Протестът на бул. „Юксел” навърши 1000 дни

Ако историята ни беше дала право на избор, ние отново бихме избрали да се борим за достойнството и хляба си. Как хубаво звучат думите на един голям писател, в написаната от него епопея: „Онези хубави хора, се качиха на онези хубави коне и си заминаха.” Колкото и хубаво да звучат тези слова, колкото и дълбок смисъл да има в тях, обаче те са и доста подвеждащи, и не отговарящи на нашата действителност. Защото онези хора, които се качиха на онези хубави коне, които така добре се бореха, които въпреки своите недостатъци продължиха да увеличават доброто в себе си, те не си заминаха. Няма нужда да тъгуваме след тях. Върху плещите им е наследството на миналото, и те се борят днес, тук и сега.

Хиляди поздрави от бул. „Юксел” на всички борци на доброто и на всички народи по света, от Палестина до Франция, които по четирите края на нашата планета, без да се познават, без да чуят гласовете си, които дори не знаят за съществуването едни на други, се борят срещу неправдите. Ние сме тук и продължаваме да се борим.

От онази епоха на мълчанието, когато Нурийе(1), със своето тънко като фиданка тяло се опълчи срещу фашизма, разкъсвайки мълчанието, безразличието, капитулантството и мрака, падайки и ставайки, учейки се, и давайки урок на другите, с малки и скромни стъпки… Така ние извървяхме пътя водещ до 1000 ден  на нашия протест.

Съпротивата отваря пътя на един нов исторически период

Протестът на булевард „Юксел”, започна в период в който хората в нашата страна биваха смазвани със страх и ужас. Той спомогна за това, този процес да бъде обърнат в полза на народите. Протестът разруши стената на страха. Спомнете си за ужасяващите истории на онзи период, предавани от уста на уста, а някои споделяни и на висок глас: звуците от мъчения излизащи извън пределите на затворите, хвърлянето зад решетките на журналисти, университетски преподаватели и депутати, закриването на регистрирани законно сдружения, медии, задържането и арестуването на хиляди хора, оставянето на хиляди без работа само за една нощ…

Докато всичко това се случваше, в Кюрдските области хората бяха изгаряни живи в приземните етажи на домовете си, телата на убитите бяха оставяни на улицата с дни. Ужасът и гневът от всичко това, бяха съвсем пресни спомени в нашето съзнание.

В онези дни, когато страхът бродеше навсякъде, когато се опитваха да ни наложат вечен мрак, фашизмът искаше да види пред себе си обезверени, нещастни и безпомощни хора. В период, през който масовите демократични и обществени организации, синдикатите бяха глухи и слепи за всичко, ни не си казахме: „Какво може да направи само един единствен човек в този мрак?” Казахме си, най-малкото което ще направи е да разсее мрака около самия себе си, и избрахме съпротивата.

Искаха от нас да приемем тяхното извънредно положение, като дар от Бога. Ние им наложихме нашето собствено „извънредно положение.” Училката Аджун Карадаа(2), каза: „Щом вие имате извънредно положение, и ние имаме наше извънредно положение.” Така тя отговаряше на полицаите в Анкара, които настояваха тя да прекрати протеста си. Тогава беше зима. Бяха времена, в които повече от всяко беше трудно да се предвиди, какво би коствало на човека да се опълчи срещу полицията.

Така започна нашата съпротива. С гладната стачка на Нурийе и Семих(3) тя се разрасна. Чрез нея беше разобличена пред света нелегитимността на изхвърлянето от работа по силата на наредбите-закони издадени от властта. Хиляди хора се превърнаха в гласа на Нурийе и Семих. Протестът на бул. „Юксел” създаде най-добрите примери за солидарност. Когато Нурийе и Семих бяха хвърлени в затвора, Назифе(4) пренесе протеста си на бул. „Юксел”.  Алев(5), която се бори за работното си място в град Дюздже, започна да отделя половината от седмицата за протест на бул. „Юксел”. Докато гладната стачка продължаваше вътре в затвора, властта се опитваше да ликвидира протеста навън, чрез своите съдилища тя наложи домашен арест на участниците в протеста. Протестиращите заявих: „Ние няма да се превърнем в надзиратели на самите себе си, ако ще ни арестувате, то тогава ние отново ще бъдем на бул. „Юксел”. Със смелост, те продължиха да бъдат гласа на гладната стачка и на всички несправедливо изхвърлени от работни си места хора.

Бляновете на властта, които си мислеше, че ще се сбъднат обявявайки извънредно положение, се превръщаха в кошмари за нея. Областният управител на Анкара, издаваше една след друга забрани за всякакви протестни акции. Той забраняваше паленето на огън на открито, провеждането на гладна стачка, обличането на тениски с надписи и щампи, изговарянето на имената Нурийе и Семих, скандирането на лозунги. С глада на Нурийе и Семих, народите на Турция се изправиха отново срещу всички свои страхове и опасения. Падналите се изправиха, ходещите започнаха да тичат, смълчаните започнаха да говорят, а някои носеха вода за да загасят пожара, само и само да си проличи на чия страна са. Свещта, която пламтеше на бул. „Юксел”, благодарение на подкрепата на народите на Турция, се превърна в огромен факел, който осветяваше нощта. Протестът ни се превърна в надежда за народите.

Сега надеждата е в това, че въпреки своята счупена скула, Наазан продължава да участва в протеста всеки ден

От 23 Май 2017 година насам, т.е от деня в който Нурийе и Семих бяха арестувани, всеки ден нашият протест бива нападан от полицията. В ръцете ни трансперант гласящ: „Искаме работните си места обратно”, ние всеки ден по 2 пъти, ние се опитваме да вкараме в дневния ред на обществото, както изхвърлените несправедливо от своите работни места хора, така и всички несправедливости с които се сблъсква народа ни, след което в рамките на секунди ние биваме нападани и задържани. Всеки ден биваме подлагани на мъчения при задържането си, опитват се да заглушат гласа ни, правото ни на изразяване и мнение бива погазвано, налагат ни парични глоби заради това, че протестираме.

Но, нищо от това не ни попречи да превръщаме всеки ден онова място в народна трибуна и да искаме нашите работни места обратно. Ние месеци наред се борихме чувствайки глада на нашите другари върху самите нас. После изпитаха нашето търпение с нараненото око на Наазан(6). Поглеждали ли сте към онази снимка на Наазан? Видяхте ли Алев, която стои до нея с изражение, от което сякаш строи болка и гняв? „Ножът на палача ни научи да се борим” е казал поетът, нас палачите ни научиха, какво е другарство, какво е да се бориш. Иначе, как щяхме да мразим толкова много палачите, да обичаме толкова много Наазан, и да бъдем такива добри другари едни на други.

После оскубаха косите на Гюлназ(7). Обезобразиха лицето на нашата майка Перихан(8), пукнаха крака на Мехмет(9), тялото на нашата Мерве(10), което всеки ден полицаите хвърлят като чувал и насиняват в металните решетки на микробуса. Това което причиниха на Илкер, на учителката Аджун, на Алев.

Не се отказахме. Многократно полицаите нахлуваха в домовете ни. Хвърлиха наши другари в затвора. Нашите адвокати и двама наши поддръжници Сибель Балач и Ертугрул Чаан, още са в затвора. Паричните глоби, които ни наложиха достигнаха милиони турски лири. Глобиха и хората, които идваха да ни подкрепят, които стояха отстрани и гледаха, глобяваха дори и минувачите, само и само за да ни изолират от всички. Нямаме милиони. С нашата правота и с обичта ни към народа, ни продължаваме да се борим. Всеки ден, в столицата на фашизма продължава един протест, една борба, на която отиваме като на сватба, отиваме сякаш влизаме в нова битка, събрали целия си гняв, всеки ден нови надежди растат у нас. Това е една съпротива, по-силна, по-организирана и калена отколкото в първите си дни. Имаме наш седмичен вестник, имаме наше ежеседмично училище за съпротива  „Юксел”, имаме наш съвет на съпротивата „Юксел”, с който организираме и укрепваме борбата, имаме интернет телевизия Юксел ТВ, имаме и съвет на съпротивата, с който целим да обединим и координираме усилията на различни протести из цялата страна.

Продължаваме да се борим!

Съпротивата и протестът на бул. „Юксел” се превърна в мощен отговор срещу политиката на фашистката власт на ПСР, за сломяване на народа чрез извънредното положение. Съпротивата говореше от името на народа и заедно с народа. И съпротивата продължава да говори.

Защото ние знаем, че нашето желание да изкарваме хляба си, с честния труд който полагаме, е наше естествено право, пред което никоя сила не може да устои. Срещу тези, които ни отнеха правото да изкарваме прехраната си честен труд, ние ще продължим да се борим докато не ни дадат правото, което откраднаха от нас.

Протестът на бул. „Юксел” продължава да говори, защото ние знаем, че правото на съпротива е основата на всички други права. Защото, тези на които е отнето правото на съпротива вече не могат да се борят в името на никое друго право. Ние се застъпваме за правото на съпротива, от името на нас самите и всички народи на Турция, поемайки на плещите си наследството на всички онези, които до ден днешен пазиха като зениците на очите си, това право. Ние продължаваме да се съпротивляваме.

Нито словото ни, нито протестът ни са се изчерпали. Защото ние сме дали обещание на нашите ученици, на народа ни. Веднъж вече казахме, докато ние не кажем, че е свършило няма да свърши. Казахме още, че няма да ни видят склонили глава и отказали се от всичко. Не се отказваме.

Продължаваме да говорим, защото не ни дадоха работните ни места обратно. Казахме, че няма да позволим онези тънещи в разкош в сараите да се погаврят с труда ни граден с години, да ни отнемат работните места, които ние заслужаваме, да отнемат хляба ни от нашите ръце. Спазваме даденото от нас обещание.

Има още много какво да разказваме. Защото тиранията на фашизма всеки ден прибавя нови и нови несправедливости към досегашните. Наредбите-закони продължават да отнемат животи. В период, през който масовите демократични и обществени организации, синдикатите бяха сломени и подчинени на властта, някои от изхвърлените от работа държавни служители се самоубиха. От обявяването на извънредното положение в страната през юли 2016 година до днес, 60 публични работници сложиха край на живота си. Не се знае точният брой на онези, загинали заради онкологични заболявания и инфаркти. Смъртта е само една от несправедливостите създадени от тиранията на наредбите-закони. Към момента се знае, че има 6-ма души които са отвлечени от силите на държавата и все още са в неизвестност. Хиляди хора още са в затворите. Стотици бебета, бяха принудени да вдишат първите си глътки въздух на този свят, зад дебелите бетонни стени на затворите, заедно със своите майки.

Много от хората изхвърлени от работа по силата на наредбите-закони бяха изолирани от обществото, защото бяха заклеймени като „терористи”. Задграничните им паспорти бяха отнети. Някои от тях се удавиха във водите на река Марица, докато се опитват да излязат в чужбина. Безжизнените им тела бяха изхвърлени на брега.

Цели семейства се разпаднаха. Много хора загубили работата си заради наредбите-закони имат психологически проблеми. Всички станали жертва на чистките чрез наредбите-закони обедняха. Бяха принудени да работят на места нямащи нищо общо с техните предишни професии, без всякакви условия на трудова безопасност, без сигурност, без осигуровки и адекватно заплащане. Мнозинството от хората останали без работа, работят на временни и нископлатени работни места. Загуба на самоувереност и себеуважение,  подценяване на собствените възможности, отчуждаване от обществото, безразличие към проблемите на другите, са само част от проблемите с които се сблъскват хората станали жертви на чистките предприети след опита за преврат от лятото на 2016 година.

Какво искаме?

 Обявяване за невалидни на всички наредби-закони, закриване на комисията за разследване на правонарушенията по време на извънредното положение, тъй като със своите несправедливи решения, лишени от всякаква правна основа, тя не прави нищо друго освен да задълбочава несправедливостите, и да удължава процеса за разрешаването на проблемите на хората загубили работните си места.

Скъпи наш народе, скъпи наши приятели загубили работните си места с наредбите-закони;

На 1000. ден от нашия протест, трябва заедно да издигнем глас: Наредбите-закони да бъдат анулирани! Комисията за разследване на извънредното положение да бъде закрита!

Трябва гласът да бъде чут от всички. Трябва да покажем, на стражите на мрака, че онези хубави хора не са се качили на онези хубави коне и отишли надалеч. А, че са тук, и днес заедно се борят за правата, труда и честта си!

Източник: Yüksel Gazetesi  (вестник Юксел), специален брой от 25 Юли 2019г.

Бележки:

1-Има се предвид Нурийе Гюлен, повече за нея можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2017/01/17/интервю-с-нурийе-гюлмен-университетс/

2-Повече за учител Аджун Карадаа можете да научите в това интервю:

https://borbataa.wordpress.com/2017/01/16/интервю-с-учител-аджун-карадаа-която-с/

3- https://borbataa.wordpress.com/2018/11/11/2-години-от-началото-на-протеста-на-буле/

4-Повече за Назифе Онай можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2017/03/10/турция-арести-и-мъчения-за-държавни-сл/

5-Повече за архитект Алев Шаахин можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2018/03/01/борбата-на-архитект-алев-шаахин/

6-Повече за Наазан Бозкурт можете да научите тук:

https://borbataa.wordpress.com/2018/06/11/турската-полиция-нападна-протестна-а/

7-Има се предвид Гюлназ Бозкурт, сестра на Наазан Бозкурт. Тя медицински работник, която се включва в протеста на бул. Юксел, в началото на 2018 година, за да подкрепи сестра си. Малко след това е уволнена от работа заради участието си в протеста. От тогава насам тя е редовна участничка в протестните акции.

8-Перихан Пулат, е пенсионирана служителка на сметната палата, която подкрепа протеста на бул. Юксел, почти от самото начало. Тя взема активно участие и в самата акция, като спечелва обичта на протестиращите държавни служители. През месец май 2018, полицейски агент я поваля с ритник на земята, в следствие на което майка Перихна, както я наричат всички получава нарявания по лицето. Социалистка по убеждения, майка Перихан, въпреки напредналата си възраст продължава да подкрепя различни протести и прогресивни каузи.

9-Има се предвид Мехмед Дерсулу, учител родом от област Хатай, близо до границата със Сирия. От 2017 насам той взема активно участие в протеста. Много пъти е подлаган на мъчения от фашистката полиция. Мехмет е един от хилядите държавни служители загубили работните си места в хода на чистките предприети от фашистката власт.

10-Има се предвид Мерве Демирел, млада студентка която от началото на тази година взема участие в протеста. През миналия месец тя и сестра й Бенгису бяха държани в ареста на политическата полиция в Анкара, в продължение на 12 дни, през които дветете момичета проведоха гладна стачка, в знак на протест срещу задържането си и мъченията упражнявани върху тях. Мерве бе освободена под мярка подписка, а Бенгису бе хвърлена в затвора.