Смъртната гладна стачка и безсрочната гладна стачка, не са самоубийство! Те са акции имащи ясни цели, и политически искания!

Смъртната Гладна Стачка и безсрочната гладна стачка, не могат да бъдат свеждани само до дискусии относно провеждащите тези акции борци и техните тела.

Мотивите за политическите акции, и създадените от тях резултати засягат целия народ!

Смъртната Гладна Стачка и безсрочната гладна стачка, са най-мощният отговор срещу капиталистическото статукво, опитващо се да обрече народа на отчаяние, безпомощност и несправедливост!

Държавата, водена от страха си пред тази сила, иска да извърши насилствена медицинска интервенция за да унищожи съпротивата.

Насилствената медицинска интервенция, е поражението на фашизма, пред нашата непобедима идеология!

При провеждането на безсрочна гладна стачка или смъртна гладна стачка, целта на провеждащият подобни акции човек, не е да умре.

Провеждащият гладна стачка, цели преди всичко да изрази своето недоволство срещу дадена позиция, отношение, атака, ограбване на права, несправедливост. Като също така негова цел е да привлече вниманието на народите маси, да получи подкрепа чрез разобличаването на атаката срещу него/нея, и по този начин да окаже натиск върху частни или държавни институции, като крайната цел е да наложи приемането на своите искания.

Смъртната Гладна Стачка и безсрочната гладна стачка, започват от инициативата на един човек, или група хора, но не могат да останат ограничени само с тях.

В борбата за права на угнетените народи, несправедливостите не са били извършвани само спрямо един човек, нито едно право което е било извоювано не е било ограничено за ползване само до един единствен човек.

Човекът провеждащ гладна стачка, със своята свободна воля отказва да приема храна или течности. Участникът в подобен протест, използва своето тяло като оръжие.

Безсрочната гладна стачка – смъртната гладна стачка, макар и да са започнали като индивидуална форма на протест, при която човекът подлага на риск своето собствено тяло, и в началото да са изглеждали като протести с ограничено въздействие, с времето акцията на човек обрекъл тялото си на глад, е била възприета от масите и получила народна подкрепа.

Акциите на участниците в Смъртна или Безсрочна Гладна стачка, предвид естеството на издигнатите искания, и фактът, че това е опълчване срещу неправдата и несправедливостта, никога не са се ограничавали само до участниците в нея, а са се масовизирали. Историята на угнетените е написана с кръвта и животите на народите, борили се за извоюването на различни права.

В борбата за права на угнетените народи, несправедливостите не са били извършвани само спрямо един човек, нито едно право което е било извоювано не е било ограничено за ползване само до един единствен човек.

Съпротивата в условията на открита фашистка диктатура е право и задължение на всеки човек!

Съпротивата на революционерите, е най-мощният отговор срещу фашизма, който се опитва да обрече народа на отчаяние, безпомощност и несправедливост!

Докато в нашата страна е в условията на открита фашистка диктатура,

докато, площадите са забранени за народа, докато протестните шествия и акции биват брутално атакувани, докато всеки ден хората не подчинили се специално издадените заповеди на областните управители за забрана на протести биват задържани всеки ден;

докато, полицията, прокуратурата и съда заедно изготвят дела-заговори срещу революционерите, докато на базата на лъжливите показания само на един човек, биват издавани присъди от стотици години, доживотни присъди;

докато, в страната правото и юридическите норми са потъпкани, а съдилищата са се превърнали в най-ефективното оръжие в ръцете на фашизма, във водената от него война срещу народа;

докато, буржоазните медии и печатни органи са преминали под контрола на монополите на олигархията, превръщайки се в част от пропагандната машина на политическата власт;

докато, срещу политическите затворници бива упражнявана пълна изолация, писмата от и до тях биват цензурирани, и изтезанията са се превърнали в системна политика на тази държава;

когато свободата на словото е унищожена;

провеждането на безсрочна гладна стачка и смъртна гладна стачка са право и задължение!

Съпротивата е е най-мощният отговор срещу фашизма, който се опитва да обрече народа на отчаяние, безпомощност и несправедливост!

Революционерите са тези, които запалват факела осветяващ пътя на народа, които вървят пред него водейки го в борбата.

Те са издигнали барикада, пред фашизма със своите тела, които обрекоха на глада.

Насилствената медицинска интервенция е страхът на държавата от съпротивата, нейната безпомощност!

Политическата власт, е обречена да претърпи поражение, пред нашата непобедима идеология!

-Насилствената медицинска интервенция, е действие провокирано от безпомощността на държавата, целяща до наложи насила своята воля, над волята на революционерите които не успя да сломи с тежки присъди, атаки, заплахи, тормоз и мъчения.

-Насилствената медицинска интервенция, е атака срещу волята на човека, и срещу идеологията за която той е готов да умре!

-Смъртните и безсрочните гладни стачки са продължителни форми на съпротива, които ежедневно разобличават всички престъпления на политическата власт. Чрез Насилствената медицинска интервенция, фашистката власт цели да пречупи и унищожи съпротивата, като в крайна сметка прикрие своята тиранията и страданията и несправедливостите които причинява на народа. Също така чрез манипулацията „ние не искаме да има смъртни случаи“, тя се опитва да пречупи подкрепата на обществеността за съпротивата.

-Писмата са единствената връзка на Политическите затворници провеждащи смъртна или безсрочна гладна стачка. Само чрез тях те могат да разкажат за своето състояние, за своя протест на журналистите, интелигенцията и народа.

– Писмата на членовете на лявата музикална група Йорум, изпратени от затвора биват напълно цензурирани, като затворническата администрация оставя незаличени единствено думите: „Здравейте“ и „До нови срещи!“.

– Цензурирането на общо 70 писма на полит.затворника Мустафа Кочак, в които той разказва за своята Смъртна Гладна стачка, започнала на 3 Юли тази година, е най-ясното доказателство за страха на фашистката власт от смъртната и безсрочната гладна стачка.

В затворите, на полит.затворниците провеждащи към днешна дата гладни стачки бива давана само захар на кубчета, в лавките на затвора не бива зареждан билков чай, приемането на витамин В1 от тяхна страна биват напълно ограничавано, правото им на избиране на независим лекар който да извършва периодични прегледни и да следи състоянието им също бива отнемано. Всички тези атаки целят да попречат на полит.затворниците провеждащи гладни стачки да полагат грижи сами за себе си, и за да утежнят условията в които се провежда смъртна – безсрочна гладна стачка.

Безсрочната гладна стачка започната от творците на народа, членовете на група Йорум продължава вече близо 190 дни. Музикантите от групата, които в момента се намират в затворите из цяла Турция: Бахар Курт провежда гладна стачка от 12 Юни, Баръш Юксел от 18 Юни, Ибрахим Гьокчек от 19 Юни, Хелин Бйолек от 21 Юни.

Политическият затворник Мустафа Кочак провежда Смъртна Гладна стачка вече повече от 140 дни. ПО заповед на турското министерство на вътрешните работи, всички полит.затворници провеждащи гладни стачки биват заплашвани от администрациите на затворите с насилствена медицинска интервенция.

По време на свиждане със семействата им, членовете на група Йорум, Баръш Юксел и Ибрахим Гьокчек, бяха заплашени от администрацията на затвора Силиври, край Истанбул където се намират и към момента, с насилствена медицинска интервенция.

Администрацията на изолационния затвор край град Шакран, обл. Измир, преди едно от свижданията дълго време е правила опити да накара семейството на Мустафа Кочак да се срещне с психолог „за да разговарят относно състоянието на сина им.“ След като близките на Кочак са отказали, те са били обвинени, че искат смъртта на своя син.

Подлостта, безсъвестността и лицемерието на олигархията още веднъж си пролича с тези случаи.

Олигархията е паднала толкова ниско, че смее да обвинява едно семейство, което прекарва всеки един миг от деня провеждайки акции, с които иска да обърне внимание на протеста на сина си, обикаля от медия в медия за да даде гласност на неговия случай, в това, че желае смъртта на детето си. Това е същата онази олигархия, която заплашва синът им с насилствена медицинска интервенция, с която тя иска да го осакати и дори убие.

Олигархията не мисли нито за живота, нито за здравето на участниците в гладните стачки.

Нейната единствена цел е да не излезе на яве прогнилостта на тази несправедлива и изкривена система, и продължаването на живота на експлоататорското статукво!

Докато политическата власт атакува, с тези цели протестните акции, и заплашва участниците в тях с насилствена медицинска интервенция, професионалната и моралната отговорност на лекарите, които упражняват подобна интервенция е тема за дискусия по целия свят.

Отговорностите на лекарите по време на гладни стачки са фиксирани спрямо определени нормативни актове и международни правни актове.

В декларацията от Токио от 1975 година, се казва:

„Когато един затворник откаже да се храни, ако лекарят прецени, че лицето има необходимите способности за да осъзнае правилно и напълно резултатите които ще възникнат вследствие на доброволния отказ от хранене, лекарят няма да храни това лице венозно.“

В декларацията от Малта, приета през 1991 година, се определят правила за взаимно доверие между участника в гладна стачка и лекаря, тайната на връзката между двамата, доверието, ползата и вредата, както и морални норми за това. В декларацията от Малта, се посочва, че уважението към правото на живот на участника в гладна стачка е морално правилно, като уважението към взетото от провеждащия гладна стачка е определено, като морално задължение на лекаря.

Решението взето от участника в гладна стачка докато е в съзнание важи, и когато той изпадне в безсъзнание.

Моралната отговорност на лекаря може да бъде дискутирана само в тези рамки. Турският лекарски съюз също е приел тези принципи, като той има задължението да осигури тяхното упражняване при такива случаи.

Докато лицето е в съзнание, в никакъв случай не може да се извършва насилствена медицинска интервенция против неговата воля.

Дори и да е изпаднал в безсъзнание, се взема предвид неговото последно волеизявление направено преди да загуби съзнание. Трябва да бъде уважено неговото последно волеизявление, като не се погазва неговата воля.

В законите в Турция, които все още са в сила, за извършването на насилствената медицинска интервенция, в случай на загуба на съзнание е обвързана със съгласието на близките на лицето, или неговите законни настойници / попечители.

Без да бъде взето съгласието на лицето, в случай на загуба на съзнание, не уважавайки последното воляизявление, потъпквайки човешкото достойнство, да се извършва медицинска интервенция не може да бъде аргументирано с никакви медицински и морални норми!

Смъртната и безсрочна гладна стачка, са акции с политически искания.

Насилствената медицинска интервенция няма никаква стойност от медицинска гледна точка, тя е политическа атака!

Докато участникът в гладната стачка се топи с всеки изминал ден, за постигането на определени политически цели и искания, единствената цел на политическата власт е унищожаването на съпротивата.

Най-здравословният“ начин, по който политическата власт може да сложи край на тези протести, е да приеме исканията издигнати от тях.

За правителствата има много по-голяма полза участниците в гладните стачки да останат инвалиди или да заболеят от различни заболявания, от колкото те да продължат да гладуват по собствена воля. Защото там където има воля и съпротива, там силата е в борбата. Осакатявайки, чрез насилствената медицинска интервенция властта цели да унищожи волята, която се е устремила към победата.

За властта, думата „болен съм“ е много по-малко опасна от думата „гладен съм“. Едно гладно тяло е много по-силна критика към обществото, в което се намира. А един болен човек не се меси в работата на никого.“ Scheper Hughes

Фашистката власт оказвайки натиск върху администрациите на затворите, и лекарите ги заставя да убият или осакатят участниците в гладни стачки.

Администрациите на затворите, заявяват че предприемането на каквито и да било действия време на безсрочни и смъртни гладни стачки се ръководи от самото министерство на правосъдието.

Нашият призив към лекарите е;

Лекарите са задължени да работят в полза на здравето на народа, независимо от политическите цели на властта. Съществуват професионални и етични правила, които те са задължени да спазват, като също така те са обвързвани да прилагат и международните принципи в своята практика.

Със заповедите на властта, се опитват да ви превърнат в убийци на чедата на бедния народ. Не позволявайте това да се случи! Съпротивлявайте се срещу всякакъв вид натиск и репресии, в името на вашата професия, и човешкото достойнство. Противопоставете се срещу мъчението наречено насилствена медицинска интервенция, не поемайте отговорността да осакатявате здравите тела!

Не се превръщайте в инструменти, за изпълнение на кървавите цели на фашистката власт!

Не забравяйте, че когато отминат тези дни ще трябва да дадете сметка за извършеното от вас!

Защото волята, която не се предава пред империализма и фашизма, която се съпротивлява срещу несправедливостта и неправдата, със своята историческа и политическа правота рано или късно ще победи! Не се съмнявайте в това, дори за миг!


Източник: списание Halk Okulu („Народно училище“), брой 1, от 17 Ноември 2019г., стр. 4-6.

Така админситрацията на затвора Силиври край Истанбул, известен като турското „Гуантанамо“ цензуриран писмото на члена на група Йорум, Баръш Юксел изпратено в края на месец октомври.
Ибрахим Гьокчек на свиждане със свои близки в началото на месец Октомври
Писмото на музиканта Ибрахим Гьокчек беше цензурирано по този начин от администрацията на затвора, в края на септември.