Историята на Революционното Младежко Движение в Турция – II част

Политическите движения, повлияли на Федерацията на Идейните Клубове

За да бъде разбрано, как Федерацията на Идейните Клубове(на тур.ез. Fikir Kulüpleri Federasyonu), се е превърнала в Революционна Младеж, е необходимо да бъдат разгледани политическите възгледи влизащи в нейния състав, и идеологическата борба водена срещу тях.

Преди борбата на младежта да бъде вкара в един революционен път оглавен от Марксистите-Ленинистите, Идейните клубове бяха подвластни на идеологиите на представителите на различните политическите кръгове, които бяха част от борбата по онова време. Това бяха ревизионистите от Работническата Партия на Турция(на тур.ез. Türkiye İşçi Partisi), повлияните от социализма, но останали в капана на своите дребно-буржоазни националистически виждания представители на движението Yön( в превод Посока), дребно-буржоазните интелектуалци привърженици на Кемализма[1], и привържениците на идеята за Национална Демократична Революция( на тур.ез. Milli Demokratik Devrim).

От 1965 до втория конгрес проведен през 1968 година, Федерацията на Идейните Клубове-ФИК се намира под влиянието на Работническата Партия на Турция-РПТ. Опортюнисткото ръководство на РПТ, се опитваше всячески да задържа младежта към своя пасивен пацифистки курс, но тези опити се оказват безуспешни. Младежта, преодолявайки дори ръководството на ФИК, усилваше своята анти-империалистическа и анти-фашистка борба. Вземайки участие в окупациите на обработваеми земи провеждани от безимотни и малоимотни селяни, както и в работническите стачки, младежта успешно сливаше своята борба с тази на народа.

През онези години, Махир Чаян[2] и Дениз Гезмиш[3], бяха сред оформилата се опозиция срещу РПТ, в редиците на ФИК. На извънредния конгрес на ФИК, проведен на 10 Октомври 1969 година, името на ФИК бива заменено с наименованието: Федерация на Революционната Младеж в Турция(на тур.ез. Türkiye Devrimci Gençlik Federasyonu). Това не е само промяна на едно име. Тук става въпрос и за промяна на идеологията, която насочва младежта в нейната борба. Революционерите, които на практика направляват борбата на младежта, след тази дата официално стават и ръководители на младежката организация. Това се превръща в преломен момент в революционната борба в Турция. Бъдещите революционни водачи се формират именно в тази борба. Те доказват себе си в практиката и идеологическата борба. Революционна Младеж се превръща в източник на кадри за бъдещата революционна организация. Голяма част от кадрите оформили Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция(на тур.ез. Türkiye Halk Kurtuluş Partisi-Cephesi)[4], са водещи кадри и ръководители на Революционна Младеж.

Революционна Младеж, никога не е била просто една младежка организация

Младежта не е разглеждала своята борба, като отделна от тази на народа, и винаги е била редом до работниците и трудещите се в борбата за социални и трудови права. Един от първите примери за това, е протестното шествие срещу убийството на два миньори във въгледобивната мина град Козлу(северна Турция) през 1965 година. Младежта се е борила рамо до рамо с всички слоеве от обществото, с работниците по време на протестите от 16-17 Юни 1970[5], както и със безимотните селяни и техните окупации на ниви по онова време. Младежта е била организатор и ръководител на много масови протести.

По време на уличните стълкновения в кв. Коджамустафапаша през декември 1975 година, младежта ръководи многохилядни маси в борба по улиците, срещу фашисткия терор, а на 1 Май 1977 година, благодарение на своята дисциплина и организираност предотвратява властта да извърши още по-голямо масово убийство на площад Таксим в Истанбул. Това разбиране за борба на революционната младеж, с времето се превръща в традиция, иот тук нататък тя е неизменна част от борбата на народните маси.

Създава се традицията на Анти-империалистическата борба

Не на 6-ти Американски флот!

През 1969 втомобилът на американският посланик Робърт Коумър бива подпалена пред ректората на Близкоизточния технически университет(на тур.ез. Ortadoğu Teknik Üniversitesi), в столицата Анкара.

След пристигането на 6. Американски флот в Истанбул през юли 1968 година, революционната младеж изхвърля в морето Американските войници. Тази акция оставя своя траен отпечатък върху анти-империалистическата борба. По време на тази акция студентите Ведат Демирджиоглу и Аталай Саваш биват от убити от полицията.

Докато анти-империалистическата борба разширяваше своя обхват до все по-широки слоеве от населението, тя придоби характер, който вече определяше дневния ред на страната. През този период са извършени акции с коктейли молотов срещу Американския информационен център и клонове на Американски банки в различни градове на Турция. След като 6 Американски флот хвърля котва на пристанището в Измир(голям пристанищен град на брега на егейско море), също бива посрещната от масови протести. С тези протести се посяваха семената, на традицията на Анти-империалистическата борба на младежта, която щеше да продължи през следващите десетилетия.

След като агентът на ЦРУ, Робърт Коумър, известен с прозвището „Касапинът от Виетнам“ бива назначен за посланик на САЩ в Турция, бива посрещнат с протести още в мига, в който слиза от самолета на летището в Анкара.

Автомобилът на Робърт Коумър, който се осмелява да посети Близкоизточния технически университет, бива подпален от революционната младеж. С цел да се покаже легитимността и правотата на тази акция, се провежда голям митинг в кампуса на университета. Революционната младеж организирана във ФИК, прибавяйки с тази акция, още една златна страница в историята на Анти-империалистическата борба, чрез нея също така ясно се разграничаваше от реформистките течения във федерацията.

Подпалването на автомобила на Коумър, стълкновенията на 16 Февруари 1969 в Истанбул, известни като кървавата неделя, митингът на тютюнопроизводителите, големите анти-империалистически митинги в Анкар, Адана, Измир, Самсун, Трабзон(Трапезунд) и Малатия, спомогнаха за това борбата на младежта да се радикализира.

Паралелно с тези акции, влиянието на РПТ вътре във ФИК, биваше напълно неутрализирано, като борбата и организацията ставаха подвластни на идеите на Марксистите-Ленинистите.

70-те години са период, в който на преден план изпъква Анти-фашистката борба

Революционна Младеж, е на предните линии в Анти-фашистката борба!

Чрез фашистката военна хунта от 12 Март 1971, олигархията се опитва да смаже, все повече развиващата се революционна борба в Турция. Както много други прогресивни организации, и Революционна Младеж бива разтурена. Много нейни членове и ръководители са хвърлени в затвора. Докато много дейци на лявото движение и цели организации, през този период предпочетоха да се „интегрират“ отново капиталистическото статукво и изпаднаха в отчаяние и униние, Революционна младеж бе тази, която вместо да изостави бойното поле, организира съпротивата срещу фашизма. По призива на Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция, Революционна Младеж организира съпротивата на всички места, където имаше свои кадри и дейци.

Спецификата на този период, която най-силно повлиява на развитието на борба, е фактът, че заедно с репресиите на военната хунта, се засилват и атаките на цивилното фашистко движение(ислямистите и националистите), срещу народните маси. Цивилните фашисти бяха организирани от държава и пуснати срещу народа. Със законите за военно положение, за задълженията и правомощия на полицията, закона за съдилищата за държавна сигурност(защита на държавата), олигархията се опитваше да смаже борбата на народа. По този начин народът практически бива лишен от правото на лична безопасност. Това, което бе необходимо да се направи беше да се начертае правилен курс за анти-фашистка борба и организирането на борбата срещу фашизма.

Революционна Младеж, със своята радикална борческа линия, още веднъж показваше на младежта правилният начин за борба. Укрепвайки анти-фашистката борба, през този период Революционната Младеж в Истанбул успяха да привлекат към тази борба много широки маси от населението. Чрез кампанията „Да премахнем фашистката окупация“ в множество училища, квартали и райони на най-големия град в Турция, чрез радикална борба те успяват да премахнат фашистката окупация в тях.

Младежта основава отново своите разтурени организации!

Силите на фашистката хунта, убиват водачите на Народно-Освободителната Партия-Фронт на Турция, на 30 Март 1972 в село Къзълдере, северна Турция. Революционното движение физически е ликвидирано. След себе си това оставя много големи маси, които изпитват симпатии към борбата, създадена от него чрез въоръжената борба.

Но тези широки маси са неорганизирани. Най-важният проблем е как тези маси да бъдат организирани. Революционната Младеж се нагърбва с тази задача. Тя е сред младите Фронтоваци, които организират отново симпатизантите на Партията-Фронта.

Докато от една страна продължава борбата срещу фашизма, от друга страна пред Революционната Младеж стои задачата да създаде отново разтурените от хунтата организационни структури. Революционна Младеж съчетава и двете задача. Създаването отново на своите организации младите революционери, извършват докато водят борба срещу фашизма. И така първата единна организация на младежта, след периода на управление на фашистката 12-Мартенска хунта, става Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Kültür Derneği – İYÖKD), е създадена по инициатива на Фронтоваците. В тази първа организация, освен Фронтоваците членуват и представители на останалите леви групи съществуващи по онова време. Борбата изисква заплащането на висока цена за нея. Да воюваш срещу фашизма, означаваше че си готов да заплатиш най-високата цена за това. Реформистките и опортюнистки групи, които нямаха смелост да заплатят тази висока цена, се опитваха всячески да разрушат единството на организацията, а когато не успяха да направят това, те я напуснаха. През този период, в който единството между левите групи бе наложително предвид създалата се обстановка, реформистите и опортюнистите разрушавайки това единство щяха да станат причина за това, да не може да се създаде единна и силна организация, която да се бори против фашизма.

В същото време, фашистката власт организираше полицейски операции срещу новооснованите сдружения, и издаваше решения за тяхното разтуряне. Революционната младеж, обаче не се отказва от опитите за създаване на единна организация на младежта. До идването на власт на фашистката хунта на 12 Септември 1980 година, те основават Студентското Културно Дружество на Истанбул – СКДИ, Студентското Дружество на Истанбул(на тур.ез. İstanbul Yüksel Öğrenim Derneği -İYÖD), както и Студентско – ученическо сдружение на Истанбул(на тур.ез. İstanbul Öğrenci Derneği), чрез тях те продължават да организират борбата на младежта през този период.

12 Септември 1980 година… Про-американската фашистка хунта идва на власт

Олигархията, която желае да смаже все повече набиращата сила революционна борба, отново намира решението във военна хунта. Заедно с военния преврат, се поставя началото и на един нов период в историята на Турция. Всички обществени организации, синдикатите, буржоазните партии бяха разтурени, а дейността им забранена. Стотици хиляди хора бяха задържани, хвърлени в затворите, подложени на мъчения. 12-Септемврийската хунта, си поставя като една от своите главни цели да деполитизира и развие аполитичността сред младежта, и да направи така, че повече тя да не е заплаха за капиталистическото статукво.

За да може да бъде сломена младежта, беше необходимо да бъде унищожен нейният дух, нейният динамизъм, трябваше да бъде унищожена нейната революционна идентичност. За тази цел трябваше нейните организационни структури да бъдат унищожени, и личностите на младите революционери да бъдат потъпкани под тиранията на фашизма. Необходимо бе младежта да бъде „пречистена“ от революционните идеи. Но докато съществува Революционна Младеж, която в хода на борба създаде една революционна култура и традиции, която създаде една анти-империалистическа младеж, беше невъзможно да постигнат тази своя цел. Младежта и нейната организирана сила Революционна Младеж трябваше да бъдат унищожени. С идването на хунтата, е дадено началото на една безпрецедентна вълна от арести, атаки и репресии срещу Революционна Младеж. Атаката на хунтата срещу младежта, обхваща множество аспекти. Тя се опитва да пречупи младежта идеологически, политически и културно. Хунтата, от една страна заразява младежта с реакционни-фашистки идеи и шовинизъм, а от друга страна с цел да я отдалечи от собствената ѝ култура и традиции бива налагана деградиралата Американска „поп култура“. На всякъде, като гъби след дъжд започват да се появяват дискотеки и барове. Започва да се прави невиждана за онова време пропаганда на секса и сексуалните взаимоотношения. От тогава до днес, което и правителство да е на власт, която и партия да управлява страната, методите на олигархията за пречупване на младежта не са се променили особено. Младежта винаги е била в дневния ред на властта. Като тя винаги е била разглеждана като източник на „проблеми“ за властниците. Съпротивата срещу атаките на хунтата, изискваше силна обич към народа и родината, политическа смелост и вяра в делото на революцията. Тази обич, тази смелост я има и ще я има в Революционната Младеж.

Щаб-квартирата на проамериканската хунта, за атаката ѝ срещу студентството: Висшият Съвет по Образование

Основната функция на създаденият след идването на власт на хунтата Висш съвет по образование(на тур.ез Yüksek Öğrenim Kurulu), е да попречи на развитието на борбата на младежта. След като хунтата преминава от военна към цивилна форма на управление, и заедно с институтоализацията на фашизма от колониален тип, Висшият Съвет по Образование се превръща в институцията на фашизма в системата на висшето образование. Веднага след създаването на съвета, ръководните органи на университети биват ликвидирани, като на тяхно място биват назначени избрани от хунтата ректори.

С издадените закони, прогресивно настроените университетски преподаватели биват изхвърлени от университетите, забранено бе младежите да се организират под всякакви форми, да участват в политическа дейност, и дори да поставят на дневен ред проблемите, с които се сблъскват в своите учебни заведения. Висшият съвет по образование, което продукт на 12-Септемврийската хунта, и днес продължава да е една от пречките пред революционната борба на младежта.

Ако има репресии, има и съпротива. Тази атака срещу младежта трябваше да получи своя отговор. Младежта означаваше бъдеще. Бъдещето не можеше да бъде оставено на фашизма. През годините на фашистката хунта, Революционна Младеж продължава своята традиция на съпротива въпреки тежките условия, в които е поставена, и веднага след създаването на Висшият Съвет по Образование, започва да организира борбата срещу него.

Кампаниите „Не на Висшият Съвет по Образование!“, се провеждат всяка година от създаването на съвета, и по време на хунтата, като и в наши дни това са едно най-мащабните кампании на Революционна Младеж. Всяка година в навечерието на 6 Ноември, датата на основаването на съвета, борбата срещу него бива организирана от Революционна Младеж. От окупации до протестни демонстрации, от залагането на взривни устройства в сградата на Висшия Съвет по Образование, до подлагането ѝ на обстрел чрез всякакви средства и методи, през годините съветът бива разобличен пред народа. Чрез проведените кампании Революционна младеж, се противопостави на политиките на властта за деполитизиране и разрастване на аполитичността сред младежта и нейното деградиране. По този начин бе предотвратено тя да постигне максимален резултат от своите усилия.

Нито хунтите, нито Висшия Съвет по Образование, успяха да сломят младежта!

Първите, които се отърсват от негативните влияния на 12-Септемврийската хунта, са членовете и симпатизантите на Революционна Младеж. Априлските протести срещу закона за „еднотипни студентски сдружения“ през 1987 година, са най-масовите, най-радикалните протестни акции, след идването на власт на 12-Септемврийската хунта, които открито се противопоставят на властта. С тези свои аспекти, Априлските протести от 1987 година са преломен момент в борбата на младежта. Под водачеството на Революционна Младеж, през този период се провеждат протестни шествия с участието на хиляди студенти, и масови гладни стачки срещу готвения от властта закон. Така фашистката власт бе принуден да отстъпи и да оттегли закона. Докато за младежта този успех се превърна в източник на ентусиазъм, морални сили, вдъхвайки ѝ самоувереност, на фашистката власт това показа, че всички нейни атаки целящи да унищожат динамиките на младежта са безуспешни.

Революционна Младеж е авангардът на младежта

Тя е авангард на младежта, защото през никой период от историята си, тя не остави младежта неорганизира въпреки всички атаки на властта. Тя винаги бе част от борбата за организирането на младежта както в университетите, така и в гимназиите. 12-Септемврийската хунта, си бе поставила за цел, да унищожи всички динамики на младежта. Със своята съпротива, Революционна Младеж съумя да провали всички планове на олигархията. През 1990-те години, когато идеологическите и политическите атаки се ожесточиха още повече, Революционна Младеж прокара пътя за нов подем в борбата, по призива на Революционното Движение. Революционната Младеж, отговори със своите мъченици в Смъртните Гладни Стачки, срещу изолационните затвори от тип F, чрез които се целеше, унищожението на революционните идеи.

Когато сдруженията ѝ бяха закривани, тя отваряше нови. Намери много нови и различни методи и средства за организирането на борбата. Тя никога не се ограничаваше в рамките на буржоазните закони. Предприемаше всяко свое действие, вярвайки в своята легитимност и запази своите организационни структури.

В името на „привличането на масите“ Революционната младеж, не се впусна в популизъм и обръщане към ретроградните уклони в масите, за разлика от опортюнистите и реформистите. Тя никога не припозна „НПО активизма“ и „протестърството“ на „евролевицата“ за свои методи за борба и организация. Постоянно бе в съзнание на това, че е младежката организация на Революционното Движение, и че е неговият най-голям източник на кадри. С революционната си идеология, и разбирането си за правилни и навременни акции си постави за цел да достигне до масите и да ги организира.

Когато ръководителите ѝ бяха убивани или хвърляни в затвора, тези които идваха на тяхно място, запълваха своевременно създалата се празнота, и продължиха курса на организирана борба.

От гледна точка на организирането на масите, Революционна Младеж има изключително богат практически опит. В този аспект, организационната структура на Революционна Младеж, показва как трябва да бъдат устроени прогресивните обществени организации.

С идеологията си, с практиката си на революционни акции, със своя начин на работа сред масите, традициите, мъчениците и историята си Революционна Младеж е единствената организирана сила и авангард на младежта. Ролята си на авангард тя е извоювала чрез своята борба. Ако до ден днешен фашистката власт не е успяла да сломи младежта, ако все още има една революционна младеж, ако политиките за дегенерация и аполитизация са постигнали пълния си ефект, то това е благодарение на усилията на Революционна Младеж.

Революционна Младеж е Алтернатива, срещу формирана от капиталистическото статукво младеж

Капиталистическото статукво, няма какво да даде на младежта в нашата страна и по света. То не му предлага никакво бъдеще. Младежта в нашата страна и по целия свят, не очаква нищо друго освен глад, бедност и експлоатация. Също така фашистката власт продължава със своите атаки срещу младежта във всички сфери на живота.

Капитализмът иска да създаде една младеж, която не мисли за нищо друго освен себе си, която да бъде егоистична, която да не се интересува от своите собствени проблеми и тези на страната и света, иска да оформи една аполитична младеж. Срещу всичко това, единствената алтернатива на младежта е Революционна Младеж. С начина си на живот, с мисленето си, с поведението и маниерите си, с погледа си към живота и заобикалящата ни среда, с обичта си към народа и родината Революционна Младеж е алтернатива. Да бъдеш част от нея означава да обогатиш себе си с революционна култура, морал и етика.

Революционна Младеж, в борбата за Независимост, Демокрация и Социализъм е на 50 години!

Тайната за това за това, как Революционна Младеж продължава своята борба вече половин век, се крие в идеологическа яснота и политическата ѝ смелост. Тези два ключови фактора, стоят в основата на това тя да не капитулира пред империализма и фашизма, и да продължи да създава нови и нови традиции. Ако не се е отклонила от правилния курс на борбата, дори и в най-тежките и трудни периоди от своята история, ако и днес членовете и симпатизантите на Революционна Младеж, са тези които заплащат най-високата цена за борбата против фашизма, то това несъмнено се дължи на нейната идеологическа яснота.

И отново благодарение на тези фактори, борбата ще се разрасне. Тя ще огледа в своите редици нови храбри революционери, носители на революционната идеология и смелост.

Фашистката власт продължава да атакува народа, като на първо място в тези атаки заема младежта. Атаките ѝ са подбудени от нейните страхове. Днес сред младежта има едно огромно множество, което изпитва гняв срещу фашизма, което не е доволно от настоящото капиталистическо статукво, и което иска да се бори срещу него.

Ако ние не ги организираме, гневът на това множество или ще бъде канализиран в неправилна посока, или капитализмът по един или друг начин ще „погаси“ пожара на този гняв.

Ако ние не ги организираме, тези младежи ще се почувстват безсилни пред репресиите и насилието на фашизма. Работейки повече и по-старателно от всякога ще намерим начините и средствата чрез които да организираме младежта.

В този аспект, ние можем да се поучим от 50-годишната си история. Ще се учим от нея и от мъчениците си. С кадрите, които е огледала в редиците си, младежта създаде революционното движение в тази страна. Тя винаги е била най-големият източник на кадри за революционното движение.

Както казва Й.В. Сталин: „революцията е въпрос на кадрите“

Започвайки от самите себе си, ние ще се превърнем в кадри, и ще създадем новите кадри за революцията, навсякъде където се намираме.

Днес в наши ръце е да укрепим и разширим тази борба, чиято история е създадена с високата цена заплатена от безброй мъченици.

Тази история беше достигна до наши дни, благодарение на идеологическата яснота и политическата смелост. Ние също трябва да се въоръжим с тях.


Източник: материалите са съставени по статии в броеве 543 и 544 от месец Октомври 2016 година, на списание „Поход за Независимост, Демокрация и Социализъм“(Bağımsızlık, Demokrasi ve Sosyalizm için Yürüyüş).

Реклами