Историята на Революционното Младежко Движение в Турция – I част

Революционна Младеж или Devrimci Gençlik, накратко известна като Dev-Genç, тази година навършва 50 години от своето създаване. С други думи казано, в класовите борби в Турция,на политическата сцена в южната ни съседка, в света на младежта вече 50 години съществува Dev-Genç.

Колко революционни организации по света, са успели да оставят толкова дълбоки следи в история, и не само да оставят следи, но и да продължат съществуването си за такъв дълъг период от време без прекъсване? Може ли да бъде написана историята на младежта, без Революционна Младеж? Не, да бъде извадена от историята на Турция Революционната Младеж, означава да се лиши от съдържание цял един исторически период.

Вече 50 години, т.е. половин век ние имаме една Революционна Младеж! Със своята борба, с организационните структури създадени от нея, със своите традиции тя е неразделна част от миналото и настоящето на младежта и Турция.

В историята почти няма или е рядкост да се срещне младежко движение, което да е изиграло такава голяма роля в създаването на революционното движение, което да е дало и възпитало толкова много водачи, кадри и бойци на народно-освободителната борба, което да е пуснало толкова дълбоки корени в обществото и историята. Поради всички тези причини, Революционна Младеж е едно много специфично и специално младежко движение.

Революционна Младеж, е организация обхващаща както университетите така и гимназиите. Тя е организация, която е изразител на волята на младежта, както в ръководството на училищата, така и на цялата държава. Това е организация, която работи за укрепването на солидарността и единството между младежите, тези които са атакували дори един единствен млад човек, или дори само едно училище са намирали цялата Революционна Младеж срещу себе си.

Революционна Младеж, е решението на икономическите, образователните и културни проблеми на младежта.

Революционна Младеж, е организация с която младежта идентифицира и изразява себе си, чрез нея младите хора застават срещу политиките на властта да заличи тяхната идентичност и да ги превърне в свои роби. Младежта отново трябва да придобие тази сила, пътят към това минава през укрепването на организационните структури сред младежта.

„Не младеж с проблеми, а отговорна младеж.“ Това означава да бъдеш част от Революционна Младеж. Днес всяка една страна по света, всеки един народ се нуждае от такава младеж.

Това което прави Революционната Младеж революционна, това което я насочва в нейната борба е Марксистко-Ленинисткото разбиране

Ако днес Революционна Младеж, със своята 50-годишна непрекъсната борба, заема своето специално място не само в лявото движение в Турция, но и в световното, това е благодарение на неговата идеология, която я насочва в практика на класовата борба. Това не е тайна за никого.

Това което даде живот през 1969 година на Революционна Младеж, и това което я насочва до ден днешен през този половин век е Партията-Фронта.

Революционна Младеж, е своеобразен инкобатор на революционния прогрес в Турция, оформянето на Марксистко-Ленинистките кадри.

Това което прави Революционната Младеж, революционна е идеологията на Партията-Фронта, „архитектът“ на тази идеология Махир Чаян[1] и Дурсун Караташ, който след клането в Къзълдере[2], се застъпва за линията на Партията-Фронта като я развива и прилага в съответствие с конкретните условия на конкретния исторически период.

Двамата са повлияни от Революционна Младеж, и двамата са израснали като кадри в нейните редици, и двамата получават своите знания за борбата в тези редици, и двамата стават нейни водачи.

Смятаме, че няма друга комунистическа организация по света, която до такава степен да е сляла в себе си връзката между учител и ученик, и която да е създала толкова много учители и ученици на делото на революцията.

Няма друга младежка организация, която да до такава степен да се е сляла с историята на революционното движение в Турция. Да бъдеш част от Революционна Младеж е голяма чест.

Да бъдеш създател, продължител на Революционната Младеж, да си носител на нейните традиции и наследство, е голяма чест, и няма съмнение че тази чест се е превърнала в част от революционната линия на Партията-Фронта.

Това което определя курса на Революционна Младеж, е истината, че проблемите на образованието могат да бъдат разрешени само чрез Революцията

Когато структурата на обществото на една страна бъде анализирано чрез научни методи, става ясно, че тази която определя образователната система е господстващата класа. В капиталистическото общество тази класа е буржоазията. Създадената от нея образователната система цели създаването на кадри, които да служат на капиталистическото статукво. В противен случай има опасност системата да изпадне в криза и те повече да не могат да властват на народа.

Фактът, че образователната система отговаря на нуждите на господстващата класа, т.е. буржоазията, е следствие от нейният характер. Първостепенната функция на системата е, да бъдат създадени хора, които идеологически да са подвластни на буржоазията, т.е. на капитализма. Втората ѝ функция е да бъдат създавани техническите и квалифицирани кадри, от които има нужда капиталистическото производство.

Комерсиализацията на образованието, превръщането му в стока, приватизирането на този сектор и налагането на „пазарни“ принципи в него, носи след себе си превръщането на образователната сфера в източник на печалба за капиталиста, като по този начин се вменява и трета допълнителна функция на образователната система. Но когато се погледне това от гледна точна на класовите интереси на буржоазията тази трета функция остава на заден план, като първите две функции, които бяха изброени по-горе продължат да бъдат с най-голямо значение.

Тези които нямат ясна и точна позиция, относно класовия характер на образованието, и университетите които са част от него, е невъзможно да начертаят правилен курс за борба, който да бъде следван от студентите и учениците. „Безплатно образование“, „Разпускане на СВО“, „закриването на частните училища и ВУЗ-ове“, „демократично управление в университетите“ са справедливи и легитимни искания издигнати от младежта от миналото до днес.

Но основният въпрос тук е, как тези искания ще бъдат поставени пред младежта, или по-точно как ще се бори младежта за тяхното осъществяване. Именно тук ясно проличава разделението между реформисткото разбиране и разбирането на Марксистите-Ленинистите.

Линията следвана от Революционната Младеж, през нейната 50-годишна история стремейки се да организира борбата за икономическите, образователни, и демократични права на младежта, борейки се за някои определени реформи в нейна полза, продължи да показва на младежта, в корена на проблема стои капиталистическата система. Показвайки истината на младежта, предлагаше научни и класови решения на проблемите.

Както много пъти сме казвали, борба за прокарването на определени реформи е едно нещо, а реформизмът, т.е. превръщането на реформите в самоцел е съвсем друго. Вече 50 години, Революционна Младеж, е авангард на борбите на младежта за нейните образователни, икономическите и демократични права, и прокарването на реформи. Но същата тази Революционна Младеж, на всеки един етап от тази борба, и на теория и на практика доказваше, че проблемите не могат да бъдат разрешени в капиталистическото статукво, като образовайки младежките маси, ги призоваваше на борба за революция.

Революционна Младеж е упорство в организираната борба! Защото една неорганизирана младеж е едно нищо!

По време на властта на фашистката военна хунта, дошла на власт след преврата от 12 Март 1971 година, Революционна Младеж беше разтурена, много нейни ръководители и членове бяха подложени на мъчения и инквизиции, като повечето бяха хвърлени в затвора. Но в годините веднага след края на управлението на военната хунта, първи по площадите отново излязоха членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, те бяха и първите които възстановиха своите организационни структури по онова време.

Първата масова младежка организация, основана след управлението на 12-Мартенската хунта, бе Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Kültür Derneği – İYÖKD), бе създадена по инициатива на симпатизанти на Революционна Младеж. Основаното през ноември 1973 година дружество, почти веднага след създаването си, както в анти-фашистката борба, така и в борбата за образователни и демократични права, се превърна в авангард и притегателен център за младежта.

В процеса на историческото развитие на Революционна Младеж, може да се каже, че İYÖKD, е второто „прераждане“ на организацията, през нейния дълъг борчески път, като това прераждане е израз на силната воля на Революционната Младеж. Всеки път когато олигархията се опитваше да убие Революционна Младеж, отговаряха на тези нейни опити, с нови „прераждания“. И може би в резултат на това Революционна Младеж доби своеобразно безсмъртие, превърна се в една непобедима сила, която никога не изчезна.

През Ноември 1976 година, членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, основаха Федерацията на Сдруженията на Революционната Младеж(на тур.ез. Devrimci Gençlik Dernekleri Federasyonu). През юли 1978 година, основаха Федерацията на Революционната Младеж(Devrimci Gençlik Federasyonu – Dev-Genç). През Април 1991 се основава Федерацията на Студентските и ученически Сдружения в Турция(на тур.ез. Türkiye Öğrenci Dernekleri Federasyonu). През Юни 2004 година, с основаването на Федерацията на Младежките Сдружения(на тур.ез. Gençlik Dernekleri Federasyonu), продилжи стремежът на младежта за водене на организирана борба.

Да бъдеш част от Революционна Младеж, означава никога, без значение в каква ситуация се намираш да не скланяш глава пред врага. Означава, да се бориш независимо от условията, в дадения исторически момент. Означава да създаваш и защитаваш организацията независимо от обстоятелствата.

Именно поради тази причина, Революционната Младеж, бе организирана сила през почти всички периоди на своята 50-годишна история. Организациите на Революционна Младеж, бяха разтуряни, подлагани на всякакви репресии, но членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, продължиха да я поддържат жива.

Важно обаче да подчертаем, че Революционна Младеж, не представлява само една организация, тя не може да бъде свеждана само едно сдружение, или до една федерация. Революционна Младеж е един начин на водене на борба, една традиция. Както от миналото до днес, много членове и симпатизанти на Революционна Младеж са казвали неведнъж „Революционна Младеж, това е едно състояние на духа.“ Може би това е и една от причините поради, която не можаха да унищожат Революционна Младеж.

В периодите на военно положение, на фашистки хунти, или при управлението на цивилни правителства, въпреки многократните полицейски операции, арестите и хвърлянето в затвора на много членове и симпатизанти, дори и във времената когато не е имало и едно работещо младежко сдружение Революционна Младеж е продължавала да бъде организирана.

Понякога се променяше името ѝ, друг път в страната бяха основавани различни по вид федерации, но въпреки това в основата им винаги стоеше Революционна Младеж. „Основите и стените“ на всички тях бяха споени от нея. Революционна Младеж означава да се възродиш от пепелта независимо от условията, в които си поставен.

Определящото в борбата на Революционна Младеж, не е „популизмът“, а разбирането за безкомпромисна и радикална борба на основата на доверие в масите и в собствените си сили

Разбирането на Революционна Младеж за борбите на масите се различава в много аспекти от това на опортюнистите и реформистите. Опортюнистите и реформистите, когато се каже маса, маси разбират само численото множество. Според Революционна Младеж, същността на работата сред масите е те да станат част от революционната борба. Тогава когато масите не са въвлечени в революционната борба, не може да става и дума за участие на масите в борба, и Марксистко-Ленинистки методи за работа сред тях. Дейности, които не могат да въвлекат масите в революционната борба, които не служат на техния прогрес, означават напразно похабяване на труда, усилията и енергията на младежта. Участието на масите в революционната борба, понякога по-широко, друг път по-ограничено, това не винаги е свързано с волята на революционерите.

Това, което важно за революционерите, е запазването на Марксистко-Ленинисткото разбиране за борбите на масите, и работата сред тях. Революционна Младеж през всички периоди от своята история е съумяла да запази това разбиране. Разбира се, че кадрите на Революционна Младеж са се променяли през годините, но това разбира се е запазило и до днес през нейната 50-годишната история.

Революционна Младеж, никога не е споделяла разбирания като отправяне на гръмки но празни лозунги към масите, в стремеж чрез ограничени акции да се организира младежта, нито пък се е стремяла да ги организира използвайки ретроградните изкривявания на масите за да ги организира. Революционната Младеж, винаги успешно е съумявала да съчетае по един много добър начин класическата работа сред масите с революционните си акции. Когато погледнем в половинвековната история на Революционна Младеж ще видим, че тя е организатор както на най-масовите демонстрации на младежта, на най-масовите окупации и бойкоти в университети и училищата, така и на най-ефективните акции, с най-голямо и положително въздействие.

През всеки период от историята си, Революционна Младеж е заемала твърда позиция, срещу политиките на олигархията за създаване на Аполитична младеж

За да може да държи под свой контрол всички слоеве на обществото, или с други думи казано за да им попречи да се възпротивят срещу статуквото на експлоатация, олигархията наред с фашисткия терор използва и много други средства и методи. Тя много добре знае, че въздействието на репресивните методи е до време. А младежта се явява един от слоевете на обществото, която първа би се възпротивила на репресиите.

Осъзнавайки тази истина, олигархията се стреми културно да оформи младежта, и за да има по-голям успех това формиране тя отдава голямо значение на развитието на деполитизацията и аполитичността сред младежите.

Фактът, че олигархията определя съвкупност от специални политики за деполитизиране и разпространение на аполитичността сред младежта, и упорството ѝ в прилагането им не е случайно. Олигархията знае много добре, че ако младежта излезе извън нейния контрол, тя ще повлияе на всички останали слоеве на обществото, и ще изиграе ролята на динамитен фитил, за и без това недоволното от положението си обществото да се пробуди. За да предотврати това, тя използва всички свои методи и средства, репресивни структури, култура…

По този начин капиталистическото статукво създава една младеж, която не мисли, не подлага това, което ѝ се казва под съмнение, която няма критична мисъл, лишена от смелост, ентусиазъм и динамика. Продължаването на това положение, и превръщането му в перманентно състояние е една от основните характеристики на политиката спрямо младежта на олигархията.

Революционна Младеж, може би е една от най-дълго просъществувалите младежки организации в света; Тя е една от младежките организации по света, която е най-последователна в действията си, и най-строго се придържа към своята идеологическа линия.

Революционна Младеж, е името на историческия опит и натрупвания на лявото движение. Тя е създателка на много и най-различни организационни структури. От такива, които обхващат много тесен кръг хора, до структури, в които участват почти всички младежи с изключение на контра-революционерите. Много от кадрите и ръководителите на Революционното Движение, са дошли в редиците му от Революционна Младеж, като са продължили борбата си със присъщите за младежта душевно състояние и ентусиазъм.

Със своята 50-годишна история, Революционна Младеж, е славното минало на революционната борба в Турция, нейните дълбоко вкоренени традиции, и същевременно нейното бъдеще. Революционна Младеж, може би е една от най-дълго просъществувалите младежки организации в света; Тя е една от младежките организации по света, която е най-последователна в действията си, и най-строго се придържа към своята идеологическа линия.

Това, което е най-съществено в днешните условия, са ценностите и спецификите които правят Революционна Младеж, революционна. Това, което ще продължи да прави Революционна Младеж, революционна е продължаването на нейната идеологическа и политическа линия.

Ако е необходимо отново и отново ще бъде организирана, отново и отново ще преживява периоди на подем и оттегляне. Младежта, народите на Турция и революционното движение имат една единствена Революционна Младеж и тя ще продължи да съществува.

Борбата на младежта в Турция, започва през 1950-те години.

До 1950-те години младежта не беше далеч от борбата. Но излизането на политическата сцена на младежта, като организирана сила със свои собствени искания, съвпада с този период от историята. През този период младежта се превръща в една динамична сила в анти-империалистическата и анти-фашистката борба.

През първите години определяща роля, в борбата на младежта играе идеологическата линия на Кемализма[3]. Но не след дълго младежта щеше да осъзнае, че решението на проблемите ѝ не е в капиталистическото статукво.

В сравнително по-демократичната обстановка оформила се след военния преврат и политическа революция от 27 Май 1960 година, произведенията на класиците на Марксизма-Ленинизма бива преведени на турски език, като изиграват голяма роля в идеологическото формиране на младежта.

Първата крачка към включването в революционната борба на младежта: Федерацията на Идейните Клубове

Първите стъпки към включването на младежта в революционната борба, са положени с основаването на Идейните Клубове( на тур.ез. Fikir Kulüpleri). Първият Идеен Клуб е основан през 1956 година, в във факултета по политически науки на държавния университет в столицата Анкара.

В идейните клубове, първият от които е основан в Анкара, през 1956 година, и които бързо се разпространяват из висшите учебни заведения в страната, младежта започва да подлага на критичен анализ своите собствени преживявания и случващото се страната. Тогава младежта започва да осъзнава, че нейните проблеми са част от проблемите, на страната. Излизайки извън рамките на проблемите на образователната система и университетите, младежта започва да дискутира и множество други проблеми и теми, включително и осъществяването на революция. Идейните клубове се превръщат в места, в които младежта развива себе си идеологически. Те не се превръщат само в места за дискусия, но същевременно и в центрове за организирането на борбата за образователни и икономически права на младежта, на анти-империалистическата и анти-фашистка борба.

Със своята борба, Идейните клубове, се превръщат в притегателен център за младежта. Дискусиите в Идейните клубове, паралелно на събитията в страната, излизайки извън рамките на проблемите на образованието, стигаха от социално-икономическата структура на Турция, до това какъв ще бъде пътят за осъществяването на социалистическата революция в страната. Може да се каже, че първите наченки за това, как ще бъде осъществено освобождението на народите на Турция, са се появили именно по време на тези дискусии.

Периодът 1965-1966 година, е време в което цивилните фашисти(ислямисти и турски националисти), започват да засилват своите атаки срещу младежи членове на Идейните Клубове, и членовете на Работническата Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi Partisi). По същото време и репресиите на властта започват все повече да се увеличават. Тези атаки и репресии, подтикнаха младежта да се насочи към създаването на една единна организация. В резултат на това на 17 Декември 1965 година, е основана Федерацията на Идейните Клубове( на тур.ез. Fikir Kulüpleri Federasyonu). За много кратък период от време Федерацията на Идейните Клубове, се превръща в единната и организирана сила на младежта. Тя става авангард на анти-империалистическата и анти-фашистка борба.

– Край на I част –

Реклами