Борбата на членовете на лявата музикална група Йорум, за да могат да пеят песните си свободно

В мрачните години на хунтата, след военния преврат от 12 септември 1980 година в Турция, група студенти създават „Груп Йорум“ в края на 1985 година. Това е период, когато политическите партии в страната са разпуснати, прогресивни книги и песни са забранени, а техните автори и изпълнители са подложени на преследвания, изпълнени са десетки смъртни присъди срещу най-добрите синове и дъщери на народа, стотици хора са избити без съд и присъда, а хиляди други изчезват безследно. При тези условия „Груп Йорум“ със своите песни разкъсва черния облак на отчаянието, витаещ над страната и издига гласа на съпротивата, гласа на надеждата.

Групата освен на турски, изпълнява и песни на езиците на останалите народи в страната – кюрдски, арабски и т.н., както и известни революционни песни от целия свят. Музиката на „Йорум“ представлява съчетание от традиционни фолклорни мотиви и различни съвременни стилове.

Затова „Йорум“ веднага става обект на репресии и съдебни дела. За участие в протести, за изпълнени песни на кюрдски и т.н. Многократно са забранявани концертите им. За първи път още през 1989 г. е забранен концертът им в гр. Мерсин, южна Турция. Те обаче не признават забраната и пред залата, където е трябвало да се проведе концертът, на улицата, изпълняват песните си, след което са арестувани. Групата продължава да твори в затвора и не спира нито за минута борбата.

През 1993 година специален съд за държавна сигурност издава отново заповед за арестуване на групата. Стотици домове за претърсени, но членовете на групата не са открити. Те не се предават, продължават да творят и пеят.

1996 година по затворите в Турция започва гладна стачка, в нея умират 12 политически затворници. Един от тези 12 човека е Айче Идил Еркмен – първата жена в света, загинала в гладна стачка, Айче Идил работи в културния център и списанието, които са част от дейността на Груп Йорум. Тя не един път е заявявала: „не е живял онзи, който не е способен да умре за родината си.“ Нейното име днес носи културният център на групата в Истанбул.

От създаването си, въпреки жестоките преследвания и арести, „Йорум“ не пропуска нито един протест или митинг на работници, селяни, студенти и ученици из страната. Обикаля цялата страна, пее за народа, черпи сили и творчески дух от народа.

Дългият и труден път, който до ден днешен изминава групата и по който продължава да върви, се превръща във важна част от борбата за справедлив и свободен живот на целия народ. На твърденията, че изкуството не бива да се идеологизира, членовете на групата отговарят: „Изкуството е отражение на живота, мислите и чувствата на народа. Ние живеем в класово общество и сме избрали страната на народа… Нашите песни са песни на борбата. И не са само песни, а са и призив за борба… Ние с песните си целим да даваме надежда на народа си, защото знаем че народ, който е загубил надеждата си, е лесно да бъде потискан… Нашите песни съдържат болката, радостта, стремежите, любовта и пътя към свободата на народа ни. Целим с песните си да допринесем за запазване и разпространение на ценностите на народа ни…“

За изминалите 34 години от своето основаване „Груп Йорум“, освен стотиците концерти из Турция и десетки из Европа, издава и 23 албума. Първият от тях е издаден през 1987, а последният през 2017 година. Групата вече има продадени над 3 милиона копия от албумите си. През тези години в Турция срещу членове на „Йорум“ са водени над 400 дела. Преследвани са членовете ѝ, осъждани са песните ѝ, имало е дни, месеци и години, когато всички членове на групата са били по затворите. Но творците и изпълнителите от „Йорум“ никога не спират. Членовете на групата извършват активна дейност по обучението и възпитанието на прогресивни музиканти из цялата страна. Като резултат, в 11 града на Турция групата има подготвени над 600 нови изпълнители, готови да заместят арестуваните и преследваните участници в „Йорум“. Днес 6 члена на групата са в затворите в Турция, a за 6 други члена от групата е обявена парична награда от министерството на вътрешните работи.

Някои от най-големите концерти на групата са: през 2010 година, по случай 25-та годишнина, беше организиран концерт с билети, на който присъстваха 55 хиляди души. След това, от 2011 година насам, започват да се организират още по-големи безплатни концерти на открито под надслов „Независима Турция“. На тези концерти присъстват: през 2011 г – 150 хиляди; през 2012 г. – 350 хиляди; през 2013 г – 550 хиляди; през 2014 г. – в Истанбул близо един милион, а в Измир над 700 хиляди пеят заедно с „Йорум“. Това са концерти и едновременно политически митинги. Правителството на Ердоган е в паника от нарастващото влияние на тяхната музика. Отново започват забрани на концертите на групата. През април 2015 г. обявеният концерт е забранен часове преди началото, хората не могат да достигнат до площада, но хиляди пеят песните на „Йорум“ там, където се намират. През 2016 г. концертът, насрочен за април, пак е забранен, но този път групата предварително е подготвена. Тя се разпръсва из кварталите на Истанбул, изпълнителите се изкачват на покривите на по-ниските сгради и пеят от там. През 2018 година групата организира осмия пореден концерт „Независима Турция“ на 29 април, на живо по интернет. Въпреки заплахите и преследванията над 165 хиляди души гледаха концерта.

„Йорум“ сами се определят като част от борбата за социализъм. Тяхното оръжие са техните песни и то се оказа много по-страшно за управляващите от всяко друго оръжие, защото те разбират, че „Йорум“ е гласът на народа, а народът не може да бъде принуден да замлъкне“.

През последните 3 години репресиите на фашистката олигархия в Турция насочени против група Йорум се засилиха още повече, след обявяването в страната на извънредно положение през лятото на 2016 година. От тогава до сега, културният център на групата в Истанбул, беше щурмуван 10 пъти от полицията. При всеки щурм музикалните инструменти, техниката, в културния център бяха изпочупвани, книгите бяха изпокъсвани, а членовете на групата бяха задържани от полицията с дни, като през това време бяха подлагани на различни мъчения. През този период голяма част от тях се намираха в затвора за различни периоди от време. Като връхна точка на репресиите бе включването на част от членовете на групата в списъка на най-издирваните лица на турското министерство на вътрешните работи. Това се случи през месец февруари 2018 година, като за главите на 6-ма от членовете на група Йорум бяха обявени парични награди от по 300 000 турски лири.

Репресиите продължиха и през следващите месеци и години. За това членовете на групата решиха да започнат безсрочна гладна стачка. На 16 Май 2019 те обявиха започването на своя протест на пресконференция, само ден преди това техният културен център отново беше атакуван от полицията.

Близо месец по-късно 5-ма от членовете на група Йорум намира се в затворите в Турция се включиха в гладната стачка. Двама от тях – Бахар Курт и Хелин Бйолек бяха освободени след заседание по делото срещу тях проведено на 20 Ноември 2019. В момента Бахар и Хелин продължават своите гладни стачки. Двете млади жени имат сериозни здравословни проблеми в следствие на продължителния глад, но въпреки това те заявяват че са решени да продължат протеста докато властта не изпълни исканията на група Йорум, а те са:

Членовете на групата намиращи се в затвора Силиври край Истанбул – Баръш Юксел и Ибрахим Гьокчек няколко пъти бяха открито заплашвани от администрацията на затвора с насилствена медицинска интевенция.

Властта и към този момент не е предприела каквито и да било стъпки за да изпълни исканията на групата. Вместо това властта продължава репресиите си, като в началото на месец декември 2019, още 3-ма членове на група Йорум бяха хвърлени в затвора.