Нека не погребваме бъдещето и надеждите си в изборните урни!

Вече месеци наред, дневният ред на страната е зает от темата за изборите. Първо буржоазните партии се надпреварваха за това, който да бъде назначен да представлява интересите на олигархията в парламента на европейските империалисти. Тези избори отминаха заедно със своите резултати и последствия. Те обаче още веднъж показаха недоверието на народните маси в институциите на олигархичната държава.

От края на лятото насам, на дневен ред отново са изборите, този път за „местни органи на властта“. Буржоазните партии отново ще се надпреварват за спечелване доверието на различните фракции в олигархията, и ще изричат долни и мръсни лъжи пред народа, ще го залъгват със своите гръмки но празни обещания, че „всичко ще бъде много по-добре“ и други голословия.

Олигархията в нашата страна, все повече затъва в своята криза, която е паралелна с тази, в която вече повече от десетилетие се намират нейните империалистически господари. На всякъде по света империалистите и техните слуги, се намират в най-острата си криза от десетки години. Тази криза причинена от безскрупулната експлоатация на всички надземни и подземни ресурси, на труда на народите по света, както и регионалните конфликти съсредоточени най-вече в региона на Близкия изток и Африка, застрашава все повече устоите на настоящото капиталистическо статукво, както по света така и в нашата страна.

В нашата страна, перманентната криза на капитализма, започнала непосредствено след извършената преди 30 години контра-революция, в периода след 2013-2014 година се задълбочи още повече. Олигархичното статукво у нас, вече не е способно да стои на собствените си крака. Олигархията, която от самото си възникване е под директният контрол на империализма, е обхваната от противоборството между различните си фракции.

Кризата на империализма в световен мащаб, както и задълбочаващата се криза на олигархията у нас, все повече и повече, правят невъзможно съществуването на народа ни. Народните маси са обзети от отчаяние за бъдещето си и апатия.

На този фон, за пореден път пред народа биват поставяни изборните урни. Буржоазните партии вече дори не се стараят да измислят гръмки лозунги или да дават големи обещания за това или онова. Единственото, което използват те в своите кампании е създаването на изкуствени разделения между народните маси. Разделят народа на етнически и религиозен признак, на русофили и русофоби и на още куп други групи. Тези изкуствени разделения служат единствено и само за целите на олигархията и нейните партии, и нямат никакво реално отражение върху тежкото положение, в което се намира народа.

Една прогнила държава, чиито институции са пропити от корупция, злоупотреби, конфликти на интереси и прочее проблеми… Това е реалната картина на капитализма в България. Няма сфера от живота, която да не представлява низ от проблеми, натрупани с години. Институциите на олигархичната държава, са неспособни да разрешат тези проблеми, защото това би означавало да сложат край на своето собствено съществуване, тъй като всички проблеми на народа ни са създадени от капитализма, на когото те служат.

Самата олигархия, също много добре осъзнава, опасностите, които създава все по-задълбочаващата се криза. «Ако не настъпи промяна, улицата ще помете статуквото», подобни слова изрече президентът, при откриването на новата сесия на парламента. Това е своеобразно признание на страховете обзели олигархията. Да у нас, няма реална революционна алтернатива, която да поведе народа в борбата срещу империализма и олигархията. Гневът натрупан в народните маси, сам по себе си няма как да доведе до коренна промяна на настоящото статукво, това което би се случило при един нов „социален взрив“ е този гняв, тази енергия да бъдат похабени и да бъдат канализирани отново в полза на капиталистическото статукво.

За да забави настъпването на този момент, на социален взрив, който макар и все още да е далеч, но не и невъзможен, като своеобразна превантивна мярка олигархията използва различни популярни личности, лансирайки ги като „алтернативи на статуквото“ в своята театрална, фасадна демокрация. Някои от тях ще бъдат използвани още на тези избори, други ще бъдат подготвени за да бъдат употребени при следващите избори, или в моменти на крайно изостряне на кризата на статуквото.

Всички тези фалшиви алтернативи обаче, имат една единствената цел – продължаване на живота на капиталистическото статукво в България.

На фона на всичко това, да се твърди, че изборите са решение на проблемите на народа, е смешно и наивно. Подобно твърдение обслужва само и единствено интересите на олигархията. Във всяка нео-колониална и зависима от империализма страна, провеждането на избори има следните цели:

– връщане на доверието на народните маси в капиталистическото статукво, чрез използването на фалшиви „алтернативни партии“, които реално служат на олигархията и единствено експлоатират надеждите и чувствата на масите.

– извършване на една своеобразна оценка за това, която буржоазна партия може най-добре да защитава интересите на олигархия.

За тези цели се използват изборите, в страни като нашата. Изборите нямат нищо общо с демокрацията или с участието на народа в управлението. Буржоазните партии гледат на народа, просто като на една маса от хора, които да експлоатират и лъжат за да постигнат целите си. Де факто тези, които биват избирани по време на изборния фарс, биват назначени от олигархията на съответния пост за да защитават нейните интереси. Нека всеки, който не е съгласен с това твърдение да го обори с факти, че избраните за депутати, министри, кметове или общински съветници не служат на интересите на тази или онази фракция в олигархията.

Тук трябва да се обърне внимание и на значението, което някои групи назоваващи себе си „комунисти“, „марксисти“ и прочее, възлагат на изборите на олигархичната държава. Ще се оправдаят с участието на комунистите в миналото, в изборите и завоюването от тях на позиции в органите на властта. Но те забравят едно, тогава страната ни се е намирала в съвсем различна обстановка от сегашната, тогава е имало реална революционна алтернатива, която е работела сред масите и ги е организирала за борба против фашизма и капитализма, а днес такава липсва, условията в страна и света са съвсем различни. Дори и да речем, че някой т.нар. „ляв“ кандидат спечели място в органите на местното управление, в случай че той се явява заплаха за нейните интереси, олигархията би направила всичко възможно за да възпрепятства неговата работа. Тези групи, които твърдят, че са представители на „левицата“, ако не ни вярват да погледнат в историята на класовите борби в нашата страна, там ще видят истината.

Каква обаче е алтернативата на изборния фарс на олигархията?

Както в България, така и по света комунистическото движение има богат опит с методи и начини за самоуправление на народните маси и тяхното участие във властта. Тук ще се обърне по-голямо внимание на т.на.р „Народни Съвети“, които са своеобразна форма на низова или пряка демокрация. Макар и тази концепция да е разработена в специфичните условия на съседна Турция, трябва да се каже, че този модел успешно може да бъде приложен и в България. Разбира се не трябва той директно да бъде копиран, а преди всичко да се направи Марксистко-Ленинистки, диалектически анализ на настоящата ситуация в България, и се отчетат специфични условия на страната, нейното социално-икономическо развитие, обществената структура и други фактори, които ще изиграят роля в прилагането на този модел на низова демокрация и пряко самоуправление на народа, което да бъде реална алтернатива на капиталистическото статукво в нашата страна.

Нека не погребваме бъдещето и надеждите си, в изборните урни. Нека не ставаме част от театралната, фасадна демокрация на олигархията. Нека не ставаме съучастници в това престъпление срещу народа.

Редакция на „Гласът на Борбата“

28.09.2019

Реклами