Съдът в Истанбул оправда убийците на младеж загинал по време на протестите за парка Гези

Фашистката власт на ПСР се е разбесняла с пълна сила. Тези които убиват, изнасилват, крадат, продават наркотици или са сводници и сутеньори, в името на управляващите от ПСР, не получават ефективни присъди. Тези които биват задържани или по „по грешка” бъдат арестувани, не след дълго биват освобождавани, докато чедата на народа живеещи с достойнството, честта и морала си биват осъждани на доживотен затвор, или десетки години лишаване от свобода.

По-рано тази седмица съдът в Истанбул, обяви своето решение по делото за смъртта на Мехмет Алвалъташ, който загина в началото на месец юни 2013 година, след като автомобил се вряза в протестно шествие на магистралата край истанбулския квартал Юмранийе. Съдебният процес продължи 6 години и половина, като решението на съда е : оправдателна присъда за двамата обвиняеми за смъртта на младежа.

Близките на Айвалъташ изразиха недоволството си срещу решението

На 24-тото поред заседание по делото, гледано от 8-ми наказателен състав, в съдебната палата в истанбулския район Картал(азиатската част на града), присъства само един от двамата обвиняеми. На заседанието, в залата присъства обвиняемият Гьоркем Демирташ, другият обвиняем Дженгиз Акташ не присъства в залата. По време на заседанието, в залата бяха и бащата на загиналия Мехмет Айвалъташ, Али Айвалъташ и адвокатите на семейството.

„Протоколът съставен от полицаите не беше взет под внимание от съда”

Севги Еврен, адвокатката на Мустафа Картал и Сейит Картал които са частни обвинители по делото, обръщайки внимание на факта, че изготвените по делото доклади на вещи лица и експертизи за едностранчиви и изпълнени с много неточности, заяви следното:

Протоколът от огледа на местопроизшествието, съставен в деля на събитието от двама полицаи, в продължение на 6 години и половина не беше взет под внимание от съда. Експертизите по това дело бяха неточни и неизчерпателни. Поради тази причина произнесеното решение може да бъде прието под каквато и да било форма.”

Обръщайки се към съдебният състав адвокат Еврен заяви:

В продължение на 6 години и половина ние полагаме огромни усилия, вие също положихте усилия. Ако за този дълъг период от време ние не можем да изкараме истината на яве, то тогава нека да се приберем вкъщи и да се заминаваме с нещо друго, различно от правото.”

„Детето ми беше убито.”

Бащата Али Айвалъташ, който взе думата по време на делото, припомняйки, че от гибелта на сина му, са изминали 6 години и половина заяви следното:

Синът ми щеше да отиде войник в казармата. После щеше да свие своето семейно гнездо, щеш да служи на човечеството. Синът ми се включи в протестно шествие. Това престъпление ли е? Моята молба към вас е, аз би се доверявам. Арестувайте ги тези. Детето ми беше убито. Съпругата ми почина. Аз съм с байпас на сърцето. Трудно се движа. Умолявам ви пред бога. Оставям ви да вземете решение по съвест.”

Ялчън Тура, адвокат на обвиняемия по делото, Гьоркем Демирташ поиска от съдебният състав исканията на адвокатите на обвинението, за продължаване и задълбочаване на разследването да бъдат отхвърлени.

Исканията на страните по делото бяха отхвърлени единодушно

Съдебният състав единодушно реши, искането на адвокатите за изготвяне на доклади за техническите характеристики на автомобилите на обвиняемите, изслушването на част от свидетелите, извършване на нов оглед на местопроизшествието и изготвяне на доклад от вещо лице, чрез които действия да се задълбочи и разшири разследването на бъдат отхвърлени, тъй като допълнително и „излишно” щели да удължат съдебния процес. Съдът реши да оправдае по всички повдигнати обвинения обвиняемите Мехмет Гьоркем Демирташ и Дженгиз Акташ.

Адвокатите и близките на Айвалъташ, както и дошлите за да ги подкрепят на делото хора, изразиха своето недоволство срещу решението на съда след обявяването на края на заседанието.

С това дело още веднъж се доказа, че няма справедливост за народа, като той няма друг избор освен да се бори за справедливост

Убийците на народните чеда бива възнаграждавани, след няколко месеца в затвора биват освобождавани. В същото време, народните чеда, биват осъждани на десетки години затвора заради участие в протестни акции или възпоменания за загинали революционери. Както е видно от случая на Мустафа Кочак, само на базата на думите на един полицейски информатор, народните чеда биват осъждани на доживотен затвор, а тези за които е ясно като бял ден, че са убили децата ни, биват оправдавани…

Какво се бе случило?

На 2 Юни 2013 година събралите се в истанбулския квартал „Юмранийе”, демонстранти след като излизат на магистралата минаваща недалеч от квартала, бяха спрели движението, един автомобил обаче, без да спира се беше врязал в множеството. 19-годишният Мехмет Айвалъташ беше загинал, а неговият 17-годишен Братовчед Сейит Картал бе ранен вследствие на удара. Мехмет Гьормек Демирташ, за който се твърди че е шофорът на автомобила прегазил Мехмет Айвалъташ, и шофьорът на такси Дженгиз Акташ, който е бил повлечен от другия автомобил замесен в случая, бяха обвинени и съдени за „убийство по непредпазливост и нанасяне на телесна повреда.”

Зетят(свако) на Мехмет Айвалъташ, Мустафа Картал който е свидетел по делото, бе разказал за онези моменти със следните думи:

Бяхме се събрали хиляди хора и шествахме. Ръкомахахме и правехме знаци на движещите се автомобили да спрат. Докато колите идващи от посока Анкара бяха спрели, тези които идваха от европейската(западната част) на Истанбул не спряха, този автомобил сякаш не ни видя. И той можеше преспокойно да спре, но дори не намали. Защото тук има умисъл. Водачът на автомобила напълно съзнателно и умишлено продължи да кара срещу нас, демонстрантите.”


Видео показващо катастрофата при която загива Мехмет Айвалъташ

Източник: https://gercekhaberajansi.org/mehmet-ayvalitasin-katillerine-beraat/