Към нови злодеяния на САЩ срещу народите на Близкия Изток

Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Йемен, стоят като скорошни и пресни примери за варварските престъпления извършени от Американските империалисти спрямо народите на Близкия изток и Северна Африка. Всички тези чудовищни престъпления бяха извършени под претекста за „защита на човешките права, демокрацията и свободата” и „борбата с тероризма”. Тези страни бяха унищожени, а милиони хора бяха убити, десетки милиони пък бяха превърнати в бежанци, и тласнати в пропастта на един живот лишен от всякакви нормални човешки условия, и бяха принудени да живеят бедност, нищета, мизерия, глад и болести. Всички тези ужасяващи престъпления бяха извършени за да бъде установена абсолютната хегемония на САЩ върху петролните и газови находища, пречупването на цели страни които те виждаха като препятствие пред своите интереси, спечелването на надмощие пред своите конкуренти, и най-вече за да бъде спрян разпадът на Американското господство над целия свят. За това бяха извършени и продължават да бъдат извършвани тези зверства.

Събитията случилите се през последните 2 месеца а Персийския залив, изостриха напрежението в Близкия Изток. Основният отговорник за това са Американските империалисти, които засилват своите провокации, агресивни и милитаристични политики срещу Иран. След като Тръмп обяви едностранното оттегляне на САЩ от споразумението за прекратяването на иранската ядрена програма, подписанато през 2015 година, заедно с тежките икономически санкции наложени на Иран, Америка започна да струпва и военни сили в целия регион.

Последният пример за това, бе съобщението от американското военно министерство(ПЕНТАГОНА),  за разполагането на 500 войници във военновъздушната база Принц Султан, разположена край столицата на Саудитска Арабия – Рияд. Естествено мотивът за дислоцирането на войските отново е „опазване на сигурността, и укрепване на стабилността в региона”. САЩ обявиха също, че планират да разположат една батарея от системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът”. Саудтиският крал Салман бин Абдулазиз обяви, че е одобрил разполагането на американските сили в страната, като мотивира решението с думите: „Тези сили ще допринесат  за регионалната сигурност и защитата на стабилността, гарантирането на мира, и повишаването на степента на сътрудничеството”.

Американските империалисти продължават да струпват морски и военновъздушни сили, в Персийския залив включително и самолетоносачи, като цяло те засилват своето военно присъствие в региона. САЩ имат 46 военни бази в целия Близък изток. Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства(ОАЕ), Оман, Египет, Израел, Сирия(и по-точно нейната североизточна част), Йордания, Ирак и Турция са близкоизточните държави, в които са разположени военни бази на САЩ.

През 2003 година САЩ бяха прекратили своето официално военно присъствие в Саудитска Арабия – най-голямата страна в региона на Персийския залив. Тогава те изтеглиха войските си разположени във военновъздушната база принц Султан, край столицата Рияд и ги бяха прехвърлили в Катар. Но мястото намиращо се на около 20 километра югоизточно от Рияд, известно и като „заселническо градче”, продължаваше да бъде използвано от американските войски, които се намираха там във връзка с програмата за модернизация на Саудитската Национална Гвардия, и други подобни „задачи”.

Към нови и още по-големи и разрушителни войни в Близкия Изток

Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Йемен, стоят като скорошни и пресни примери за варварските престъпления извършени от Американските империалисти спрямо народите на Близкия изток и Северна Африка. Всички тези чудовищни престъпления бяха извършени под претекста за „защита на човешките права, демокрацията и свободата” и „борбата с тероризма”. Тези страни бяха унищожени, а милиони хора бяха убити, десетки милиони пък бяха превърнати в бежанци, и тласнати в пропастта на един живот лишен от всякакви нормални човешки условия, и бяха принудени да живеят бедност, нищета, мизерия, глад и болести. Всички тези ужасяващи престъпления бяха извършени за да бъде установена абсолютната хегемония на САЩ върху петролните и газови находища, пречупването на цели страни които те виждаха като препятствие пред своите интереси, спечелването на надмощие пред своите конкуренти, и най-вече за да бъде спрян разпадът на Американското господство над целия свят. За това бяха извършени и продължават да бъдат извършвани тези зверства.

Но всичко това не можа да постигне желания от САЩ резултат, и да спре отслабването на нейното глобално господство. Поради тази причина те се подготвят за нови по-големи и по-разрушителни войни в Близкия изток.

Под прицела на Америка, се намира Иран. Администрацията на президента Тръмп, която получава подкрепата на Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства и Израел, се ужасява от нарастващото влияние на Иран в региона и затова, се стреми към установяването на марионетен режим в близкоизточната страна. Най-големите заплахи за световния мир, са твърденията на САЩ, че за атаката срещу Иран, са „възможни много и различни сценарии” и постоянното повтаряне на тезата, че „Иран е най-голямата заплаха за мира по света”. Всичко това за да може САЩ да осъществят своята отколешна „мечта” да хвърли върху Техеран така желаните бомби.

Сред основните цели на САЩ в региона са: укрепването на сигурността на Израел, установяване на пълен контрол над енергийните ресурси в региона, възпирането на нарастващото влияние на Иран в региона, смяната или разрушаването на съществуващия в момента режим в Иран, намаляването на влиянието на Русия в Близкия изток, елиминирането на влиянието на Китай, който заедно със своята икономическа помощ става все по-влиятелен в региона. За да постигне тези свои цели, САЩ изостря своите милитаристични политики, като заедно с тях тя фабрикува най-различни причини, които да използва като претекст за агресията си срещу Иран, която според тях е „най-голямата заплаха за световния мир”. За тази цел тя организира и различни провокации. Поради тази причина, възможността за война срещу Иран, постоянно бива вкарвана в дневния ред и поддържана като основен курс във външната политика на САЩ. Като част от изпълнението на тази цел, се правят различни приготовления и планове, организират се учения.

Американските империалисти, техните европейски „партньори” и лакеите им в региона, за да подчертаят „неизбежността” на войната срещу Иран, изтъкват като оправдание стремежът на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Тези които са затънали до шия в ядрени оръжия, които открито обявяват, че няма да се поколебаят да използват тези оръжия за своите мръсни цели, смеят да заплашват, че ще попречат на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, използвайки своите ядрени оръжия за тази цел. Също така, тези които не виждат никакъв проблем в това Израел, която е една съвременна военна машина и ядрена сила в Близкия изток, са същите онези, които дават на ционистите тези оръжия и чакат възможност за да нападнат Иран. Ето това е отвратителното лицемерие на империалистите, и техните двойни стандарти, които едва ли биха могли да бъдат показани по друг начин.

Но целта на войната, която се готви срещу Иран, не е само стремежът да се попречи тя да се сдобие с ядрени оръжия. Наред с това, че притежава големи залежи от петрол и природен газ, страна се намира и в центъра на големи „басейни” притежаващи такива залежи, това й придава голямо геостратегическо значение, и именно това е една от другите основни причини за агресията срещу Иран. Поради тази причина властта във Вашингтон, иска и да сломи Иран, която притежава такива енергийни ресурси, в този жизненоважен за нея регион.

Саудитска Арабия като „първа радетелка” за агресията на САЩ

Саудитска Арабия може би най-много от всички страни в региона подкрепя милитаристичните политики на САЩ, насочени спрямо Иран. Саудитския режим, който играе своята роля като част от заробващото господство на САЩ, е пряко отговорна за почти всички злини сполетели народите на региона. Режимът участва и във всички интриги, и мръсни и задкулисни игри в Арабския регион и Ислямския свят. Той финансира и основаните от ЦРУ, варварски банди като Талибаните, Ал Кайда, ИДИЛ и Ан-Нурса(клонът на Ал Кайда в Сирия, известен и като Хаят Тахрир Ал Шам, коалиция за освобождение на Сирия; бел.прев.). Саудитска Арабия заедно с Обединените Арабски Емирства и Израел искат на всяка цена да ограничат влиянието на Иран в региона, и с нетърпение очакват интервенцията на САЩ. Нещо повече саудитското кралство заедно с Израел подстрекават САЩ за да извърши тази интервенция.

Саудитска Арабия е важен слуга на САЩ, служещ вярно за осъществяването на техните цели в региона. Заради, близките си отношения с Израел, голямото си влияние върху арабските страни от Персийския залив, поемането на основната роля в проекти като „арабското НАТО”, фактът, че е в пряка конкуренция с Иран, това, че се е превърнала в основен и най-мощен финансов спонсор на „прокси-войните” водени срещу Иран в региона, както и това, че е най-голям купувач на Американско оръжие, превръщат Саудитска Арабия във фаворит  на САЩ. Същевременно Саудитската династия е и източник на стотици милиарди долари. САЩ които продадоха всевъзможни оръжия на Саудитската монархия, по времето на админситрацията на Тръмп подписаха договор за продажбата на въоръжение на стойност 380 милиарда долара, като той обхваща период от 10 години, като 110 милиарда от тези пари бяха платени още при подписването на договора. САЩ получава още стотици милиарди и от другите страни в залива.

От време на време е възможно да се създаде напрежение между господаря и слугата (САЩ и Саудитския режим) относно цените на петрола и производствените политиките на ОПЕК. Рияд може да се направи, че не чува призивите на администрацията на Тръмп да увеличи производството на петрол. И при това положение е напълно възможно да смъмрен от Вашингтон. Не е случайно, че Рияд беше заплашен от Тръмп с думите: „Ако не сме ние, вие няма да можете да издържите и 2 седмици”. Тези думи разкриват и една истина. Ако не са под „защитния чадър” на САЩ, е спорно дали Саудитската династия и всички шейхове и емири от Персийския залив ще могат да дишат дори и за кратък период от време.

Няма страна, която да е управлявана от крал, шейх или емир и той да не е слуга на САЩ.  Америка използвайки „шиитската заплаха” идваща от Иран, практически е превърнала всички крале, емири и шейхове от залива в слуги на себе си и Израел. Те също така са превърнати и в пазители на Американските интереси в региона. Те са същите онези, които приветстваха с голямо задоволство оттеглянето на САЩ от споразумението за прекратяването на иранската ядрена програма подписано през 2015 година, и започналата да нараства след това агресия срещу Иран.

Въпреки, че Саудитският режим ясно осъзнава, че неговите близки отношения със САЩ и Израел предизвиква гняв и възмущение срещу нея в Ислямския свят, макар и да взема под внимание растящото внимание на Русия и Китай в глобален и регионален план стремейки се да подобри отношенията си с тях, Американската зависимост и слугинаж са заложени в неговата структура. Той получава достатъчно възнаграждение за този си слугинаж. Убийството на журналиста Джамал Хашоги е красноречив пример за това. Въпреки, че всички знаят и споделят общото мнение, че поръчител на убийството на журналиста, е самият саудитски крал, всички видяха че на срещата на Г20 в Япония, лидерите на държавите участнички се надпреварваха кой пръв да разговаря с монарха. Ако влияние върху това оказва силата на парите, то другата страна на медальона е наградата за слугуването на Америка.

Един регион разтърсван от класови и масови протестни движения

Близкият изток и Северна Африка, не е регион в който има само империалистическа агресия и войни, етнически и религиозни конфликти, и нестабилност. Този регион характеризиращ се с огромно обществено неравенство, бедност и глад, разрушителните последици от глобалната криза, и безпощадния държавен терор прилаган от прогнили диктатури, също така е разтърсван и от класови и масови протестни движения. Работниците и трудещите се търсят изход от „потребителското” блато в този изстрадал регион на света.

Особено от 2018 година насам, в региона се надига нова вълна от класови борби увличащи в себе си широките народни маси. Това се наблюдава в страните от Иран до Израел, от Турция до Тунис и Египет, както и в Мароко, Судан и Алжир. Тези и други страни, много често застават в дневния ред на света, с вълни от стачки, народни въстания, гладни бунтове, масови протестни демонстрации. Продължаващото вече месеци наред въстание в Судан, успя да свали от власт диктатора Омар Ал Башир. Властта в Алжир, която години наред експлоатираше богатствата на страната бе принудена да направи макар и козметични промени, под натиска на протестите на трудещите се.

Големите обществени промени в тези страни, за съжаление изпитват горчивия опит на това да бъдат лишени от водачеството на революционна класова организация. При положение, че истинските революционни партии и класовото движение са неподготвени, и поради това не могат да играят активна роля в събитията, масовите протестни движения, попадат под влиянието на империалистите, техните слуги както и на Ислямистки движения, така в крайна сметка се стига до там статуквото в тези страни да продължи своето съществуване с още по-заздравени позиции от преди. Примери за това са случилото се в миналото в Тунис и Египет, и последните събития в Судан и макар и по по-различен начин в Алжир. Големите движения за обществена промяна, лишени от революционно и класово ръководство биват умело превръщани от империалистите и слугуващите им господстващи кръгове във възможности за реставрация на капиталистическото статукво, под демагогиите за „възстановяване и преход към демокрация.”

Източник: вестник „Червено Знаме”, (Kızıl Bayrak), юли 2019.

Реклами