Назначенията в институциите на ЕС и театралната демокрация на буржоазията

Тенденцията към засилване на империалистическия експанзионизъм на ЕС, без съмнение след себе си, ще доведе до повече милитаризъм и въоръжаване. Този процес ще доведе до по-голямото обедняване на трудещите се в страните от ЕС, които в миналото бяха представяни като „благоденстващи и развити общества”, а днес в тях всеки 1 от 4-ма души живее в бедност. Защото въоръжените от глава до пети,  окупационните армии изпращани на война в името на интересите на империалистическите монополи, биват финансирани от принадената стойност създадена от трудещите се. Работниците и всички трудови народи не могат да имат каквото и да е полза нито от нарастващият с бързи темпове милитаризъм, нито от империалистическите войни за преразпределение. Точно обратното всичко това увеличава много бързо глада и нищетата сред масите.  Поради тази причина трудещите се в цяла Европа трябва да се мобилизират и да се борят срещу „Европейския съюз” на империалистите служещ само за увеличаване на военната агресия, експлоатацията, бедността и глада.

Почти веднага след проведените на 26 Май тази година, избори за Европейски парламент, които причиниха доста трусове след себе си, това кой ще заеме ключовите постове в най-важните органи на Европейския Съюз(ЕС), както обикновено стана причина за провеждането поредните нечисти преговори и задкулисни „сделки”. Със своето население от близо половин милиард души, и огромната си икономическа мощ, ЕС представлява 4-та агресивна и експанзионистка империалистическа сила. Поради тази причина, това в чии ръце ще бъдат юздите на управлението в ЕС, е от изключително голямо значение.

Кандидатите, които бяха избрани в резултат на задкулисните договорки между господстващите сили в „съюза” бяха наложени на всички страни в ЕС, като целият този театър на абсурда беше поднесен на обществото като „демократични избори”. Европейските империалистически монополи назначиха германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската Комисия(ЕК), министър-председателят на Белгия за председател на Европейския Съвет, и ръководителката на МВФ, французойката Кристин Лагард за председател на Европейската Централна Банка(ЕЦБ).

Европейският съюз, който е съставен от различни институции, основна роля във вземането на решенията за бъдещето на страните-членки има 2 органа. Първият от тях е Европейската Централна Банка, а другият е Европейската Комисия. Докато ЕЦБ разполага с пълни правомощия да определя как и за какво ще бъдат изразходвани средствата от бюджета на ЕС, то ЕК е единствената институция, която има право на законодателна инициатива. Европейската Комисия е „двигателят” на ЕС,  и се грижи за ежедневната работа. Тя е съставена от 28 членове, наречени комисари, които представляват всяка страна-членка. Със своите 35 хиляди сътрудници, съставени предимно от ръководителите на империалистическите монополи, както и от служители на военни и разузнавателни организации, комисията е една огромна институция.

Тези, които оглавяват въпросните институции, биват директно номинирани по време на предизборната кампания за членове на Европейския Парламент. Но същинските избори се правят, по време на тъмните задкулисни преговори, които нямат нищо общо дори и със театралната буржоазна демокрация на ЕС. Както на предходните, така и след тези избори, процесът се разви по идентичен начин. Още преди да е минал и 1 ден от изборите за ЕП, представителите на страните-членки се срещнаха за да обсъдят възможните кандидатури, така както е по процедура.

Сред кандидатите за поста председател на ЕК бяха: Махфред Вебер, получил подкрепа от дясноцентристките партии и канцлера на Германия – Ангела Меркел, Мишел Барние, датският либерален политик Маргрете Вестагер, и холландецът кандидат на ляво-центристките партии Франс Тимерманс. Кандидатите номинира от тези държави, бяха моментално премахнати от списъка след като президентът на Франция – Емануел Макрон изрази своето несъгласие с предложените кандидатури. След тези безуспешни преговори, на 29 Май, Меркел и Макрон, проведоха среща на закрити врата, по време на която взеха някои важни решения за „демокрация”. Взетите от Макрон и Меркел решения са в пълно съответствие с интересите на Германските и Френските империалистически монополи.

Кандидатите издигнати от империалистическите монополи оглавиха ЕС

Назначаването на германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен и бившата ръководителка на МВФ – французойката Крисин Лагард, съответно на чело на ЕК и ЕЦП, не е случайно, но събуди доста съмнения, защото техните имена дори не бяха споменати като евентуални кандидатури за тези постове, по време на предизборната кампания за членове на ЕП. Предложените от президента на Франция – Емануел Макрон, две „личности”, през целия си политически живот до ден днешен са служили изцяло на интересите на капиталистите. Въпреки, резервите на Меркел. Предлагането от Макрон именно на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, е пряко свързано с нуждите и интересите на капиталистите.

Това  е така защото, Френските империалисти и техните военни части намиращи се като колонизатори и окупатори в множество Африкански страни, получиха най-голяма подкрепа за действията си именно по времето когато министър на отбраната на Германия, стана фон дер Лайен. По време фон дер Лайен, Германските войски, заедно с Френските военни части като окупационни сили в тези страни извършиха множество масови убийства. Също така Урсула фон дер Лайен играе много специална роля, във все по-засилващите се милитаристични и агресивни настроения вътре в самия ЕС. Производството на новите военни самолети известни с абревиатурата FCAS, разработвани съвместно от германските, френските и испански оръжейни монополи, проектът за танковете Leopard 3, както и осигуряването на безпроблемната продажба на безпилотни самолети на европейските пазари, изиграха определяща роля за това Урсула фон дер Лайен да бъде назначена на новия си пост. Също така подсигуряването на пазара на страните от ЕС, които са източник на стотици милиарди приходи за европейските оръжейни монополи е от изключително важно значение.

Друга обща черта на тези две „личности” предложени от Макрон, е фактът че е установена тяхната вина за това, че са си затваряли очите за множество мащабни злоупотреби в интерес на империалистическите монополи по времето, когато те бяха министри. Осигурявайки фалшиви „обществени поръчки” на стойност милиони евро за оръжейните монополи, Урсула фон дер Лайен си е затворила очите за това те да натрупат незаконни печалби. Създадената в тази връзка в германския федерален парламент специална комисия, доказа нейната вина, като опозиционните партии я принудиха да подаде оставка. В същото време Кристин Лагард, която бе назначена за председател на ЕЦБ, през 2016 година бе призната за виновна от съда, за това, че е проявила престъпна небрежност при сделка за 400 милиона евро с „бизнесмена” Бернар Тапи, докато е изпълнява длъжността министър на финансите на Франция.

Урсула фон дер Лайен, която в правителствата на Ангела Меркел е заемала постовете на министър по семейните въпроси(за срок от 4 години, министър на труда(също за период от 4 години) и 6 години като министър на отбраната(войната) е заклет слуга на капитала, като през този период е участвала във всички атаки срещу социалните и трудови права на работниците. По време на своя мандат като министър на отбраната, тя си спечели прозвището на първия министър на отбраната след „обединението” на Германия, който увеличава драстично военните разходи на страната. През период 2014-2019 бюджет на военното министерство се увеличава от 30 на 45 милиарда евро. Лайен, която в средите на НАТО е известна като „Германския ястреб” полага изключително много усилия за засилването на милитаризма както в Германия така и в Европа, както и за по-бързото изграждане на общата европейска армия.

Урсула фон дер Лайен, която е отявлен милитарист, в своята реч след избирането за председател на ЕК, произнесена във френския град Страсбург, обяви своите планове за бъдещето на Европа, със следните думи:

„Европа трябва да стане по-мощен и по-единен глас в световен план, тя трябва да действа по-бързо. За това ние трябва да вземаме решенията по отношение на външната политика с ‘квалифицирано мнозинство’, като трябва да проявим смелостта да заставаме единни за тези решения… Именно поради тази наша необходимост, ние създадохме европейския отбранителен съюз.”

Същият този министър на войната, преди около 5 месеца, на Конференцията за сигурност, състояла се в град Мюнхен, Германия, пред близо 600 души представители на едрия капитал, служители на разузнавателни структури и военни институции, беше разкрила своите милитаристични нагласи, по следния начин:

„Нарастващата с бързи темпове конкуренция между ‘великите сили’, е най-открояващият се аспект на новата стратегия за сигурност. Искаме или не искаме, Германия, както и Европа са част от тази конкуренция, не можем да бъдем неутрални.”

Новият период на Европейският Съюз: Повече агресия и експанзионизъм

С така направените назначения, три от най-силно развитите в икономическо отношение страни в Европа, си поделиха ръководството на ключовите институции на ЕС. Под това ново ръководство политиките на ЕС, ще бъдат в по-голям синхрон с интересите на едрият капитал, а в международен план ще се отиде към засилване на експанзионизма и военната агресия насочена към всички народи по света.

Тенденцията към засилване на империалистическия експанзионизъм на ЕС, без съмнение след себе си, ще доведе до повече милитаризъм и въоръжаване. Този процес ще доведе до по-голямото обедняване на трудещите се в страните от ЕС, които в миналото бяха представяни като „благоденстващи и развити общества”, а днес в тях всеки 1 от 4-ма души живее в бедност. Защото въоръжените от глава до пети,  окупационните армии изпращани на война в името на интересите на империалистическите монополи, биват финансирани от принадената стойност създадена от трудещите се. Работниците и всички трудови народи не могат да имат каквото и да е полза нито от нарастващият с бързи темпове милитаризъм, нито от империалистическите войни за преразпределение. Точно обратното всичко това увеличава много бързо глада и нищетата сред масите.  Поради тази причина трудещите се в цяла Европа трябва да се мобилизират и да се борят срещу „Европейския съюз” на империалистите служещ само за увеличаване на военната агресия, експлоатацията, бедността и глада.

Източник: вестник „Червено Знаме” (Kızıl Bayrak) 2;O20B

Реклами