Политическият затворник Мустафа Кочак, обяви смъртна гладна стачка

В свое писмо политическият затворник Мустафа Кочак, обяви че превръща своята гладна стачка в смъртна гладна стачка. Решението на полит.затворника, който от 3 Юли насам провежда гладен протест срещу несправедливото си осъждане на доживотен затвор, достигна до обществеността, благодарение на неговите адвокати от Правно Бюро на Народа, които вчера следобед публикуваха текста на писмото на Кочак, в социалната мрежа туитър.

По-долу публикуваме превод на пълния текст на писмото на Мустафа Кочак.

До обществеността, интелектуалците, хората на изкуството, всички обществени организации и народа ни,

В нашето съвремие да бъдеш човек

изисква да заплатиш висока цена

Или ще бъдеш част от мерзостта

или ще те разкъсат на парчета

А всъщност да бъдеш човек

е да станеш по-силен с другите,

човек си, ако те боли душата

когато и другият го боли душата.”

Атаол Бехрамоглу

На сцената на историята, от векове наред виждаме, как срещу тиранията на една шепа тирани излизат хора, които се опълчват на това тяхно мракобесие. Макар и през всяка епоха от историята на човечеството имената на тези тирани да са се променяли, тиранията която са упражнявали срещу народа не се променила.

Тази история, е история на бунта и съпротивата срещу несправедливостите, репресиите, кръвопролитията и експлоатацията на господарите.

Тази история започнала със Спартак, продължила с Пир Султан[1], който казва „Който иска да се връща, аз не се върна от пътя по който вървя.” С Бедреттин от Симавия[2], който казва „Нека бъдем заедно във всичко, освен ласките на любимата.”, продължила с Боби Сандс[3], който каза някога „И нашият ден ще дойде”.

Тази история е и история на много други знайни и незнайни хора, които от миналото до днес, използвайки правото си на съпротива срещу тиранията на тирана, насилието и несправедливостите, печелиха победи, бяха побеждавани, който въпреки, че търпяха поражения отново и отново атакуваха, които се бориха независимо от условията, в които се намираха и заплащаха високата цена за това.

Борбата и съпротивата, това са най-достойните качества на един човек. Те са източник на един достоен живот. Традицията на съпротива срещу неправдата, е наследство оставено от тези преди нас.

Аз използвайки правото си на съпротива, срещу несправедливостите, с които се сблъсквам, на 3 Юли 2019, обявих безсрочна гладна стачка, с искане за справедливост.

Днес е 90-ят ден от гладната стачка! Добре, но защо аз започна гладна стачка?

На 23 Септември 2017 година, докато се разхождах в квартал „Меджидийекьой” в Истанбул, бях задържан от полицията. Причината за задържането ми, бяха лъжите и клеветите, които бяха съчинени от полицейският информатор Берк Ерджан, който вече е познат и известен на всички с изречените от него лъжи.

В продължение на 12 дни, аз бях в ареста на полицията. Аз бях подложен на всевъзможни мъчения, като се започне от връзване на очите, поставяне на тенекия на главата ми и нанасянето на удари, и се стигне до отправяне на заплахи, че бременната ми по-голяма сестра, както и другите ми сестри ще бъдат изнасилени. За да не се срещна с адвокатите ми, беше наложена забрана за свиждания на цели 110 адвоката!

Причината за всички тези изтезания, бе това, че аз отказах да подпиша подхвърлените пред мен от политическата полиция, „показания” съдържащи лъжи, неверни твърдения и клевети. Така както по-рано бе направил Берк Ерджан. Както е и казал поета: „… Или ще бъдеш част от мерзостта / или ще те разкъсат на парчета…” Аз отказах да стана част от мракобесието, да стана полицейски информатор, само и само за да спася собствения си живот.

И така аз бях привлечен към делото станало известно като „убийството на прокурор Мехмет Селим Кираз”[4], след като полицейският информатор Берк Ерджан, бе заявил по мой адрес, че „Един ден в края на 2015 година, докато ядяхме кюфтета в една кебапчийница, той ми беше казал, че лично е осигурил оръжието използвано по време на атаката.” Единственото твърдение по мой адрес е само това! Няма никаква друга информация, документ, улика или доказателство.

В това мое писмо няма да разказвам едно по едно, случилото се по време на съдебния процес. Няма да разказвам нито за трудностите на съда, които ми издаде присъда, въпреки това глупаво твърдение нямащо нищо общо с истината, нито за положението, до което е стигнал той.

Това събитие, се случи пред очите на целия свят, и всички видяха и знаят, кои бяха тримата човека намиращи се в онази стая през онзи ден, и кой уби всеки един от тях.

И нека всички да знаят, че не ние сме истинските подсъдими по това дело! Властта се опитва да ни вмени вина чрез това дело, с цел да предотврати загубата си на „престиж”, както и за да вземе своето отмъщение. Уинстън Чърчил, казва „Понякога истината има нужда бъде покрита с лъжи.” Лицата, за които трудно би могло да се каже, че са истински съдии и прокурори, вместо да положат каквито и да било усилия за да излезе истината на яве по това дело, направиха точно обратното, те „прегърнаха” лъжата от която така отчаяно се нуждаеха.

На 11 Юли 2019 година, бях осъден на доживотен затвор, като бях осъден и на повече 42 години затвор по други обвинения. Вестниците даваха от първа страница новината за делото, по което ние сме подсъдими. Телевизиите, излъчваха на живо репортажи от съдебната палата, където се провеждаше заседанието. За всички беше ясно, че това е тенденциозна кампания, случващото се не беше съдебен процес, а открито политическо събитие. За могат да кажат „ето вижте осъдихме ги, потърсихме сметка”, разиграха театър използвайки клеветите и клюките, наговорени от едно лице превърнало се в инструмент в ръцете на политическата полиция. И щом стане въпрос за народа, за революционерите, за прогресивни хора, за комунистите, и за интелигенцията, в „магазините за справедливост” започва едно „щедро” раздаване на присъди!

Да, така щедро ги раздават, но ние им казваме, че не могат да ги прилагат толкова лесно! В Сома[5], в Ерменек[6], в Аладаа[7], в Чорлу[8], в център Торунлар в Истанбул[9], и в още много други примери, милиони хора от народа казват: „Жадни сме за справедливост”.

В тази страна няма справедливост! Милиони хора изживяват „апогея” на несправедливостта!

И отново ние казваме, не сме принудени да гледаме безучастно как ни обричат да търпим несправедливостта!

„Всеки, който смята себе си за истински човек, трябва да чувства болката от плесницата ударена на другия, върху собствената си буза.” Казва Че Гевара… И аз приемайки тези негови слова за свой компас, обрекох тялото си на глада, не само заради несправедливостите и беззаконията преживени от мен, а и като един от милионите хора, които казват, че са жадни за справедливост, които преживяват всички несправедливости и не се отказват да търсят справедливостта.

Искаха да заглушат моят зов за справедливост, в най-голямата съдебна палата в Европа. Защото дворците бяха построени за да удавят и най-малкият зов за справедливост.

Налагайки ни тези несправедливи присъди те се опитват да всеят страх сред целия народ. Аз превърнах тялото си, което обрекох на глада в една барикада за да противостои срещу всички тези несправедливости и атаки.

С тялото си, което от 90 дни съм обрекъл на глада, аз продължавам да зова са справедливост… Не само аз отправят зов за справедливост, отвън стените на затвора: майка ми, баща ми, и сестрите ми от първият ден на Курбан Байрям(10.08.2019;бел.прев.), провеждат едноседмични щафетни гладни стачки. Не само семейството ми, моите приятели, адвокатите ми присъединявайки се към моя гладен протест, и по всички възможни начини се опитват да разкажат на хората за тази несправедливост.

Невъзможно е да не бъдат чути виковете, гнева на хора от всички слоеве на обществото. Но изпълнителите на несправедливостта си запушват ушите за това положение. За да създам един голям и мощен вик, който да бъде чут дори от „най-глухите уши”, а не просто звук който да бъде чут от хората с „най-остър слух”, аз обрекох тялото си на глада, и взех решение да започна Смъртна Гладна Стачка.

Безсрочната гладна стачка, която провеждах не само заради самия себе си, а и за всички които се сблъскват с несправедливости, и не престават да търсят справедливостта, аз реших да превърна този протест в Смъртна Гладна Стачка, считано от 30.09.2019 година, т.е. на 90-ят ден от гладната стачка.

„… Ние които нямаме глас в дворците, които сме чужденци в частните имоти, които винаги сме мъртви, историческите безимотни, без бъдеще, притежатели на жив гняв, истинските жени и мъже, Най-малките, Най-достойните, Най-добрите…”

Има друг начин по който да разкажа за беззаконията и несправедливостите, които преживях.

Справедливостта е погребана в съдебните зали. На всяко дело, прокурорите и съдиите, хвърлят по още една лопата пръст върху гроба на справедливостта. Една от най-големите лопати пръст бе хвърлена на нашето дело. Сега, аз за да изкарам на бял свят отново, дълбоко заровената от тях справедливост, с пролетта на моя живот, рискувайки живота си, започвам Смъртна Гладна Стачка.

Моята борба е срещу атаките против справедливостта. Тя е срещу смъртта на справедливостта! Справедливостта, за която от хиляди години насам безброй герои жертваха животите си….

И аз, дори и с цената на смъртта ще защитя справедливостта!

Ще стана срещу несправедливостта, дори и заплатя за това с живота си!

„Аз отивам да се превърна в утринно слънце,

За да не се събужда никой в мрака.”

Когато тръгнах да вървя по този достоен път, аз не започнах да крача по него, за да се върна назад, аз за да вървя все напред. Аз правя една от най-големите крачки по този път, като започвам този протест, който може да завърши със смърт. Тази крачка направена от мен, е призив към всички онези, които искат да бъдат на страната на правото, справедливостта, свободата и достойният човешки живот!

Всичко онова, което жертваме днес страхувайки се да не изгубим част от нас, утре могат да се превърнат, в грешки за които горчиво да съжаляваме. Всеки, който нарича себе си човек, не би искал да умре свел глава, и не защитил достойнството и идеалите си. Това е един призив към борба! Днес е моментът, в който можем да разрушим стените на страха, обгърнали ни от всички страни с несправедливост, издигнати от онези които искат да ни задушат в мрака, за това трябва да бъдем като една огнена топка, която да просветлява и най-дълбокия мрак, само така ще можем да сринем издигнатите от хартия стени на страха!

Това е един призив към борба! За да победим мрака, за да запалил огъня на просвещението, за да създадем онзи мощен вик, който ще каже: „Чуй!” на най-глухите уши, и „Виж!” на най-слепите очи, за това присъедини гласа си към моя за да изкрещим още по-силно!

Исканията на моята Смъртна Гладна Стачка:

-Съдилищата не са инструмент за политическа разправа. Специализираните съдилища да бъдат премахнати!

-Не искаме общество от доносници. Законите поощряващи доносничеството и информаторството да бъдат премахнати!

-Мъчението е престъпление срещу човечеството. Полицаите-мъчители в полическия отдел на истанбулската полиция да бъдат установени и съдени!

-Показанията на „свидетелят” на име Джавит Йълмаз, който в молба до съдебният състав заяви, че е ги е дал в процеса на разследването и досъдебното производство, под натиска на заплахите, шантажа упражнените спрямо него психологически и физически мъчения, не могат да бъдат използвани като доказателство за издаване на присъди. Джавит Йълмаз да бъде изслушан отново от съда!

-Издадената ми от съда несправедлива присъда да бъде отменена. Да бъде започнат нов СПРАВЕДЛИВ И ЧЕСТЕН СЪДЕБЕН ПРОЦЕС!

-Да бъде сложен край на моето незаконно и несправедливо пленничество. НАСТОЯВАМ ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН!

-ДА БЪДЕ СЛОЖЕН КРАЙ НА НЕСПРАВЕДЛИВОСТИТЕ, С КОИТО АЗ И ЦЕЛИЯТ НАРОД СЕ СБЛЪСКВАМЕ. ИСКАМ СПРАВЕДЛИВОСТ!

Изпращам моите изпълнени с борба и надежда поздрави, на всички които вървят с мен, и на народа ми, които ще вървят с мен до победа, в този поход за истина и справедливост, пожелавам на всички тях успех…

Рано или късно, ние ще победим! И Че Гевара отново е прав в това приключение. Цената на истината, на правда е добре дошла…

ДА ЖИВЕЕ НАШАТА СМЪРТНА ГЛАДНА СТАЧКА!

ИСКАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЩЕ Я ИЗВОЮВАМЕ!

БОРЕЙКИ СЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!

Много ви обичам…

Останете с надежда!

Мустафа Кочак

Бележки:

1-Повече за Пир Султан Абдал, можете да научите от тази кратка презентация:

http://www.authorstream.com/Presentation/litermedia-1979936-2013-nadejdasultanabdal/

2- Повече за Шейх Бедреттин можете да прочетете в тази статия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бедреддин_Симави

3- Повече за Боби Сандс и гладната стачка, в която загива може да прочетете в тази статия

https://sites.google.com/a/ottomanist.info/stoyan-shivarov/bibliography/bobby-sands

4- Подробно за тази акция, можете да прочетете в тази декларация:

https://borbataa.wordpress.com/2015/04/14/dhkc-изявление-№-444-април-2015/

5- Повече за събитията в миньорския град Сома, можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2015/05/13/1-година-сома-няма-да-забравим-няма-да-п/

6- Повече за масовото убийство на миньори в град Ерменек можете да прочетете на този адрес

https://borbataa.wordpress.com/2014/12/05/убиецът-на-торунлар-отново-в-действие/

7- На 29 Ноември 2016 година, при пожар в ученическо общежитие собственост на ислямистка фондация, разположен в град Аладаг, център на едноименна община в област Адана(южна Турция) загинаха 11 деца, 1 служител на общежитието, като 22 други деца намиращи се в сградата по време на пожара пострадаха в различна степен. За смъртта на 11-те деца всички от които момичета, на възраст между 7-10 години, бяха обвинени 18 души от персонала. Процесът, който се състоя от 10 съдебни заседания, завърши с решение на първа инстация, в началото на месец юли тази година. Само 12 от обвиняемите бяха признати за виновни, като получиха присъди започващи от 8 и стигащи до 12 години, останалите 6-ма бяха оправдани по всички обвинения.

Повече за това дело, можете да прочетете на този адрес:

http://bianet.org/archives/search?utf8=✓&q=Aladag&sec=english (на английски език)

8- Повече относно съдебния процес, за влаковата катастрофа, край град Чорлу от юли 2018 година, можете да прочетете на този адрес:

https://borbataa.wordpress.com/2019/07/09/започна-съдебния-процес-за-влаковата/

9- В началото на септември 2014 година, 10-ма работници загинаха при пропадането на асансьор на строежа на небостъргача „Торунлар център” в Истанбул. През месец май тази година, съдът в турския мегаполис излезе с решение, че няма виновни за смъртта на работниците.

Повече за този случай можете да прочетете на тези адрес; ( на руски и английски език)

https://korrespondent.net/world/3415407-v-turtsyy-lyft-s-rabochymy-obrushylsia-s-32-ho-etazha

https://www.novinite.com/articles/163181/Ten+People+Die+After+Elevator+Collapses+in+Istanbul%2C+Turkey

http://www.hurriyetdailynews.com/court-finds-no-responsible-party-in-deadly-istanbul-elevator-accident-case–105471

Реклами