Борбата на Мустафа Кочак за Справедливост

Мустафа Кочак е на 28 години, той е политически затворник осъден на доживотен затвор на базата на фалшивите показания на един полицейски информатор. Мустафа обяви безсрочна гладна стачка на 3 Юли 2019 година, в изолационния затвор Шакран, близо до град Измир западна Турция.

На 11 Юли 2019 година, съдът в Истанбул обяви присъдите по делото за въоръженото нападение срещу прокурор Мехмед Селим Кираз, по което Мустафа бе обвиняем в това, че е осигурил оръжията използвани в нападението. Нападението срещу прокурор Кираз бе извършено от двама души на 31 Март 2015 година в съдебната палата в Истанбул. Шафак Яйла и Бахтияр Догруйол, взеха за заложник прокурор Мехмед Кираз, който разследваше убийството на 15-годишният Беркин Елван, участник в протестите за парка Гези през лятото на 2013 година. Елван беше прострелян с капсула сълзотворен газ, в главата на 16 Юни 2013 година, докато отива да купи хляб, след 269 дни в кома Беркин Елван почина на 11 Март 2014 година. Шафак Яйла и Бахтияр Догруйол поискаха от властите да разкрият имената на полицаите замесени в убийството на Беркин, също така те искаха полицаите да бъдат изправени пред Народен Съд в Истанбул. Но вместо да обяви имената на полицаите убили Беркин, фашистката олигархия предпочете да ги прикрие като нареди на полицаите си да започнат щурм срещу кабинета на прокурор Кираз, където се бяха барикадирали двамата мъже взели го за заложници. След престрелка със специалните части, Шафак Яйла и Бахтияр Догруйол бяха убити, като прокурор Кираз загуби живота си вследствие на нараняванията получени по време на щурма.

След тези събития, фашистката олигархия в Турция, започна масови арести при които бяха задържани десетки хора нямащи нищо общо с вземането на заложник на прокурора. Арестуваните от полицията бяха обвинени, че са помогнали на похитителите на прокурора да се снабдят с оръжия и да влязат в съдебната палата, където се намира кабинетът му. Срещу сочените от фашистката олигархия като замесени в убийството на прокурора, беше започнат съдебен процес, в резултат на който 5-ма от тях получиха изключително тежки присъди.

По делото като подсъдими бяха привлечени общо 14 души, от които 4-ма бяха с постоянна мярка за задържане под стража, а останалите 9 бяха обявени за издирване. При съдебният процес воден от 27-ми наказателен състав на районния съд в Истанбул, при погазване на всякакви юридически и морални норми, на 11 Юли 2019 година беше обявено решение по делото. Според решението на съда хвърлените в затвора революционери Мустафа Кочак и адвокат Мурат Джанъм бяха осъдени на доживотен затвор при първоначален строг режим, по обвинение в „Нарушаване на конституционния ред.“ Освен това по други различни обвинения Кочак и Джанъм бяха осъдени на още 42 години лишаване от свобода.

Фашистката олигархия и нейните съдии не се стремяха да съблюдават законите и юридическите норми, честен и справедлив съдебен процес беше нещо непознато за тях, единственото нещо, за което мислеха съдиите по това дело, бе да „отмъстят“ за прокурора на хората изправени пред тях като обвиняеми.

Така другарят Мустафа Кочак беше осъден на доживотен затвор. Но той не се предаде пред несправедливостта. Не се поколеба да пожертва живота си. На 3 Юли той обяви безсрочна гладна стачка, която на 90-я ден от началото на протеста, на 30 Септември 2019 година, Мустафа превърна в Гладна Стачка до смърт.

При провеждането на безсрочна гладна стачка или смъртна гладна стачка, целта на провеждащият подобни акции човек, не е да умре. Провеждащият гладна стачка, цели преди всичко да изрази своето недоволство срещу дадена позиция, отношение, атака, ограбване на права, несправедливост. Като също така негова цел е да привлече вниманието на народите маси, да получи подкрепа чрез разобличаването на атаката срещу него/нея, и по този начин да окаже натиск върху частни или държавни институции, като крайната цел е да наложи приемането на своите искания.

Така вече 6 месеца Мустафа Кочак се бори срещу несправедливостта. През това време той не е се сам в своята борба. Неговите другари от Народен Фронт, както и семейството на Мустафа провеждат протестни акции в различни градове на Турция, и Европа за да дадат гласност на борбата му и за да привлекат вниманието на обществеността.

Исканията които Мустафа издига са следните:

-Съдилищата не са инструмент за политическа разправа. Специализираните съдилища да бъдат закрити!

-Не искаме общество от доносници. Законите поощряващи доносничеството и информаторството да бъдат премахнати!

-Мъчението е престъпление срещу човечеството. Полицаите-мъчители в политическия отдел на истанбулската полиция да бъдат установени и съдени!

-Показанията на свидетелят на име Джавит Йълмаз, който в молба до съдебният състав заяви, че ги е дал в процеса на разследването и досъдебното производство, под натиска , заплахите, шантажа, упражнените спрямо него психологически и физически мъчения, не могат да бъдат използвани като доказателство за издаване на присъди. Джавит Йълмаз да бъде изслушан отново от съда!

-Издадената ми от съда несправедлива присъда да бъде отменена. Да бъде започнат нов справедлив и честен съдебен процес!

-Да бъде сложен край на моето незаконно и несправедливо пленничество. Настоявам да бъда освободен!

-Да бъде сложен край на несправедливостите, с които аз и целият народ се сблъскваме. искам справедливост!

От няколко седмици насам нашият другар Мустата Кочак е заплашван от администрацията на изолационния затвор Шакран, в който се намира че срещу нещо ще бъде предприета насилствена медицинска интервенция, в случай че той изпадне в безсъзнание. Близките и другарите на Мустафа са сериозно обезпокоени от тези заплахи и заявяват, че има реална заплаха за живота и здравето му. Междувременно администрацията на затвора възпрепятства нашия другар да приема витамин B1, захар, сол и вода които той трябва да приема по време на гладната стачка и по-този начин утежнява ефекта от продължителния глад и способства за това неговото състояние да се влоши.

Насилствената медицинска интервенция се изразява във вливане на хранителни вещества и медикаменти, най-често чрез сонда в стомаха, използвайки сила и принуда за това. В следствие на тези действия през периода 2000-2007 година, по време на Смъртната Гладна Стачка срещу изолационните затвори в Турция, множество политически затворници загубиха паметта си, заболяха от синдрома на Вернике-Корсаков, а някои от тях бяха убити при извършването на такава интервенция. Тази интервенция няма никаква полза за здравето на политическите затворници провеждащи гладна стачка, и цели единствено тяхното осакатяване.