на Кюрдски народ, и да използват думи като борба, война и победа.

А реалността, е че тези които идеологически и политически са капитулирали пред империализма и фашизма, не могат да защитят никое демократично право.

Не могат да защитават, защото не се сила извън капиталистическото статукво, защото те не са сила, която му се противопоставя. Точно обратното, те са сила, която са част от него.

Не могат да защитават, защото за тях на дневен ред не са исканията, нуждите и проблемите на народа, а това как да намерят място за себе си, в капиталистическото статукво. Докато статуквото не ги изхвърли извън системата, те няма да възразяват по никакъв начин, да бъдат средство използвано от него.

Каквото и да се случи, те са готови да забравят цялата тирания насочена срещу Кюрдския народ, да забравят всички кланета, и да стиснат ръцете на убийците. Те нямат нищо против да бъдат използвани. Те не се притесняват да заявяват открито това.

Кой може да се бори и съпротивлява за исканията на народите?

Видя, се че това могат да бъдат единствено революционерите, които не се отказват да се борят срещу империализма, и фашизма, т.е. това могат да бъдат Фронтоваците.

Това могат да бъдат, онези които приемат да бъдат арестувани и изтезавани, всеки ден, години наред за да защитят едно демократично право.

Това могат да бъдат, онези които могат да излизат всеки ден, години наред на улицата за да защитават демократичните права.

Това могат да бъдат, онези които не се поколебават да започнат Гладна Стачка, и да продължат този протест докато загинат.

Това могат да бъдат онези, които продължават да защитават исканията народа, продължават да защитават Марксистко-Ленинистката идеология, независимо от това, независимо от условията, в които се намират. Тези които виждат Марксистко-Ленинистката идеология, като единствено решение на проблемите на народа.

Това могат да бъдат онези, които се борят за труда си, с протестните акции, на бул. Юксел в Анкара[7], в град Дюздже[8], на площада в Бакъркьой[9], в Истанбул, и пред околийската управа на район Саръйер[10].

Това могат да бъдат, онези които се осмеляват да влязат, в парламента-авгиевия обор на фашизма, и да искат справедливост[11].


Източник:

списание Emperyalizme ve Oligarşiye karşı Yürüyüş(Поход срещу Империализма и Олигархията), брой 122, от 9 Юни 2019г.

Бележки:

1- ДПН-Демократическа Партия на Народите, на тур. ез. Halkların Demokratik Partisi, коалиция от леви партии и движения подобна на СИРИЗА в Гърция и ПОДЕМОС в Испания.

2-  „Работническа“ Партия на Кюрдистан, на кюрд. ез. Partiya Karkerên Kurdistan. Създадена през 1978 година първоначално е повлияна от силното комунистическо движение в Турция през този период и от идеите на Марксизма-Ленинизма. След контра-революциите в СССР и социалистическите страни тя се преориентира към империалистическия лагер, променяйки своята идеология, като отхвърля всички свои основни тези заявени от създаването до към началото на 1990-те години. Известна е и с абревиатурата ПКК.

3- ПСР управляващата фашистка партия в Турция на президента Р. Ердоган.

4- Има се предвид, затвора на остров Имралъ, разположен в Мраморно море, в който лидерът на ПКК, Абдуллах Йоджалан е държан от 1999 година, след като бе заловен от агенти на турското разузнаване, с помощта на Американските империалисти и ционистки Израел.

5- Конгрес за Демократично Общество, на кюрд. ез. Kongreya Civaka Demokratîk, е организация обединяваща редица легални кюрдски организации в Турция. Създаден е през 2007 година, в град Диябрекир. Властта в Турция, твърди, че организацията е директно свързана и насочвана от ръководството на ПКК.

6- Нова Свободна Политика, е ежедневник, издаван на турски език. Познат е с това, че отразя директно позициите на ПКК. Практически изданието се явява легален печатен орган на организацията. Започва да бъде издаван през 2006 година, след като властта в Турция, закрива вестник Свободна Политика. Понастоящем изданието е базирано в Германия. Разполага и с електронен сайт, на който се публикуват статии и новини, на турски, два от диалектите на кюрдския език, и на немски език.

7- Повече за този протест, продължаващ вече 3-та година, може да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/11/11/2-години-от-началото-на-протеста-на-буле/

8- Повече за протеста на архитект Алев Шаахин, можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/tag/архитект-алев-шаахин/

9- Сельви Полат и Нурсел Танръверди са две дългогодишни учителки, които са изхвърлени от работа в хода на предприетите от фашистката власт на Ердоган чистки след опита за преврат от лятото на 2016 година. След като остават без работа Сельви, Нурсел и група държавни служители, които също като тях са потърпевши от чистките на властта, решават да започнат седяща стачка на централния площад на район „Бакъркьой“ в Истанбул. Протестът продължава без особени стълкновения с полицията, до началото на лятото на 2018 година. След няколко поредни полицейски нападения и задържането на участниците в седящата стачка, без да се допита, какъвто и да било начин до своите членове участващи в протеста Конфедерацията на Синдикатите на Държавните Служители(на тур.ез. Kamu Emekçileri Sendikaları Konfederasyonu-KESK) взема решение протестът да бъде прекратен. Въпреки това решение на реформисткото ръководство на синдиката част от участниците в протеста на площада в „Бакъркьой“ вземат решение да продължат акцията. В следващите седмици на площада продължават да излизат само Сельви и Нурсел. Всеки път те биват бити и задържани от полицията, като прекарват часове, а по някога и дни в полицейският арест. През август двете учителки освободени под мярка подписка, като фашистката власт не се задоволи само с това, районният съд забрани на двете жени да се доближават на повече от 200 метра от площада, като мотивира решението с това, че Сельви и Нурсел „многократно са нарушавали закона за митингите и събранията“. И към момента техният протест продължава всеки ден въпреки полицейските нападения и заплахите на прокурорите и съдиите на фашистката власт.

10- Повече за протеста на Тюркян Албайрак можете да прочетете в това интервю с нея, от края на миналата година.

https://borbataa.wordpress.com/2018/12/05/работничка-жертва-на-чистките-на-ердо/

11- Има се предвид акцията от 14 Май 2019 година, повече може да научите от тази декларация:

https://borbataa.wordpress.com/2019/05/16/революционен-народно-освободителен/